Светлина, свобода, слънце, лекота Да опитаме да вървим напред и нагоре!

Здравейте!

Моля да бъдете снизходителни към моя първи опит да започна тема във форум

Много интересни и важни и ценни неща прочетох тук.

На мен обаче ми липсва малко нещо - нали равновесието всъшност е важно.

Във форума малко ми липсва усещането за истинския живот. Втренчваме се в нещо , човъркаме го, предъвкваме го, вземем та се и сдърпаме....

Как ви се струва идеята да си поговорим за хубави неща? За неща, които биха ни извисили? Биха ни помогнали да погледнем отстрани на утъпкания коловоз? Да се посмеем на себе си

Може би ви звучи малко лекомислено?... Преди време един познат разказваше за Камбоджа: "--Там са най-веселите хора, които познавам. Средната продължителност на живота е 30 години, понеже има война!"

Човек като закопае в мрачните и тъжни неща, става по-тежък и по-трудно оцелява. Предлагам опит за изкачване - нагоре, докъдето стигне дъха и смелостта.

Толкова лесно се рисува лошото... Можем ли да нарисуваме нещо хубаво?

Наистина матрицата ни е втълпила, че ако видим слънчева, спокойна полянка, ще следва взрив и кръв, та само се питаме - колко остава до взрива?

Можем ли да превъзмогнем това?

Аз съм много лош художник В 6-ти клас учителката ни изведе да рисуваме навън. Цял час старателно се опитвах да нарисувам едни дървета и футболно игище и птички... Учителката като ми погледна листа се ужаси: -- Нима така виждаш света?!!! Трудно ми беше да обясня, че не всичко, което виждам, мога да нарисувам

Дали някой може да помогне?

Поразгледай темата "Малко смях".
За да сме в някаква степен оцелели и човечни,т.е. истински,най-вече ни е помогнало чувството за хумор.
..........................
Но дет вика Спорт-натискът върху ни е тотален,и машинен и агентски...
Сигурен съм,че приказката:ЖИВОТЪТ Е КОНСКИ-ДОКАТО СЕ УСМИХНЕШ,И ТРЕЕ ДА СЕ ОЗАБИШ,не е никак случайна...