СЪДОПРАВИЕ

Прочетох внимателно двата документа на проф. Янко Янков. И в главата ми почнаха да се появяват разни мисли и мислички. Онова, което обещах да не правя на Лютиви Местан, Янко ми го направи на мен – образува ми мисли! Спомних си НЧХД /наказателно от частен характер дело/ № 3057/2005 г., заведено срещу мен от някой си Цветомир Георгиев Йолов. Съвсем сериозно ми бе подметнато, че ако не отида на някое от делата, моето неявяване ще послужи като повод да ме закарат по етапен ред. И там, по пътя да ми видят сметката. „Не по пътя, а във варненския арест” – уточни служител на РПУ Ботевград. Като повод послужил „факта”, че някой си някъде из безкрайния Интернет бил написал, че Йолов е глупак. Е, с помощта и на приятелите от Движение „Воини на Тангра” развалихме сценария на службите и на службичките. А шефът на една от службите бе скоропостижно преместен на работа в Зимбабве. Не успяха да ме убият, обаче рано или късно Йолов ще трябва да отговаря на въпроса как се е съгласил да участва в сценария за моето убийство. Доста хора са ми споделяли, че им се ще да го питат. Сещам се обаче и за други подобни случаи.
Отец Тотю Петров, лидер на Християнрадикалната партия бил арестуван и подкаран с белезници, тъй като трябвало да свидетелства по някакво съдебно дело. И представете си – отново във Варна. Само че като стигнали там се оказало, че свидетелстването на Тотю изобщо не е необходимо. Просто човекът нямал никакво отношение към делото и към подсъдимите. И полицаите го върнали в София. Отново с белезници, разбира се! Не е за пренебрегване фактът, че също като Янко, Тотю не бил получавал никаква призовка. Ей, разшавайте си сивите клетки и разсъдете какво значи това! Решават, че сте нужен за някакво си там дело, от което дело вие и понятие си нямате. И без да ви призоват по законния ред, пращат мутри с качулки, наречени „полицаи” да ви приберат като престъпник, да ви сложат белезници и да ви помъкнат от арест на арест. После ви се хилят: „Станала е малка грешка”, и пак по същия етапен ред, пак с белезници ви връщат. Цитирам Янко: „…съдът не е имал правото да разпорежда да бъде осъществено призоваване „чрез органите на МВР”, ако преди това не е бил осъществил по изчерпателен начин посочените в закона други форми на призоваване.” Абе какво право, бе! Какви закони, бе! Кой тук командва парада и в каква, с извинение държава живеем? Я се осъзнайте!
За делото на Мещера няма какво да разправям, той може да ви разправи по-добре. Някъде си уж откраднали кола и уж Мещера предложил да помогне за нейното връщане срещу две хиляди лева. Изненадващо колата взела, че се върнала самичка при стопаните си. Също като открадната котка, самичка се върнала. И въпреки липсата на всякакви доказателства, че Мещера има нещо общо със случая, сега го разкарват по дела, та и присъди му издават.
Няма да подмина и делото срещу Волен Сидеров. Волен е виновен за съвсем други неща и заслужава нещо много повече от дърпане на ушите. Обаче по делото за магистрала „Тракия” е напълно невинен. Инцидентът е гнусна ченгеджийска провокация, а точно с каква цел, само те си знаят. Волен е виновен дотолкова, доколкото поради своята неопитност се е хванал на въдицата. Поне така твърдял един другар по време на ловен излет. Не го предполагам, а го знам. Понякога научавам разни неща ей така, без да искам. Както например знам, че Валентин Златев се е сдърпал сериозно с Петко Данчев, особено доверено лице на Тодор Живков и сега обстановката в Правец е повече от напрегната. Нищо чудно в моргата над масите да отново запалят лампи, но да не отклонявам темата. Д-р Константин Тренчев пък иска да съди Георги Ифандиев, защото последният го бил нарекъл „ченге”. Ифандиев изобщо не ми е симпатичен, само където в случая е казал истината. И въпреки, че не ми е симпатичен, готов съм да свидетелствам, стига да има пред кого в негова полза за това, как Коцето Тренчев бе измежду агентите, отстранили Илия Минев от политическата сцена още през 1990 година. И как нагло се хилеше: „Илията е аут”, а когато „Илията” умря, отиде да покрие с националното знаме ковчега му. Сега обаче Коцето ще съди Ифандиев за това, че казал истината. Случая не е изключение, случаят е част от правилото. В бивша България правите и невинните биват подлагани на съдебни преследвания. Така наречената съдебна система бива използвана или за разправа с неудобните, или за вкарване „в правия път” на непослушните и недостатъчно послушните. Можеш да убиваш, можеш да крадеш – никой не те закача. Но само да си позволиш да мислиш със собствената си глава, само да проявиш и най-малката самостоятелност – заставаш на подсъдимата скамейка. Още ли някой не забелязва еднаквия сценарий? Още ли някой се съмнява, че сценаристите са едни и същи? Даже имената им са едни и същи. Или поне подобни. Проф. Янков например пише за някой си генерал Иван Драшков. Аз пък твърдя, че в репресиите срещу мен бе замесен някой си гинерал Ибан Дришков. Дали пък не става дума за едно и също лице, за едно и също садистично безличие с извратено престъпно съзнание? И дали същият този Драшков – Дришков сега не е зам. Шеф на „новата” служба ДАНС, която няма абсолютно, ама абсолютно нищо общо с „бившата” ДС? И дали тоя тип Драшков не е същият, който си позволи да оплюе един честен човек – Георги Константинов, само и само да защити честта на дъртата проститутка ДС, метреса на всички режими, идеологии и мафии?
***
От друга страна такива като Калоян Христов от Русе, познат и като „Фелдмършала” спокойно си развяват байрака и съвсем безнаказано нарушават половината Наказателен кодекс. Говоря за случаи, при които имената на виновните са известни. Защото имената на офицерите от НСО, бивше УБО, застреляли Андрей Луканов никой не ги знае. Ама да не се задълбавам. Само исках да дам няколко примера как нашето /Колко е наше, толкова да ни е живо!/ правосъдие съди правите и не закача кривите. Съдят правия или в най-добрия случай го преследват и му създават неудобства. Само затова, че е прав, че не е престъпник, и че не принадлежи към мафията. Оставят на спокойствие кривия само затова, че е крив като тях самите, и че изпълнява заповедите на друг, още по-крив. Сега ще питате защо не ме съдиха мен, когато отправях обиди и заплахи към шефовете на НСС. Не ме съдиха, защото аз притежавам доказателства, че тези шефове са съпричастни към много по-големи престъпления. Да предположим, че ген. Чобанов ме бе дал под съд. Хубаво. Вероятно щеше да ме осъди. Обаче на делото щяха да дойдат журналисти. Сред тях вероятно нямаше да има само журналисти от послушните на Чобанов „български” медии, а и разни непознати субекти, на които генералът едва ли може да нарежда какво да пишат. А мен малко трудно ще ме стреснат и още по-трудно ще ме принудят да замълча, освен, ако не ме убият. Само че щеше да стане прекалено явно. Съществуваше реална опасност пейзажът да се оцапа. Прекалено много щеше да се разсмърди, затова не ме съдиха. Ако това е държава, аз собственоръчно ще си отрежа главата с тъп кухненски нож. Ако това е правосъдие, ще се пъхна под един банциг и ще се нарежа доброволно на парченца. Съдоправие е това, а не правосъдие! Ако това е прехвалената демокрация, и ако това представлява превъзнасяният до небето Европейски съюз, то аз предпочитам да прегърна идеята Чучхе и да отида в Северна Корея при любимия на цялото прогресивно човечество Велик Вожд Ким Чен Ир. Или при другаря Лукашенко, президент на Република Беларус, който поне не е педерас като нашите управници. Дотук си го знаем, нищо ново не казвам. Новото е, че и ние малко сме си виновни.
Виновни сме, че всеки гледа своята собствена празна паница, а не вижда, че и паницата на неговия съсед е не по-малко празна. Виновни сме, че никой от засегнатите не проявява достатъчно солидарност с останалите засегнати. Сещам се за една стара книга, ще цитирам откъс от нея:
„19. Веднъж напролет Алун Гуа сварила сушено овче месо и нахранила петимата си синове - Белгунутей, Бугунутей, Буха, Хатаги, Бухату Салджи и Бодончар Муханг. После ги накарала да седнат един до друг, дала на всеки по една стрела и им казала да ги счупят. Момчетата лесно се справили с тях. Тогава майката направила сноп от петте стрели и ги дала на синовете си. Пак им рекла да ги счупят. Един след друг се опитвали те да ги прекършат, но не успели.
22. Сетне Алун Гуа поучавала синовете си:
- Нима всички вие, моите петима синове - не излязохте от една утроба? Разделите ли се - лесно ще ви унищожат като единичните стрели. Живеете ли в мир и разбирателство - ще бъдете непобедими и здрави като завързаните наедно стрели. Тогава никой не ще може да ви надвие." - из "Тайната история на монголите" /1240 г./, глава I”
Щях да цитирам Завета на Кана Ювиги Кубрат от 651 година, но се въздържах. Според нашите демократични съдии Великият Кубрат е преписвал от книгата на монголите, и второ – всяко споменаване на неговия Сноп е фашистка пропаганда. Не искам написаното от мен да им даде повод пак да ме съдят. Не че треперя от страх, но предпочитам да свърша още полезна работа, вместо да се мъкна по тъпите съдилища. Вие обаче сте достатъчно интелигентни и разбирате. Никой от нас поотделно не може да се пребори със Злото, но заедно ли сме – няма сила, годна да ни устои! Сега малко за проблемите около нашето единодействие.
С Янко някога бяхме доста близки, после между нас попрехвърчаха искри, после искрите затихнаха. С Тотю също отначало бяхме добри приятели, после неизбежните искри се явиха, а сега и двамата май сме склонни да забравим лошото, защото все пак сме си ние и сме си от нашите. Приятели бяхме и с Волен, а сега той и неговите, с извинение хора са на нож с мен. Аз обаче съм готов да му помогна в борбата със съдоправието. Не на партията му, не за предизборната борба, за мен „Атака” по нищо не се различава от останалите политически субекти. Обаче ако Волен наистина иска да натрие носа на така наречените правосъди, превърнали се в съдоправи, аз съм на негова страна. Другите няма да ги коментирам, с изключение на Мещера, с когото още не сме се карали. Ама то никога не е късно. Само че дали нашите дребни противоречия не помагат на силите, стремящи се към пълното ни унищожение? Нека си го кажа честно – понякога ми е идвало да зашия един як шамар на един или друг. На някого, с когото сме били приятели, а после за нещо сме се скарали. Обаче за повече от шамар не съм мислил. А тези, от другата страна на барикадата не се задоволяват с шамари. Те искат кръв. Те искат смърт. И най-страшното е, че я получават.
В началото на 90-те години из политическото пространство се разхождаше странната фраза: „За да се обединим, трябва първо да се разделим”. Е, поразделихме се за някоя и друга годинка. Или за някое и друго десетилетие, не си спомням точно. Обаче сега ножът е опрял до кокала и май се налага обединение.
Под една или друга форма, тая тема ще я продължим. Имам конкретни идеи, вярвам че всеки един от засегнатите има подобни идеи. Значи трябва да седнем и да решим какво да направим. Но да го направим заедно, тъй като видяхме: от поотделното правене нищо не излиза. И да уточня, изобщо не призовавам да създадем мощна партия и да поставим някого от нас за лидер. Пази Боже! Изобщо не си го представям как толкова различни хора ще членуват в една и съща организация. Лично аз не мога да представя себе си нито в ролята на шеф, нито в ролята на подчинен. Предпочитам да запазя свободата си. Единственото, което предлагам, е да преминем към единодействие. Не само да не си пречим, но и да си помагаме в случай на нужда. Можем например да протестираме, да вдигаме шум, да съобщаваме на цял свят какво се върши в бивша България. Можем да изразяваме своето несъгласие, когато Янко, Волен, Мещера или който и да е бива подлаган на престъпни репресии от страна на престъпната власт. Можем така да се разпищим, че светът да изтръпне! Ако не друго, можем да обърнем погледите на световните информационни агенции към нас. И никак не е задължително обектът на престъпни посегателства да ни е симпатичен. Достатъчно е в конкретния случай истината и справедливостта да са на негова страна. Не предлагам нищо повече от това, да заставаме винаги на страната на Истината, на страната на Справедливостта, на страната на нашата собствена човешка съвест. Защо ли си мисля, че тогава успехът на един от нас, ще е успех на всички ни? Разберете, тези морални отрепки почват да треперят от истински ужас, когато се сблъскат с човешката солидарност. Те изтръпват, когато научат, че някой си там, когото те смятат за никой, е решил да прояви съвест не за пари или за друга изгода, а заради твърдото убеждение, че тази проява е негов човешки и морален дълг. Човекът така е устроен, страхува се от непознатото. А за отрепките понятията дълг, чест, морал, са напълно непознати. Не вярвате ли? Май си заслужава поне да опитаме. Аз съм опитвал и съм успявал.
***
Не е страшно, ако някъде сбъркаме. Страшно е, ако проявим равнодушие. Страшно е, ако махнем с ръка и кажем, че това не ни засяга. Днес може да не ни засяга, но утре така ще ни засегне, че ще си кълнем дните. Повтарям го вече месеци наред. В бивша България върви невероятно жесток процес за пълна ликвидация на последните прояви от човешка съвест и човешко достойнство. Не защитим ли съвестта и достойнството, утре няма да има нищо. Няма да има какво да защитаваме. Утре ще ни набутат в такъв кошмар, от който измъкване няма. Нима ще позволим на отрепките да отнемат бъдещето на децата ни?
Нямам претенции да съм изчерпал темата. Ще се радвам, ако поне съм успял да я започна. Тази тема не е по силите само на един човек, та ако ще този човек „да има седем педи чело”, както се казваше в една книжка. Ще се радвам, ако съм успял да вдъхна поне малка надежда, че не всичко е загубено, и че винаги има какво да се направи. Ей, не увисвайте носове! Щом сме всички, щом сме заедно, и щом сме Българи – кой е тоя, който ще ни се опре?

Елитимир е прав за това, че ако не си помогнем сами, няма кой да помогне. Ако гори къщата на съседа и ние седим безучастно без да му помогнем с вода - огънят може да се прехвърли и на нашия покрив. Засега сме малко и разпръснати по различни места, така че обединението трябва да започне на местно ниво. Тук е показателен последния случай с Волен Сидеров в съда. Точно по този начин трябва да се действа. Колкото и да реват по официозите - в случая Волен постигна успех и подкупната съдийка беше толкова уплашена, че отложи делото с надеждата другия път да няма негови симпатизанти. Мръсната антибългарска власт окупирала родината ни се стъписва, когато срещу нея застанат добре мотивирани и силни българи. Разбира се може да употребят сила срещу тях, но....Те са силни само когато се саморазправят с отделни българи - тихичко и подмолно.

anti666 писа: Мръсната антибългарска власт окупирала родината ни се стъписва, когато срещу нея застанат добре мотивирани и силни българи.

Точно това е! Когато Идеята е тази, около която се обединяваме ние Българите, няма сила, която да ни противостои. И мръсната антибългарска власт се стъписва, защото и тя е чувала това:
"Когато целият народ се е събирал около една идея и е имал колективно съзнание, то в тези моменти е бил непобедим. Само загубвайки самосъзнанието си този народ би могъл да претърпи поражение"

Всъщност, Ние от "Движение Воини на Тангра" сме доказвали, нееднократно, че това действително е действаща формула...

П.П. Цитата е взет от тази тема :
www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...showtopic=1628&st=15

Дари писа: "Когато целият народ се е събирал около една идея и е имал колективно съзнание, то в тези моменти е бил непобедим. Само загубвайки самосъзнанието си този народ би могъл да претърпи поражение"

Точно срещу това са се грабнали да работят всички!

Преди известно време един познат стоя слуша, пък накрая каза:
-Абе всеки сам да се оправя!
Викам му ти сам ли се оправи? Ако е така, както казваш я кажи как точно си се оправил сам?! Мълча като женски полов орган и после полека се изниза и си замина!
Нещастник!