Нарко МВР

8.Другите убийства и самоубийства
Екзекуции с неизвестен извършител завършват в архива
ЛЮБА МАНОЛОВА
22 ноември 2006 година

Продължение от 21 ноември 2006 година

В средата на месец юли 1995 година в София пристигна новината, че в Москва е загинал при катастрофа българин, банкерът Петър Ненков.Ненков бе вицепрезидент на Първа руска банка и е бил ударен смъртоносно, докато е карал колата си от някаква "Волга", която буквално е разцепила автомобила на българина. В София долетя и версията, че на пътя е имало разсипан пясък, което се оказало фатално за колата на Ненков, която занесла по пясъка. Освен това бе съобщено, че шофьорът на банкера също е бил в колата, както и някаква жена. В първите дни след катастрофата в България се мълчеше по случилото се, след което вестта за смъртта на Петър Ненков бе придружена с данни от сделка с Булгартабак и износ на родни цигари за Русия на стойност 140 млн долара! Гарант по сделката тогава бе Първа източна международна банка, а изнесената партида е била заплатена отчасти и се е очаквало пълно покриване на дълга по цигарения износ. Версията: руска връзка, изнесени цигари, неплатен дълг не остана дълго в публичното пространство, тъй като е известно, че убитите не плащат дълговете си. Поръчково убийство също не успя да мине като теза, след като самите "извършители", директорка на държавно руско предприятие и шофьора й също бяха пострадали при катастрофата и в тежко състояние бяха откарани в болница.

Вярно е, че на този свят няма нищо случайно, а още по-малко пък пътен инцидент с банкер и летален изход може да мине в графата случайности. Другото, което бе лансирано в медиите, бе, че Ненков е бил неудобен някому и затова е бил и елиминиран чрез катастрофа на пътя. Повече от 200 души изпратиха банкера в гробището в Бояна, като сред тях имаше и чужденци. Московските следователи продължиха да работят по случая, но резултатът не бе разкриване на престъпление. Така тази смърт на младия, 38-годишен банкер влезе в поредицата "други убийства", въпреки, че няма разкрити извършители и поръчители и до ден-днешен.

В чужбина или в родината бе изборът за това дали даден престъпник да е жив или мъртъв
От 15 до 25 000 франка струваше на Интерпол задължението да обяви някой за издирване. Тези разходи бяха само за разпространяване на съобщението в системата на организацията и не включваха разходите на отделните страни за разгласяване, задържане и съхранение на даден издирван арестант. Въпреки строго регламентираните правила в един момент се оказа, че в България дълго бе пребивавал латиноамериканец, издирван от Интерпол за търговия с кокаин, пуснат в целия свят в системата на тази организация. Издирваният беше успял да се ожени за българка и така да легализира пребиваването си у нас. Но тъй като той бе сочен за диспечер на кокаина от колумбийските картели за Източна Европа, в крайна сметка бе заловен и върнат в родината си.

Така по линия на Интерпол бе засечен и така нареченият трънски банкер Георги Крумов на гара във Виена 7-8 дни след като изчезна от родината. Крумов бе издирван защото хвана пътя за чужбина с 100 000 долара в различни валути. Поради лоша телефонна връзка, след сигнала, че е открит Крумов, българските полицаи са имали броени минути за да потвърдят дали желаят още той да бъде задържан. Докато това стане, банкерът отново изчезнал неизвестно в каква посока.

Разминаване съпътстваше и залавянето на милиардера Марк Рич, който бе пуснат в системата на Интерпол от САЩ за издирване. Петролният магнат изобщо не се укриваше, след като захранваше с петрол българският "Нефтохим" и контактуваше неофициално с родни политици, някои от които днес не са сред живите.

Няма да отварям дума за това с какви усилия бе докаран издирван от Интерпол плевенски бизнесмен, който тутакси бе пуснат от ареста от шефа на отдел "Следствен" в Главна прокуратура, Ангел Ганев. България бе в системата за световно издирване и за удоволствието да е там плащаше всяка година по близо половин милион долара. Въпреки този половин милион мнозина от българите успяха да се измъкнат от страната, като с тази си стъпка гарантираха, че остават живи и невредими.

Цитирах примери за сътрудничество с Интерпол, защото мнозина от жертвите в "другите убийства" не бяха сред издирваните лица, но това не ги спаси от смъртта, а още по-малко пък вдигна мъглата около смъртта им.

В началото на месец юли 1996 година извън столицата, на Витоша бе открит трупа на застреляния заместник-министър на образованието Ламбо Кючуков. Трупът е открит от случайно преминаващи туристи, но поради липса на документи не е бил разпознат веднага, съобщиха печатни и електронни медии. По първоначални данни смъртта на Кючуков е настъпила в ранния следобед между два и пет часа в местността "Бялата вода". Четири изстрела в тялото изпращат в небитието Кючуков, който е бил видян за последно жив около университета. Половин час преди срока за предполагаемия час на смъртта. Около разкритието на кого е намереният труп на Витоша отпаднаха тутакси версиите за политически мотиви за убийството, за връзки с борчески групировки, или за някакъв неуспешен бизнес, натрупал дългове. Часове след откриването на убития зам.-министър, в района на Централна гара около новотел "Европа" бе открит и друг труп, на мъж без документи, с обезобразено лице. Връзка между двете убийства не бе намерена, поради липсата на документи в жертвите и обезобразеното лице на втория труп. Единственото, което ги свърза бе, краткото времево разстояние между двете убийства и познатото правило, че екзекуторите често споделят съдбата на жертвите си.

Кючуков бе зам.-министър в три правителства, в медиите не бе разпростанено каквото и да било негово политическо пристрастие. Той бе лансиран във властта благодарение на проф. Николай Василев и фактът, че се бе задържал в три кабинета като зам.-министър говореше, че е професионалист, без особени амбиции за политическа кариера и лични изяви. За колегите си убитият бе необщителен, не е поддържал постоянни контакти извън служебните. Негови колеги от министерството разказаха, че именно Кючуков бил наясно с финансирането на Студенско дружество "Академика" и на фирма "Студентски общежития и столове", както и с провежданите ежегодни търгове за учебници от министерството. Далаверите около тези фирми, изтичането на финансови потоци от тях към политически партии, използването на въпросните фирми известно време за безакцизен внос /по време на нормативно уреденото от Иван Костов обстоятелство да не се облагат подобни фирми - бел. Л. М./ бяха насоките, към които започнаха да търсят следователи причините за убийството на Ламбо Кючуков. Тук бе и спряганата ревизия на образователното министерство за изтекли милиони левове и долари към частни фирми, в която бе замесено и името на Кючуков. Според ревизията Кючуков и шефът на финансовия отдел на Министерство на образованието отпускали пари на фирми, без документи и сериозни основания за държавно финансиране. Друга версия се роди от подозренията, че е имало скандал с отказан заем от 65 млн долара от Световната банка - подозрения, които сам Кючуков опроверга официално, завеждайки дело за клевета. Ревизорите упрекваха зам.-министъра, че не е направил необходимото министерството да си получи дължимите суми за разпространение на учебници от общините - дългът от които бе над 110 млн лева. Това забавяне заплашваше да затрудни отпечатването на новите учелници.

Всички тези подозрения и несъстоятелни обвинения сочеха, че са налице опити Кючуков да бъде отстранен от поста си, тъй като този пост бе привлекателен и даваше възможност за получаване на комисионни и лично облагодетелстване.

Само ден след като бе открито тялото на зам.-министъра с убийството му се зае соченият за криминалист №1 полковник Ботьо Ботев. Първото, което той свърши, бе да докладва на МВР-министър Любомир Начев, че около жертвата няма участие в далавери и политически мотив за разстрел.

Фактите
В деня на убийството Ламбо Кючуков бе изпитвал студенти до последно, след което споменал, че бърза, защото има много важна среща и излязъл от Университета. До местопрестъплението не бе намерен автомобил, но следи от гуми, оставени поради проливния дъжд от предишния ден сочеха, че кола опел вектра е докарала Кючуков на Витоша. Това обстоятелство наведе разследващите на тезата, че жертвата се е познавала с човека, който я е довел на мястото на убийството. Това довеждане сочеше и че убийството не е плод на случайност, а е било замислено предварително. Направен бе нескопосан опит разстрелът да бъде квалифициран като битов, но този опит не издържа.

Всичко, което се случваше в дните на следствието водеше към един извод: нещо се криеше, зад усилията да се приключи следствието с мотива - битово убийство. Зад тези усилия стоеше сериозна причина от още по-сериозни отношения и контакти с определени лица и организации.

За известно време бе лансирана версията, че доцентът е убит някъде другаде, тъй като никой не бе чул изстрелите, а след това трупът му е бил докаран на Витоша и изхвърлен там. Самият Кючуков не е имал лична кола припомняха си негови студенти в коридорите на Университета, а служебна той не е ползвал този следобед уточниха хора от следствието, помолили за анонимност.

Зам.-министърът е бил спокоен човек, поне така го помнеха и описаха студентите му, той чакал второ дете и бил щастливо женен. От нито едно място, където е работил Ламбо Кючуков не се чу той да се е чувствал заплашен или притеснен.

От местопрестъплението бе изчезнала кожената чанта на доцент Кючуков, с което той е бил в Университета и с която си е тръгнал оттам. Какво е било съдържанието на изчезналата чанта - журналистите бяха оставени да гадаят. Близо до мястото, където бе намерен трупът на зам.-министъра, бе открит чадъра му, който той носел в чантата си.

Така всичко около екзекуцията на Ламбо Кючуков тънеше в неизвестност, докато не бе арестуван с обвинение в умишлено убийство Пламен Миронов, шеф на застрахователнна компания "БГ план". До ареста си, Миронов се беше явявал на улица "Развигор" без проблеми като свидетел, но при едно от отиванията си там, той е бил задържан стана ясно от наетия от обвинения Миронов адвокат Еню Комитов. Веднага след ареста шестима следователи са отишли и обърнали наопъки офиса на "БГ-план". Обиски са били проведени и в домовете на служители от дружеството на Миронов. Оказа се, че Кючуков е бил сред един от основателите на "БГплан" и до последно е работел за нея. Самите служители от "БГплан обаче отхвърлиха тази информация, като уточниха, че Кючуков е посещавал офиса им само като приятел на Миронов.

Приятели на убития пък потвърдиха, че доцентът е работел по проект за застраховане на образователното министерство, но срещнал съпротива във ведомството. Оказа се, че в деня на убийството Кючуков е бил с Миронов в офиса около обяд, като двамата се разделили пред Университета, където Кючуков е трябвало да изпитва студентите си. Миронов пък се върнал в офиса си, но нямал вид на човек, който току що е разстрелял някого, заявиха служители на компанията.

Появи се версия, че в деня на убийството Кючуков е носел със себе си 48 000 ДМ, за да пазари къща в Бояна. На мястото, където бе намерен трупът е имало следи и от присъствието на жена, за която следователите предполагаха, че е брокерка и е карала автомобила, следите от гумите на когото бяха на местопрестъплението. Тази жена не бе открита никога.

Затова пък следствието арестува още един заподозрян в убийството на зам.-министъра...

9.Другите убийства и самоубийства
Всичко е добре, когато свършва без резултат и в архив * Приватизацията се сдоби с труп през лятото на 1997 г. * Арест на живо с политически привкус
ЛЮБА МАНОЛОВА
23 ноември 2006 година

Продължение от 22 ноември 2006 година

След разстрела на доцент Ламбо Кючуков, за който разказът започна в миналия брой на "Хроники", от следствието изтича информация, че е намерена разписка у убития за 48 000 ДМ. Парите ги няма, но разписката съществува и тя е дадена от Пламен Миронов, приятел на убития. Както вече писах, Миронов е задържан в ареста, а съпругата на жертвата казва: "Ламбо е убит от близък човек." Следствието тръгва назад в годините и установява, че Миронов се е замогнал като един от шефовете на студентската кооперация "ВИВА".

След този арест следва и друг - на административния директор на "БГплан" Коце Георгиев, като обвинението, което му е предявено е същото, като това на Миронов - умишлено убийство по чл. 115 от Наказателния кодекс. Георгиев е бивш сътрудник на УБО, известно време е бил треньор по бокс, като такъв е работил известно време и в Гърция. Двамата задържани са последните, които са видели доцента жив заключават следователите, и това е станало когато го качват на колата си, за да го закарат в Университета. Задържаните остават 11 месеца зад решетките, но от това следствието не помръдва и се стига до прекратяване на делото за убийство. Не се откриват доказателства, че двамата задържани са извършили престъплението, при което 37-годишният доцент и зам.-министър на образованието е бил застрелян с 4 куршума - 1 в тила и три в слепоочието. Експертизата доказва, че още първият изстрел е бил смъртоносен, и останалите 3 са били излишни, но изстрелването им в доцента говори, че човекът, който го е направил е искал да бъде сигурен, че жертвата няма да оживее. Първият куршум е бил в гръб, т. е. доцентът е бил изненадан.

Следствието работи само по една версия - по доказване на участие от двамата задържани в ареста. Версиите за евентуално застраховане на ученици и то в мащабни размери, версията, че Кючуков се е натъкнал на факти, че "БГплан" е била в много тежко финансово положение, версията, че липсващите 48 000 ДМ са взети за жилище, а изчезват в деня на убийството му - остават без кой знае какво развитие. Всяка една от тях е достатъчно сериозна, за да бъде елиминиран доцента. Този случай, останал неразкрит е един от първите, в който законен частен бизнес, висш държавен служител и възможност за придобиване на големи пари се преплитат. "Кючуков знаеше твърде много, не се страхуваше да го казва, застрашаваше мафиоти, затова трябваше да умре" - казва на опелото акад. Кирил Василев, думите му са чути и от други присъстващи.

Още едно от "другите" убийства остава неразгадано.

Поредната смърт без бели рози
При смърт от ръката на руската мафия и заради руски интереси, на бъдещата жертва се праща бяла роза твърдят запознати. Такава роза получават Стефан Мирославов, Васил Илиев, Георги Николов - Мечката, и Карамански. Но времето е такова, че руската мафия все още прохожда в България и получените бели рози остават някак незабелязани, а пращането и получаването им - неразбрано.

Бяла роза не получава загиналият в катастрофа банкер Петър Ненков, за подобно послание не се чу и след като дойде вестта, че отново при автокатастрофа на Московски проспект умира българският естраден певец Петър Чернев. Чернев се е занимавал с ръководство на музикалната фирма "Мега-София". След смъртта му плъзват слухове, че е изнасял касети с произведения без авторско право в бившия Съветски съюз. В самия Съюз пък фирми с неясен предмет на дейност били длъжници на фирмата на Чернев. В български вестник се появява тезата и че самият любимец на Леонид Брежнев - Йосиф Кобзон има пръст във фаталната катастрофа. Половин час преди катастрофата Чернев е имал среща с Кобзон, потвърдиха в дните след смъртта на Чернев източници от Москва. "Катастрофата беше нелепа случайност - опровергава съпругата на певеца слуховете от пресата като злонамерени. - "Мъжът ми не се е намесвал в непочтени сделки..."

Петър Чернев се качва на жигула със свой човек и бодигард на Кобзон, след което колата им е ударена от ЗИЛ и смачкана до неузнаваемост." Ако е имало неплатени дългове - те вече няма на кого да бъдат връщани.

Всеки досег с хора, свързани с политици и власт рано или късно завършва със смърт, особено ако са намесени големи суми, големи интереси.
"Преди да ме назначат, ме извикаха в партийната централа - точно както ставаше преди 10 години. Вярно, тогава се стоеше прав, а сега ти позволяват да седнеш. Иначе е същото - дори ме питаха защо не съм член на СДС." Така новоназначен директор на държавна фирма в Русе описа "процедурата" по избора си в медиите.

Годината е 1997, градът е в ръцете на хора, свързани със сините, които са поели изпълнителната власт в държавата под ръководството на Иван Костов, като премиер.

След време, някои от хората, въвели "правилата", се озовават в предварителния арест. А директор на държавна фирма е мъртъв.

На 27 септември шефът на "Хлебна мая" ЕАД, Кръстан Радев, бе намерен прострелян в стая на 13-ия етаж на столичния парк-хотел "Москва". Това се случи само седмица преди да приключи сделката за покупката на фирмата от работническо-мениджърския екип. Заговори се за самоубийство. Мнозина в Русе, запознати в детайли със случващото се бяха наясно, че друг е натиснал спусъка. Така приватизацията се сдоби с труп, а най-новата история на българите с висша корупция и летален изход за някои от участниците. Неясно остана кой е платил за увеличението на капитала на дружеството при "Хлебна мая". Това, както става ясно, не са хората, които се озовават в ареста.

Налице са опити да не се допусне намесата на политически фигури и да се отрежат престъпните пари от участие в приватизацията. Схемата, приложена в русенската фирма, е класическа. В нея, според запознати, под прикритието на колектива, партийни функционери се готвят да придобият преобладаващ дял в собствеността. След това те ще играят в интерес на този, който е дал парите за сделката.

Скандалът тръгва на 23 септември, когато окръжният прокурор на Русе Люлин Матев обявява, че има данни за незаконна приватизация на "Хлебна мая". Тогава са арестувани трима служители на фирмата, които са обвинени за източването на 17 милиона лева от нея. Два дни преди Радев да бъде открит мъртъв, икономическата директорка на "Хлебна мая" Лиляна Михайлова сама се предава в полицията в Русе. Спрямо нея и Радев прокуратурата вече е определила мярка за неотклонение "задържане под стража".

На 1 октомври на летище София, при завръщането им от САЩ са арестувани председателят на СДС в Русе Юлиан Гарелов, областният координатор Йордан Георгиев и местният шеф на КТ "Подкрепа" Валентин Димитров. Тримата веднага са откарани в арест в Русе. Ден по-рано, на специално заседание НИС на СДС сваля политическото си доверие от Гарелов и Георгиев.

Арестуваните трима служители на фирмата твърдят, че източването им е наредено от Радев и Михайлова. Каква е схемата, приложена тук, схема, която се явява образец за почти всички приватизационни сделки от времето на управлението на Иван Костов. За приватизацията на "Хлебна мая" е била регистрирана частната фирма "Хлебна мая инвест" АД с уставен капитал от 1 млн. лв. В съвета на директорите влизат Кръстан Радев, Гарелов, Георгиев и Димитров и още 215 работници. Процедурата за продажбата на 78 на сто от държавната "Хлебна мая" е открита в началото на юли. Търга печели частната "Хлебна мая инвест". През септември акционерите вдигат капитала на дружеството на 200 млн. лв. и го преименуват на "Хлебна мая ИНВ" АД. Русенската фирма произвежда около 85 на сто от хлебната мая в държавата и чрез нея може да се контролира цялото хлебопроизводство.

Всичко е добре, но понякога завършва зле, особено когато са намесени политици или партийно оцветени действащи лица.

Отново барети за политическа употреба или от борческото минало към бизнеса
Все още се помни нахлуването на 9 юли 1996 г. на над 30 маскирани барети, с извадени пистолети в залата по време на Европейското юношеско първенство по борба в Зимния дворец в българската столица, София. Първенството се предава по новините за телевизията и тази акция влиза в кадрите на живо. Първенството е с участие на 32 държави, двама международни съдии напускат демонстративно състезанието, израелската делегация - също. На турнира е бил и Иван Яригин - прочут борец, шеф на руската федерация по борба. Яригин е един от най-богатите руснаци, наричат го диамантеният крал на Сибир. /След година Яригин загива при автокатастрофа и на негово име има турнир по борба - бел. Л. М./Агенция Ройтерс разпространява новината за скандала.

При нахлуването на баретите е арестуван показно, край тепиха, президентът на Федерацията по борба Димитър Джамов, отведени са и двамата му бодигардове по-късно е задържан и шофьорът му. Обвиненията са за въоръжен грабеж, незаконно притежаване на оръжие и фалшив паспорт. Нито едно от тези обвинения не издържа по-късно в съда, но Джамов остава с месеци в ареста.

При нахлуването на баретите всеки, който им се изпречва неволно бива принуден да заляга на земята. Съдията от Тунис, Боази Скамер остава с насочено дуло докато баретите приключат със задържането, след което се е наложило да го заливат с вода. На фоторепортерите им е забранено да снимат. Щом вижда баретите Джамов взема мобилния си телефон с намерение да звъни на някого, но баретите не му разрешават. Някои от състезателите юноши се подмокрят при вида на баретите и оръжията, уплашени от виковете при нахлуването им в залата.

Алдо Албанезе, делегат на ФИЛА и виден италиански юрист е свидетел на задържането на шофьора на Джамов, който също е бил проснат на земята без причина докато му закопчаят белезниците. Успоредно със задържането на Джамов е обискиран офисът на холдинга му "Зора инс", като служители са били командвани да легнат на пода. Делови партньор на Джамов от Гърция, Димитрис Котеас е бил блъскан и ритан от барети в сладкарницата на софийския хотел "Хемус", разказва той самият пред медиите.

Причините за ареста и обиските и последствията
Оказва се, че ден преди ареста Джамов е получил по телефона нареждане да се яви в Четвърто районно полицейско управление, но не го изпълнил.

Друга причина за този арест запознати посочиха в предстояща сделка, в която фирми на Джамов щели да се включат в международно сдружение, което имало за цел подпомагане на спорта - това обяснил самият Иван Яригин, собственик на това международно сдружение.

Трета причина бил холдингът, в който Джамов бил само акционер, а съдружници Йордан Лечков, Любослав Пенев, Димитър Оведенски.

В дните след ареста, от прокуратурата изтече информация, че Джамов ще бъде обвинен и за незаконно притежаване на оръжие, за 6 килограма злато, отнето от циганския клан на Пано Панов.

Спор за ползване на язовир "Доспат", договор с "Язовири и каскади" и интереси на хора от правителството на Жан Виденов също бе сред спряганите причини за проведения ефектен арест на бореца. Предстоял договор с гръцки милионер за съдружие по ползване на български язовири. Арестът проваля преговорите.

Източници от полицията и следствието пускат версията за съпричастност на Джамов в наркоафера по заловени по-рано 6 тона марихуана, въпреки че обвиненията срещу него ще са други.

Борческата общественост в лицето на Европейския съвет по борба протестира пред главния секретар на МВР, президентът на Международната федерация по борба /ФИЛА/ Милан Ерцеган е уведомен за инцидента. Петкратният световен шампион по борба Александър Томов и трикратен олимпийски вицешампион е бил качен от двама цивилни в камионетка и закаран в полицейското управление. Там борецът по-късно е освободен, но явно се е целяло Томов да не е в залата, докато арестуват Джамов, за да не се намеси. Според други свидетел обаче Томов е бил ударен от нахлулите барети, които след това го познали и му се извинили. Министърът на вътрешните работи Николай Добрев тогава запазва дистанция от скандала с Джамов и задържането му, но и за непосветените е ясно, че той също стои зад задържането на бореца.

10.Другите убийства и самоубийства
Още за събитията около ареста на Джамов - сделки и връзки, неудобни на хора от "Позитано" * Още самоубити и убити, за които в Европа даже не са чували
ЛЮБА МАНОЛОВА
24 ноември 2006 година

Продължение от 23 ноември 2006 година

Арестът на шефа на Федерацията по борба Димитър Джамов, който бе осъществен пред 350 зрители, с нахлуване на барети и викове със заплахи не бе събитие, което се случи просто така - случайно. В основата му има редица предпоставки, както и събития, които повличат след себе си още убийства и атентати.

Почти веднага след съдебната си регистрация "Зора" купува строителната фирма "Колонел", която към момента на сделката дължи 5 млн долара без лихвите. С тази сделка Джамов се легитимира за някои противници от кабинета на "Виденов" като негов привърженик едва ли не, тъй като "Колонел" е към така нареченото Орионско съзвездие от фирми. А сред противниците на Виденов всъщност е и самият МВР-министър Николай Добрев.

По време на управлението на този кабинет Джамов се води на отчет и при секретаря на МВР Параскев Параскевов, свидетелстваха в разговор с мен колеги на Параскевов. Вероятно това е причината Джамов само да бъде арестуван и задържан с обвинения.

В ареста в затвора в Бобов дол Джамов е посетен от Георги Илиев, шефът тогава на ВИС-2, днес също мъртъв. Адвокатът на задържания Гиргин Гергинов разказа около скандалното задържане в интервюта пред медии, че циганка от клана Панови била докарана от Сливен, за да бъде подготвена и запозната с материалите по делето. Циганката не крие пред полицаите, че й е обещано да не бъде съдена, ако посочи виновник. Полицаи признават, че са карали въпросната циганка, с полицейска кола да си тегли пенсията от пощата и да ходи на гости на свои роднини. Та тази циганка си "спомня" едва година по-късно, че бандата грабители на клана й се е водила от мъж, приличащ на Джамов.

Междувременно правителството на Виденов пада, но Джамов си остава в затвора. Гиргинов напада градския прокурор на София тогава, с обвинението, че когато заради "Дескрим" Джамов и Маргина заминават в Гърция, за да се укриват, същият този градски прокурор, сдобил се отнякъде с данни за местонахождението им, им праща предложение, че ще "ги оправи" ако наемат посочен от него адвокат. Не е известно дали този прокурор изпълнява обещанието си, но след като от "защита" промениха показанията си за случилото се в "Дескрим" - Маргина и Джамов се върнаха в България.

Под заповедта за шумния арест на Джамов е бил подписът на МВР-министърът Николай Добрев, което не е необичайно с оглед на разпоредбите за ползване на барети. След време става ясно, че акцията е имала други задачи, свързани с политици, интереси на силни бизнесмени, както и показно да убеди Европа, че се бори с престъпниците. Нито една от тези задачи не е изпълнена.

Защо припомням случаите с Джамов, защото те са показателни за връзките, които вече са осъществени между политици и борци - връзки финансови и срещу недосегаемост. Хора от калибъра на Джамов и негови конкуренти, също бивши борци имаха нужда Джамов да бъде елиминиран и опитите продължаваха от две страни. И от страна на групировките и от страна на хора, облечени във власт.

След излизането от ареста Джамов продължи да бъде мишена
2002 година, на 16 август двама нападатели застигнаха мерцедеса на Джамов с мотоциклет и го простреляха, като той бе ранен и в корема. При инцидента бе ранен в крака и случаен минувач, тъй като атентатът се разигра в центъра на столицата, близо до музея "Земята и хората". Няколко часа по-късно, в ж. к. "Белите брези", пред бирарията "Двете халби", за малко не бе убит столичният наркодилър Илиян Версанов.

След разигралия се екшън с ареста на Димитър Джамов /бивш шофьор на Илия Павлов на младини - бел. Л. М./, шест години по-късно /2003 г. - бел. Л. М./, при дързък атентат бе застрелян международния съдия по борба Тодор Матов. Матов бе разстрелян с картечница в София, като куршумите отнасят половината от главата на жертвата. При нападението е пострадал и шефът на съдийската колегия към Федерацията по борба Янчо Костадинов, който е ранен в крака. Нападението става до блок 20 в Студентския град около 21 часа. Според главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов покушението е било насочено към бизнесмена Димитър Джамов, а Матов е станал жертва по погрешка. 60-годишният съдия бил на заседание в Националната спортна академия във връзка с шампионата по борба класически стил, който трябваше да бъде открит вчера. Около 21 ч той се качил в мерцедеса на колегата си Костадинов и двамата тръгнали да се прибират по домовете си. По същото време в НСА е бил и Димитър Джамов, за да играе футбол. Неговата кола е същата като на Костадинов, но била паркирана навътре в комплекса. Мерцедесът на съдията обаче бил оставен до параклиса в НСА, където може да бъде забелязан лесно. Най-вероятно убийците са объркали двете коли, обясни ген. Бойко Борисов. Точно когато Матов и Костадинов напуснали НСА и завили покрай оградата на близкото военно поделение, неизвестните нападатели открили огън по тях от засада. Матов е убит на място, а Костадинов, който е шофирал, е оцелял по чудо. Той е ранен в лявото бедро, но опасност за живота му няма. Според криминалистите оръжието най-вероятно е засякло и това е спасило Костадинов. Стреляно е от специално укритие с картечница "Калашников", калибър 7,62 мм, уточни още ген. Борисов. Оръжието бе открито захвърлено при полицейския оглед. В лентата на картечницата са останали 20 патрона. Изстреляни са 13 куршума, толкова гилзи намериха и криминалистите по време на втория оглед на другата сутрин. След стрелбата раненият Костадинов успява да се обади по мобилния телефон и съобщава за станалото на колегите си. Те незабавно извикват "Бърза помощ" и алармират полицията.

* * *
Димитър Джамов, заедно с убития по-късно Дмитрий Минев и Маргина /в момента в ареста с брат си, по обвинение за готвени убийства - бел. Л. М./ участваха в престрелката в ж. к. "Дружба", след която бе стреляно около казино "Севастопол" и стана убийството на двете барети в ж. к. "Белите брези". Така игрите на политици, магистрати и полицаи с хора от сенчестия бизнес станаха повод да паднат невинни жертви. Но това бяха "други убийства", за тях в статистиката няма нито ред.

Барети и политици
Мнозина си спомнят как в отряда на антитерористите по време на предишното правителство на НДСВ назря скандал - седем души и шефът на поделението Филко Славов бяха оттеглени и сменени, като самият Славов бе взет от министър Петканов. Скандалът бе потулен, но участието на бивши барети в различни инциденти продължи. Два дни преди стрелбата срещу Джамов до музея "Земята и хората", на 14 август пред басейн "Спартак", за малко не разстрелян бившият командос и съосновател на Съюза на бившите барети Алексей Петров.

В края на същия месец бе разбита т. нар. "фабрика за убийства" и зад решетките попаднаха общо шест бивши барети, за които ръководството на МВР побърза публично да обяви, че си вадели "хляба" с поръчкови екзекуции. Твърдение, което не бе доказано, но пък бе тиражирано от медиите. Около промените в СОБТ командосьт Ал. И. В., бе хванат с пловдивския търговец Г. К. в Гърция с 2 грама кокаин и 4543 хапчета екстази. Сержант В. пътувал 4 пъти до Гърция, като за последното пътуване представил медицинско стана ясно веднага след задържането му. Този случай бе използван от МВР шефове, за да се обясни, че задържаният с опиати бил сред недоволните от Филко Славов и случилото се било показателно за това кой кой е в отряда във Враня. На вестниците бе пусната версията, че полк. Славов се опитал да се освободи от подчинените си, за които имало сигнали, че са свързани с престъпни групировки, но по редица причини не успял да доведе операцията докрай. Около скандала с Филко Славов, който така и не бе разнищен, бе пусната и версията, че в поделението имало няколко типа барети: идеалисти, спуснати отгоре и двуличници, които работели с престъпни групировки. Забравено бе, че именно от МВР бе създаден навикът барети да не различават държавна от частна поръчка и че ако някой има вина за мисленето, убежденията и психическата нагласа на някои от командосите, то това са случайно попадналите в последните 10 години по върховете на МВР хора, които държаха на ниски заплати баретите и си служеха с техните умения и за лични цели и интерес. Без да си дават сметка, че една барета притежава умения, които изискват пълно отдаване, постоянни тренировки и, че точно тези умения струват скъпо, но могат да се използват и след напускане на поделението и от хора, които разполагат с пари, власт и не съвсем законен бизнес. Това е причината барети да бъдат засичани в международен наркотрафик, бивши барети да служат като охрана на убития преди няколко години в Холандия, Константин Димитров - Самоковеца.

Парадокс е, че арестуваният командос в Солун е имал 2 награди за отлична работа, смелост и хладнокръвие при задържане на опасни престъпници, както и обвинение, че стрелял срещу цигани пренасяли нарязани дърва. Около прикриването на скандала с напускането на Ф. Славов от СОБТ в печата беше изнесено и че убитият след време К. Димитров - Самоковеца използвал турска sim-карта на името на наш футболист и с нея били засечени негови разговори, както с митничари, хора от НСБОП, така и със самия Славов!

Последният скандален случай с барета бе лансираната версия за самоубийство на Владимир Димов, зам.-шеф по сигурността на СИбанк и психолог на баретите. МВР се опита да обяви, че Димов е посегнал сам на живота си, но удари на камък, тъй като в. "Моитор" разкри с доказателства и факти, че Димов е жертва на разстрел. Така за пореден път напъните на МВР да замете нечии следи в този разстрел извади на бял свят една стара истина - хора, които притежават неудобна информация ги остраняват!

Ще се върна в далечната 1995 година, когато бивша барета бе застреляна с полицейски пистолет. На 24 октомври 1995 г. Пламен Михайлов, бивш командос от отряда за борба с тероризма бе застрелян в ж. к. "Дружба", на влизане във вход 8 на блок 20. Кушум в гърдите и куршум в тила пратиха в небитието 31 годишния антитерорист, баща на две малки деца. Пламен Михайлов - Кимбата бе третата барета, след разстрела на подполк. Марин Чанев и главен сержант Георги Георгиев. Убийството бе прието като предизвикателство срещу Съюза на бившите барети, чийто член бе Кимбата приживе. Михайлов е бил много добър в издирване на крадени коли, разказаха негови колеги от Съюза на погребението. Те предположиха, че убийството от засада е вероятно отмъщение на пострадали от акции на баретите или хора от средите на конкуренцията в застрахователния бизнес, където заработиха баретите след напускането на поделението във Враня.

Що се отнася до полицейския пистолет, с който бе убит Пламен Михайлов - това така и си остана без отговор.

Още самоубити и елиминирани
Трупът на 40-годишния бивш офицер от Държавна сигурност Атанас Стоименов престоя три дни в благоевградската морга, докато бъде идентифициран. Полуразложеният му труп бил открит от овчар в местност край с. Дъбрава. По първоначални данни бившето ченге се е самоубило. Работеше се обаче и по версията, че някой му е "помогнал" да свърши жизнения си път. Докато траеше следствието стана ясно, че Стоименов сам напуснал службите през 1990 г. и завъртял собствен бизнес с Гърция. Регистрирал фирма "Аксонанс" и търгувал с петрол и хранителни стоки. Причини и извършители за тази смърпт така и не бяха открити.

В последната седмица на м. ноември 1998 година гражданството бе потресено от веста, че бивш член на Съвета на директорите на оръжейната фирма "Тератон" Красимир Банков Станев се е самоубил в службата си, в частната фирма "Селена". Тялото на 42-годишния бизнесмен е било открито в офис на "Селена холдинг" на ул. "Московска" в столицата от чистачката, която се грижела за офиса. Двете врати били заключени. До трупа е бил открит законно притежаван пистолет "Берета", собственост на "Тератон". Полицията намерила и една гилза в стаята. Нямало следи от насилие и боричкания. По първоначални данни Красимир Станев останал последен предишната вечер, а съседи чули около 21 часа подобие на изстрел.

Красимир Станев беше сменен заедно с шефа на "Тератон" Младен Мутафчийски и Петър Андонов през пролетта на тази година от правителството на Иван Костов. Колеги на жертвата поддържаха версията за самоубийство от депресия, новоназначеният шеф на "Тератон" обаче бе на мнение, че търговецът е бил самоубит. Доводите му за това били, че Станев ходил в "Тератон" и молил да го върнат на работа, като положителен отговор получил почти веднага.

Ако отговорът на новото ръководство на "Тератон" е бил "да" и ако Станев го е научил веднага, защо се е стигнало до изстрела? Нямаше логика Станев да е посегнал към пистолета преди да научи, че е върнат на работа. "Още в сряда му казахме, че сме решили да се върне във фирмата", каза пред медиите тогава шефът на директорския борд Владимир Туртански. Туртански смятал, че Станев е бил самоубит. "Всички са категорични, че няма данни за убийство" опроверга Туртански бившият шеф на ".Тератон", Младен Мутафчийски, с чието оръжие Станев се е застрелял. Станев е проникнал в кабинета на Мутафчийски във фирма "Селена" през заседателната зала, като насилил вратата, след което счупил стъклото на кутията, в която се съхранявала беретата на Мутафчийски. Станев е бил бивш служител на Второ главно управление на ДС преди да се захване с търговия - разказаха негови колеги.

Оръжейната търговия с Турция водела жертвата и в "Тератон" и от името на турската фирма "Хай Пауър" в "Селена". Фирмата "Хай Пауър" била пряк купувач на продукцията на Вазовските заводи, които заводи, кой знае защо намалили напоследък контактите и износа, когато ръководството на "Теротон" се сменило. В уволнението на Станев, който е бил отстранен заедно с Салджийски и Мутафчийски служители от министерството на търговията спрягаха имената на Христо Бисеров, зетят на Йордан Соколов - Христо Михайловски, и министър Василев. "Сменихме членовете на директорските бордове в "Кинтекс" и "Тератон", защото те показват рязко влошаване на финансово-икономическите си резултати", обясни няколко дни по-късно зам.-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски.

"Истината е точно обратната. За първото шестмесечие имаме реално увеличение на обема на продадената продукция", контрира Младен Мутафчийски. "Брутната печалба от комисионни от износ на българска специална продукция е голяма. Миналата година сме внесли данъци в бюджета за 70 млн. лева. Държавата е получила 20 млн. лева дивидент", категоричен беше тогава Мутафчийски.

"Шефът на парламентарната комисия по национална сигурност Христо Бисеров стои зад обезглавяването на най-големите държавни фирми за търговия с оръжие", съобщиха пред мен запознати. Задачата, поставена от Бисеров, била на овакантените места да се поставят верни на СДС хора. Новите шефове трябвало до 3­4 месеца да ликвидират оръжейните фирми. Това щяло да постави в трудна ситуация военните заводи, чиято продукция все по-трудно се продавала. Цените на заводите ще паднат и те ще бъдат приватизирани за жълти стотинки, заявиха тогава експерти от ВПК.

Политически интереси, преплетени с големи суми и комисионни от търговия с оръжие и специална продукция чертаят пътя до решението на Станев да сложи край на живота си. И той се поддава на натиска...

Зад всяко едно от другите убийства и самоубийства имаше намеса на политици и хора от властта с интереси.

11.Другите убийства и самоубийства
Смърт на висш прокурор и петролен бизнесмен попълниха списъка * Група банкери, оплетени в политическа схема за източване на банки също намериха смъртта.
ЛЮБА МАНОЛОВА
25 ноември 2006 година

Продължение от 24 ноември 2006 година

В края на август 2000 година в местността "Дъбовете" край Добрич бе намерен обесен петролният бизнесмен Юлиян Оприков, на 38 години. Оприков е притежавал 33 на сто от акциит в местния добрички вестник "Нова добруджанска трибуна" и три бензиностанции в града. По тялото му при проведената съдебно-медицивска експертиза не са били открити никакви следи от насилие, съобщиха източници от следствието тогава. В същото време, приятели на Оприков бяха убедени, че той не е човек, който би изоставил съпругата и двамата си сина и че би им причинил такава мъка с жестокото решение да сложи край на живота си.

Сигнал за изчезването на бизнесмена подал съдружникът му, който се обадил на полицията и съобщил че джипът на Оприков е изоставен на КПП-то край село Владимирово. Час по-късно полицаите откриват Оприков обесен в гористата местност "Дъбовете".

Полицаите, които успяват да разпитат подробно близки и приятели на Юлиян Оприков са били убедени, че бизнесменът е бил принуден насилствено да сложи такъв край на живота си, още повече, че същия ден, броени часове преди да бъде намерен Оприков обесен, в една от бензиностанциите му се изсипали много мутри.

Към съмнението, че жертвата сама е посегнала на живота си се прибави и фактът, че Оприков е имал пистолет и ако е тръгнал да слага сам край на живота си, то би използвал пистолета, но всеобщото мнение било, че жертвата не е била депресирана нито пред последния ден, нито пък когато и да било преди това.

Според близки до Оприков, напоследък той имал дългове и даже опитал да продаде едната от трите бензиностанции, но ниската цена, която му предложили го отказала от сделката. В бизнеса с петрол Оприков включил и съпругата си, но явно други хора от петролния бранш са се опитали да го изтласкат, използвайки дълговете, които той натрупал - обяснили пред следствието близки до жертвата. Странно обстоятелство след погребението му навело билзки до Оприков на мисълта, че той е бил притискан и изнудван. Адвокати и бодигардове на петролна фирма нахлули в една от бензиностанцията, като разровили без проблем документацията му от офиса. Сред документите на Оприков адвокатите извадили и показали някакъв предварителен договор за продажба на една от бензиностанциите, за която предлагали преди смъртта на Оприков 150 000 долара и той се отказал, тъй като очаквал да получи поне 200 000 долара. В документите за предварителната продажба обаче цената, на която се съгласил Оприков с подписа си била ...80 000 долара!

Фирмата купувач на бензиностанцията трябвало да влезе във владение на имота на 28 август, това бил денят и на смъртта на Оприков. След трагичния край никой не посмял да коментира или изразява съмнение дали Оприков е умрял убит или сам е посегнал на живота си. Запознати с делото споделиха, че зад купувачите на банзиностанцията имало хора от властта, членуващи в една от големите партии в страната, но документални връзки на жертвата и новите собственици с някакви политици, взели на безценица бензиностанцията така и не били открити.

За смъртта на един прокурор
С куршум в сърцето се е самоубил прокурорът от Върховна касационна прокуратура Николай Колев Джамбов, съобщи пресцентърът на МВР на 24 април 2000 година. Трагедията се е разиграла в сградата на Върховния административен съд около 19.00 часа, като до тялото на прокурора е намерено оръжие - пистолет "Валтер". Джамбов е оставил и предсмъртно писмо, чието съдържание бе следствена тайна, пишеше в съобщението на МВР.

Според запознати от Съдебната палата, към 18 ч. в деня на самоубийството си 24 април 2000 г. Джамбов се приготвил да си тръгва. Негова колежка обаче го накарала да се върне в кабинета и след 45 минути прокурорът посяга на живота си в "присъствието на две жени". Джамбов се самоуби в присъствието на съпругата си Агнес Джамбова и на прокурорката Ана Банкова, но веднага след трагедията вдовицата му публично опроверга подхвърлянията за "лични проблеми". Двете жени са били разпитвани от следовател и са обяснили точно какво се е случило.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов бе магистратът, оплакал се от действията на главния прокурор Никола Филчев, затова че е бил командирован от него на два пъти и то без основание. На 29 март, почти месец преди трагичния край, Джамбов бе изслушан от Висшия съдебен съвет, като говорителят на ВСС Здравко Трифонов каза тогава пред журналисти, че според Николай Джамбов в прокуратурата се е била създала обстановка на страх и смут.

Броени часове преди да се застреля, прокурорът Николай Джамбов внесъл във Висшия съдебен съвет възражение срещу предложение на главния прокурор Филчев, в което той възразявал срещу желанието на Филчев да го накаже за немарливост и забавяне на дела.

След смъртта на прокурора Джамбов, Главният прокурор е бил разпитван като свидетел във връзка със самоубийството му съобщи зам-главният прокурор Христо Манчев пред bTV. Този факт не бе съобщен веднага след разпита. Оказа се, че в предсмъртното си писмо от 24 април 2000 г. Джамбов е приканил главния прокурор, ако има съвест, да си подаде оставката. Дълго време не се знаеше Филчев да е давал показания по случая. Разследването приключи, след проверка по 6 версии, като остана версията за самоубийство, колкото до причините довели до него - информация така и не бе разпространена. След смъртта на прокурора Джамбов, апелативният прокурор на Варна Васил Миков обясни пред журналисти, че е убеден, че главният прокурор Никола Филчев е отговорен за смъртта на прокурора Николай Джамбов. "В тази насока вече има доказателства по следственото дело", каза в дните след смъртта на колегата си пред радио "Дарик" самият Миков. По-късно пред БТА той потвърди думите си и уточни, че става въпрос за свидетелски показания. Миков отказа да назове източника си на информация, но сподели, че гарантира за нейната достоверност. Следственото дело за самоубийството на Джамбов в началото се разследваше от Столичната следствена служба, но впоследствие се разбра, че е било изпратено във Върховната касационна прокуратура. "За мен е необичайно, че делото е образувано за убийство, а не за склоняване към самоубийство, след като е имало двама очевидци на смъртта на Джамбов", заяви Миков пред БТА в коментар по случая. Васил Миков и Николай Джамбов публично обявиха преди време, че главният прокурор Никола Филчев чрез свои приближени прокурори им е оказвал натиск да напуснат постовете си. Те критикуваха методите на работа на Филчев и го обвиниха, че създава атмосфера на страх и несигурност в прокуратурата. Вероятно във връзка с тези изявления на двамата прокурори, по-късно кантората на нотариус Анета Микова, съпруга на Васил Миков, първо бе подпалена, а по-късно и взривена от неизвестни престъпници. Никола Филчев мълчеше и продължаваше да мълчи.

Прокурор за лично ползване
Има една история, в която днешният министър Румен Петков, като червен кмет на Плевен разрешава на състезателя Богдан Николов да положи необичайна грижа за Кайлъка, като построи насред природната забележителност мотописта. Този височайша намеса в околната среда е била окачествена от прокуратурата като престъпление по чл. 282 от НК и срещу Румен Петков е повдигнато обвинение. С приятелския си жест към Николов, според обвинението, плевенският кмет е нанесъл на държавата и общината вреда в размер на общо 90 милиона лева, от които почти 30 милиона са санкцията от Министерството на околната среда. По този начин кметът Петков драстично нарушил правомощията си, което дава основание на окръжната прокурорка Евелина Попова да го отстрани от длъжността му. Нейното решение отменя шефът на отдел "Следствен" в главна прокуратура Михаил Дойчев. /Дойчев е прокурорът, прекратил и делото срещу синдика на пловдивската "Агробизнесбанк" Огнян Герджиков, по-късно избран за председател на Народното събрание в миналия 39-и парламент. - бел. Л. М./

"Благотворителността" на Михайл Дойчев не е разбрана от Висшият съдебен съвет, който не намери смислено обяснение защо и как този висш магистрат се е появявал в критични моменти из съдилищата и следствените служби в страната. Ето защо ВСС преценява на 19 май 1999, че прокурорът Дойчев е прекалил и заедно с други двама прокурори го понижава в длъжност.

Аферата "Акрам" остави червени следи
През 1993 екип местни социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново "усвояват" 93 млн. лева /по тогавашния курс, без лихвите - бел. Л. М./ с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. 14 млн. от тези пари Абулибде взема с благословията на Румен Петков, в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията по източването на редица банки в споменатите по-горе градове се спрягаше тогава името на Андрей Луканов. Аферата "Акрам" бе като че ли единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите "куфарчета с пари", които сложиха началото на посткомунистическия "национално отговорен капитал".

Кой бе Абулибде? Чужденец, изучил се за десантчик в търновското военно училище и веднага след това станал сервитьор в луксозните заведения на старопрестолния град. Абулибде се оженва за българка и сменя името си на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те вече са популярни фирмите като "Акрам къмпъни", а също като "Пирамида", "Вавилон", "Марка комерс" или "Шанс 58" -според случая. Кредитите от банките Златанов-Абулибде тегли сам, като за целта е получавал препоръки от местните БСП-босове. Парите след изгеглянето им се вкарвали в партийните каси на солиацилстите и там, по нечия воля се пълнели съответните куфарчета, за да бъдат раздадени.

Акрам и Луканов отнесоха тайната за аферата в гроба си
Със смъртта на Ангел Златанов - Акрам умря истината за изчезналите няколко милиона долара народна пара. През 1992-1993 г. тази сума се равняваше на 93 млн. лв. Толкова пари са били изтеглени с фалшиви документи от 7 банки в Северна България, установява следствието. Едва ли ще се разбере някога къде са отишли парите. Финансирана ли е била с част от тях БСП? Криминална ли е аферата, или е с политически привкус? Акрам се обеси в затвора край Мадрид на 6 май, дни преди да бъде екстрадиран в България. Първото съобщение за смъртта му излезе на следващия ден в мадридския вестник "Ел Мундо".

На 4 октомври 1996 г. бе екзекутиран показно пред дома си и Андрей Луканов, за когото се говореше, че е бил "мозъкът" на аферата. Със случая "Акрам" последваха и други неизяснени смъртни случаи - като епизамия е, сподели следовател по делото пред мен, при командировката ми в един от градовете, свързан с аферата.

На 4 февруари 1994 г. в Ловеч бе намерен прострелян с пистолет шефът на местната Кредитна банка Михо Михов. С ловна пушка се самоуби Ангел Кабаиванов, шеф на ПЧБ - Павликени. Мъртъв в колата си бе и шефът на ЦКБ - Враца, Александър Банков.

12.Другите убийства и самоубийства
Смърт на висш прокурор и петролен бизнесмен попълниха списъка * Група банкери, оплетени в политическа схема за източване на банки също намериха смъртта.
ЛЮБА МАНОЛОВА
26 ноември 2006 година

Продължение от 25 ноември 2006 година

В няколко банки в градовете Плевен, Габрово, Велико Търново, Враца, Русе, Ямбол и Силистра от началото на септември 1993 до края на същата година е била проведена операция по теглене на кредити от лица и фирми, на които по-късно не бе известно местонахождението. Според свидетелства на част от замесените лица, дадени в медиите от чужбина, депутати от БСП и членове на тази партия съдействали по различен начин пред ръководители на банкови клонове за отпускане на въпросните кредити. Срещу това били обещавани комисионни в размер от 30 до 40 на сто от теглената сума, за финансиране на организации на БСП. Това бе началото...

Разкритието го предизвиква писмо на няколко ужилени български банки до ИБ на БСП. Лъсва афера за теглени десетки милиони, в която се оказаха замесени висши партийни функционери. Разплитането на банковата афера бе тръгнало от Първа източна международна банка в Габрово, при опит на собствения й служител Косев да тегли кредит с фалшиви гаранции от плевенската Пощенска банка. Усетили, че нещата стават явни, на 7 декември 1993 г. Стефан Косев и Пламен Катрев изчезват в Украйна. Ден по-късно ги последваха Акрам*, брат му Абдулджабар и снаха му Христина. Не след дълго по случая с източването на банките в Плевен, Габрово, Враца, Ловеч и Велико Търново е образувано дело.

Напусналите страната бяха обявени за издирване с Интерпол. В края на 1994 и началото на 1995 г. Пламен Катрев, Стефан Косев и Абдулджабар Абулибде се прибраха един по един в България и бяха арестувани. През 1996 г. Акрам и снаха му са засечени в ЮАР. На 17 ноември 1997 г. те са арестувани в Испания. Тамошните власти обаче отказват да ги екстрадират, тъй като у нас могат да получат смъртно наказание. По това време тази най-тежка присъда все още не бе отменена. С решение на правителството, процедурата по екстрадирането на двамата бе спряна. Междувременно в България делото по случая стигна до съда. Обвиненията срещу Акрам и Христина бяха повдигнати задочно. До присъда обаче не се стигна. През ноември 1998 г. Врачанската прокуратура спря диренето и го върна на следствието, тъй като според новите изменения в НПК то не можеше да се гледа в отсъствието на двамата бегълци. Съдът потвърди мерките за неотклонение на другите шестима обвиняеми по случая. По 5 млн. лв. гаранция бяха определени за Стефан Косев, Пламен Катрев и Абдулджабар Абулибде, по 3 млн. лв. - за Радослав Радославов и Людмил Досев, и 100 хил. лв. - за Яна Маринова. Обвинението им бе, че през 1992-1993 г. те са получили 93 млн. лв. от различни банки с фалшиви документи, т. е. с измама. Абдулджабар Абулибде остана в килията си във Врачанския затвор, тъй като нямаше пари да плати гаранцията.

Първоначално по аферата бяха заподозряни Ангел Златанов - Акрам и снаха му Христина. По-късно обвинения получиха и о. з. полк. Радославов, о. з. кап. Людмил Досев - бивш служител в РДВР - Велико Търново, бившият член на ВС на БСП от Дряново Стефан Косев, братът на Акрам - Абдулджабар Абулибде /Джим/, Пламен Катрев - зам.-шеф на фирмата на Акрам, и секретарката му Яна Маринова. С част от изтеглените невъзвращаеми кредити БСП била спасена от банкрут, твърдяха част от замесените в признания от чужбина, като парите били налети в партийната каса. В интервю от 21 май 1994 г. Акрам директно обвини Луканов като автор на аферата. Според палестинеца с български паспорт, 30 на сто от изтеглените пари влезли в касата на "Позитано" 20. Задържаният на 2 март 1994 г. Стефан Косев пък призна, че е внесъл на сметка на БСП 300 млн. лв. чрез българска банка.**

Общопартийната контролна комисия /ОКК/ на БСП бързо порица и се разграничи от действията и методите на партийния член Стефан Косев веднага след избухването на банковата афера в няколко града на Северна България. Стефан Косев - бивш председател на ОбС на БСП - Дряново и член на ВС на БСП бе взел 10 милиона лева кредит от Българска пощенска банка в Плевен, след което не е имало постъпили плащания по този дълг. Това стана ясно от твърдения на свидетели. Чак когато главниците на този дълг достигат 13 милиона, а лихвите - 900 000 лева, става ясно, че кредитът е с невалидни гаранции. Както бе оповестено, милионите Стефан Косев бе изтеглил и като зам.-директор на Първа източна международна банка.

След като избухна скандалът, ОКК се опита да открие кредитополучателя социалист, но той бе напуснал страната. Източници от банковите среди потвърдиха пред мен, че след началото на скандала, председателят на БСП Жан Виденов твърде бързо спретнал лично писмо до председателя на Съвета на директорите и изпълнителен директор Българска пощенска банка, Владимир Владимиров. В него водачът на социалистите назовавал своя съгрешил партиец "лице", въпреки че другарят му по партия е бил член на ВС на БСП. "Стефан Косев не е бил в трудово-правни отношения с БСП" - оправдал се Виденов в писмото до банкера, и продължил: "Косев не притежава никакви правомощия да представлява партията като юридическо лице и не са му издавани каквито и да било пълномощия в тази насока." Така банката остана в задънена улица по събирането на този кредит, а ръководството на БСП си изми ръцете по назряващия скандал.

Висши партийни функционери ми разказаха как в тесен кръг от близки и приятели, Виденов поддържал тезата, че замесването на членове на соципартията в банковата афера в Северна България трябва да се разглежда като тяхно лично действие. Въпреки тази лидерска теза, ОКК на БСП излиза на 26 март с протокол, в който партийно порицава и се разграничава от действията и поведението на Стефан Косев. На основните партийни организации, в които членуваха тогава Косев, Румен Петков /председател на ОбС - Плевен/, Ивелин Николов /председател на ОБС - в Габрово/, Димитър Йончев /депутат от БСП/ и Георги Николов / бивш председател на ОБС - Велико Търново/ се препоръчваше в протокола да обсъдят тяхното партийното поведение по случая със Стефан Косев. Андрей Луканов бе "изпуснат" в това "обръщане на внимание", въпреки че тогава той мъгляво вече бе признал, че е познавал, но само от срещи палестинеца Акрам. Различни източници от централата на БСП тогава потвърдиха пред мен, че Виденов лично бил посъветван да не закача и замесва Луканов в аферата.

Имената, които се споменаваха и цитираха нееднократно в медиите след избухването на скандала "Акрам" бяха на: Андрей Луканов, Милен Чакъров, Димитър Йончев, бившият председател на Общинския съвет на БСП в Дряново Стефан Косев, бившият служител на тайните служби Людмил Досев и други лица. /Двама от замесените в аферата БСП-босове, след приключване на аферата бяха възнаградени с кметски постове - Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен - бел. Л. М./.

Тегленето на кредити по аферата "Акрам" започва от 1992 г., като общо като размер се сочеше цифрата 200 милиона лева. Самият Акрам призна в интервю от Бейрут за 46 млн. Във факс пратен на вестник "24 часа" /броя от 21 май 1994 г. - бел. Л. М./, Акрам потвърди, че много пъти се е срещал с Андрей Луканов и че банковата афера е била замислена от самия депутат. Палестинецът поясни също така, че лидерът на БСП във Велико Търново, Бойко Великов го е представил на члена на ВС на БСП Стефан Косев, както и на няколко банкери. Поръката за това представяне идвала лично от Андрей Луканов, узнал след време Акрам. През месец септември 1993 г. било проведено съвещание, на което била дискутирана схемата на действие по банковите операции. На това съвещание присъствал и Андрей Луканов потвърди тогава палестинецът от Бейрут.

След изявленията на Акрам, Луканов призна в печата, че действително е бил представен от търновски соцлидери на палестинеца, но за обсъждане на схема по източване на кредити, депутатът не обели и дума.

След парите - трупове
На 4 февруари 1994 г., шефът на Кредитна банка - Ловеч, Михо Михов бе намерен от бодигарда и чистачката, в 8.30 сутринта, облян в кръв. В първите съобщения по случая бе изтървана информация, че бодигардът и чистачката, намерили безжиненото тяло на банкера, след като разбили вратата, защото чули трясък от изстрел. По-късно това твърдение бе забравено, защото трябваше да се дадат пояснения защо е имало трета гилза на пода и повече от един изстрели, а бодигардът и чистачката са чули само един!

Делото по смъртта на Михов бе прекратено набързо със заключение, че е самоубийство. След време стана ясно, че това дело не е приключвало, а на 26 юли 1994 е било написано прокурорско постановление за допълнително разследване на случая, като обясненията в прокуратурата по решението следствието да се възобнови бяха твърде мъгляви и бях помолена да не ги цитирам.

Новият момент по допълнителното разследване не бяха както се очакваше отпусканите кредити по банковата афера, тъй като размерите на парите, теглени от ловешкия клон на Кредитна банка не бяха толкова големи. Това научих от хора, запознати със следствените действия в Ловеч, докато бях в командировка по случая. Мои източници, пожелали анонимност съобщиха, че допълнителното разследване по смъртта на банкера Михо Михов се води в пълна тайна и то трябва да даде отговор на въпроса: дали няма данни за убийство, както и да се провери дали не са допуснати процесуални нарушения при първоначално проведеното разследване.

Непотвърдена от следствието остана информацията, която получих по трагичния инцидент с шефа на Ловешкия клон на Кредитна банка, а именно, че Михо Михов не е бил прострелян само веднъж. Сигурно бе обаче, че на мястото, където е бил намерен банкерът е имало и трета гилза.
Два месеца по-късно след смъртта на банкера Михов бе открит застрелян с ловна пушка шефът на ПЧБ - Павликени Ангел Кабаиванов. Версията бе самоубийство.

През август същата година от четвъртия етаж на ДСК в София се хвърли тогавашната шефка на жилищно и текущо кредитиране, Антония Антонова. Намерено бе предсмъртно писмо, сочещо самоубийство. Прострелян в собствената си кола бе намерен и шефът на ЦКБ - Враца - Александър Банков. Версията бе самоубийство. От ръцете на Банков изчезва папка с документи, която той взел на излизане. Янко Савов-Яшко се спомина от инфаркт след гостуване на рекетьори, гарантът за първия заем на палестинеца - Петър Петров почина от тумор, а Людмил Досев почти загуби разсъдъка си в Ловешкия затвор.

На 6 май 1999 г. в килията си в испански затвор е намерен обесен Ангел Златанов - Акрам. Първоначалната версия бе самоубийство.

Междувременно банковата афера "Акрам", в която бяха замесени имената на социалистически функционери тръгна към съда. В съда влезе делото за Людмил Досев, бивш офицер от службите на сигурност, който бе прибран в ареста на великотърновското следствено управление за взет 10 милионен кредит от Балканбанк. Оказа се, че два месеца Досев е изплащал лихвите, след което обявил, че е неплатежоспособен. Измами, подправени документи, създаване и дейност на фирми фантоми - това бяха криминалните отсенки на банковата афера в Северна България , където бе замесено солидно името на БСП. "Нека съдът докаже, че аз съм на дъното на аферата "Акрам"- каза тогава Радослав Радославов, гарант на милионния кредит, който бе теглил Досев от Балканбанк в Търново. Радославов е един от малкото, чийто имена се споменаваха като замесени по банковата афера, който остана в България. Бивш първи секретар на ДКМС във Велико Търново, бивш шеф на местната Държавна сигурност, Радославов бе работил в съдружие с "Акрам къмпани", една от фирмите на палестинеца с българско име Ангел Златанов.

След като гръмна аферата "Акрам", председателят на ВС на БСП Жан Виденов предостави документация и писмо за сведение по случая. В тях той категорично отхвърли тезата, че общински организации на БСП са получавали финансова помощ чрез отчисляване на "комисионни" по отпуснати кредити. Предоставени на разположение бяха Правилникът за финансовата, деловодната и стопанската дейност на БСП, както и справки и отчетни документи за финансовото състояние на регионалния съвет на БСП в град Плевен. Когато делото "Акрам" стигна до съда във Враца, същата година влезе в сила чл. 268 от НПК, според който съдебният процес трябва да се води в присъствието на обвиняемите. Поради отсъствието на Акрам и снаха му процесът беше спрян.

През 1996 г. Акрам и снаха му бяха засечени в ЮАР. През ноември 1997 г. обаче Интерпол ги откри в Испания. Година по-късно Главна прокуратура съобщи, че Испания е заявила готовност да ни върне Акрам. Три месеца по-късно прокурорът Пламен Цанков /който завърши делото и подаде оставка след идването на Никола Филчев - Л. М./ каза, че ще лети до Испания, за да е сигурен, че Акрам ще се качи в самолета.
После обаче връщането на палестинеца и снаха му бе отложено за неопределено време и официалното обяснение бе, че се уточнява датата и мястото за екстрадирането. На 6 май 1999 г. Акрам бе намерен обесен в килията си в затвора "Сото дел Реал". За смъртта му съобщи испанският всекидневник "Ел Мундо". Според него тялото на палестинеца висяло на закачалка на прозореца в килията. Седмица след това българската прокуратура твърдеше, че все още не е уведомена официално за инцидента.
Акрам влезе в "Сото дел Реал" на 14 април 1999 г. - т. е. 20 дни преди смъртта си. Преди това лежа повече от година в друг затвор. Седмица след обесването му, съд в Мадрид образува следствено дело по случая. Испанските власти изказаха предположение, че става въпрос за самоубийство. Информация за хода на делото така и не бе оповестена.

Запознати твърдят, че преди смъртта си Акрам бил готов да сътрудничи на родното правосъдие и с охота очаквал съдебния процес. На другия ден след вестта за кончината на Акрам хората във Велико Търново не можеха да повярват, че Акрам се е самоубил. За едни новината бе поредната вестникарска манипулация, за други - потвърждение, че дългата ръка на родната мафия е стигнала палестинеца и в Испания. "Бог да го прости! Не съм изненадан от съобщението. В известен смисъл очаквах такава развръзка, защото Акрам е нещастно момче, въвлечено в една голяма игра", каза за печата апелативният прокурор във Велико Търново, Цанко Русев. Той бе един от магистратите, които работеха над банковата афера от години. Със смъртта на Луканов и на Акрам си отиде тайната на механизма, задвижил източването на 93 млн. лв. през 1992-1993 г., допуснаха запознати със случая. Кръстникът и духовен наставник на Акрам - о. з. полк. Радослав Радославов, бивш шеф на ДС и на РДВР във Велико Търново и един от осмината подсъдими по делото, отказа да коментира възможно ли е Акрам сам да е надянал примката. "Толкова години минаха оттогава, в този свят всичко е възможно", коментира Радославов трагедията. Бившата съпруга на Акрам, Мария Златанова заяви, че е научила за смъртта му от вестниците, но отказа да коментира края на съпруга си.

"Няма човек - няма проблем" е казвал Сталин. Така приключи една афера, която доказа, че мафията в България не е икономическа, а политическа.

* Рожденото име на Акрам е Джамал Абдул Даим Абулибде. Според собственоръчно написана автобиография той е роден в град Газа, Палестина, на 9 юли 1959 година. Още като гимназист в Дамаск участвал в ООП, членувал и в Ал Фатах. На 29 август 1980 г. той идва в България "да изучава военното дело". Завършил е пълния курс на Великотърновското военно училище "Васил Левски" през 1984 г., специалност мотострелкови войски. Успехът му от държавните изпити е отличен 5,50. В досието му от военното училище пише, че "притежава добра обща култура и интелект". Сред недостатъците изпъква констатацията: "недостатъчна взискателност към него и другарите му". С Указ на Държавния съвет от 12 декември 1989 г. Акрам става български гражданин.

** Ужилените с около $2,2 млн. по тогавашния курс бяха: "Стройбанк" - София, - 30 млн. лв., ПЧБ - клон Габрово, - 11 млн. лв., Българска пощенска банка - клон Плевен, - 14 млн. лв., Балканбанк - Велико Търново, - 10 млн. лв., Кредитна банка - клон Ловеч, - 5 млн. лв., ПИМБ - клон Габрово, - 2 млн. лв., и ЦКБ - клон Враца, - 19 млн. лв..

13.Другите убийства и самоубийства
Необезпечени банкови кредити, политически и бизнес игри станаха причина за смъртта на банкери и директор на "Мултигруп" * Опитите да се убива с взривове продължиха за Илия Павлов, свързаният с политици и фалирали банки адвокат Хараламби Анчев
ЛЮБА МАНОЛОВА
27 ноември 2006 година

Продължение от 26 ноември 2006 година

Локва кръв пред заключената тоалетна вижда клиент в офиса на Централна кооперативна банка във Велинград. Денят е четвъртък, 16 декември, 2004 година, малко преди 17 часа. Охраната изкъртва заключената врата. На пода лежи мъртъв директорът на клона Петър Илиев. Прострелян е в слепоочието. В ръката си държи пистолет. Вратата е била заключена отвътре.

Няма никакво съмнение, че е самоубийство, въпреки че предстоят експертизи и се изясняват мотивите признаха полицаи и следовател след трагедията. От разговори с близките и колегите става ясно, че нищо в поведението на Илиев през последните дни не е подсказвало колко е отчаян - коментираха други служители от полицията във Велинград. До последно Илиев вървял из града елегантен и със самочувствие на истински банкер, но в същото време старателно подготвил последните си мигове. Банкерът успява да се снабди с оръжие, напълно законно. Фаталният изстрел не се чува в офиса, тъй като пистолетът, приближен плътно до слепоочието създавал ефект на заглушител.

Петър Илиев оставил в джоба на сакото си предсмъртно писмо, предназначено за съпругата и двете му деца, в което той моли за прошка. След като започва разследването става ясно, че лоши кредити са в дъното на решението банкерът да посегне на живота си. Петър Илиев като шеф на клона на ЦКБ във Велинград отпуска необезпечени кредити на месарската фирма "Демеко" , където са били налети над 1,6 млн. лева от банката. Само лихвите по заемите били над 10 хил. лева всеки месец, твърдяха отлично запознати служители от офиса на банката. Заложеното имущество като обезпечение на парите едва покривало една трета от дадените пари. Със самоубийството си, банкерът Петър Илиев продължи черната серия от банкерски трупове, която започнах вчера с аферата "Акрам". Подобно на Илиев, заради раздадени необезпечени кредити колегата му от Габрово Николай Колев решава да се обеси у дома си! Колев е шеф на Балканска популярна банка, като на 13 октомври банкерът е задържан от полицията, но по-късно е пуснат под гаранция. Така се стига до фаталния 24 ноември, когато той решава да сложи край на живота си.

Бившият шеф на Банка за земеделски кредит Янко Янев също бе задържан в следствието за неправомерно раздадени 20 млн щатски долара. Банкерът обаче не е разпитван и държането му в ареста се оказа само психологически натиск, за да не изкара той наяве данни за източване на национален капитал в чужбина и тайна приватизация на задгранични дружества чрез частни фирми на една синдикална централа.

Покрай самоубийствата на банкери, някои от които бяха самоубити, се оказа, че на финала е и следствието за опита за тайна приватизация на Биохим - покрай който Интерпол ни върна обвиняемия Дилян Буновски - Дорон от Швейцария. Според предварителните данни Дорон бе обвинен за подбудителство и съучастие в присвояване на 10 млн. USD заедно с екс-шефовете на банката Живко Вълчев и Илиян Шаматанов. В ареста се оказа и бившият шеф на фирма ИНКО, Стамен Петров. Петров и Дорон бяха успели да изкарат 17 млн. USD от фирмата на научно-техническото разузнаване, като с тях се бяха опитали тайно да приватизират Биохим - напомни тогава Ангел Ганев. Бившата шефка на Националната следствена служба Ани Крулева пък бе на мнение, че Дорон сътрудничил на следствието в оперативни разработки на корумпирани ченгета и държавни служители.

Покрай задържането на Дорон и ИНКО тогава се оказаха забъркани и контраразузнавачи от бившия турски отдел на Държавна сигурност /ДС/, но това бе във връзка с историята "Агробизнесбанк". След като БНБ купи пловдивската банка за 1 лв. и проф. Тодор Вълчев заяви, че пловдивските брокери са за прокуратурата, се заговори за вкарани пари на ДПС в този трезор. В борда на директорите на "Агробизнесбанк" беше популярната фигура от икономическите лидери на ДПС Шерифе Мустафа, която блесна и загасна на политическия небосклон и повече никой не чу за нея.

Що се отнася до фирма ИНКО, тя имаше над 25 милиона долара и работеше под контрола на външното разузнаване. По време на управлението на Филип Димитров определени лица от властта разбраха, че там има пари, смениха директора и изпратиха Стамен Петров да я оглави. С или без негова помощ бяха изтеглени пари от ИНКО и изхарчени. Стамен Петров избяга в Испания и Португалия, върна се, беше задържан и се опита да се изкара невменяем, за да не му бъде търсена отговорност от никой. Екстрадираният от Португалия Петров бе посъветван и посочи, че мизерствал месеци наред в Ещорил и доброволно се върнал в България, а обвиненията срещу него били несъстоятелни, тъй като милионите на държавната ИНКО били в държавни банки и нямало никакво престъпление. Според Петров, той станал жертва на спецслужбите и личната неприязън на бившия си шеф Бриго Аспарухов.

Политически отенък в още самоубийства и убийства
Вероятно мнозина от читателите си спомнят как македонският президент Киро Глигоров се размина на косъм от смъртта в бомбен атентат на 3 октомври 1995 г. Дни по-късно македонски и гръцки медии подеха бурна кампания срещу "Мултигруп", като повод за атаките станаха думите на вътрешния министър в Скопие Любомир Фръчковски, че зад покушението стояла "мултинационална

финансово-икономическа групировка". Скандалът бързо набра скорост и се наложи българската компания "Мултигруп" да дава пресконференции в Атина и Скопие, за да опровергава инсинуациите. Човекът, който водеше брифинга в Скопие, месец след атентата, бе представителят на групировката за Македония Иво Янчев. /По-запалените почитатели на спорта го помнят като бивш републикански и балкански шампион на овчарски скок с най-добро постижение 5.70 м - бел. Л. М./. Освен това Янчев бе член на управителния съвет на Атлантическия клуб и бивш зам.-шеф на офицерската легия "Раковски". За малцина посветени тогава, Иво Янчев бе и бивш служител на контраразузнаването, уволнен от Национална служба "Сигурност" със заповед на вътрешния министър Йордан Соколов през май 1992 г. Като офицер в Държавна сигурност кариерата на Янчев бе започнала в прословутото Шесто управление по линия на религиозния екстремизъм, но той е бил там само 2 месеца, докато тече стажът му.

Като резидент и шеф на "Мулти" в Македония Иво Янчев отива през 1994 г. - според съдебната регистрация той е изпълнителен директор на "Мултигруп" - Скопие, където представителството е регистрирано в началото на предишната, 1993 година. Дипломиран психолог, Янчев е движел дейността на групировката в Македония - търговия със захар и метали, хазарт. В началото на април 1996 г. директорът на "Мулти" за Македония, Иво Янчев идва в София и отсяда в бившата резиденция "Бистрица", в която са настанени и хора на "Мултигруп". Причина за пътуването му, според хора от холдинга е била, че е направил големи разходи и е бил извикан да дава обяснения от своите шефове. В "Мулти" твърдели, че Янчев не е представял отчети за дейността си през последните 2 години.

На Разпети петък, 12 април, Иво Янчев изглеждал потиснат в очите на персонала в резиденцията. По някое време си поръчал обяд по телефона. Когато около 14 часа сервитьорът пристига с храната и почукал на вратата, никой не отворил. С помощта на охраната вратата била разбита и Янчев бил намерен обесен на лирата за топлата вода в банята, като използвал кабела, който свързвал телевизора със сателитната чиния. Пристигналите полицаи намират и предсмъртно писмо, адресирано до шефа на "Мултигруп" Илия Павлов, в което Янчев пише: "Съжалявам, че не оправдах оказаното ми доверие." В писмото служителят моли Павлов да се помага на съпругата му и 14-годишната му дъщеря. След като започна следствието, графолози бяха категорични, че почеркът на предсмъртното писмо е на Янчев. Инцидентът обаче по необясними причини няколко дни бе крит от обществото, като междувременно по случая бе образувано следствено дело срещу неизвестен извършител за склоняване към самоубийство.

Когато обаче медиите научиха за смъртта на Янчев, темата стана номер едно за македонския печат. Не мина много и малко неочаквано, въпреки сериозните според разследващите улики, делото набързо бе спряно от прокуратурата. А следствието бе открило няколко факта, които са били достатъчни, за да хвърлят сянка на съмнение върху официалната версия за самоубийство.

Височайша политическа намеса, за да бъде спрян скандалът, инспириран в македонския печат "приключи" набързо следствието със заключението, че смъртта на Янчев е била доброволен избор предизвикан от обективни обстоятелства.

Първото, което е направило впечатление на пристигналите на оглед полицаи и следователи бил изборът на Янчев да сложи край на живота си по този начин. Жертвата беше с висок ръст - 1.86 м, и по тази причина краката му почти са опирали в земята, когато е бил намерен обесен. Т. е. той е трябвало да положи големи усилия, за да стигне до смъртта чрез обесване, а краят му е настъпил твърде мъчително. Янчев е бил намерен с леко подгънати колена, закачен на лирата в банята, което изключва възможност за самообесване, разказаха тогава служители от резиденцията пожелали анонимност.

Друго смущаващо обстоятелство, на което се натъкнаха тогава съдебните медици бе, че в областта на гръдния кош на Янчев е имало следи от травми - синини, кръвонасядания, характерни за удари с юмруци или с твърд предмет, които според тях не са били резултат от самонараняване. Спряното без време следствие не даде отговор как и кога и от кого Янчев е получил тези травми.

Разследващите самоубийството установявяват и друг твърде смущаващ факт, че младият мъж е живеел почти изолирано няколко дни в Бистрица, сякаш е бил в плен. Той е бил настанен с готвача и шофьора в стая с 3 легла на резиденцията, въпреки, че е имало празни стаи. През въпросните няколко дни Янчев се е обаждал на съпругата си, като твърдял, че е в командировка в Украйна, а всъщност се е намирал в резиденцията. Постъпил е така вероятно, за да не притеснява семейството си, но в същото време той е бил под страхотно напрежение. И близките му усетили това в телефонните разговори с него. Покрай тази смърт бяха пуснати слухове за намерени пари в куфарче, за създадени смесени дружества с македонски политици. Никой от приятелите на Янчев не можеше да повярва, че той се е самоубил и поради факта, че този млад, жизнерадостен и позитивно мислещ мъж е бил със стабилната психика на бивш кадрови контраразузнавач. Янчев е хубаво семейство с любяща съпруга и силно привързана към него дъщеря. Не е страдал от сериозно заболяване., "Иво не бе човек, който би посегнал на живота си", твърдяха в дните след трагедията и негови бивши колеги от НСС и легия "Раковски".

Съпругата му Татяна Янчева, която бе преподавател по спортна психология и консултант на футболния отбор на "Левски" също отказваше да коментира мистериите около смъртта на Иво. Много от приятелите му не вярваха, че той се е самоубил. Шокирани и потресени от трагичния изход са били и свидетели, разпитвани по делото, споделиха източници от прокуратурата.

След покушението срещу Киро Глигоров и слуховете за намеса на мултинационална компания в атентата, нещата за фирмите на "Мултигруп" в западната ни съседка тръгват на зле. Две седмици след смъртта на Янчев кореспондентът на югославската агенция ТАНЮГ в Скопие цитира негови познати в македонската столица: "Изглежда, Янчев е знаел много неща и очевидно е пречел на някого, затова е изчезнал във водовъртежа на тези смутни времена... Някои спекулации, според които той сам е отнел живота си - както се твърди заради неуспешната дейност на ръководения от него филиал и заради дългове от комар в Скопие, тук никой не възприема като сериозни и основателни."

Янчев бе човекът, който като член на Легия "Раковски" бе против старите кадри в армията и се бореше срещу усилията им нищо да не се променя нито в армията, нито в МВР. В тази посока имаше далеч по-смислени причини някой да пожелае смъртта му. Но да му се приписват дългове от хазарт, липси във фирмите в Скопие - това е било върхът на цинизма смятаха негови приятели и членове на офицерската легия.

Така това "самоубийство" се нареди до другите неразгадани докрай, които съпътстваха българския преход. Следствието бе прекратено поради липса на състав на престъпление - много въпросителни останаха да висят във въздуха.

Опити за елиминиране чрез взривове
Покрай трагедията в Бистрица ще припомня и атентата срещу самия Илия Павлов, когато експлозия отвори 7-метров кратер по шосето от София за Бистрица, по което президентът на холдинга обикновено се е прибирал към резиденция Бистрица. Взривът заложен под пътната настилка напомни убийството на италианския комисар Фалконе, който се бореше с мафията и бе убит по същия начин. По случайност, две от БМВ-тата на "Мулти" се разминават на метри с взрива, заложен на пътя. Нямаше жертви, но цялата столична полиция бе на крак да оглежда изпотрошените от детонацията стъкла на ресторант "Шумако" и огромната дупка в натрошения асфалт. Спецслужбите бяха категорични, че всичко е било добре планирано. Властта бе в ръцете на кабинета на Иван Костов, който воюваше с Мултигруп, Андрей Луканов бе убит девет месеца по-рано, усилията на Илия Павлов да представи холдинга си като национално отговорен капитал се удряха в стена и ефектът бе нулев.

"Ние сме икономическото правителство на Виденов, ние писахме програмата на БСП за изборите, имам хора за четири правителства и ще ги отстъпя в името на България" - всички тези декларации на Павлов оставаха глас в пустиня.

Връзките на лица от бизнеса с политици и политически събития не винаги са безопасни. Така на два пъти бяха взривявани автомобилите на адвоката Хараламби Анчев, който не криеше политическите си пристрастия към СДС. Анчев бе синдик в банката на "Орион", секретар на Централната избирателна комисия, юридически съветник на фирма за кетъринг "Лили кетъринг", която бе на покойния маркиз Жиралди, а след това бе поета от Франко Маркио. Маркио се бе свързал с известна групировка, след като бе разбрал, че се готви измама с парите му на мажоритарен собственик във фирмата. Бомбата срещу Анчев бе подобна на тази срещу бившия военен прокурор Лилко Йоцов, вече в битността му на адвокат. Анчев бе служебен министър на правосъдието в кабинета на Софиянски и негов вицепремиер, като името му бе замесено с източването на завода "Полимери" в Девня, приватизацията на "Бороспорт", конфликти с приватизационен фонд "АКБ Форес" на Николай Банев. Анчев бе и председател на Надзорния съвет на приватизационен фонд Българска холдингова компания, който с холдинг "Света София" бяха най-близо до столичния кмет и общински фирми.

"Сбъркали са колата, човека, времето и мястото" - коментира Анчев взрива, но когато този взрив се повтаря вече трудно може да се приеме обяснение, че е станала грешка.

Така човек, свързан с политици, сам пребивавал във властта, докоснал се до големите пари на приватизацията стана мишена и само чудо го остави жив след два поредни силни взрива, на поставеното в автомобилите му взривно вещество.

14.Другите убийства и самоубийства
ЛЮБА МАНОЛОВА
28 ноември 2006 година

Продължение от 27 ноември 2006 година

На 6 февруари 1996 г. след разработка на военното контраразузнаване, военна прокуратура арестува полк. Емилиян Съслеков, Владимир Туртански, Румен Симеонов и Валери Недялков, които работеха в Научно-техническия институт на Министрество на отбраната и в екипа, доразвил известните заглушители за вражески радиостанции "Стършел" . Четиримата задържани остават няколко месеца в ареста, а по-късно делото бе прекратено. Шефът на Военното контраразузнаване Манолов тогава категорично и открито заявява, че четиримата са виновни. По-късно един от "стършелите" става особено близък до властта. Владимир Туртански влиза в оръжейния съвет към правителството и в ръководството на "Тератон" . Така Туртански преминава от ареста до оглавяване на оръжейна фирма. Всичко е възможно - даже в специалните служби.

Днес 11 години по-късно, един гаф от служба Военно контраразузнаване, който навремето стана публично достояние, бе бягството зад граница на началника на Финансово-валутната служба Иван Миладинов. Изчезналият отговарял за валутните преводи от наши към чужди банки, за агентурата в чужбина и нашите фирми на "прикритие" там. Миладинов се покрива със 150 000 долара от касата на службата и с кодовете на заплатите на резидентите ни в чужбина. Според изтекла от военните специални служби информация, след като напуска страната, 42-годишният финансист прави опит да започне бизнес в Русия и Румъния, но не успява. Две години по-късно той е заловен от военното контраразузнаване и оттогава съдбата му е неизвестна.

Та ако известната британска служба за сигурност МИ-5 се разклати от разкрития на свой бивш агент за готвен атентат в Либия, а ЦРУ не успя да предоврати взривове в две американски посолства, ако МОСАД успя да преживее, че бяха разкрити негови агенти в Европа и Близкия изток, то шефът на българското военно разузнаване генерал Ангел Кацаров оцеля, въпреки че прокуратурата разследва дейността му. Според получената информация, дъщерята на ген. Кацаров е успяла да продаде на Министерството на отбраната 4 600 компютъра, които никога не са били използвани от МО. Компютрите били купени от фирма, където работела Кацарова. След като гръмва скадналът генералът упорито отрича дъщеря му да е работила в тази фирма и даже представя бележка за това. Опитът му да прикрие работата на дъщеря си с бележка става повод за голям скандал между самия Кацаров и шефа на ГЩ ген. Михо Михов. При друга проверка на военните става ясно, че колите на военното разузнаване са застраховани при Димитър Желев - зет на Кацаров. В Министерството на отбраната разкриват и скандал за шпионска двойка, жената от която успява да изнесе много материали от ВР.

Поводи за скандал не липсват и във Националната разузнавателна служба, един от които е случаят когато предшественикът на Димо Гяуров - ген. Бриго Аспарухов, обяви, че негови бивши подчинени го следят у нас и зад граница. А както е известно Аспарухов бе човекът, който унищожи досието на агент от НРС - дали в чужбина е имало срещи между двамата, защо е пътувал и докъде Аспарухов - това е представлявало определено интерес за бившата му служба, така че ако няма специална причина Аспарухов да е неспокоен, то тогава липсва и основание той да се гневи на евентуално проследяване.

Смърт, когато става дума за много пари
За някои хора вероятно е трагична случайност, че на 8 юни 1995 смъртоносно катастрофира Кольо Краевски - бивш заместник-министър на строителството. В печата се появи информация, че Краевски в колата си е носил документи, които биха могли да обяснят дали е случайна катастрофата и дали съществува връзка между инцидента и разкрити финансови нарушения, извършени от официални институции.

Междувременно бе убит кредитният милионер Деян Добрев, а 10 години по-късно бе прострелян друг кредитен милионер - Николай Попов, който умря от раните си в "Пирогов". Умряха убийците на кредитен милионер и техните убийци, оказа се, че на явлението е трябвало да бъде поставена точка, а това е възможно само ако изчезнат всички замесени по един или друг начин в тегленето на милиони.

Смъртта на кредитни милионери, не бе единствената, свързана с много пари. От прерязан спирачен маркуч катастрофира фатално и шеф на финансова пирамида - Георги Проданов. Последваха още летални случаи за фараони и свидетели на създаването на финансовите пирамиди. Демонстрираното бездействие на прокуратура, парламент и изпълнителна власт по възникването на пирамидите и кредитните милионери показа, че хора от висшите етажи на властта и партии са били замесени и облагодетелствани от цитираните явления. Като потвърждение на тази моя теза парламентът гласува кредитни милионери да върнат взети кредити по курс на долара към деня на връщане - решение, което ощети държавната финансова система, за сметка на обогатяване в пъти на партии и политици.

В края на годината с много екзекуции и трагични инциденти, 1995, катастрофира още един банкер - бивш шеф на Бургаската банка, който бе обвинен за изчезване на десетки милиони долари от сметките на банката.

А всичко започна на 6 ноември, на сметище край село Хераково, в далечната 1992 година, когато бе открит овъглен трупът на ревизора Стефан Георгиев от Държавен финансов контрол. При следствието бе установено, че ревизорът е бил изгорен жив констатираха разследващите, потресени от видяното.

Още "други" убийства
На 28 декември 2002 г., в близост до дома си бе разстрелян прокурорът Николай Колев. 3 куршума попадат в главата на магистрата, 3 в тялото, се разбра от аутопсията. Агонията на жертвата е била кратка.

Повече от 3 часа тялото на мъртвия Колев е било оставено да лежи на тротоара на столичната улица "Абоба", пряка на бул. "Пенчо Славейков", близо до "Пирогов". Сигнал, че е убит човек подава случаен гражданин. След минути районът е отцепен от полиция. Първоначално не се е знаело кой е застреляният. Установено е чак след като пристига първата оперативно-следствена група.

В последната си вечерна разходка, Колев е излязъл по анцуг, нямал е документи у себе си. Той живее наблизо - от другата страна на булеварда, на ул. "Лайош Кошут". Преди да го застрелят той е пазарувал в зеленчуков магазин на ул. "Константин Иречек" 7. Според продавача в него това е станало около 18.40.

"Възможно е престъплението да е извършено от двама души" - признаха полицаи. Хора от квартала също твърдяха, че са видели двама души да бягат, след като се чули изстрелите.

По-вероятно е само един да е стрелял, защото периметърът, в който е действал, е твърде малък, а вторият да е осигурявал тила - разясни човек от следствието. По всичко личеше, че разстрелът е бил добре подготвен, мястото е било избрано точно, така че жертвата да е на открито и да няма възможност да избяга. Навиците на Колев и маршрутът му са били внимателно следени. Убийците са знаели, че е въоръжен и често се движи с охрана. Според разследващите това се доказва от факта, че Колев е издебнат в момент, в който е освободил бодигарда си. По делото се появиха и показания, че разстреляният прокурор ходел с бронежилетка. В момента на убийството не бил с нея. Специалисти, които работеха върху експертизите на гилзите, гранатата и намереното до трупа оръжие, са установили, че по Колев е стреляно с 9-милиметров автоматичен пистолет - съобщиха запознати с проверката.

Два дни по-късно, 44-годишният Владимир Димов, който е бил служител на СИБАНК и бивш психолог на баретите, бе намерен мъртъв в колата си в понеделник, 30 декември, в столичния кв. "Гео Милев", недалеч от дома си. Димов бе открит прострелян в лявото слепоочие със законно притежаван от него пистолет. Дясната му ръка бе разкъсана от граната, на която се е взривила само запалката. Още същия ден медиите съобщиха, че Димов е напуснал командосите, след като влязъл в конфликт с шефа на баретите Филко Славов.

В началото полицейските източници категорично твърдяха, че мъжът се е самоубил. На няколко пъти това бе повторено и от шефа на националната полиция ген.Васил Василев, който бе на мястото на инцидента. Според някои източници от съдебна медицина, в случая с Димов нямало данни за друга версия, освен самоубийство. По лявата ръка на мъжа са били открити следи от барутен нагар, което показвало, че той е натиснал спусъка стана ясно след експертизите. В същото време се появи информация, че бившият командос не е бил левичар, но е стрелял с лявата ръка!

При изстрела куршумът пронизва главата на бившия командос и преминава през стъклото на колата му, обясниха криминалисти, участвали в огледа. По задната седалка на автомобила, по ламарините на колата и по якето на Димов са открити много следи от кръв. Разследващи съобщиха, че всички кървави следи, оставени по возилото, са на Димов, но нямаха обяснение защо навсякъде в колата е имало кръв на жертвата. По волвото бяха открити само пръстовите отпечатъци на мъртвия командос. Съдебната експертиза е установи, че смъртта на мъжа е настъпила поне 10 часа преди откриването на трупа. В ръката на Димов е гръмнала запалка от граната. "Шокът от гръмването на граната е толкова силен, че човек трудно се движи след това" - тази думи на о. з. полк. Иван Бояджиев, бивш зам.-вътрешен министър и експерт по взривове като че ли обърнаха окончателно версиите по разследването в посока убийство. Бояджиев допълни освен това: "Пръстите на ръката на жертвата не може да са откъснати от запалка на граната".

"Резултатите от аутопсията не изключват Владимир Димов да е убит" ­ заяви за в. "Монитор" д-р Станислав Христов, главен асистент в Катедра "Съдебна медицина", член на екипа, извършил аутопсията.

Час след час противоречиви признания и разкрития по двете убийства пълнеха медийното пространство.
"Има пряка връзка между разстрела на прокурора Колев и смъртта на бившата барета Владимир Димов. Ако се открие кой уби Димов, веднага ще се намери и убиецът на Колев", заяви Николай Колев - Босия. Още на 28 декември вечерта след убийството на Колев, прокурорът Васил Миков и Едвин Сугарев посочиха главния прокурор като отговорен за случилото се с Колев. Миков и Сугарев казаха, че дни преди убийството му Колев споделял с тях, че животът му е в опасност.

"Всички магистрати знаеха, че Колев ходи с охрана", каза пред журналисти след опелото на прокурора, шефът на Софийския окръжен съд и говорител на Висшия съдебен съвет тогава, Нели Куцкова.

"Мястото на Николай Колев е за затвора" - заяви дни след смъртта на бившия прокурор полк. Стамо Стамов, шеф на варненските антимафиоти. "Подземният свят е на върха на магистратурата" - коментира депутатката Татяна Дончева скандалните убийства. "Колев дърпаше дявола за опашката" - заяви бившият шеф на Шесто управление Димитър Иванов. "Една и съща бригада е убила двамата" - твърдеше Босия. "Съдебната система се парализира от скандалите", каза Васил Миков, апелативен прокурор на Варна, в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия.

15.Другите убийства и самоубийства
Скандални обвинения засенчиха разстрела на Николай Колев - нито един от засегнатите не заведе дело за клевета * Екзекуциите на прокурора и психолога на отряда на баретите се прибавиха в Списъка на неразкритите убийства * Енергийни интереси оставиха четири трупа на мост преди Истанбул
ЛЮБА МАНОЛОВА
29 ноември 2006 година

Продължение от 28 ноември 2006 година

Две показни убийства белязаха края на 2002 г. На 28 декември вечерта бе застрелян прокурор Николай Колев, а два дни по-късно бе намерен мъртъв в колата си служителят по сигурността в СИБанк Владимир Димов, който е бил психолог в отряда на баретите. И до двата трупа имаше подхвърлени гранати.

Двете убийства бяха мрачната кулминация на една изпълнена с вътрешни скандали година, като най-запомнящият се бе този с подслушването на правосъдния министър Антон Станков. В този случай МВР и Прокуратурата бяха оставени да се самопроверяват, въпреки че именно ръководствата на двете институции са отговорни за скандалите с подслушването, но парадоксите в съдебната система на държавата не са един или два, а много и непрекъснато. Както се очакваше МВР и Прокуратура набързо се оневиниха и казаха, че са чисти.

Полицията се зае да разследва версията убийството на прокурора Николай Колев да е свързано със смъртта на зам.-началника на охраната на СИБанк и бивш психолог на отряда на баретите Владимир Димов. Според разследващите имало няколко факта, които показвали, че двата случая не са изолирани един от друг.

Обвинения от Списък на Филчев за нарочени мишени до 3 милионен дълг към Сретен Йосич
Грубо казано в тези параметри се движеха версии, разкази и небивалици - тиражирани в медиите след екзекуцията на прокурора Николай Колев, параметри, в които колкото и истина да имаше, всичко се приемаше несериозно и лековато като недоказано. Най-странното в случая с убийството на прокурора Николай Колев бе, че бяха тиражирани скандални версии и предположения с обвинения към публични личности, но нито едно от засегнатите лица от върховете на магистратурата, полицията и изпълнителната власт, които бяха визирани не заведе иск за обида или клевета срещу авторите на чудовищните обвинения.

От радиоинтервю стана ясно, че пред Николай Колев - Босия убитата преди две години ямболска адвокатка Надежда Георгиева се похвалила, че имала записи, който уличават лично главния прокурор. Един от тях бил за 5000 долара, потвърди Босия в едно от многобройните интервюта дадени след разстрела на прокурора Колев.

Друго активно говорещо лице след разстрела на прокурора Колев бе съпругата на шефа на морашкия синдикат Пламен Симов - Грейси Симова, която твърдеше, че Никола Филчев имал изготвен Списък с лица, набелязани за елиминиране. Симова разказа пред медиите, че още преди месец убитият Колев им съобщил за "списъка на Филчев". По думите й сред мишените били съпругът й, апелативният прокурор на Варна Васил Миков и журналисти.

Симова разказа още пред различни медии, че мъжът й се видял с Колев няколко часа преди да бъде убит. Пламен Симов търсил председателя на Върховният административен съд тогава, Владислав Славов, за да разговаря с него за снемане на имунитета на зам.-главния прокурор Христо Манчев и прокурора Бойко Найденов, но срещата не се е състояла.

Синът на убития прокурор Георги Колев се включи в общия хор на обвинители като коментира, че баща му е споделял за такъв списък. Запитан чии имена фигурират в него той каза, че журналистите сами могат да си отговорят на този въпрос. Едвин Сугарев заяви, че е чул за този списък едва в деня на опелото. "В тази държава, в която се редят убийство след убийство, не бих се учудил, ако се стигне до още трагични случаи", предположи той и допусна, че Главният прокурор и обкръжението му са способни да изготвят подобен списък.

Убийството на прокурор Колев веднага бе свързано публично с враждата му с главния прокурор Никола Филчев и бившата барета Алексей Петров, а ръководството на МВР и прокуратурата побързаха да опровергаят подобна зависимост.

Според мнозина обаче се натрапвала и връзката между убийствата на Колев и Димов. От Главна прокуратура никой не отиде на погребението, но това не попречи на хората на Филчев да напишат в некролог : "Престъпници убиха Колев"!

Николай Колев бе спорна личност, доколкото имах възможност да се срещам с него неведнъж по работа и доколкото бях чула от обикновени хорица твърде неприятни неща за него. За кариерата на Колев се помни, че той е провеждал част от разпитите по т. нар. "генералско дело" срещу бивши шефове на Военното контраразузнаване и Главно следствено управление за "убийството чрез съд" на разузнавача Димитър Димитров. През 1993 г. Върховният съд обяви, че част от тези разпити не могат да бъдат използвани като доказателствени средства, защото Колев е внесъл в протокола "субективните си оценки, констатации, изводи и внушения".

Николай Колев бе водил операцията срещу военния хотел "Шипка" през декември 1991 г. Тогава барети превзеха сградата и изхвърлиха арабска фирма заради незаконна приватизация и по съмнения, че хотелът се е превърнал в средище на наркотрафиканти и пункт за трансфер на кюрди на Запад.
В годините следях много шумни акции и дела, в които Колев участваше лично. От Колев бяха арестувани и обвинени бившият шеф на антимафиотите във Варна Стамо Стамов и шефа на сигурността в Стара Загора Оник Калустян. Те бяха напълно оправдани от Върховния съд, след като прекараха по няколко месеца в арестите. Безрезултатно завърши воденото от него разследване за смъртта на 14-те войници, изгорели на столичното околовръстно шосе. По него Колев на няколко пъти даваше противоречиви изявления. В същото време, след скандални негови твърдения против Филчев, Колев бе провокиран с акция на баретите и арест, при който бяха намерени в него 36 пакетчета хероин и кокаин! Така вървеше враждата между двамата - с удари под пояса.

Още помня думите на един баща, чийто син гниеше несправедливо обвинен в затвора: "Колев ми каза, много си беден, за да искаш да направя нещо за тебе и преразгледам делото на сина ти!"...

Девет версии, една от които бе, че Колев е застрелян от осъден от него човек също бе сред версиите. "Афера за $3 млн. с участието на главния прокурор Никола Филчев стои зад убийството на Никола Колев", заяви сензационно след разстрела, в ефира на Би Ти Ви Едвин Сугарев. Според него обвинител №1 получил 1 милион долара подкуп от сръбската мафия, за да помогне при освобождаването на сръбския убиец Сретен Йосич. Посредници били бившата барета Алексей Петров и един от шефовете на командосите Филко Славов, които също си разделили по 1 млн. за услугата. "Това знам лично от убития Николай Колев" - обясни Сугарев. Акцията обаче се провалила и това е била истинската причина за стрелбата през лятото срещу Алексей Петров, заяви Сугарев. Набеден поет се позова на мъртвец - нещата с версиите излязоха извън релси и там си и останаха...

Подбудителство за убийството на ямболската адвокатка, връзки с групировката ТИМ - правителството изпадна в шок от разстрела по една-единствена причина: за външния свят бе извършено първото поръчково убийство на висш прокурор. Що се отнася до вътрешните догадки: мнозина бяха наясно с действията на Колев и интересите му.

Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, часове след смъртта на Димов, за която беше съобщено първоначално, че най-вероятно е самоубийство, заяви, че не е изключено да става дума за покушение. Освен че двете престъпления бяха извършени в разстояние на 24 часа, до труповете и на бившия психолог на баретите, и на прокурора бяха открити бойни гранати, което е твърде необичайно и при поръчков разстрел, и при самоубийство, заявиха следователи. Някои от разследващите твърдяха, че връзката между двете жертви трябва да се търси при баретите. Според генерал Борисов повод за възможна следа е и откритият характер и жизнеността на Димов, които не подсказвали склонност към самоубийство. Бившият полицай №1 Иван Бацаров - бе шеф по сигурността в СИБанк изрази публично предположение, че самоубийството на подчинения му Владимир Димов е инсценирано от убийци. "Не вярвам да е искал да умре - каза Бацаров за случилото се с Димов. Имаше планове за бъдещето, не споделяше за лични проблеми. Нямаше и служебни."

Владимир Димов е имал връзки с бивши и настоящи командоси, споделиха бивши барети. В медиите се появи информация, че Димов имал конфликт с високопоставен служител на отряда, защото се оттеглил от общия им бизнес. Затова се проверява версията, че Димов е бил принуден да се самоубие, или дори, че му е "помогнато" да го направи. Негови приятели, бивши командоси потвърдиха, че във фаталната вечер обсъждал с тях планове за Нова година и по нищо не личало, че има намерение да сложи край на живота си. Във фаталния ден Димов паркирал служебното си тъмносиньо "Волво" между блоковете 22 и 28 в столичния кв. "Гео Милев". Повечето хора от квартала бяха единодушни, че Димов не живее наблизо и не го познават. Двама от съседите обаче уточниха, че той често идвал в района при своя приятелка. Така възникна съмнение, че във фаталната вечер, бившият психолог и приятел на командосите е бил внимателно проследен до мястото, където е паркирал колата си. Сред следователите имаше и предположение, че Димов е видял убиеца си, и че го е познавал, т. е. той не е бил изненадан от него. Запознати със следствието са потвърдили пред колеги на Димов, че шокът от избухналата запалка на гранатата и откъсването на пръсти от ръката му е бил силен и едва ли след това Димов би "продължил" в осъществяване на намерението си да се самоубие. По-вероятно бе друго: след разстрела, който е бил неочакван за Димов, убиецът да е инсценирал номера с гранатата, за да прикрие следите от екзекуцията. "Невъзможно е да се е самоубил, той искаше да се жени, сватбата му беше само след месец, а искаше да купува и апартамент", бе разказала съседка на жертвата пред журналист на в. "Монитор". - "Никой от съседите в блока не вярва на версията за самоубийство - допълнила жената." Според хората Владимир Димов е бил весел човек, малко затворен, но не изглеждал угрижен.

Двата разстрела останаха неразкрити, както повечето от "другите" убийства и самоубийства.

Енергийни интереси оставиха 4 трупа на мост пред Истанбул
На 2 октомври 1996 година бе застрелян пред дома си, в момент, когато се връща за нещо до домофона, премиерът на България, Андрей Луканов. Веднага след разстрела бе доказано, че сутринта на убийството Луканов е отивал до парламента, а няколко дни по-късно му е предстояло да замине за САЩ.

Следователите заработиха по версията и дали случаят с екзекуцията на Луканов не е свързан с убийството на четирима българи в Истанбул, което се случи през ноември 1994 г. Преди 12 години дойде вестта, че мъж на име Джабар Атак показно е застрелял в автомобила, с който са пътували: четерима българи, шефа на частната фирма "Фльорир" Нико Керински, консултанта му Георги Халачев - бивш зам.-министър на енергетиката, техния служебен шофьор Петко Кацаров и Никола Петев, главен диспечер на НЕК тогава. Освен контактите си с местни бизнесмени, представителите на "Фльорир" са имали кореспонденция с концерна ЕНКА, който по онова време държеше около 30 на сто от турския енергиен пазар.

"Андрей Луканов трябваше да ми дойде на гости в Истанбул през есента на 1996 г., но точно тогава го убиха - припомни си пред български ежедневник 73-годишният турски магнат Шарък Тара, приятел на България и основател на концерна ЕНКА холдинг. - "Бяхме много близки. Познавах и децата, и съпругата му. Луканов две седмици беше на яхтата ми."

Още в първите дни след разстрела, в печата се появи информация, че целта на заминаването на четиримата български енергийни експерти за Турция била да водят преговори с потенциални турски купувачи на ток.

През месец септември 1995 г. разследването спря, тъй като от турската страна се получило съобщение, че убиецът Джабар Атак е бил намерен обесен в килията му. Наши следователи не бяха допуснати да работят по случая, въпреки, че между България и Турция съществува спогодба за съдействие и наш следовател пътува до южната ни съседка.

16.Другите убийства и самоубийства
Истините за четворния разстрел останаха в Турция * Висш натиск попречи да разкрият виновните на смъртта на 14 овъглени български войници
ЛЮБА МАНОЛОВА
30 ноември 2006 година

Продължение от 29 ноември 2006 година

Приживе Андрей Луканов бе сочен и като потенциален участник в преговорите за продажби на български ток за Турция. През последните 20 години икономиката на южната ни съседка се разрастна и това доведе до по-остра нужда от енергоизточници. Съседите ни от югоизток показаха недвусмислено, че са готови да плащат щедро произведените у нас киловати. Необходимо бе само свързване на енергийните системи. За проучване на техническите въпроси за транзит на ток, /както споменах вчера в началото на разказа на тази история - бел. Л. М./ през есента на 1994 г. в Турция заминават в командировка шефовете на частната фирма "Фльорир", придружавани от главния диспечер на НЕК. Четиримата мъже пътуват за бизнес-преговорите с автомобил. На 11 ноември 1994 година, на един от мостовете преди влизане в Истанбул, където автомобилният поток е спрян, тъй като има бариера и се плащат пътни такси - българите са разстреляни хладнокръвно от турчина Джабар Атак. Убиецът, след като изпразва за броени секунди без проблем пълнителя на своя пистолет "Берета" в българите, намиращи се в автомобила, оставя оръжието си на капака на надупчената кола с четирите трупа и се предава. Четиримата сънародници издъхват на място, без каквато и да е възможност и време да реагират на неочаквания разстрел.

Пред турското следствие Атак по-късно ще твърди, че бизнесмените от "Фльорир" го били измамили с украински въглища за 160 000 долара. Година по-късно Атак е намерен обесен в килията си и българската страна научава за това от съобщение на турските си колеги. Делото е спряно, поради смърт на извършителя, а екзекуцията на четиримата българи остава обгърната в мистерия. Всъщност игрите в тази област не са новост. През 1994 г. държавата ни прекъсна всякакви енергийни връзки с Турция. Причината - убийството на четиримата българи от частната фирма "Фльорир". Отношенията бяха официално възстановени с договор за износ на ток за Турция от 1996 г., чак когато енергиен министър е Румен Овчаров.

Опасни връзки - става дума за много пари
Износът на ток за Турция винаги е бил опасен бизнес. България е имала запазено място на този пазар през 80-те години, когато сделките са реализирани главно чрез външнотърговската "Енергоимпекс". След това търговията с ток минава в ръцете на НЕК, но след 1991 г. трансфер почти не е реализиран. Нееднократно са правени опити за преговори с турската национална компания, но всеки от тях е завършвал с провал.

50-годишният Hикола Петев бе главен диспечер на НЕК, командирован да проучи възможностите за износ на украински ток през наша територия за Турция. Връстникът му Нико Керински бе един от тримата съсобственици на фирма "Фльорир" ООД, заела се да осигури сделката. 65-годишният пенсионер Георги Халачев, бивш специалист от енергийната компания, пътува като експерт на хонорар към частната фирма. Те заминават с намерението да договорят крупна сделка за 100 млн. долара, от която НЕК е щяла да вземе 3 млн. транзитна такса.

Официалните "факти", които получава българската страна
При първите си показания убиецът Атак твърди, че българите му дължат 160 000 долара, че той бил търговец на въглища и имал договор с "Фльорир" да му доставят 40 тона лигнитни въглища от Украйна, за което осигурил парите предварително. Според казаното от Атак пред следствието, корабът с въглищата пристигнал в началото на лятото на пристанище Дериндже в гр. Коджаилис. Трюмовете били пълни с прах и турчинът скъсал договора с фирмата, върнал кораба и започнал да си иска парите. През ноември случайно Атак научава, че шефът на "Фльорир" Нико Керински е на преговори в Анкара, ето защо той го причаква на връщане към Истанбул. Заговаря го за дълга, застанал до спрялата кола, получава арогантен отказ, ядосва се и разстрелва Керински и пътуващите с него в автомобила.

Веднага след тези показания, които достигат и до българското следствие, става ясно, че причината за кървавия разстрел не е толкова проста. Появяват се предположения, че всъщност Атак е наемен убиец, пратен от турската енергийна мафия, която щяла да понесе загуби, ако в страната влезе украински ток. В енергийните среди никой не е чувал за бизнесмен с име Атак, който да сключва големи сделки - потвърди пред мен, човек, близък до дипломатическите среди.

"Това е наказателна операция на турските енергийни босове, които не желаят да допуснат конкуренция на турския енергиен пазар с по-евтин ток отвън, особено при сделки с подобни мащаби", заяви тогава шефът на управление "Финанси" в НЕК Красимир Кънев.

Най-силните доказателства, че нещо не е както трябва
България получава когато следователят от Националната следствена служба, зам.-директор на службата, Румен Георгиев заминава за Турция с чартърен полет, платен от НЕК. Българите летят в 3 часа през нощта, като заедно със Георгиев в самолета са и лица, които могат да помогнат за бързо разплитане на обстоятелствата по разстрела с превод от турски и добри познания в областта на енергетиката. Турската страна изобщо не се впечатлява, че за това дело пристига следовател от такъв висок ранг, тя предоставя на Георгиев някакъв протокол за разпит на Джабар Атак. Но дали действително е имало разпит, дали издържа мотивът на турската страна, че Атак е стрелял в състояние на силен афект - това турците изобщо не си правят труда да изяснят на българската страна. "За мен това беше едно много интересно дело, в което версията на отсрещната страна не бе особено убедителна и нямаше събрани категорични доказателства в нейна подкрепа - припомни си Румен Георгиев моменти от командировката и факти от самото дело. - Съжалявам, че нямам време, бих написал книга за този случай, въпреки че делото бе спряно поради отказ на турската страна за сътрудничество с нас и вина на турската прокуратура, която не пожела да ни съдейства в работата по следствието. Що се отнася до версията на турската страна, за самотен убиец, на когото застреляните българи са дължали пари, и как Джабар Атак си се разхождал по моста на Босфора, който води към Истанбул, как вади изведнъж пистолета си и с 15 изстрела убива всеки поотделно в спрялата кола на българите, които чакали, за да платят пътната такса" - нещо в тази версия много сериозно куцаше - припомни си следователят случая. На 16 метра от мястото на четворната екзекуция има патрул на жандармерията, който не реагира на изстрелите, което няма логично обяснение. На 20 септември 1995 г. убиецът Джабар Атак бе намерен обесен в килията си в затвора на град Измит. Лекарите намират следи от насилие по тялото му. Те допускат, че някой е бутал, дърпал, а може би и вдигал затворника, без да е оставил следи от резки удари, съобщи журналистът от вестник "Сабах" Сали Ерктюрк. Дали е съществувал и съществува още този убиец - за българската страна така и остава неясно, тъй като след самоубийството на Атак българското следствие не получава смъртния акт и на искането да им бъде изпратен - турската страна отказва! Както е имало отказ за обиск в дома на Атак. Така всичко, което българите получават като оскъдна информация, за разлика от отказите остава като недостоверен елемент от така и неприключилото следствие. Турската страна подчертава в отказа си да сътрудничи и даде повече информация, че инцидентът засягал националната сигурност на страната им! Така остават неизяснени и следните обстоятелства: на какъв език са ги говорили преди разстрела Керински и Атак, след като Керински не е знаел турски, а Атак е знаел добре само родния си език. Не е допуснато да бъде направен оглед на колата, в която са убити четиримата българи... Между България и Турция има двустранна спогодба за сътрудничество, но в този случай, а и по-късно по случая с потъналия кораб "Хера" - турската страна отказва каквото и да било сътрудничество. "По принцип не е прието една държава да отказва сътрудничество, след като е налице двустранна спогодба - поясни следователят Румен Георгиев. - С Турция сме имали случаи по трансграничната престъпност, в които сме работили добре и сме си сътрудничили, но по четворното убийство - не се получи!" Убийството на тези четирима българи се прибави към Списъка на останалите "други" убийства, като тях то не бе разкрито и няма вероятност това да се случи някога. В него енергийни интереси, засягащи националната сигурност на съседна Турция бяха "решени" от наемен убиец, който се отправи в небитието, за да няма свидетели и участници на четворната екзекуция.

Камион пълен със сълзи, стенания и ужас изпепели 14 военнослужещи
На 11 август вечерта, в 22,45 часа, на столичното Околовръстно шосе, военен камион ГАЗ-53, с 14 военнослужещи в него се отклонява от платното, в което се движи и влиза рязко в насрещното платно на шосето, след което се удря челно в трактор Т-150 и след минути избухва в пламъци. Войниците, които са в него изгарят живи, в стенания и ужас. Всичко намиращи се около газката наблюдават безмълвни застинали пламъците, в които изгарят живи момчетата. Около горящия камион са спрели минаващи коли - возещите се в тях пътници и трактористът стоят и гледат бе да мръднат или се притекат на помощ как загиват войниците. На мястото на удара и последвалия след минути пожар, в момента на взрива на газката се намират няколко двойки полицаи - и те стоят и слушат писъците и нечовешките стенания на горящия ад. Никой от хората на шосето не прави и най-малък опит да помогне, никой даже не се втурва към камиона. От газката се търкулва горящото тяло на едно от войничетата - по-късно то ще бъде единственият свидетел на трагедията. Другите войници при удара падат в дъното на камиона един върху друг и докато се окопитят избухва взривът.

Случилото се е най-голямата трагедия в историята на българската армия. За дошлите на мястото на трагедията линейки и пожарни коли остава единствено след направинея първоначално оглед на отцепения район от полицаите да разчистят отломките от пожара, сред които се натъкват на части от тела, овъглени крайници.

С началото на следствието - започват въпросите без отговор
Първото, което без спор установяват дошлите за огледа е, че нещо отклонява камиона от платното в насрещното движение и въпреки, че минават близо две минути, водачът не успява да овладее волана и да се върне в правилната половина на шосето.

При огледа на произшествието прави впечатление, и че камионът не е имал спирачен път - т. е. водачът му не е направил и опит да спре, когато насреща му се задават светлините на трактора. Скоростта на газката е била малка, на трактора - също, но неизвестно защо газката не успява и да спре, а се удря челно в трактора. За това отклонение от платното за правилно движение и за следващото оставане в насрещното движение, за факта, че не е напревен и опит да спиране може да има само едно обяснение, а то е, че водачът на газката не е бил в състояние да изправи камиона, нито да го спре и така да избегне челния удар - маневра, която при малка скорост от 60 км в час не е проблем. Ако се допусне, че водачът не е бил в състояние да се справи със ситуацията, то за следователите трябва да има сериозна причина за тази липса на реакция.

И тогава идва една случайно откритие - две пробойни по вратата на камиона открива дни след трагедията стар служител на поделението, който е и оръжейник. Колкото и да е била огъната вратата от пожара и високата температура, опитното око на служителя вижда пробойните и обръща внимание на разследващите "По камиона е стреляно!"

Пробойните са на височината на седалката, цветна снимка от огледа ги е запечатала много ясно, но до този момент никой не обръща внимание на тези пробойни. Някои скептици се опитват да оправдаят пробойните с това, че вероятно са стари, но газката е ремонтирана съвсем наскоро от бащата на шофьора и той потвърждава, че не ги е видял при ремонта.

При проведената експертиза в Института по криминалистика откриват и топче олово, но и това не впечатлява кой знае колко разследващите случая.

В парламента е даден доклад на Военна прокуратура, и депутати чели доклада и присъствали на обсъждането споделят, че под седалката на шофьора е открита много кръв за наличието на която няма обяснение! Лекари правят неофициално предположение, че толкова кръв може да изтече само от разкъсана артерия на крака на шофьора...

На другия ден след погребението, от прокуратурата търсят родителите на шофьора Юлиян Тодоров, но тогава научават, че са закъснели, тъй като момчето е кремирано, въпреки че насрочената дата за кремация е била за след две седмици.

Стреляно е от около 15-20 метра твърдяха депутати запознати с хода на следствието неофициално. Оръжието, според прокурора полковник Кирил Гогев е било автоматично с калибър 5,6, но за да не се чуят изстрелите вероятно е бил използван заглушител. Тези догадки вече обръщат в една по-определена, различна от първоначалната посока следствието и то със сериозни подозрения. По намерените доказателства явно става дума за умишлена стрелба, която е улучила по грешка движещата се газка, като мишената явно е минавала по това време по същия път и е засякла фатално камиона. Така куршумите предназначени за друга мишена попадат фатално в камиона с нищо неподозиращите войници и довеждат до мъчителната им смърт.

По каква причина са дадени изстрелите, някои от които попадат във водача на газката - откъде и по кого се произведени истрелите - отговор дава внезапната поява на Иво Карамански 16 август 1995 г., в Съдебната палата в София пред вратата на военната прокуратура! До тази поява, според очевици той е бил разпознат от хора, намиращи се на мястото на изгорелия камион. Слуховете за появата и присъствието на Карамански на мястото на трагедията плъзват из София - на висок глас се повтаря чутото и това явно стига до самия така наречен Кръстник. Минава време, твърденията на хората, разпознали Карамански остават без последствие, докато сам той не решава да отиде и даде показания.

Точно седмица след трагедията, дни, през които следствието е вървяло в посока взрив и пожар, дни, през които става известно откритието на стария военнослужащ за пробойни във вратата на камиона, дни, в които е погребан шофьорът на газката-ковчег - в един момент появата на Карамански пред следователите преобръща делото! Преобръща го с това, че се получава потвърждение за стрелба около мястото на трагедията с изгорелите войници. Вече два независими един от друг източника поддържат една и съща теза, а това заслужава определено вниманието на следователите, колкото и да не се иска на някои среди от властта, магистратурата и военните.

17.Другите убийства и самоубийства
Висша намеса попречи да бъдат разкрити виновните на смъртта на 14 овъглени български войници * Потъналият кораб "Хера" завлече на дъното на Босфора тайната за 14 изчезнали моряци
ЛЮБА МАНОЛОВА
1 декември 2006 година

Продължение от 30 ноември 2006 година

Доброволното явяване на Иво Карамански в Съдебната палата поставя точка на слуховете, че е бил забелязан край горящия камион с войниците. Появата му пред следователите ражда и една от основните версии на разследването, че неизвестен стрелец или стрелци са опитали атентат срещу Карамански, но той е успял да се измъкне невредим за сметка на случайно улучения камион с войничетата.

Именно показанията на Карамански обръщат на 180 градуса хода на разследването. Той потвърждава откритието на стария оръжейник, който е забелязал пробойните във вратата на камиона, че по газката вероятно е стреляно.

"Опитвахме се да гасим камиона, докато хората от спрелите наблизо 3-4 коли и автобус само гледаха - разказва Карамански, който е вторият основен свидетел по започналото следствие. - По-късно видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи. Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака, извиках му да скочи от камиона и то се претърколи на асфалта, беше живо и виеше от болка. В този момент избухна резервоарът на газката" пише в показанията си Карамански. Няколко пъти той повтаря пред следовател, че чул изстрели, преди камионът с войниците да се взриви. Седмици по-късно, когато става ясно, че Кръстникът е основният очевидец на сблъсъка, той разказва още по-подробно трагедията, но в тези по-късни показания Карамански вече не твърди, че е имало стрелба. Това ново, коренно различно поведение на така наречения Кръстник дава ясен сигнал на следователите, че вторият, различен разказ е недостоверен. Карамански не е знаел в момента на показанията, които дава, че на вратата на газката вече са открити две пробойни и разтопено олово.

"Най-ужасното беше, че войниците ме гледаха в очите и горяха, не можеха да мръднат, а аз не можех да им помогна Иво Карамански. Защо Карамански твърди че не е могъл да им помогне, защо не прави и най-малък опит да стори нещо за горящите живи момчета - това остава неизвестно и поражда редица въпроси. Дали е бил в шок Кръстника от случилото се и чутата стрелба, дали се се сетил веднага, че куршумите вероятно са били предназначени за него? Карамански е чул пукота на изстрелите и осъзнава, че се стреля със заглушител.

"Стрелба по вратата на камиона е причината да се сблъскат военната газка и движещия се с 20 км/ч трактор - от Москва пристигат балистичната, техническата, химическата и трасологическата експертиза, като заключенията на руските експерти криминалисти допълват и покриват българските експертизи и някои заключения по инцидента.

Шефът на Прокуратурата на Въоръжените сили, полк. Николай Колев търси и други доказателства, свързани с евентуалната стрелба - наблюдаващият делото, полк. Кирил Гогев пък е убеден, че е стреляно по камиона, и затова нарежда парче от ламарината на лявата врата към шофьора да замине за Москва. В един вестник се появи съобщението, че в меките части на тялото на шофьора е имало следи от куршуми. От Съдебна медицина не се съгласиха, че от овъгленото тяло на войника е било възможно да се извади куршум! Така вместо следствие, нещата тръгват по линия на спорове, отхвърляния на факти и доказателства.

Как се стига до катастрофата? За да се попълни оскъдният военен бюджет, двете поделения на загиналите военнослужещи изпращали войници да строят жилищни кооперации и във фаталния ден, момчетата са се забавили с тръгването от обекта. Още на другия ден, в събота момчетата от зачерненото поделение получават разрешение да се обадят в къщи на близките си, за да кажат, че са живи, а на тези, с които връзка не е била установена са изпратени телеграми, за да не се тревожат за децата си.

На сутринта в неделя, в моргата на Военномедицинска академия близки и родители влизаха по фамилии, като снимките на тленните останки бяха забранени. Писъците на майки, сестри и съпруги огласиха коридорите на подземието. "Само пепел е останала от децата!" - каза със сетни сили майка, явно не разпознала сред останките сина си. На родителите, които не успяха да потвърдят самоличността на синовете си, в болницата им взеха кръв, за да направят ДНК изследване на останките и открият кои са децата им. Някой обясняваше на чакащите с тих глас, че момчетата са изгорели като факли и много бързо, че не са усетили нищо, но очевидци от мястото на трагедията вече бяха разказали за писъците на момчетата, докато пламъците са погълнали телата им.

"Защо са се връщали толкова късно - възмущаваха се близки на загиналите войници, - експлоатираха ги, момчетата работеха на най-различни обекти"! И тогава се занизаха портиворечията: Главният прокурор тогава Иван Татарчев и прокурорът на Въоръжените сили, Николай Колев дадоха категорични изявления, че по камиона не е стреляно.

"Стреляно е по Карамански, за когото е било известно, че ще мине оттам, стреляно е от две страни, от човек на шосето и от блоковете през поляната срещу шосето" - обясни следовател, помолил за анонимност. В момента на стрелбата, колата с Карамански и другите пътници в нея, се опитала да изпревари камиона с войничетата, идвайки отзад. Точно тогава убийците стрелят по Кръстника. Това твърди пред следователите свидетел и очевидец на случилото се, който пътувал през една кола в колоната, от тази на Карамански.

Самият Карамански с всеки изминал ден след катастрофата бил все по-категоричен в твърдението си, че ако е бил мишена, то едва ли би слязъл да помага. Всъщност Кръстника слиза и се опитва с пожарогасителя си да потуши пожара. Пред погледите на поне - 10-15 души от спрелите коли, които не помръдват от местата си. В дните след трагедията стана ясно и друго - от камиона при ударната вълна изхвърчат две момчета, но едното разбива главата си на асфалта и умира, а другото изпада в кома и по чудо оживя.

От Софийската военна прокуратура помолиха, ако има очевидци или хора, които знаят нещо за инцидента, да се обадят, за да дадат сведения за случилото се. Не се доказаха войници, употребили алкохол, нямаше улики за това, че на шофьора на камиона му е прилошало... всичко тънеше в мъгла и неизвестност.

Всъщност случилото се на Околовръстното шосе на София не бе обикновено пътно-транспортно произшествие. Поискана бе сателитна снимка за мига на катастрофата, но отговор от Щатите така и не се получава.

Без отговор остават и въпросите: защо са работили на частен обект до късно войниците, защо обектът, на който са работили не е свързан с транспорта, какъвто бе профилът на поделенията на загиналите войници. Имали ли са застраховка момчетата - всички тези въпроси така и не получиха ясни отговори. Още следи от крушуми освен по вратата на колата бяха открити и в пътната табела край инцидента. Старши лейтенант от полицията е бил категоричен, че е чул изстрели на около 150 м от мястото на инцидента. Тези изстрели са произведени преди влизането на камиона в насрещното движение - Карамански чува 2-3 изстрела, свидетели говорят за 3-4. Прокуратурата приема изстрелите като косвени доказателства и прокурорът, майор Боян Тошев, подчинен на Николай Колев спира делото, докато не бъде открит неизвестният стрелец. Така никога не се разбира кой е стрелял, и дали е бил целен точно Иво Карамански.

Бивши разузнавачи съветват следствието да поиска помощ от САЩ и Русия за разплитане на трагедията с изгорелите войници. Оказа се, че поне 40 сателита правят снимки над България, а снимките от мига на катастрофата можели да осветят движението на камиона и точно какво се е случило. Дали е имало друга кола около камиона, дали е стреляно в посоката на движение на камиона от минаваща кола или от прикрит убиец наблизо, дали изстрелите са произведени от двете страни или от едната.

Поредната трагедия отнела живота на невинни момчета остана неразкрита, като се нареди след убийствата на двете барети в ж. к. "Белите брези". И двете трагедии бяха свързани с името на Иво Карамански и неясни решения и действия на полиция, следователи и прокурори.

В жестоката смърт на войниците и съмненията за стрелба и зле изпълнено покушение срещу минаващия по това време Карамански - хора, близки до кабинета Виденов видяха реална опасност за оцеляването на самото правителство, което бе повече от абсурдно! Оставки при подобни инциденти са се подавали и се подават, но в други държави, не в българската и все пак да роптаеш желанието да се разкрие причината за такава трагедия е повече от нелепо, както и натискът следствието да върви по точно определен коловоз.

Потънал кораб завлече на дъното на Босфора тайната за изчезването на 14 моряци
Кораб с 19 моряци и двама украинци, плаващ под камбоджански флаг потъна на 13 февруари 2004 година в 12 часа и 50 мин. на 14 км /7,5 мили - бел. Л. М. /от входа на Босфора в Черно море. Това бе първото съобщение, което бе разпространено за случилото се. Въпреки проведената часове наред спасителна операция, според генералния директор на управление "Брегова охрана и спасителни операции" в Истанбул, капитан Бариш Тузар, членове на екипажа не бяха открити. Корабът "Хера" е бил натоварен с въглища и е пътувал от Керч до Гебзе, Турция. Хора от екипажа на българския кораб "Вежен" виждат потъването на "Хера", което става за 2-3 минути.

Между моряците на "Хера" е синът на зам.-директора на пристанище Варна, Иван Станков, който е втори помощник капитан, а според радио "Варна" на "Хера" е бил и синът на един от съсобствениците на мениджъра на кораба, "Провидънс Шипинг" - Стефчо Минев.

Силно влошеното време и снеговалежи прекратяват издирването на членове на екипажа, скоростта на вятъра е 90 км в час, а вълнението е 6 бала. Изчакваше се становището на турските власти, за да бъде обявен национален траур в България. Тъй като инцидентът бе извън териториалните български води, Турция бе тази, която трябваше да реши кои спасителни екипи да се включат в издирването. Свръхтовар, разцепване на кораба, удар от друг кораб, защо не е пратен сигнал за бедствие, защо "Хера" потъва толкова бързо - предположения и версии се сипеха в медийното пространство веднага след случилото се, което се оказа най-голямата морска трагедия за България.

Към тези факти се прибавиха и откритието, че четири часа преди потъването на "Хера" е бил подаден сигнал за проблем до турския трафик-контрол, а малко преди да потъне от "Хера" са поискали да ги изтеглят на буксир.

Млад леко облечен човек на спасителен плот вижда капитанът на "Вежен" на два метра от кораба си, но бурята, силният вятър и снеговалеж не позволили да помогнат на този човек, който внезапно изчезва. След 40 дни турски водолази изваждат пет трупа на моряци от "Хера" - двама украинци и трима българи. Морето не изхвърля други тела.

Три подводници, от които две турски и една руска са забелязани около "Хера" преди потъването й, според сателитни снимки, обявяват две евродепутатки: Елен Флотр и Моника Франсони. Това съобщение взривява духовете на близки и приятели на изчезналите моряци.