Нарко МВР

Ще копирам снимката и тук. Погледнете методите, с които старата ДС опитва да се отърве от хора като нас. А ДС иска да се отърве от нас, тъй като ние пречим на нейния доходоносен бизнес от наркотици и проституция. ДС не знае само едно. Ние се борим против наркотиците и против проституцията не за слава и не за кеф. Правим го заради децата и внуците си. Ето защо няма да отстъпим. Нека Павлин Димитров си го набие в кухата кратуна и да спре с провокациите. Да си заминава час по-скоро в родното Гложане, за да не замине за Централния затвор, където му е мястото.
Павка, виждаш ли колко съм хуманен? Не искам да те убивам, а само да те пратя в затвора. Ти си затам, знаеш го. И аз го знам. Е, време е и други да го научат.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Малък откъс от голяма книга, за да разберете същността на ДС:
www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-21_12.html
"- Христо, защо според теб, от една страна непрекъснато се твърди, вкл. и от президента на България, че служилите на „Държавна сигурност” няма от какво да се срамуват, защото са служили на родината си, а от друга има такъв страх да бъде изследван архивът, където героичните им и родолюбиви дела са запечатани? На теб дори ти се наложи да водиш дела за достъп до информация...

- Това е защитната позиция на служилите на „Държавна сигурност”. С нея провеждат една стратегия, започнала още след промените, чиято далечна цел е да се изперат биографиите на лицата, свързани с репресивния апарат на бившата БКП. Това са лица, които са били кадрови служители в „Държавна сигурност” или са били в агентурния й апарат и които след 10 ноември заемат нови позиции – в политиката, в икономиката, в медиите, в обществената сфера или в ръководството на МВР и новите специални служби. Когато непрекъснато се повтаря, че тези лица са работили за „националната сигурност на България“, се смята, че с годините ще се оформи една по-приемлива за българското общество и Запада представа.

Тази представа обаче е твърде различна от онова, което показват документалните свидетелства в архивите, а именно: че не са бранили никаква „национална сигурност”. Бранили са само сигурността и интересите на висшето политическо ръководство на БКП, което от своя страна е било васално на Москва и винаги се е съобразявало с интересите на Кремъл и е пренебрегвало действителните български интереси. Затова и архивите и до днес остават затворени. Иначе най-краткият път да се докаже, че бившата ДС е работила за интересите на България са точно архивите й. Оттам възниква и противоречието: част от нейния елит продължава да твърди, че няма нищо срамно в това да си служил в ДС и в същото време да се прави всичко възможно достъпът до архивите да е невъзможен, дори и година след като действа нова комисия за досиетата, доминирана от представители на управляващото мнозинство."
Един от тях днес е Главен секретар на "демократичното" ни МВР. От Брюксел не се ли срамуват? Ако не се срамуват, значи и те са същите демокраДи като нашите. Ако не се срамуват, и ако не реагират, аз имам лоша новина за тях. Милият им Европейски съюз ще сподели съдбата на бившия вече Съветски Съюз. Само че ще се случи много по-бързо. Живеем в ускорени времена, все пак.
Павлине, махай се от големия пост и си заминавай за Гложане, Тетевенско. Ние няма да позволим децата ни да бъдат тровени с наркотици, бандит такъв! ние няма да се примирим нито с теб, нито с твоите наркотрафиканти.
И не забравяй, подлецо, че все още очаквам отговор на това:
www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-03-06_01.html

Макар и разглеждана под малко по-различен ъгъл, темата се разглежда и във форума на "Атака":
www.vestnikataka.com/forum/index.php?PHP...e695c4&topic=11740.0
"добре де, я сега да видим кой финансира и в момента МВР у нас и как се казваше господинът, нещо Гювен, нещо Фуат, нещо си (ами онези покрай него?); ха сега, да разплетем кълбото и с кого е свързан господинът в родината си и как се казваше организацията, която е пуснала пипала на балканите; та още ли не схващате и се мотаете в размисъл?, че доста от нещата са преплетени и са свързани като свински черва, или пък ние сме малоумници, че да вярваме на това което ни се показва, а не на това което го знаем?"
Павлине, спукана ти е работата, наркотрафикант долен!

1. Другите убийства и самоубийства
Лъжите в перестройката, случващото се в България прати неслучайни люде на смърт
ЛЮБА МАНОЛОВА
14 ноември 2006 година

В първите години на прехода често се чуваше възклицанието колко е хубаво, че нежната революция в България не взела жертви и не се проляла кръв. Тук определено бих спорила, първо защото съм убедена, че "нежна революция" в нашата страна нямаше в смисъла, който вложиха други държави от социалистическия лагер в това понятие. Не съм съгласна и с твърдението, че събитията са минали без жертви. България е известна с така наречените показни убийства, но другите убийства на прехода, другите самоубийства като че ли останаха в сянка. А те колкото и да ги изкарваха, че са причинени от лични причини, си бяха в резултат на лъжите в Горбачовата перестройка и съответно лъжите, които се пръкнаха у нас вследствие на първоначалните неистини.

"През юни 1989 година, на лична среща, в разгара на изселническия поток Горбачов похвали Тодор Живков, че ние имаме гъвкав подход към проблема с българските турци и обеща някои посреднически действия" - това заяви бившият съветник на Живков Костадин Чакъров в интервю през май 2002 г. Според Чакъров българският пръв партиен ръководител си отишъл сиромах от този свят докато Горбачов бил с годишен доход надхвърлящ 680 000 долара, т. е. три пъти повече от дохода на американския президент например.

На фона на разрухата в Русия, личното облагодетелстване на Михаил Сергеевич Горбачов е като пир по време на чума според Чакъров, а и редица други съвременници. Истината е, че разрушавайки бившия Съветски съюз, Горбачов след оттеглянето си ходеше да чете лекции за по 50 до 100 хиляди долара на запад, т. е. той осребри добре свършеното. По тази причина за повечето от своите съвременници и критици Горбачов ще остане в съзнанието на милиони не като реформатор, а като обикновен апаратен некадърник, който се криеше зад потока от добре заучени фрази. И ако за партийните ръководители Михаил Сергеевич успешно пробутваше "повече социализъм", за себе си и семейството си той остави личното облагодетелстване, въпреки Нобеловата награда, която му бе присъдена. Това, което не се вписваше в собствените му планове, той имаше навик да отминава в пълно мълчание. Така прокламираните радикални промени от Живков той пропусна покрай ушите си и изпратеният от него Вадим Медведев /секретар по идеологията - бел. Л. М./ размаха заплашително пръст и показа, че от Изток няма да приемат самоинициативи от страна на Тодор Живков. А от Изток всъщност не приемаха оставането на Живков. Така и идеята, промените да се проведат по начин, който да осигури оставане в икономическата, а след години и в политическата власт на бившата комунистическа номенклатура предопредели събитията в държавите от соцлагера, а в частност и в нашата. За да се случат в подобен порядък събитията, Горбачов бе готов и бе, и арогантен, и брутален към бившите комунистически ръководители. За него бе важно: властта да се поеме и упражнява от комунистическата партия в дадена държава, независимо дали това ще бъде от създадена от нея опозиция или от приемник на бившата компартия. С персоналната смяна на Живков Горбачов смяташе да прикрие факта, че бившите партийни кадри трябва и ще продължат да дърпат конците в политиката на страната ни.

Официално Горбачов бе против евентуални икономически връзки на България със западни държави, а в същото време той самият, пред Маргарет Тачър и Рейгън играеше ролята лидер, готов да гради мостове със Запада. Няма да продължавам с припомнянето на откровеното двуличие, което бе запазен знак на съветския ръководител, нито на овчедушието на български политици да го приемат безкритично. В този смисъл и думите на лидера на бившата Евролевица, Александър Томов, че с визитата на Горбачов в България влизаме в световните медии е меко казано смехотворна, въпреки цитатите на Томов с изявление на американския президент Джордж Буш /страши/, който бил писал на Михаил Сергеевич следното: "Майкъл, от всички, които държахме съдбата на света в ръцете си в края на ХХ век, ти единствен ще останеш със златни букви в историята".

По странно единогласие никой не съобщава за огромното разочарование, което донесе Горбачов на Съветския съюз и бившите републики, на хората от тези държави, които в годините срещах в Тбилиси, Москва, Берлин - те всички, откровено го ненавиждаха за стореното от него и начина, по който го извърши. /Но за това ще стане дума друг път в тази електронна страница - бел. Л. М. /

Какво се случи в България в годините на перестройка?
Някак между другото, някак незабележимо мина пожарът на Партийния дом, а това не беше събитие, което може с лека ръка да се отмине и забрави. Но тук друго ми направи в годините впечатление, няколко години след подпалването на бившия Партиен дом се случиха следните събития: с различни механизми бе оказан натиск да се спре делото и събраните по него материали да си отидат в архив. Другото,което също бе отминато с мълчание бе съобщението, че сигнал за щурма в подпалената сграда дала дъщеря на бивш партизанин от отряда "Антон Иванов", работил след 1944 в Държавна сигурност. Партизанската щерка Е. С. бе станала член на РДП в СДС, т. е в опозицията. Разбира се сред щурмоваците в нощта на палежа имаше и криминално проявени, но фактът, който запомних бе, че там, сред действащите лица, нямаше нито един случайно попаднал човек.

Друго събитие от годините на прехода, което също остана някак встрани от фокуса на внимание бе самоубийството на генерал Стоян Савов, о. з. генерал-лейтенант, заместник-министър на вътрешните работи по времето на Живковия министър Димитър Стоянов. Делото за убийството на писателя Георги Марков, дълго крити подробности и забулената в неизвестни смърт на сънародника ни в Лондон, версиите, помощта, която първоналачно Скотланд Ярд ни обеща - всичко това завърши в Обвинителен акт, който фиксира като обвиняеми генералите Владимир Тодоров и Стоян Савов.

В студения 6 януари на 1992 година генерал Савов се простреля на гроба на загинал партизанин от родното си село Лесичево, Пазарджишко. Зловещият начин да сложи по този начин край на живота си генералът описа в предсмъртно писмо, от което ставаше ясно, че е изпаднал в депресия от събитията, които се случваха в България, както и от фалша на така наречените демократични промени. Генералът предпочете да си отиде като мъж на честта, запазил идеалите на живота си, като човек, който не прие да бъде съден и обвиняван за неща, по които не носеше вина. Самият Савов не бе от почитателите на Тодор Живков, но процесът за смъртта на Георги Марков и хвърлената върху генерала вина явно бяха капката, преляла чашата на търпението му. "Вярвайте в Съветския съюз, руския и съветски народи... Боли ме душата, повече не мога ..." бе написал до близките си генерал Савов. По-късно отпадна обвинението персонално срещу него самия по делото за убийството на Георги Марков, но затова пък се завихриха с години безполезни битки с обвинения кой е унищожил архива на Държавна сигурност, за който архив всъщност изобщо не е сигурно, да е бил унищожен! Делото за смъртта на писателя Георги Марков така и не отиде докрай, и отново е на точката на замръзване, но тази смърт повлече след себе си още смърти, вини и обвинения. Такова беше времето - време на другите самоубийства и убийства, време на промени.

България е известна с показните убийства
вървели през годините на промени и преход. Малцина обаче днес знаят, че следователят, който водеше повечето дела по гангстерските убийства се самоуби. Поне според официалната версия. Далеч съм от мисълта да създавам и разгръщам някаква родна теория на конспирацията, но когато един жизнен мъж, обичащ професията и децата си, мъж, обграден от приятели и близки вземе решение сам да напусне живота - то това определено не се връзва с логиката.

В делата, което водеше Главен следовател Александър Пейчев бяха тези на кървавото убийство от иранци на двамата полицаи от СДВР, престрелките в жилищните комплекси "Дружба", "Белите брези".

"Приключих следствието със заключение за умишлено самоубийство" - писа колегата на Пейчев, Андрей Цветанов от тогавашния Пети отдел на Националната следствена служба. Не бе открита и никаква пряка връзка между разследваните от Пейчев дела за убийства и смъртта му. 37-годишният следовател, когото приятели наричаха Доктора, бе присъствал на огледа след престрелката в ж. к. "Дружба", но после делото му бе иззето по нареждане на шефката на НСлС, Ана Крулева, тъй като сред пострадалите при стрелбата имало родственик на самия Пейчев.

Доктора бе разследвал смъртта на двамата капитани, застреляни от иранци в ж. к. "Надежда", където около смъртта на полицаите имаше доста въпросителни.

През пролетта на последната година от живота си, няколко месеца преди да напусне този свят, стана ясно, че Пейчев получил признания от трима очевидци на престрелката пред казино "Севастопол". По-късно същите трима очевидци се отказаха от показанията си при разпит в Софийска градска прокуратура. Доктора не бе разследвал тази престрелка, а сред вещите му е било намерено писмо с признанията на очевидците, което е било непобутнато.

Приятели на Пейчев споделиха колко жизнерадостен е бил той и колко много е обичал децата си, живота - никой от бившите и настоящи колеги на Доктора не изрече на глас, че той се е самоубил, не говореха, и като че ли не приемаха това самоубийство. Известно бе, че Пейчев бе личен приятел на загиналия в престрелката в ж. к. "Белите брези" главен сержант Георги Георгиев - Индианеца. Пейчев сам и пръв разпита полицаите от Звеното за борба с масовите безредици, които бяха стреляли и убили двете барети в "Белите брези". Следователят бе убеден, че полицаите нямат вина за смъртта на баретите.

Странно се вписва във версията за самоубийство на Александър Пейчев фактът, че два дена преди смъртта си той взел служебна карта за почивка от службата, с намерението да отиде на почивка със семейството си. Според разследващите, в същото време Пейчев бил силно депресиран от проблеми в семейството си.
Тази смърт така и остана неразгадана и въпросителните около нея не намериха отговор в годините. По странно съвпадение тя бе последвана от подобни решения за самоубийство на други служители от правосъдната система, като винаги се изтъкваха като причина депресия и лични проблеми - версии, които не винаги можеха да се приемат като правдоподобни.

2. Другите убийства и самоубийства
Едно бе случващото се в гангстерските войни, а съвсем друго - около контрабандата по границите
ЛЮБА МАНОЛОВА
15 ноември 2006 година

Продължение от 14 ноември 2006 година

Шефът на българския Интерпол Свилен Панайотов намери смъртта при неясни обстоятелства. Годината бе 1992 и в утрото на 6 юни Панайотов бе открит в локва кръв. Очевидци разказаха, че куршум е пробил лявото му слепоочие и бе излязъл на тила над дясното му ухо. Предположенията бяха, че смъртта е настъпила два дни по-рано. Втора дупка от куршум бе открита в тавана - в срещуположния край на стаята. Трета гилза бе намерена на пода, празна, търкулната така, че при първоначалния оглед не е била видяна.

На 4 юни, два дни преди смъртта си, Панайотов бе позвънил на приятел с уговорка за среща в събота, а Свилен е бил човек, който е държал на дадената дума. Предсмъртно писмо оставено от жертвата не бе намерено, в електронното му тефтерче, което бе купено от Канада имаше зашифрована информация. Разследващите смъртта на Свилен не са успели да намерят и установят шифъра и след като тефтерчето бе върнато на близките му, по невнимание информацията е била изтрита, ми довериха близки приятели на Свилен в далечната 1992 година.

Свилен е бил зад заключената врата на стаята си, когато е открит мъртъв, като ключът се е намирал отвътре в бравата, споделиха запознати с разследването негови приятели. Тази смърт обърка много българските висши полицаи, особено когато от Интерпол настояха да проведат собствено разследване на случилото се, настояване, което отложи траурната церемония и погребението му. Близки и приятели на Свилен бяха и все още са категорични, че Свилен не се е самоубил. Майка му е била пусната в моргата да види сина си едва седмица след смъртта му. Жената била потресена от огромните синини по гърдите му и разкъсвания на слабините му. Нараняванията, нанесени приживе според патолози останаха необясними и за тях не се говореше на глас.

Съкварирантът на Свилен, живеещ в съседна стая, бил изненадан, че той се е заключил след като никога не го е правел. Свилен нямал навика да пуска пердета и да затваря прозорците - даже спял на отворен прозорец и то по всяко време на годината, обстоятелства също необясними, тъй като мъртвият е бил намерен в стая със спуснати пердета и плътно затворени прозорци. Старно и необснимо обстоятелство бе е тива, че изстрелът не е бил чут, а според намерените при огледа следи, изстрелите са били поне два или три.

Странностите се увеличаваха с всеки изминал ден след смъртта на Свилен Панайотов. Запознати с ежедневието и навиците му твърдяха, че е изчезнало безследно неговото кафяво кожено куфарче, с което Свилен никога не се разделял. Това куфарче така и не бе открито.

Тези, които познаваха отблизо Свилен знаят, че Свилен не беше левичар, т. е. няма как да се е застрелял в лявото слепоочие, което бе констатирано безспорно. Жертвата е била винаги внимателна и толерантна към приятелите и близките си, ето защо няма обяснение как е посегнал на живота си, без дрехи, увит само в някакъв чаршаф, след като е знаел, че ще бъде открит в този вид.

В последния ден от живота му, бившата съпруга на Свилен му звънила и се уговорили да изведат двете деца в някаква вила извън града. Малката дъщеря на Свилен била с астма, но това още повече е било причина Свилен да не посяга на живота си, смятаха приятели на починалия.

В службата Панайотов не бил във възторг от началниците си, поради което кандидатствал за сформиращото се бюро на Интерпол у нас. В последните дни Свилен започнал да говори само за напускане, тъй като отдавна го канели на работа на служба на Интерпол във Франция.

Две седмици преди Свилен да си отиде от този свят, един от създателите на НЦБ на Интерпол напуснал след 17 години работа в системата на МВР. От Националната служба за сигурност /контраразузнаването/ предупредили Свилен да си мълчи. Свилен бил изкарал двумесечна специализация в Лион, откъдето даже пратили писмо на МВР-министъра Христо Данов, за да му благодарят, че изпратеният от него младеж се е представил много добре. По линия на Интерпол Свилен получавал запитвания от международната полиция и ровел сам в данните, като не разчитал на официалните източници. Твърде възможно е той да се е натъкнал на някакви нелицеприятни факти и данни, които били добре прикривани.

Смъртта на Свилен Панайотов съвпада с началото на управлението на правителството на СДС, като начело на което бил Филип Димитров. В този период по вестниците излизаха много материали за изнесени червени милиони зад граница, въпреки, че хората, които работели в и за задграничните дружества си мълчали и не смеели да се обадят. Тази версия обаче куца като евентуална причина за смъртта на Свилен Панайотов, тъй като самата държава разполагала с достатъчно данни за броя и местонахождението на задграничните дружества. Министър Румен Биков предложил в парламента Проект за програма за намиране на изнесените милиони зад граница, проект за установяване на парите на българската държава в задграничните дружества. Били разпоредени и ревизии на част от дружествата зад граница.

Била разпоредена и ревизия на изнесените два милиарда от държавата, което се случило малко преди обявяването на мораториум на плащанията по външния дълг в периода януари-март 1990 година. Резултатът от тази проверка обаче бил готов през месец май на следващата, 1993 година, т. е. пет месеца след като вотът на доверие, поискан от Филип Димитров сложил край на управлението на СДС. Така някак встрани останал резултатът от тази проверка както и дали са взети адекватни мерки по констатациите.

Но да се върна към 1992 година - това е времето, в което правителството на СДС правело на всяка крачка грешка, но пък това било съпътствано с реални опити да се установят много от липсващите милиони на държавата.

Времето на управленито на правителството на СДС било време, в което трафикът на наркотици едва прохождал за България, трафикът на български жени за проституция също бил в началото. Единственото нещо, от което се печелели пари в сивата икономика, това била контрабандата през граница на акцизни стоки. Дейност, която станала причина да започне и гангстерската война. През 1992 година, едва прохождащата и набираща скорост гранична контрабанда насочвала част от потоците пари към някои политици - но всичко това все още било в твърде ранен стадий.

Най-характерното за периодна на управление на СДС било обреченото търсене на държавните пари зад граница. Към някои от задграничните дружества, въпреки че били губещи, държавата продължавала да пренасочва пари. Директори на големи външнотърговски централи работели усилено зад граница по преливането на парите на задграничните дружества в други фирми, т. е. източването на държавните милиони било в ход.

Мнозина от търговските представители на големи фирми за външна търговия останали да работят зад граница, там ловко се прикривали следите от съществуването на задграничните дружества, още повече, че финансово фирмите не се отчитали на държавата, а и повече от тях водели двойно счетоводство.

Една от големите грешки на кабинета, ръководен от Филип Димитров била, че започнали действия по закриване на българското оръжейно производство, което било едно от сигурните печеливши пера за държавата. При свое посещение в арабския свят премиерът Димитров обещал, че България нама да продължи производството на износа на оръжие - стъпка, която дала възможност на редица американски фирми да заемат опразнената от българите ниша за оръжейна търговия. Друга много грешна стъпка на това правителство било решението да бъде закрито Министерството на външната търговия, с мотива, че там работели хора от комунистическата номенклатура. Останалите без работа служители на това министерство поели външнотърговската дейност, която ръководели в своя, частна полза. За себе си заработили и много от бившите търговски представители в чужбина, които в един момент също се оказали уволнени. Така на практика държавата доброволно и съвсем съзнателно се отказала от приходи във валута за няколко милиарда, като държавната външнотърговска дейност преминала в частни ръце и фирми. Голяма част от приходите във въпросните фирми поставили началото на криминалния капитализъм и първоначално натрупване на капитали на едно малцинство в българското общество. Свилен Панайотов е бил запознат из основи с тези процеси, разполагал е със сериозни данни, но преждевременната му смърт прекъснала този процес.

В годината на смъртта на Свилен скорост набирала и автомафията - износът на крадени коли и вносът на такива в държавата. Специално прието законодателство пък отворило широко врати за безпрепятствено навлизане на всякакви секти в държавата, което позволило да нахлуят и представители на чужди разузнавания, а дейността на въпросните секти много бързо започнала да се криминализира.

И последното, което би могло да доведе до смъртта на Свилен било формирането на различни криминализирани структури от бивши спортисти, които постепенно поемали трафика на крадени автомобили, трасфера на наркотици /тъй като в България в тази години не било развито добре пласирането на наркотици сред населението - бел . Л. М./и все още не регламентирания законно хазарт.

1992 година била времето, в което масови уволнения на служители от МВР станали причина те да започнат работа в споменатите по-горе групировки на бивши спортисти, като подпомагали със знания и връзки бизнеса им. 1992 година било времето на транзитното вкарване на големи количества акцизни стоки в страната, това било времето на данъчните измами и на появата и закриването на фирми еднодневки, които се появявали за броени месеци, източвали както е възможно държавата, натрупвали дългове от неплатени данъци, мита, такси и акцизи и след това много бързо били закривани и обявявали фалит. !992 година била времето, в което чрез регистрирани кооперации и фондации могло безпрепятствено да се вкарват обмитени стоки за милиони. Държавата губела от този безмитен внос, а в държавата се натрупали парични наличности, които поставили началото на необходимостта от появата на десетки банки и финансови пирамиди.

Всичко изброено от мен по-горе е можело да стане причина и да доведе до преждевременната смърт за Свилен Панайотов, българинът, който работел за Интерпол. Той самият не само бил свидетел на процесите на криминализиране на икономиката на държавата, но и наблюдавал като всички българи как чрез липсващо законодателство се давала зелена улица на шепа люде да натрупат милиони. Разговорите, които имах през 1992 г., а и след това за смъртта на Свилен Панайотов винаги свършваха до едно, убеждението, че Свилен не се е самоубил. Той беше твърде млад и тези, които го познаваха бяха наясно, че Свилен никога не би изоставил децата и близките си, избирайки такъв ужасен край за себе си. Това убеждение вървеше успоредно с друго - Свилен е събирал и притежавал данни за процеси и хора, които доказвали източване на държавни милиони и преминаването им в частни ръце, както в България, така и извън нейните граници. Той знаеше много, бе твърде млад и жизнен, Свилен Панайотов бе пълен с енергия и убеждения, че на България й е нужно да се спрат някои процеси и хората, свързани с тях да получат заслуженото.

Ето защо Свилен Панайотов не бе удобен на властите и висшите кадри в Министерство на вътрешните работи. Удобно бе той да изчезне, а с него и това, което събираше и беше намерил, и констатирал. Така и стана - Свилен бе обявен за самоубиец, версия, която не бе приета от близките и приятелите му - той даже не бе изпратен с почести, тъй като МВР не изпращаше с почести, свои служители, посегнали сами на живота си. Остана надеждата, един ден причината и виновниците за смъртта му да бъдат открити и децата му да заживеят с мисълта, че техният татко, който ги е обичал толкова много, не ги е изоставил.

Така смъртта на Свилен Панайотов мина в графата на "другите убийства" от времето на прехода и промените. Една смърт, причинена по причини, възникнали от конкретни събития на самите "демократични" промени и то в условията на бързо криминализиране на държавата.

Следващите убийства от графата "други"
са на две барети и добилият печална известност случай "Белите брези". Случай, в който полицаи застреляха свои колеги в акция, организирана от висши чиновници на вътрешното министерство. За поделението във Враня отдавна бях чула, че с нечие негласно одобрение прибира временно тирове с контрабандни стоки или само стоки, внесени контрабандно. Аз самата стоях с часове пред входа на въпросното поделение на антитерористите с приятел от една от службите на МВР, и видях как в него влизат безпрепятствено лица и автомобили, нямащи нищо общо с дейността и подготовката на баретите. Така на практика се нарушаваше конфиденциалността на хората, които тренираха, и се подготвяха за борба с терористи. Всеки можеше да види лицата, да снима и изнесе безпрепятствено от поделението данни за мъжете, които работеха в това секретно поделение.

Скандалното положение да проникват на територията на поделението на баретите цивилни, а и криминално проявени лица, и да се внасят стоки с нерегламентиран произход се осъществяваше благодарение на вижданията на висшето ръководство на МВР тогава, в лицето на министъра му Виктор Михайлов, в лицето на висши полицаи от Дирекция на националната полиция и най вече от шефа на специализирания отряд на баретите, подполковник Красимир Петров.

3.Другите убийства и самоубийства
Мъже с пагони намериха смъртта си в годините на преход
ЛЮБА МАНОЛОВА
16 ноември 2006 година

Продължение от 15 ноември 2006 година

Шефът на Управлението за безопасност и охрана, генерал Кашев си отиде преждевременно, като в неговия случай бе изчезнала една тетрадка от касата му. Последваха го генерал Стоян Савов, полицаят Петър Бонев и съпругата му следователят Янко Димов, офицерът от българското бюро на Интерпол Свилен Панайотов, следователят Александър Пейчев. Последва ги подп. Еленко Лазаров, офицер от РДВР-Пазарджик, който бе намерен прострелян в главата. Обяснение за жестокия му край търсиха в годините, в които е работил в Държавна сигурност, която служба Лазаров напуснал по собствено желание.

Днес, близо 12 години след трагедията в ж. к. "Белите брези" имаме налице скалъпени версии от висши полицаи, някакъв вял съдебен процес, престъпления по служба на бившия министър на вътрешните работи от времето на убийството - Виктор Михайлов, неясното поведение на главния секретар, Коста Богацевски по изпращането на двете барети като охрана в "Белите брези", нарушилият съществени служебни инструкции шеф на поделението на баретите, Красимир Петров и още, и още доказана престъпна небрежност, довела до смъртта на двама от елитните командоси.

Накратко двете барети, подп. Марин Чанев и Георги Георгиев са били извикани от Красимир Петров, и им е наредено да се подготвят в цивилни дрехи за акция. В тази устна заповед има противоречия, тъй като участието на барети в акция предполага да са в униформи, с предпазни жилетки, с план за съответната акция и най-вече да тръгнат на участие, след подписана заповед на министъра на вътрешните работи. Тук за първи път е скъсана нишката в тази трагедия, тъй като от разговори със служители на МВР установих, че МВР-министър Михайлов не е издавал писмена заповед за използване на баретите. В няколко интервюта по случая Михайлов заяви, веднъж, че сядал и започвал да пише заповедта, но оставил Богацевски да я довърши, втори път, че издал устна заповед, третата версия бе, че преотстъпил управлението на МВР на главния секретар Богацевски поради напускане на столицата.

След тези съчинени версии на министъра дойде и признанието на самия Богацевски, че е изпратил по устна заповед двете барети на акция да охраняват и пазят гърба на двамата висши полицаи Ботьо Ботев и Григор Вълков.

Дотук във всяка една правова държава министърът, главният секретар и шефът на поделението на баретите щяха да бъдат подведени под отговорност за съучастие в убийство. Прокуратурата на въоръжените сили обаче не подвежда нито един от тримата началници.

Как се стига до необходимостта двете барети да бъдат изпратени да пазят пред апартамента на един от собствениците на казино "Севастопол", Иван Иванов? Три дни по-рано, на 11 януари 1994 г. в ж. к. "Дружба" избухва улична престрелка, при която е убит 18 годишен младеж от Пазарджик, а друг негов съгражданин е прострелян с три куршума в гърба. Като ответна реакция, от минаващ "Нисан" е открит огън по казино "Севастопол", което се намира на една от най-оживените столични улици, "Раковски". В ръката е прострелян Младен Михалев-Маджо, който разказал, че случайно се разхождал пред казиното.

Така се стига до височайшето решение на МВР-шефове Иво Карамански да бъде задържан, тъй като бил сочен за основен двигател в престрелките по улиците на столицата. Карамански е извикан в Министерството на вътрешните работи, където е задържан, а междувременно пред блока на неговия съдружник от казиното, Иван Иванов са изпратени полицаи за охрана, а в апартамента на самия Иванов пристигат полицаите полк. Ботьо Ботев и Григор Вълков, за да преговарят с бившия полицай Иванов за съдействие, да озапти хората на Карамански след ареста му. Точно тези двама полицаи са изпратени да охраняват в цивилни дрехи двамата елитни командоси - Марин Чанев и Георги Георгиев, задача, твърде странна, предвид служебното им положение и задълженията, които произтичали от него.

До трагедията се стига, като неизвестен човек: жена, момче или мъж /според версиите на полицаите, стояли като охрана пред блока - бел. Л. М./ им съобщава, че в блока са се качили някакви съмнителни мъже. Патрулиращите пред блока полицаи, които не са били уведомени за присъствието и задачата на баретите пред вратата на апартамента на Иван Иванов, се втурват във входа, качват се на асансьора, слизат не точно на етажа на жилището на Иванов, чува се щракане на автоматично оръжие, докато се изкачват по стълбите. Тогава загасва осветлението на стълбището и полицаите стрелят, чули-недочули, че срещу тях са също полицаи. Когато третата барета, Христо Билев, намираща се по-горе на стълбищната площадка извиква: "Не стреляйте, аз съм полицай!" двамата му колеги вече лежат в локви кръв пред апартамента на Иванов. Някой отваря вратата след като затихва всичко, двама излизат и прескачат труповете на Чанев и Георгиев и напускат мястото на престъплението. Тези двама са последвани от други двама, които също напускат местопрестъплението, газейки кръвта на баретите. В същото време от балкона на Иван Иванов политат пистолети, тъй като в жилището са се намирали двама от бодигардовете на Карамански, които не са наясно какво точно е станало, но затова пък били наясно, че ще дойдат разследващи екипи и не трябва да намират нерегистрирано оръжие у тях.

Марин Чанев също е извиква: "Полиция!", но автоматичните откоси на качилите се полицаи заглушават този негов вик.

Застрашен ли е бил Иво Карамански?
Всъщност Карамански е прибран в ареста, за да не бъде убит, потвърдиха запознати с неговото минало от средите на МВР. Карамански се е върнал от Чехия, където е имало дело срещу него. В България обвиненията отпадат, Карамански е на свобода, но причината за всичко това е една-единствена: така нареченият Кръстник е бил информатор на полицията и като такъв бил много ценен за полицаите. Т. е. не Карамански е бил застрашен, а той и хората му застрашавали реда и спокойствието в столицата, тъй като имали навика да ходят и стрелят безнаказано.

На делото по трагедията в ж. к. "Белите брези", един от виновните за убийството на двамата командоси, МВР-министърът обяснява каквото му дойде и се държи доста безпардонно към журналистите. Цинизмът на министър Михайлов стига дотам, че на делото той се провиква: "Айде стига бе, вие ме накарахте да повтарям като малоумен едни и същи работи две години!" Не по-малко арогантен е главният секретар на МВР от времето на трагедията, Богацевски, който заявява: "Задавайте си въпросите сами и си отговарайте. Нищо няма да ви кажа!" Гротескно звучат думите и на "големия" полицай Ботьо Ботев: "Отидохме при Иван Иванов, за да успокоим приятелите на Карамански".

При баретите има едно правило: или убиват, или ги убиват
Ето защо е непростимо шефът на поделението, Красимир Петров да праща барети в бойна акция, /независимо, че след убийствата задачата е наречена охранителна акция - бел. Л. М./без да им даде време да сложат предпазните жилетки, без да облекат задължителните си униформи за акция, без да ги уведоми за наличието на мястото на задачата им и на полицаи от Бюрото за борба с масовите безредици. Към необяснимите факти, че барети се изпращат цивилни и за охранители, се прибавят и: намерено петно от барут на вратата на Иван Иванов, което сочело, че вратата е била леко открехната и вероятно е имало стрелба и отвътре.

Охраняващите пред блока полицаи не са били уведомени от началника си за изпратените барети в блока на Иван Иванов. Самите барети също не са заели, че долу има радиокола и полицаи от Специализираното поделение за борба с масовите безредици /СПБМБ/, тъй като докато се сменяли екипите на полицаите от БМБ командосите влезли във входа и не видели патрулиращите техни колеги. Да се праща заместник-командир на поделението на баретите, какъвто е подполк. Марин Чанев на такава задача е повече от странно, но никой не си прави труда да обясни защо е решено това и от кого. Когато тръгнах по следите на документите, изпратили елитните комадоси на явна смърт се натъкнах на заповед на Виктор Михайлов, с която се нарежда да се подсили охраната на някои столични обекти, включително и телевизията. В тази заповед домът на Иван Иванов не бе вписан.

След убийствата на Чанев и Георгиев, намиращите се в дома на Иван Иванов Ботьо Ботев и Григор Вълков напускат мястото на трагедията, като Ботев извежда и двама от бодигардовете на Карамански и им съдейства да напуснат страната през западната граница. Всички тези действия са непростими от гледна точка на наказателно-процесуалния кодекс и служебните задължения на висшите полицаи, но никой не обърна внимание на тези детайли.

По време на следствието непрекъснато се пускаха слухове, че фатални недоразумения са причина за трагедията в "Белите брези". Недоразуменията всъщност са много, но дали са случайни? Първото разминаване идва когато сменящите се екипи на СПБМБ пред блока на Иван Иванов не се засичат с влизащите във входа барети, отправящи се да охраняват на площадката пред апартамента на съдружника на Карамански.

Недоразумение е и фактът, че нито баретите, нито полицаите са уведомени от началниците си за наличието на другия екип около жилището на Иван Иванов. На 16-а писта, която записва разговорите на патрулите в Центъра няма нищо записано. Изчезването на този запис напомня на един от полицаите от СПБМБ, че същото се било случило и в нощта на пожара на партийния дом.

Друго несъответствие е и фактът, че Чанев и Георгиев не са били на работа в нощта на 14 януари, а са били извикани за предстоящата задача. По съвпадение Георги Георгиев е бил с приятеля си следователя Александър Пейчев и двамата с него празнували нещо, когато го извикват за акцията.

Неизяснено остана в годините и обстоятелството как на горната площадка, където е бил позициониран третият командос, Христо Билев е имало кръв, която не е била негова, въпреки че от простреляния му крак имало силно кървене.

Необяснимо защо след стрелбата, Иван Иванов, който е бивш полицай, излиза с кофа и парцал и започва да мие следите от кръвта пред апартамента си. Долу пред блока, докато отцепва района след убийствата, старшина Димитър Илиев от Специализираното поделение на БМБ чува как шефът на поделението на баретите Красимир Петров, който е дошъл току що пита: "Какво правят тук мойте?"

Така стигаме до една основна причина, която според приятели и колеги на Чанев и Георгиев ги е превърнала в мишени. Това е обстоятелството, че в поделението на баретите във Враня са влизали непрекъснато камиони с контрабандни акцизни стоки, разхождали са се свободно хора, свързани с тези товари. Това обстоятелство възмущавало Марин Чанев и той неведнъж изразявал несъгласие с присъствието на тези стоки и товари пред Красимир Петров, тъй като нерегламентираното присъствие и влизане в поделението разсекретявало самите командоси. Точно това несъгласие и възмущение обтегнало отношенията между двамата преди трагедията, потвърдиха колеги на двете жертви.

В годините след трагедията делото по убийствата в ж. к. "Белите брези" се прехвърляше от една прокуратура в друга, виновниците за случилото се, бяха посочени за свидетели. На погребението на Марин Чанев и Георги Георгиев всички барети дойдоха с униформи без никой да им нареди и застанаха на входа на Ритуалната зала и не допуснаха дошлите МВР-началници да влязат вътре и присъстват на поклонението. Тази демонстрация показа, че другите командоси са събрали две и две и са били наясно, че изпращането на техните приятели и колеги като охрана не е било нито законно, а още по-малко пък случайно. След погребението не мина много и 105 барети напуснаха поделението в знак на протест срещу извършеното с Чанев и Георгиев от МВР-началството.

Днес бившият министър на вътрешните работи Виктор Михайлов е скъпо платен адвокат по наказателни дела на лица от другата страна на барикадата. Коста Богацевски - също. Бившият шеф на Специализирания отряд за борба с тероризма, подполк. Красимир Петров в годините след трагедията се издигна и е вече е шеф на служба "Гранична полиция". Ботьо Ботев оплеска още няколко случая и бе пенсиониран. Иво Карамански е мъртъв, а бившите барети, напуснали поделението във Враня създадоха охранителна фирма. В годините след трагедията в "Белите брези" виновните началници за смъртта на Марин Чанев и Георги Георгиев неколкократно се стараеха да очернят барети, не простили как са били унизени и върнати от командосите, за да не участват в погребението на Чанев и Георгиев.

Така убийствата на двама командоси мина в графата "други убийства и самоубийства".

4.Другите убийства и самоубийства
Високопоставен служител на разузнаването бе намерен мъртъв в кабинета си снощи * Версията е като по калъп еднаква с тази за смъртта на висшия антимафиот Бойко Николов *Никой не бе чул изстрел в сградата на НРС, никой не се нае да говори * За застреляния служител българските медии узнаха от...Лондон
ЛЮБА МАНОЛОВА
17 ноември 2006 година

Продължение от 16 ноември 2006 година

"В София застрелян шеф на тайни архиви", съобщи сайтът Kafene.net, който се подготвя и списва от журналисти от бившата Българска редакция на BBC World Service.

Представител на Европейската комисия, пожелал анонимност съобщил за Kafene.net, че снощи, към 6.30 часа българско време, в София е открит застрелян в кабинета му ръководителят на Отдел архиви и тайни досиета към Националната разузнавателна служба. За днес, според източника, е било планирано да започне подготовката за отваряне на част от секретните досиета на разузнаването. Директорът на службата, чието име не е било посочено, се е опитал да прикрие официалната информация, като тя е била публикувана от Националната разузнавателна служба /НРС/ с гриф "класифицирана информация". Новината за смъртта на офицера е държана в тайна няколко часа след като Kafene.net бе съобщил, което и дало повод на източници от Европейската комисия в Брюксел да питат, защо тя трябва да бъде секретна. Новината беше потвърдена с часове по-късно от български медии, които се позоваваха на Kafene.net.

Европейската комисия и депутати в Европейския парламент настояват отдавна за отваряне на досиетата на бившата комунистическа Държавна сигурност, за да не може те да бъдат използвани за изнудване на политици и бизнесмени от бивши представители на тайните служби. Подготвеният неотдавна от българския парламент втори поред закон за досиетата не решава проблема, като ограничава достъпа до секретните документи отбеляза сайтът в съобщението си.

Три часа след това съобщение българската информационна агенция "Фокус" пусна съобщение, че ръководителят на отдел "Архив" в националната разузнавателна служба, Божидар Дойчев, на 60 години се е самоубил в края на работния ден. "Фокус" съобщи и че според непотвърдена информация от източници от Националната разузнавателна служба, причините Дойчев да посегне на живота си са от семейно-битов характер.
Другото съобщение за смъртта на ръководителя на Отдел "Архиви и тайни досиета" към НРС се появи в Mediapool, като разликата бе, че тук в новината се съобщаваше, че Божидар Дойчев е бил открит мъртъв в кабинета си и че причината за смъртта е установена от военен прокурор и съдебен лекар към 20,30 часа.

В нито едно от съобщенията не се уточняваше дали някой е чул изстрела от кабинета на Дойчев. Затова пък веднага след като новината се разнесе започна и криенето на висши държавни служители. Няколко часа преди Mediapool да получи потвърждение за смъртта на служителя в НРС, представител на Европейската комисия /ЕК/, пожелал анонимност, е съобщил пред базирания в Лондон сайт Kafene.net, че той е бил убит. Потърсен от Mediapool, директорът на НРС ген. Кирчо Киров се оказал с изключен телефон, за да коментира новината.

Главният секретар на МВР Илия Илиев заявил пред Mediapool, че нито може да отрече, нито да потвърди информацията за смъртта на служителя. Към 19.30 ч. в четвъртък той обяснил, че е говорил с дежурните оперативни полицейски части в София, които нямали информация за подобен случай. Илиев казал, че също не е успял да се свърже с ген. Киров. "Вие знаете, че военните служители понякога посягат на живота си заради голямото напрежение или лични проблеми", каза той без да уточни дали говори за конкретния случай. Илиев обяснил, че е говорил с дежурните оперативни полицейски части в София, които нямали информация за подобен случай.

Главен комисар Илиев допълнил, че ако нещо подобно се е случило в НРС, няма причини то да бъде прикривано.

Началникът на Генералната дирекция на полиция Валентин Петров не могъл да каже нищо по случая и посъветвал журналистите от Mediapool да се обърнат към шефа на НРС. Шефът на Столичната дирекция на полицията Румен Стоянов бил намерен в чужбина и заявил, че няма информация.

Към 20 ч. българско време все още в медиите нямаше никакво официално опровержение на информацията за смъртта на високопоставен представител на НРС.

Няколко часа след съобщението на сайта Kafene.net на журналистите пусната версията за самоубийство, като причина за смъртта и вероятно мотиви от личен характер са накарали служителят да натисне спусъка.

Часове след съобщението никой не се нае да обясни как изстрелът не е бил чут, след като е произведен в кабинета на Дойчев, с какво оръжие се е застрелял той, както и каква е причината за коментара на източника от Европейската комисия, че всъщност Дойчев е бил застрелян.

По националното "Дарик радио" съобщението за смъртта на Божидар Дойчев, бе, че е намерен застрелян ръководителят на отдел "Архив" в НРС Божидар Дойчев.

Към 21 ч. главният прокурор Борис Велчев е бил уведомен лично от директора на Националната разузнавателна служба ген.-майор Кирчо Киров, който съобщил, че малко след 20:00 часа Дойчев е бил открит застрелян в кабинета си. След това уведомление, по разпореждане на главния прокурор Софийската окръжна военна прокуратура образувала следствено дело за смъртта на шефа на архива на разузнаването. По данни на прокуратурата ставало дума за самоубийство, но информация дали е оставил предсмъртно писмо Дойчев - липсвала.

Така на практика с разлика от час и половина-два се разминаваха сведенията от Европейската комисия и признанията за случилото се в България. Време, в което е могло да се случат много неща. Близки на семейството на Дойчев са потвърдили пред "Дарик", че съпругата му е казала, че няма информация и че семейството не се допуска до никаква връзка със службата, което бе меко казано доста странно като реакция.

За смъртта на Дойчев се появиха две причини, като едната от тях се оказа дежурната: лични и здравословни проблеми. Според другата, цитирана и от източника от Европейската комисия днес трябвало да започне подготовката за отваряне на част от секретните досиета на разузнаването. Директорът на разузнаването, според сайта, се е опитал да прикрие официалната информация, като тя е била публикувана от НРС с гриф "класифицирана информация". Обратното бе съобщено от източници на "Дарик радио" от НРС. Според тях директорът на разузнаването ген. Кирчо Киров не е имал никакви притеснения покрай подготвяния нов закон за архивите на бившата ДС и отварянето им и бил изразил пред ръководството на МВР пълна готовност да изпълнят разпоредбите на закона и да разсекретят и предадат архивите на разузнаването.

Сайтът, базиран в Лондон, цитира, че според източника от Еврокомисията, Божидар Дойчев е бил известен сред колегите си като човек, много близък с бившия директор на разузнаването Бриго Аспарухов. "Убеден съм, че причините за самоубийството на Божидар Дойчев са лични и не са свързани по никакъв начин с работата му", съобщил пред Дарик бившият директор на НРС - ген. Бриго Аспарухов.

Работата в Националната разузнавателна служба е тежка и често хората там са подложени на напрежение, допълни още ген. Аспарухов. Според него напрежението от работата в НРС често кара хората, работещи там, да изпитват и чувство на вина и несвършена работа, без да имат причини за това.

До момента, в който "Дарик радио" съобщи за трагичния инцидент снощи, в Министерството на вътрешните работи е нямало получена информация за случилото се с директора на отдел "Архив" kъм НРС Божидар Дойчев. Хора от ръководството на МВР обаче нито отрекли, нито потвърдили информацията.

По думите на колеги на застреляния, Божидар Дойчев е бил преди това служител в МВР и около 1985 г. е постъпил на работа в НРС. Около 1991 г. той оглавил отдел "Архив" в разузнаването на мястото на напусналия тогава Радко Тодоров. Дойчев бил над 60-годишен, пенсиониран и в момента е изпълнявал длъжността шеф на архива, но вече цивилен.

Смъртта на служителя идва в момент, в който предстои приемане на закона за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност. В момента се води и дело за отваряне на архивите, свързани с опита за атентат срещу вече покойния папа Йоан Павел II. Източникът от Европейската комисия посочил пред Kafene.net, че по план в деня на смъртта на Дойчев трябвало да започне подготовката за отваряне на част от секретните досиета на разузнаването.

Тази трагедия силно напомня по реакция на случилото се на 10 октомври с висшия антимафиот Бойко Николов. Тогава от МВР бързо смотаха инцидента, въпреки изявленията на негови колеги и приятели, въпреки приноса на Николов в НСБОП в борбата с детската виртуална порнография. Тогава удобно министър и подчинени заявиха, че Николов е имал лични здравословни проблеми, което изобщо не отговаряше на истината. Натискът върху Николов да се пенсионира и бъде отстранен е бил неимоверно силен, стана ясно още в първите часове след съобщенията за неговата смърт. МВР даже не благоволи да окаже почести на своя служител, въпреки постиженията му в професията, въпреки че заради личния му принос са били спасени поне 10 000 антични предмета, въпреки, че в Националния исторически музей зад витрините има много съкровища, които без усилената работа на Николов нямаше да са там днес.

Още на 10 октомври, няколко часа след трагичния инцидент, бившият секретар на МВР от времето на Жан Виденов, Цветко Цветков заяви в ефира на едно национално радио, че "измислени началници, хора с ограничена обща култура, провинциални буквоеди с претенции са подгонили Бойко Николов с настървението на чиновници".

Явно разтърсен от трагичния инцидент, Цветко Цветков в прав текст обяви, че "заместник-директорката на ГДБОП Донка Георгиева и преките шефове на Бойко Николов са хората, които носят пряка вина за гибелта на антимафиота". Освен това Цветков обвини ръководството на ГДБОП и за "лошата атмосфера в службата". И то с категоричност, която трябва да насочи към мисълта, че той прекрасно знае какво и защо се случва в централата на антимафиотите: "В ГДБОП се сплитат политиката, властта и престъпността... Искат се резултати в борбата с организираната престъпност, а се пречи бюрократично и избирателно на тези, които могат да ги постигнат. Ползва се информацията им, включително и срещу интересите на МВР, и се закрилят обекти на организираната престъпност, заради високопоставено политическо покровителство".

Откакто оглави МВР, хъсът на бившия плевенски градоначалник винаги идва като "отзвук" от току-що пропищели куршуми, бе коментарът в една медия.

"Бойко Николов е един от малцината запазили се професионалисти от висока класа в МВР. Той познаваше в дълбочина и широчина обстановката, като цяло. Благодарение и на него се измени коренно дейността и от критика на американците и западните служби се стигна до похвали за МВР", заяви Цветков и допълни, че една чиновничка го е принудила да си подаде рапорт и последваща заповед за пенсиониране. "Той не посегна над себе си заради болест, посегна заради това, че един професионалист не можа да понесе гаврата на едни нещастници на него", категоричен беше Цвятко Цветков.

Случаят с Божидар Дойчев е само месец след трагичния инцидент с антимафиота Бойко Николов. Бойко бе един жизнен, млад мъж, със сили и умения да работи професионално и точно това го превърна в недолюбван от началниците в МВР. При Дойчев е налице опит да се прикрие смъртта му часове наред. Веднага бяха пуснати готови версии за лични причини, докато най-накрая се оказа, че никой не е чул изстрел от кабинета му.

Другите убийства и самоубийства продължават.

5.Другите убийства и самоубийства
Разузнаването се изложи с необяснимо мълчание * Въпросителните около смъртта на служителя в НРС остават
ЛЮБА МАНОЛОВА
18 ноември 2006 година

Продължение от 17 ноември 2006 година

40-часово мълчание, и масово повдигане на рамене и измиване на ръце оставиха мъглата около случая с намерения мъртъв служител на Националната разузнавателна служба. След толкова часове мълчание, номерът с лабилна психика и лични проблеми, като причина за самоубийство изобщо не мина. Липсата на предсмъртно писмо, мястото, на което бе намерен застреляният служител на НРС - служебен кабинет, нежеланието на ръководството на НРС да обясни инцидента повече от едно денонощие, бягството на хора от Разузнаването от среща с близките на намерения мъртъв служител - всичко това се оказаха прекалено много обстоятелства, които утежниха ситуацията пред обществото, а и пред чуждите партньори на запътилата се към Европа България.

Фактът, че сам президентът Георги Първанов отговаря за външното разузнаване и ситуацията, която възникна около смъртта на служителя на НРС, Божидар Дойчев с мълчание и криене на случилото се подсилиха определено скандалния привкус на официалната реакция около тази смърт. От друга страна бързината, с която мълчалите 40 часа институции се опитаха да замажат скандала наля масло в огъня, вместо да успокои обществото. В публичното пространство тутакси бяха пуснати изявления от рода на: колко тежка е работата на служител в НРС в навечерието на приемане на Закона за отваряне на досиетата, колко притеснения създали политиците с бавенето, претенциите и правомощията около този Закон.

Стигна се до абсурдни изявления от устата на отговорни личности, като министърът на вътрешните работи Румен Петков, който заяви по повод смъртта на Дойчев: "Не смятам, че този въпрос е от голямо значение за обществото".

АФП, позовавайки се на съобщение на военния прокурор Спас Илиев цитира негово изявление, според което: "Всички събрани доказателства ни карат да смятаме за най-правдоподобна версията за лични причини", заяви Илиев. Прокурорът обясни на журналистите вчера и, че забавяне с 40 часа на информация по подобен инцидент не е кой знае колко много като време.

Главният прокурор Борис Велчев, който както стана ясно веднага е бил уведомен за случилото се, се направи на изненадан пред журналисти като обясни, че не вижда причина случаят да бъде крит в тайна, а също така и че нямал никакво логично обяснение защо българските медии са научили от чужбина. Според информации в български медии, в сряда, към 21 часа главният прокурор Борис Велчев е бил информиран за смъртта му лично от директора на НРС ген.-майор Кирчо Киров, а чак в петък той вече беше изненадан, защо е крит този трагичен инцидент. "Изненадан съм, че този случай не е направен обществено достояние, предвид факта, че той буди обществен интерес", каза той. Велчев бе категоричен, че причините за самоубийството са строго лични и нямат връзка с професионалните задължения на началника на отдел "Архив" към Националната разузнавателна служба /НРС/ Божидар Дойчев. Висшият магистрат използва тази своя категоричност за да заяви и че няма причина Националната разузнавателна служба да бъде разследвана! А именно Националната разузнавателна служба бе местопрестъплението на настъпването на тази смърт, т .е. гражданството трябваше да приеме за нормално на територията на Разузнаването да се намират мътрви негови служители.

Смятам, че няма смисъл да се влиза в задочен спор с Велчев и да му се задават въпроси от рода на: защо той самият също е мълчал повече от денонощие за случилото се, след като е бил сред първите уведомени за застреляния служител на Разузнаването. Няма смисъл да си пита и как установиха хората, заели се с разследването, че застреляният в служебния кабинет служител на НРС от висок ранг се е самоубил точно, само и единствено по лични причини?

Противоречиво впечатление остави и появяването на бившия шеф на Външното разузнаване Бригадир Аспарухов, след като бе разпространено обстоятелството, че застреляният е бил близък с него. Бившият директор на Разузнаването, бригаден генерал Бриго Аспарухов заяви пред Нова телевизия вчера, че трагичният инцидент не е бил свързан със служебната работа на началника на отдел "Архив" в Националната разузнавателна служба.

"Този трагичен инцидент не е свързан със служебната му работа, защото познавах човека Дойчев. Знам неговата лоялност, неговата коректност към професията, която изпълняваше, по която работеше. Знам, че той беше изключително добър, стабилен психически човек".

На въпрос дали смята, че проблемът по-скоро е бил в личния живот на Божидар Дойчев, Бриго Аспарухов заяви: "Убеден съм. Затова не искам да навлизам в никакви подробности. Просто няма друга причина". Така към въпросителните около забавянето и пускането на нелогични версии като причини за смъртта на Дойчев, се прибави и твърдението на Аспарухов, че Дойчев е бил от една страна "изключително добър, стабилен психически човек, с известна лоялност и коректност към професията", но от друга, този служител, притежаващ точно тази качества е решил да скандализира службата си, като се застреля в служебния си кабинет!

"Божидар Дойчев е човек с много лабилна психика и без амбиции, нищо чудно ако е притискан да извърши "някои неща" да не е издържал и да е посегнал на живота си, предположи Серафим Стойков, бивш началник на архива на МВР, без за конкретизира кои неща има предвид, съобщи вчера Mediapool. Стойков припомни, че Дойчев е оглавявал архива на НРС и през 1993 г., когато бе унищожено досието на агент Румянцев /бившият банкер Атанас Тилев/. За унищожаването на това досие под наказателна отговорност бе подведен бившият шеф на НРС Бриго Аспарухов, но делото бе прекратено. Така за намерения застрелян служител на НРС в сряда, до късно в четвъртък нито един от шефовете в МВР не можа да каже нищо по случая. По тази смърт даже директорът на НРС ген. Кирчо Киров не си вдигаше телефона, а официално съобщение от службата така и не бе оповестено, обърна внимание електронното издание Mediapool, което бе едно от първите съобщили за трагичния инцидент. НРС е подчинена на президента, но от Президентството също нямаше вчера никаква реакция. От прессекретариата на "Дондуков"2 е било съобщено само, че Георги Първанов е бил информиран, но няма да коментира. След закъснението да се съобщи за намерения застрелян служител на НРС дойде и следващата новина, която бе съобщена в много тесен кръг, а именно, че версията за убийство също продължава да е обект на внимание на разследващите. Тази версия можеше да отпадне едва след като бъде изготвена експертизата дали Дойчев сам е произвел изстрел или е налице друго обстоятелство по използването на оръжието.

Пропукването на гладките и добре обмислени версии
Първата пукнатина дойде от противоречието, че намереното оръжие, с което Дойчев се е застрелял му е било зачислено служебно според пояснението на военния прокурор Спас Илиев.
Късно в петък, два дни след тази смърт, стана ясно, че началникът на архива на разузнаването Божидар Дойчев е починал от изстрел, произведен от служебното оръжие на друга служителка на Националната разузнавателна служба, която обаче не е била там по време на настъпване на смъртта му. Стана ясно и, че всички пистолети на отдела са били съхранявани в касата на Дойчев. Сблъсквайки се с този факт, хората, провеждащи следствените действия нямали обяснение, защо Дойчев не е използвал своя пистолет! А защо е избрал чуждия и точно на въпросната служителка пистолет...

Другото необяснимо обстоятелство около смъртта на Божидар Дойчев е следното: защо след като трупът му е бил открит, е трябвало да минат 40 часа, българските медии да се позоват на източници от Брюксел и Лондон, за отворят уста висши служители от сътоветните институции и да бъде съобщено официално за този инцидент.

Така, като теглим чертата какво се получава: в служебния си кабинет е намерен застрелян висш служител от отдел "Архив" на Националната разузнавателна служба. 40 часа от НРС мълчат за случилото се, повече от две денонощия служители на НРС избягват и отказват срещи и контакти със семейството на жертвата. След това, без каквито и да било доказателства се пускат версиите, че смъртта е настъпила вследствие на лични причини и е самоубийство. Никой не си прави труда да размисли за несъответствията, че смърт по лични причини в служебен кабинет - няма логично обяснение. Както и че, самоубийство с чуждо оръжие - също е далеч от логиката.

Така че се натрупаха обстоятелства, които създават предпоставки за основателно съмнение в това, което се опитват да внушат на обществеността висши държавни служители. Тези обстоятелства дадоха следната картина: служител се застрелва по лични причини в служебния си кабинет, с чуждо оръжие, а шефовете на службата му мълчат и прикриват инцидента повече от 40 часа.

Другото обстоятелство, което възниква в момента, в който започват изявления по случая е фактът, че един много лоялен, дисциплиниран, тих, затворен служител решава да се застреля с чуждо оръжие в служебния си кабинет, по лични причини?

Да се твърди, без да са готови експертизите, че става въпрос за самоубийство, да се пуска версията за лични причини в решението за самоубийство - след като в служебния кабинет не са намерени категорични доказателства за това - е меко казано повече от скандално.

Най-близо до логиката и най-безпроблемно е, да се приеме, че самозастрелването е личен избор, но тогава идва голямата въпросителна: защо НРС не съобщи веднага или с малко, приемливо закъснение за случая, а трябваше да минат повече от 40 часа, за да се признае официално, че в НРС е намерен мъртъв служител. Защо след като е било сигурно, че Дойчев сам е натиснал спусъка се е наложило да мине повече от денонощие, за да се признае за смъртта му?

Така 40 часа закъснение, използването на чуждо оръжие за самоубийство, самоубийство по лични причини в служебния кабинет - тези обстоятелства дават сериозно основание да витаят съмнения около смъртта на служителя от Разузнаването Божидар Дойчев.

За последните две години това е вторият служител на разузнаването, свързан с архива, който намира смъртта си. Преди около две години мъртъв, на автобусна спирка е открит Дончо Конов, отговарящ за електронната информационна система в НРС. Диагнозата е инфаркт. А както е известно, "постигането" на подобна диагноза е едно от рутинните умения на специалните служби.

След дългото мълчание по скандала с открития мъртъв слуител на НРС, вчера генерал Кирчо Киров, шеф на НРС проговори и поясни: "Между двата случая няма никаква връзка. При това г-н Конов и структурното звено, което той ръководеше не се занимаваха само с част от информатиката на службата. Не намирам нищо странно и никаква връзка между двата случая."

Прекъснах припомнянето на случаи от близките години, характерни като "други самоубийства и убийства" поради един трагичен инцидент.

6.Другите убийства и самоубийства
Смърт на депутати потъна в забрава и съмнения * Краят на олимпийския шампион Атанас Комшев от Сеул 1988 година * Как бе застрелян човек, близък до властовия елит
ЛЮБА МАНОЛОВА
20 ноември 2006 година

Продължение от 18 ноември 2006 година

Малцина се тези, които помнят, че на 15 септември 1992 година при катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. В същата година, на 5 декември го последва и депутатът от СДС Красимир Чернев. Смъртта на двамата депутати стана повод за шум и догадки, но след това случилото се покри забравата. ДПС продължи да е във властта вече 14 години след това произшествие, но откъм Движението на Доган не се е чул и звук за Капсъзов, ей така, в негова памет. В случая с Красимир Чернев, който бе народен представител от СДС не е по-различно - помнят го единствено близките и приятелите му, докато в синята централа има хора, които и не са чували за него.

Веднага след катастрофите се създадоха анкетни парламентарни комисии, които разследваха обстоятелствата, при които загинаха народните представители Свилен Капсъзов и Красимир Чернев /при пътно-транспортни произшествия!/, истината остана известна единствено в паметта на замесените. В случая с катастрофата на Капсъзов Комисията стигна до заключението, че "следствието може да допусне и втора версия - за предумишлено убийство". От това съмнение не произтече нищо друго и така заключението си остана в папките.

Какви хора бяха Свилен Капсъзов и Красимир Чернев? Неудобни свидетели, честни и неподкупни личности, може би дори идеалисти? На кого пречеха и защо бяха убити двамата политици? Делата и по двете катастрофи бяха набързо приключени и се водеха като обикновени дела за пътни катастрофи. Сатирикът Радой Ралин, приятел на Капсъзов, свидетелства на процеса, че Свилен Капсъзов е смятал, че ще бъде ликвидиран, че той е бил многократно заплашван с писма и по телефона, а шкодата му била ударена отзад, точно когато в Народното събрание се дискутирал проблемът за виновниците за "възродителния процес". Въпреки че фактите говореха за предумисъл, крайното становище бе, че "следствието поддържа и проучва единствено хипотезата за непредумишлено убийство поради непредпазливост". На делото за смъртта на Свилен Капсъзов съдът осъди Георги Едрев на 4 години затвор и глоба в размер на 485 782 лева. Едрев се оказа бивш служител на МВР, специално обучен в курс по външно разузнаване, извършил множество катастрофи, но неосъждан. Оказа се и, че той е имал предизвикани и други случаи с катастрофи със служебни автомобили и раняване на граждани!

За Красимир Чернев - делото се бавеше, за да може изясняването на обстоятелствата да избледнее, тъй като те се отдалечаваха във времето от съзнанието на свидетелите. Прокурорката, според съпругата на Чернев, Зора задържала делото без причина повече от 6 месеца. Пусна се на медиите и обстоятелството за намерени разрешителни за износ на няколко фирми, като старанието бе да се създаде впечатление, че въпросните фирми са били свързани със загиналия депутат. Всъщност разрешителните са се намирали в чантата на съпругата му и тя самата го съобщава в полицията, тъй като няма нищо незаконно в този факт. Към момента на катастрофата, Зора Чернева работи в Министерството на външната търговия.

Странно и необяснимо обаче остава как се изгубват първоначалните показания на обвиняемия шофьор Гидиков, в които той посочва точния час на тръгване от Карлово.

Красимир Чернев беше депутат от Комисията по енергетика и Зора намира в бележника му записано на няколко места фразата "мафията в търговията с въглища".

След катастрофата депутатът Руслан Семерджиев посещава Зора и я съветва да унищожи и изхвърли всички документи, които биха могли да застрашат живота на нея и близките й. Друг колега на съпруга й я среща и й признава, че Красимир е бил застанал на пътя на интересите на групировка, свързана с вноса на енергоносители от бивша съветска република.

Строго поверителни писма, в които ставало дума за трансфер на над 20 млн долара зад граница, получил Чернев, в сметките на Зографския монастир депутатът установил, че има около 30 млн долара. Като външно търговски служител съпругата на загиналия депутат Красимир Чернев осъзнаваше сериозността на въпросните факти и данни, до които се беше добрал Чернев. И в тези случай, както и в редица други, личното куфарче на жертвата изчезва и след време някаква секретарка от парламента го връща на Зора празно?

Странностите около смъртта на депутата Красимир Чернев не спират дотук: някакъв мерцедес се опявява веднага след катастрофата, взема сина на Черневи и го откарва за малко на 300 метра от местопроизшествието, след което той е върнат с лада до катастрофиралия автомобил на баща му. Един и същи следовател разследва двете катастрофи завършили със смърт на народни представители, в последствие се оказва, че е лично познат с виновника за едната катастрофа.

Тези "други убийства" остават в графата забравени, както и жертвите, които са отнети от близките им. А тези жертви са депутати - народни представители не катастрофират всеки ден все пак...

Отидоха си и четирима от свързаните с обвиненията по показания на Али Агджа
Единственият, който запази хладнокръвие след умишлено раздухания скандал, около атентата срещу папата, полковник Жельо Василев загина години сле това при катасрофа на подбалканското шосе на 5 км от Мъглиж.

В момента, в който италианските власти издават заповед за ареста му, Василев е вече в София, а по-късно българските власти не го пускат, въпреки желанието му да свидетелства и свали от себе си обвиненията. След края на процеса в Рим, Василев продължава да работи в Разузнавателното управление на Генщаба на Българската армия. Когато атлантици тръгват на среща с папата, никой не се сеща за Жельо Василев. Самият Василев страдал много, разказаха негови приятели от това, че не е получил официално потвърждение от Римския съд за невинността си и пълна реабилитация в очите на хората. Още се помнят разказите на Василев, как е бил следен по време на целия си престой в Рим. Полковникът напуска Италия поради изтичане на срока за задграничната му работа. След години, след края на скандала той получава орден. Полковникът приема доста твърдо необмислените изявления на премиера Филип Димитров САЩ, че България е отговорна за атентата срещу папата.

Така след Бекир Челенк, който почина от сърдечен удар и то година след като бе освободен, почина и защитникът на Сергей Антонов - адвокатът Александър Доспевски.

През 1992 г. при неизяснени обстоятелства бе убит един от авторите на версията за българска връзка журналистът Угур Мумджу. Мумджу потвърждаваше по необясними причини измислиците на американската журналистка Клеър Стърлинг.

Черната серия от отправили се към небитието бе последвана от смъртта на полковник Жельо Василев, който загина при челен сблъсък от москвича на някакъв пловдивчанин. В нощта срещу деня на катастрофата, Жельо Василев си припомнил нелепите лъжи и измислици на Али Агджа, които прерастнаха в тежки обвинения в последствие и съдебен процес срещу българина Сергей Антонов. Обвиненията на Агджа станаха повод на съдия-следователя Иларио Мартела да поиска да разпита Жельо Василев и Тодор Айвазов. Самият Агджа беше тотално объркан в говоренето на лъжи, като при описанието на Василев го описа като висок 185 св, с черна коса, всъщност Василев бе с 20 см по-нисък и косата му бе посивяла. Агджа бъркаше и името на полковника като ту го назоваваше Желев , ту Жельо - всички тези разминавания с истината Мартела лично установи след като дойде в София да разпита лично Василев и Айвазов. Доказано бе и че Василев не е бил в Рим в дните, за които Агджа е посочил, че се е срещал с него. Разпитът на Василев бе една от основните причини процесът да бъде прекратен "поради липса на доказателства". Италианците не признаха вината си, че са позволили да бъдат заблудени и не обявиха Сергей Анонов за невинен.

Четвъртият дан по таекуондо не спаси доц. Цветан Цветанов
Шефът на Българския спортен съюз, и основател на Асоциация "Защита", доц Цветан Цветанов бе намерен застрелян на улицата в софийския квартал "Изток" на 30 август 1994 година. Огнестрелни рани по жертвата са били открити в главата и гърдите му.

Непотвърдена версия лансира, че по доцента е стреляно от минаваща кола, което практически трудно би осъществило пет попадения точно в главата и гърдите на жертвата. Пусна се и версия за това, че убийството е било извършено някъде другаде и трупът е бил изхвърлен близо до дома на доцента. Шест месеца следователи търсиха следи от екзекуторите, но такива не бяха открити и делото бе спряно и мина в архив. Малко преди убийството на Цветанов бях в командировка по регистрирания от него паралелен спортен съюз, който бе предявил претенции за прехвърляне на спортни имоти, които не бяха нито малко нито евтини. Сметките на Цветанов да придобие чрез съюза си спортни бази удариха на камък, но явно бяха раздразнили някого, още повече, че претенциите на Цветановия Български спортен съюз бяха насочени и към парите от Спортния тотализатор.

От друга страна бе пусната версията за петролни сделки и натрупани дългове, но както е известно мъртвите не изплащат дълговете си, така че и тази версия отпадна с времето.

При Цветанов известно време е работел като охрана и украинецът Герман Винокуров, разстрелян в дома си доста преди доцента.

Като юрист, Цветанов бе работил с протекцията на бившия Главен прокурор Костадин Лютов и точно тогава той защитава аспирантура. След като Димитър Луджев става министър на отбраната, Цветанов поема поста на шеф на ЦСКА и от тази позиция доцентът се развихря да раздава обекти, като при смяната на министъра на отбраната се разбира, че липсват 12 милиона. Години се бави регистрацията на неговия Български спортен съюз, който трябва да бъде дубликат на БСФС и да получи правото на обекти от разбитата в национален мащаб спортна база. "Много знам и ако отворя уста, глави ще хвърчат"! многозначително заявява доцентът, което стряска определено депутати и прокурори. След това му изявление, шефът на Военна прокуратура Лилко Йоцов се оттегля от Цветановата "Защита", това оттегляне е последвано и от дадения заден ход от депутата Иван Палчев, въпреки че член на "Защита" е депутатът от БСП Николай Добрев.

Единственият начин доцентът да бъде спрян от желанието му да посегне на спортни бази и имоти в един момент се оказват куршумите. По традиция, след разстрела изчезва личната червена чантичка с документи на жертвата, която Цветанов винаги носел със себе си, разказват негови приятели. Мечтаното казино в Берковица също остава неоткрито след смъртта на доцента, който бил наясно, че според Наредбата за издаване на разрешение за организиране на хазартни игри, казино може да се отвори в град с над 200 000 жители, какъвто Берковица, родният град на Цветанов никога не е бил.

И при това "друго" убийство никой от живеещите наблизо не чува изстрели. Спортната зала "Д`ескрим" потъва в траур. До близкото училище е намерен краден фиат, който е бил пребоядисван три пъти. В колата разследващите намират и клонче от шипковите храсти, където е бил открит трупът на доцента. Поради отпуск на следователя Богдан Карайотов, следствието по разстреля на Цветан Цветанов е поето от Деньо Терзийски и шефа на отдел "Тежки престъпления срещу личността" Ботьо Ботев. Резултатът е нулев, въпреки че срокът на разследване се увеличава с два месеца до момента, когато прокурорът Нестор Несторов го прекратява и праща в архив.

Юрист, преподавател, доцент Цветанов се движи сред хора като Илия Павлов, президента Желев, Стефан Гайтанджиев, бореца Валентин Йорданов, Стефка Костадинова, съветника на Желев - Алексей Алексеев, зетят на Добри Джуров - Георги Христов, Слави Бинев. Мнозина сочат убийството като много добре платено и поръчано, пред вид мястото, което той е заемал в обществото.
Минути след изстрелите по Цветан Цветанов е приета Национална програма за борба с престъпността. Куршумите изпреварват тази поредна мярка на управниците!

Това убийство мина в графата "друго", тъй като жертвата му не е от средите на гангстерските групировки, а принадлежеше към една по-елитна прослойка, в която имаше политици, борци, сделки с петрол, желание за участие в хазартния бизнес, опити да се заграбят държавни имоти и спортни обекти.

7.Другите убийства и самоубийства
Персийските убийства, убийства на полицаи и шефове на пристанища, убийства, свързани с едва прохождащата контрабандат
ЛЮБА МАНОЛОВА
21 ноември 2006 година

Продължение от 20 ноември 2006 година

В края на управлението на Тодор Живков, в страната се заселват много представители на арабски държави и остават да живеят в България. Присъствието на тези чужденци става по-известно, когато една част от тях се захващат с криминални деяния като начин на прехрана. Така се стига до 19 ноември 1992 година, когато в центъра на българската столица София беше разстрелян египтянинът Мурси. Светкавични действия на полицията доведоха до задържането на македонски шиптъри, които бяха обявени за убийците.

Съобщено бе и за "неиздължени 40 000 швейцарски франка от изтъргувани от Мурси наркотици". Последва задържането на 9 пласьори на наркотици, от които повечето иранци, а останалите - египтяни. След него бе проведено и ново задържане и арест на българи и иранец - отново с причина - наркотрафик. Някак мимоходом мина смъртта на 20-годишен младеж и наръган руснак в жилище на централна софийска улица, като причината за кървавата разправа се свързваше с живеещите наблизо арабски граждани, наблюдавани за трафик на дрога.

Тези убийства бяха последвани от убийството, което извършиха двама сирийци, те буквално заклаха таксиметров шофьор. И тук причината, която уж случайно анонимно "изтече" към медиите бе паричен дълг, свързан с дрога. Това убийство за първи път даде повод за версии, че някои таксиметрови шофьори участват в пласирането на наркотици, което остана в папките и разработките на полицаите от Звеното за борба с организираната престъпност /ЗБОП/, работещи по наркотрафика.

При разпит двама задържани българи, по подозрение, че се занимават с пласиране на дрога споменават в показанията си две имена: Амир и Мехрдад. Годината е 1992, месец юни. Чак на следващата година, през септември в апартамент в центъра на София е задържан ирански гражданин от двама български полицаи: Дафин Тодоров и Андрей Григоров. Образувано е следствено дело, по което цяла година не се знае нищо - върви ли, подновява ли се срокът на разследването, приключило ли е, или е спряно.

Три месеца след ареста на иранеца от Тодоров и Григоров постъпват данни за квартира с наркотици и отново двете имена: Амир и Мехрдад. Двамата полицаи, придружени от колегата си Михаил Левянски се насочват към адреса, който е в квартал "Надежда". Отваря самият Амир замаян или дрогиран и посочва къде е Мехрдад. Григоров съблича якето си, защото в жилището е топло, а Тодоров и Левянски оглеждат апартамента през това време. Иранците нямат документи за самоличност. Междувременно двамата полицаи Тодоров и Григоров намират 13 паспорта на български граждани /някои и без снимки/, за които Амир и Мехрдад обясняват, че са оставени като залог заради неплатени дългове. Разговорът с иранците трае около половин час, по време на който те твърдят, че намереният наркотик е за лично ползване. По-късно на масата, при огледа оперативните намират и чаши със сипано уиски, а на стола е метнато якето на Григоров. В един момент се чува вик и изстрели - Амир прострелва Григоров и Левянски, като в Григоров куршум пробива белия дроб, а друг улучва гръбначния му стълб и се спира също в белия дроб, от което полицаят умира в разстояние на 10 минути, мъчително без да успее да извади пистолета си и да стреля. Левянски също не успява да стреля, тъй като губи съзнание. Чул изстрелите Тодоров излиза от стаята на Мехрдад и стреля като ранява и двамата иранци, но изстрел улучва дулото на пистолета му и той пада, след което Мехрдад успява да се изправи и изпразва пълнителя на пистолета си в полицая. Междувременно Левянски идва в съзнание, но Амир стреля срещу него и той отново губи съзнание.

Резултатът от тази акция е шест трупа. Наказан е единствено кварталният, затова, че иранците са нямали регистрация. Документи за влизането в страната на иранците не са открити. През следващите дни Тодоров умира от раните си в болница, а Левянски оцелява по чудо. Разгневени полицаи застрелват невъоръжения иранец Масуд в дома му, пред семейството, а след него убиват и Давуд, като в тялото му е изпразнен цял пълнител. Тези акции нямат оправдание, заради жестоко убитите офицери от полицията - явно някои е наредил тези двама иранци да бъдат убити. Чак на 21 декември, близо до НДК, около осем часа вечерта бяха застреляни при полицейска акция и убийците на полицаите Тодоров и Григоров - Амир и Мехрдад, които след стрелбата в "Надежда" успяват да се измъкнат с помощта на Йордан Йорданов - известен като Данчо Кравата, който наминал "по работа" покрай иранците. Кравата успява да измъкне иранците с такси и им помага да се укрият.

Няма обяснение защо по делото не са разпитани началникът на Второ РПУ, дежурните от управлението и от тел. 166, на които както става ясно съседи съобщават за стрелбата в апартамента в "Надежда". След време се оказва, че никой не знае какви полицайски служби идват на местопрестъплението, какво са вършили в жилището на убийствата, кой точно прави първия оглед. По делото няма данни и кой пръв разпитва оживелия Михаил Левянски. 48 часа след трагичния инцидент е съставен първия протокол за инцидента, но запознати със случая потвърдиха пред мен тогава, че преди официалния, е имало и друг разпит.

Неизяснено остана и по каква причина полицаите отиват толкова спокойно в апартамента на иранците, след като е известно, че щом са били заподозрени в пласьорство на дрога се предполага и че би следвало да са въоръжени. Необяснимо е и как иранците ги пускат в жилището, щом там имало дрога и оръжие. Има и версия, че иранците са били предупредени от вътрешен свой човек в полицията и са устроили клопка на тримата полицаи.

След трагедията е установено и че иранците са искали получаване на гражданство, поради политически причини.

Следственото дело е прекратено поради смърт на извършителите. Въпросителните остават.

След убийството на Васил Илиев - предпазливост не е излишна
шефът на SIC, Красимир Маринов - Маргина* призна: "Страх ме е да не ме убият като Васил Илиев". Маргина обяснява пред журналистка от в. "24 часа", че се движи с бронирана кола, засилена охрана, облякъл бронирана жилетка. Никой не пита тогава Маргина каква е причината той да се движи по този начин, но това дава възможност на Красимир Маринов да твърди, че никога не е бил престъпник.

Днес малцина помнят, че Васил Божков бе член на Управителния съвет на "Левски". Срещу него имаше следствие заради стрелба в хотела на Живко Фашиста в Петрич, което бе прекратено. "Не ми харесва да не знам дали ще оживея" каза Божков преди 11 години, след поредното си завръщане от САЩ - междувременно в тези 11 година бяха убити конкуренти и партньори на Божков като Илия Павлов, Емил Кюлев, а самият Божков продължава да се движи и днес със засилена охрана и все още внимава за живота си.

Контрабанда и граници в основата на няколко "други" убийства
Събитията на Балканите станаха повод за десетки убийства, поради наложеното ембарго над Югославия. Едно от тях бе това на Емил Кирилов - Крокодила, който бе сочен за контрабандист №1 по международния път пред ГКПП - Олтоманци и работещ в тайния петролен трансфер Кюстендил - Босилеград. Убийството на Кирилов е от "другите", тъй като бе предизвикано от събития в държавата. То бе последвано и от други няколко симптоматични убийства. Едно от тях е това на управителя на пристанищния комплекс в Русе, Васил Митев, който бе намерен мъртъв в гаража си. Оказа се, че три дни преди това Митев е бил в неизвестност. Колеги и близки на шефа на русенското пристанище знаели, че той заминава в командировка в столицата. В тялото му е открита огнестрелна рана, която се приема като вероятната причина за смъртта на Васил Митев.

През лятото на 1995 избухва спор за фериботните комплекси Русе-Гюргево и тогава Митев и бил обвинен от частните превозвачи на ро ро терминала, че толерира румънската фирма "Мука". Според тогава действащ договор между пристанищните власти на Русе и румънската фирма, тировете се превозвали през река Дунав с кораби на "Мука". Печалбата на румънците била повече от добра.

Пристанището е граница, пристанището е и врата към континента - всеки що годе грамотен човек е наясно, че пристанищният комплекс е печеливш при каквито и да било обстоятелства. Ето защо застрелването на шеф на пристанище попада в графата "други" убийства, независимо кой, как разследва и приключва проверката за подобна смърт.

С подобни причини се обяснява и смъртта на капитана на фериботния кораб "Бдин", Валери Цветков, чийто труп е изхвърлен в района на ферибота Видин - Калафат. Според колегите му, Цветков е бил отличен плувец и удавянето не е логично като причина за смъртта му. Капитанът бил заминал в Германия с 8 000 марки, за да си купи кола, но се връща без кола. Той е бил видян за кратко и разпознат сред чакащите кораба за Видин, след което изчезва за известно време, докато водите на Дунав го изхвърлят на брега като удавник. Кражба или други причини, свързани с нечии дългосрочни, особено печеливши интереси стоят в дъното на тази смърт - следствието естествено не дава отговор на това "друго" убийство. По подобен начин морето изхвърля трупа и на друг неслучаен висш служител, шефът на летище Варна, Байчо Андреев. Трупът е изхвърлен на 15 километра от Варна в района до нос Галата. Близо до мястото, където е изхвърлен той има военно поделение и районът е обграден от полиция непрекъснато.

Служители и близки на мъртвия Бойчо Андреев свидетелстват, че той изчезва в края на януари при твърде мистериозни обстоятелства. Полицията даже работи по няколко версии около това изчезване, като отвличане, отвличане с цел откуп, бягство в чужбина, самоубийство. Тялото на мъртвия шеф на летище Варна откриват двама служители на летището, които си почивали на плажа. То е било силно раздуто, с множество разкъсвания, които предполагат насилие преди да е настъпила смъртта. Служебна карта, намерена в трупа насочва полицаите към Андреев, който е обявен в същото време за издирване. Сестра на съпругата му разпознава Андреев, а стоматологичната снимка по безспорен начин потвърждава самоличността му. Източници от следствието пускат информация, че трупът е бил без една ръка при намирането. Полицията забранява каквото и да било разгласяване и коментар по случая.

В хода на следствените действия става ясно, че в началото на януари Байчо Андреев изтегля всичките си спестявания и помолил сестрата на съпругата си да ги внесе на влог за децата му. Познати на жертвата си припомнили, че Андреев бил притеснен, че някой го преследва, но не уточнил кой и защо. Около проведения ремонт на пистата на летище Варна имало открити финансови нередности, които също допълнително стресирали Андреев. Смъртта на Байчо Андреев, шеф на летище Варна останала неразкрита и се наредила до други подобни неизяснени престъпления, които тук, в тази електронна страница определям като "други убийства".

Имаше ли подготвени убийци?
Убийството на Васил Илиев отново извади на дневна светлина въпросът: има ли в България добре подготвени снайперисти. Ако е имало и има подготвени снайперисти, които да са в състояние да улучат мерцедеса на Стефан Мирославов, докато се движи с висока скорост, или колата на Васил Илиев - също в движение, в условия на тъмнината на вечерта, то те не са българи твърдяха хора, запознати със спецификата на проблема. Снайперисти се обучават в специални условия, но такива условия след смяната на Живков в България е нямало нито в армията, нито в полицията - при специалните части. Обучението на снайперисти изисква усилени и дълги тренировки, закрити, изолирани помещения, каквито не е известно да са ползвани, след хаоса настъпил след 10 ноември 1989 година. Оръжеен експерт потвърди пред мен, че редовни тренировки, достатъчно боеприпаси, практика са сред задължителните изисквания за подготовка на снайперисти, като не трябвало да се пропуска и факторът последни достижения в оръжейното производство. Ето защо първата версия, за която се хващаха следователи по делата за показни убийства в България бе, че наемният убиец е дошъл осигурен отвън. А подобно подсигуряване на извършител струва доста пари, които за по-сигурно се трансферираха по банков път под измислен предлог за несъществуваща сделка.

Така само осигуреният и доказан в практиката професионалист бе в състояние да изучи навиците на бъдещата си жертва, да я проследи без да бъде разпознат и най-накрая - да я елиминира в подходящ момент и голяма сигурност в резултата.

* Маргина - многократен републикански шампион по борба свободен стил, майстор на спорта, завършил Националната спортна академия, бивш президент на застрахователна компания SIC. В момента е задържан с брат си по обвинение за подготвяно убийство на трима души, единият от които Иван Тодоров бе застрелян, докато Маргина бе в ареста.