АЗ СЕ СЪМНЯВАМ

/Противоизборен фейлетон/

Посвещавам на враговете на Движение „Воини на Тангра”, които в старанието си непрекъснато да доказват, че са по-по- от нас, доказаха единствено, че не са нищо друго, от едно голямо „по-по”. Задници, какво да ги правиш? Посвещавам на бандитите, наречени „политически елит”.
***
Така наречените политици спряха да говорят нашия език и заговориха на свой, разбираем само за тях. Квоти, консенсуси, логистики, концесии, импровизации и всякакви други техни умствени упражнения. Хубаво де, кьоп якши, както казват братята уйгури, може би заниманията им си имат свой смисъл, може би политиците, тези бивши хора искат да научат някой и друг чужд език. Ама защо пък точно с мен да си правят упражненията? Или искат да ми покажат колко са учени, щом не разбирам политическото им бръщолевене? Аз обаче вместо да им отговоря вежливо, по китайски „ся се” /благодаря/, им казвам японското „сайонара” /довиждане/ и спирам телевизора или радиото, за да не слушам полунесвързаните дрънканици на застарелите ученици по риторика. Да им покажа ли кой е по-учен на тези талибани? Ама и „талибани” е комплимент за тях. Кой политик е чел „Ал Талиб” на Идрис Шах, та да претендира за званието „талибан”? На всичко отгоре думата означава „търсач на знание”, а нашите полуталибани търсят само аванта.
Но нека не си кривя душата, понякога даже и те заговарят на български. И какво мислите, че ми казват? Ами казват ми „несъмнено, извън всякакво съмнение, няма съмнение…” и така нататък. Казват го, за да ме убедят, че нема начин да не им повервам. Да, бе, да! Немало начин за животно от рода „Хондрокефалис Вулгарис”, както ни наричали братята ромеи! Ще поясня. Сега на ромеите им казват византийци, да не ги бъркаме с циганите, които взеха да наричат кой знае защо „ромеи”. Айде стига с византийските номера, при нас не вървят! Те ще ми кажат на мене, че немало начин. Нема начин да нема начин! И най не вервам точно на онова, за което те най-много държат да повервам. За да ме разберете по-добре, искам да ви разкажа още една приказка. Така ще стане пределно ясно защо никакви византийски, ромейски и евроромейски номера не минават пред нас.
Някога, преди векове братята тибетци ни наричали „Народът на Тингри”. Своите собствени мъдреци пък наричали „хора на Тингри”. И докато спазвали Завета на Тингри, държавата им криво-ляво кретала. Имало я е, все пак. После обаче братята тибетци дали разни нещица на братята германци, без да знаят, че всъщност ги дават на хазарчета и юдейчета. Тези нещица направили големи поразии и дори съществува мнение, че бурното развитие на техниката през втората половина на ХХ век се дължи именно на тях. Освен нещицата, от Тибет за Берлин заминали няколкостотин отбрани бойци със специална мисия. Били положени огромни, гигантски усилия да въвлекат в играта и нас, Българите. Хубаво, ама номерът кой знае защо не минал. Минали обаче няколко годинки и в Тибет вече нямало тибетска държава. Сега пищят, ама късно е либе за китка. Много подозирам, че и други скоро ще се разпищят, ама и за тях ще е късно. Сред тези други ще са и нашите недоучени политичета, които обичат да използват чужди учени думички, без да съзнават истинското им значение. Те, горките много обичат да ми се правят на начетени и образовани, само че дали съзнават колко зле са всъщност?
А сега вече сериозно, минаваме към същността на въпроса. Макар ако се замислите, и предишното не беше чак толкова несериозно, колкото изглежда на пръв поглед.
Та защо седнах да пиша и да си вадя кьоравите очи с буквите? Ами задава се едно събитие. Наближава денят, в който на политиците ще им е нужно нашето доверие. Наближава денят, в който те ще поискат ние да им повярваме, че много са загрижени за нас и от мисли даже не могат да заспят. Май идат предсрочни избори, а преди избори политиците почват да се държат почти като хора. Гледам, тоест слушам, че почнали да разсъждават по една забранена до вчера тема. Те, нашите убийци заговориха същото, заради което през 1999 година искаха да ме съдят, че съм го писал и говорил, без някой да ме е упълномощавал, с други думи без да ми е наредил да го пиша и казвам. Политиците заговориха за геноцида над българската нация. Е, не всички, ама пак си е напредък. „Няма съмнение, този безусловно е един честен и смел политик!” – ще възкликне някой. И ще сбърка.
Да, срещу нас, Българите се води война не на живот, а на смърт. Да, нас се стремят да ни унищожат. Но как искаме да победим във войната или поне да я спрем, ако не знаем кой и защо я води? Нека тръгнем оттук. Заклевам се с ръка на сърцето, че аз, който съм противник на гласуването, ще отида и пръв ще гласувам за политика, осмелил се ясно и на висок глас да изрече тази истина. Кой, кога и защо реши да ни ликвидира като народ? Коя сила и в лицето на кои нейни представители? Поименно. Кога и къде бе взето решението и кога се пристъпи към неговото изпълнение? През 1990 година Богдан Янев, съратник на Илия Минев и мой добър приятел обичаше да казва: „От Ялта до Малта и Бог да ни е на помощ”. Дядо Богдан умря от рак на белите дробове на осми март 1993 година, в негова памет искам да поразсъждавам над думите му.

Какво се случи край бреговете на Малта в началото на декември 1989 година и има ли връзка събитието с последвалите събития у нас? Каква е ролята на американския ракетен крайцер „Белкнап”? Какви са причините за „приятелското” му посещение във варненското пристанище малко по-късно и какво бъдеще се планира за този все още български град? Кои лица и по какви причини ръководеха геноцида тук, в България? Дали само за пари или се намесваше и техния произход? Дали е случаен фактът, че други политици, с предполагаем български народностен произход задължително посещават гореспоменатия остров? Кои служби, институции и политически партии привеждаха и продължават да привеждат в действие изтреблението? Също поименно. Няма нужда да ни обясняват методите, ние си ги виждаме и без техните обяснения. Няма нужда да ми обясняват, че някой си бил пронизан евентуално може би от куршум, и че куршумът по всяка вероятност бил изстрелян от пушка или подобно огнестрелно оръжие. Аз искам да знам от кого е бил дръпнат спусъка и кой е изпратил стрелеца. Не можем да победим във война, в която представяме за огромен успех провала на един или друг дребен наемник, а не искаме да знаем откъде идват наемниците. Не отделните наемници са истинската заплаха, а ръката, която им плаща и ги праща. Нея трябва да отрежем. Всичко друго е шикалкавене на дребно. Мошеничество. Само да не си помислите за народа на Моше, имах предвид не народа, а единствено неговата извратена демонична религия.
И още за политическите приказки. Ако някой си спомня какво пишехме в първия сайт на Движение „Воини на Тангра” /този е трети!/, ще забележи удивителни съвпадения. И като нищо може да си помисли, че политиците, политичките и даже малките политичета са взели да поумняват. Изобщо не споделям едно такова мнение. Вярно е, те повтарят писаното и казаното от нас. Но ние го писахме и казвахме преди десет години. И се сещам за професора по физика, който всяка година задавал на своите студенти едни и същи въпроси. Като пояснявал, че въпросите може и да са същите, но с всяка следваща година отговорите се променят. Така е и с нас. Ситуацията непрекъснато се променя. Светът се променя. Променената ситуация и променения свят изискват нови въпроси и нови отговори. Очевидно е, политиците ни изостават. Безнадеждно изостават. Единствената им надежда за спасение, е да заговорим едновременно. Да задаваме въпросите едновременно и да стигаме едновременно до отговорите.
В общи линии зададохме повечето си въпроси. Смея да кажа, че успяхме да намерим и повечето отговори. Само че ако въпросите ги зададохме открито, пред всички, то отговорите ще ги научи първо нашия Вътрешен кръг. После общо, заедно ще решим дали да ги предоставим на обсъждане или да ги задържим за себе си. Не за друго, ами щото някой политик ще вземе да ги прочете, ще му се образуват мисли в главата и нещастникът ще се разболее. Затова няма да кажа всичко. И не защото съм толкова милостив, ами защото ще решат, че аз съм го разболял, и ще ме съдят като за човек. А той не е. Впрочем Дружеството за закрила на животните още отсега предупреждава, че ще ме дадат под съд, ако се случи нещо с кьопека Лютиви Местан. Аз не знам какво значи „кьопек” и защо го свързват с уважавания шест пъти Местан ефенди. Нито какво общо има гореспоменатото Дружество. Още по-малко ми е ясна фразата, че кьопекът взел бързо да се превръща в домуз. Все пак ще се съобразя и обещавам да се отнеса с разбиране. Обещавам поне по моя вина нито една мисла да не се образува на уваженото шест пъти на Капу Куле момченце. Даже няма да го наричам поганец, за да не се уплаши, че поганьеца може да го изруча мачката, както казват из Трънския край. За други политици не обещавам, защото някога твърдяха, че са от нашите. И защото знам, че редовно посещават нашия сайт, именно за да си откраднат някоя и друга мисла. Не да я смилат, а да я храносмилат, да я употребят за своя лична изгода. И за тази на семействата си. Той и Краси Иванджийски от „Строго секретно” понякога преписва, но поне го прави творчески и с идеализъм. Главният редактор на „СС” и от руснаците преписва, ама не чак толкова творчески и вместо „флуор” пише „фтор”, мързи го даже да преведе думата на български. Към нас обаче е коректен и взема само идеите, после сам си ги разработва, по свой начин. Щом го вдъхновяваме към творчество, халал да му е преписването! На Краси прощавам, той отваря очите на хората и не кандидатира за дупедат. На политиците обаче аванта не пускам. Откъде според вас те научиха какво и как се върши? Спомням си как някога майор Павлин Димитров, началник на ДС Ботевград призна, че от мен научил думата „плурализъм”. Само една дума го научих и виждате докъде стигна – Гладен секретар на МВР. За Павката Димитров, гладен като Сив Вълк ще имаме удоволствието да говорим отделно и подробно, сега да си продължим с любимите политици. Любими като любимия на целия корейски народ Велик Вожд Ким Чен Ир. Ако се съмнявате в последното, отидете до Пхенян и питайте. Не случайно споменах другаря Ким Чен Ир. В Северна Корея всеки, осмелил се да се съмнява във великата идея Чучхе отива на превъзпитание. Тук има демокрация, затова е още по-зле. Всеки, осмелил се да изрази съмнение към великата идея на канибалната демокрация и още по-великата идея на садистичния либерализъм, тази разновидност на черния сатанизъм, на практика бива поставен извън закона. На такова лице биват отнети всички граждански и политически права, срещу него се прилагат различни форми на икономически и класически тероризъм, докато недоволното лице не се пресели в по-добрия свят. Казват му „по-добър”, тъй като най-добрите от нас вече са там. При демокрацията всеки, осмелил се да излезе от общата сива маса на глобализма и да придобие собствено лице бива осъден на смърт. Ако авторитарните държави ограничават правата, то демокрацията направо убива. Спомнете си как умря Илия Минев и не питайте повече.
***
Преди 18 години заговорихме, че работите отиват не на добре, а точно обратното. Даже един от нашите каза, че ако хората научат какво ни очаква, не само косите им ще се изправят, но ще стоят изправени. Какво още казахме и за какво ни намразиха? Казахме, че се освободихме от комунизма, но попаднахме под още по-страшно робство. Че е предвидено нашия народ да бъде унищожен. Заявихме, че Западът не само не се оказа противник на комунизма, но се превърна в съюзник на комунистите и с негова помощ те се заеха да ликвидират физически последните останали антикомунисти и радетели за човешки правдини и по-добър живот. Преди десет години за тези думи арестуваха. Сега същите думи биват изричани от депутати и лидери на партии. Няма да казвам кои, за да не им правя реклама. Политиците днес казват едно, утре казват точно обратното, а след три дни се връщат към първите си думи без никакво смущение. Наричат го способност към адаптация. Или евроинтеграция, сливане с еврейството. Ще е глупаво да им се връзваме. Да видим как ще се държат и какви ще ги дрънкат през следващите няколко месеца. Те изрекоха „А”, май стигнаха и до „Б”, но нещо се забакнаха. Азбуката ни, ако не се лъжа, и доколкото си спомням имаше повечко букви, май. И последната буква не е „Я”, както си въобразяват. Последната буква от истинската Кирилица се нарича „Ижица”. Та когато политиците изричат „Азъ, Буки” и стигнат чак до „Веди”, нека не се заблуждават, че е достатъчно. Или Глаголъ ще им заседне на гърлото и с едното глаголене ще си останем? Тая няма да я бъде. Очаквам Ижицата.
Дотогава поне аз продължавам да се съмнявам. Продължавам да не им вярвам. А нима те заслужават друго?

Незнам те какво заслужават но знам,че в столицата има ционистка група,която усилено "спортува"на Витоша...

Джордж Оруел

(1903 - 1950)

На 21 януари 1950 г. в Лондон около 2.30 ч. след полунощ умира британският писател

Ерик Артър Блеър, известен предимно с литературния си псевдоним Джордж Оруел.

Вечна му памет!

- Г-н Ценов, казахте и държите на думата си. Не пишете. В електронните медии отдавна не сте се появявали. Но ето, пак сме януари и имате повод да проговорите. На 21 януари се навършват 57 години от смъртта на Оруел. Но преди това да Ви попитам, ще се върнете ли в медиите?

- Не бих казал, че съм дал някакъв обет за мълчание за неучастие в медийното пространство. Силното редуциране на медийните ми изяви не е въпрос на инат или на някаква поза - не виждам полза. В началото, когато навлязох в медиите, ако не някой друг, поне аз имах някаква полза. Пишейки за пресата, говорейки пред радиата или телевизиите, имах чувството, че съм полезен на обществото и това ми носеше удволетворение.

По-късно започнах все по-ясно да чувствам, че съм част от неприятен сценарий. Приех ролята на човек, който казва нещо различно от мнозина други и в този смисъл допринася за създаването на една илюзия - живеем в свободно, демократично общество, където няма пречки за словото и всеки може свободно да сподели, дори публично, в медиите, това, което мисли. Да, за известно време приех тази роля. Дори открито. По една телевизия, заявих нещо подобно: "Появата ми тук е един компромис. Зная, че ме използват, за да се покаже, че у нас има свобода на словото. Но аз също използвам медиите. Не че имам илюзията, че нещо ще се промени от това, което казвам. Участвам в медиите заради тези, които мислят като мен - да не остават с чувството, че са луди". Всъщност през този период от време отделях по-голямо значение на едни мисли на Уинстън Смит (основния персонаж от книгата на Оруел "1984"), когато започва да пише своя дневник. Но от известно време навлязох в нов, "трети етап". И този етап отново е повлиян съществено от Оруел.

- Оруел не е еднозначен?

- Ще поясня. Случи се нещо интересно. Опитът ми започна да влиза в леко противоречие с начина, по който "четях" Оруел. На едно място в книгата ми се стори, че нещо "не се връзва". Тогава реших да отворя оригинал на "1984" - последното издание на майчиния език на Оруел. И установих, че преводът на български не съответства смислово на оригинала.

- Извинете, че Ви прекъсвам! Твърдите, че преводът не е точен. Твърдите, че преводът променя смисъла на записаното от Оруел? А имате ли чувство, че това е направено умишлено?

- Преди да отговоря, нека да внеса малко яснота. Не се изживявам като преводач-професионалист. Но за сметка на това познавам много добре живота и творчеството на Оруел и няколко пъти в преводите съм попадал на места, които влизат в противоречие с негови основни идеи. Тогава отварям оригиналния текст. Не подозирам преводачите в "зла умисъл". По-скоро не са вникнали добре в смисъла. Впрочем, в областта на професионалните ми ангажименти - преподавател в областта на "Теория на системите и управлението", неразбирането е по-скоро ежедневие, отколкото прецедент...

- Бихте ли споделили с читателите кое място от "1984" имате предвид?

- Разбира се, така ще стане ясно как стигнах да "третия етап" - отказ от често медийно присъствие. И така, с годините все по-ясно разбирах, че "свободата на словото в демокрацията" е съществена част от властовата схема. Дори "околната среда", която в началото по правило приветстваше такива като мен, започна да променя реакцията си: "Кучетата си лаят, керванът си върви". Да, така е. В търсене на правилна позиция, един ден, целенасочено препрочитайки "1984", попаднах на текста, за който говоря. Ако желаете, можем да направим експеримент. Ще публикувате и превода на български, и оригинала. Нека читателите да преценят. А защо не и да направят свой превод, а в някои от следващите броеве ще публикувате различни читателски преводи. Тогава и аз ще дам моя превод.

- Интересно предложение. Но не е ли по-добре сега да узнаем, кое е това, което Ви доведе до "третия етап"?

- Е, няма да си играем на криеница. Но искам да стане ясно, че Оруел "има пръст", но личният ми опит е над всичко. Не случайно казах, че целенасочено препрочитах Оруел. Исках да проверя дали не съм пропуснал нещо от "1984", което би дало отговор на мислите, които вече бяха се установили трайно у мен, мислите, които в крайна сметка доведоха до "моя превод" и до промяната на позицията ми по въпроса за участието ми в медиите.

Ето двата текста.

Оригинал: Curiously, the chiming of the hour seemed to have put new heart into him. He was a lonely ghost uttering a truth that nobody would ever hear. But so long as he uttered it, in some obscure way the continuity was not broken. It was not by making yourself heard but by staying sane that you carried on the human heritage.

Превод ("1984", Профиздат, 1989 г., превод Лидия Божилова): Странно, но удрянето на часа като че ли му вдъхна нови сили. Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше. Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдък в себе си.

- А какъв е Вашият превод?

- Ще го дам, но нека да обясня това, което ме накара да се усъмня в превода и да потърся оригинала. Какво търсех в Оруел? Исках да намеря място в книгата, в което да се отговаря на основния въпрос: "Как може да бъде победена системата?" "Как може да бъде победен Големия брат?"

- Популярният отговор на тези въпроси не е ли еднозначен? Големия брат е вечен! Краят е ясен. Смит пише: 2 + 2 =5. Уинстън Смит обича Големия брат.

- О, по този въпрос може да се говори много. Нека да уточня още няколко неща. Оруел не е имал физическа възможност да направи поне още една редакция на текста. Очаквайки рецензиите, той буквално е умирал. И е предпочел да види книгата излязла от печат, докато все още е бил жив. Този компромис, естествено, е довел до някои, да кажа, грапавини. Но това е на ниво подробности и литературни достойнства на ръкописа. Но има още едно направление - "дописването" на Оруел. То се проявява както в различните "прочити" на Оруел, така и в груби фалшификаци. Особено ярък пример в това отношение е екранизацията на "Фермата на животните" от 1999 г. Продукция на "Холмарк".

Та да продължа. Вярно е, че това, което припомнихте, е "общоприето". Естествено и аз го знаех. Но нека да дам моя превод. На някои места той съвпада с превода от българското издание на книгата - там няма промяна в смисъла. А и във всеки превод има някаква свобода.

Моят превод: "Странно, но удрянето на часа като че ли му вдъхна нови сили. Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин връзката не се прекъсваше. Това не става като направиш така, че да бъдеш чут, а като запазиш здравия разум (по-добре ми звучи: “като запазиш съзнанието”), че ти си носител на човешкото."

Всъщност, проблемът е в превода на последното изречение. Мисля че има разлика в това да "пазиш здрав разсъдък в себе си" - прочит, който съпътстваше втория етап от медийните ми прояви, и това да "запазиш здравия разум, че ти си носител на човешкото".

Да припомня думите на О'Брайан: "Преди да го убием, ние го правим един от нас." Бих казал: "Правейки го един от нас, ние го убиваме."

- Бихте ли обобщили, г-н Ценов!

- Мисля, че трябва да спрем тук. Могат да се добавят важни неща, но основното е казано. Колкото повече хора запазват човешкото у себе си, толкова по-безпомощен е Големия брат.

- Младите го знаят като Биг брадър ...

- Това е елемент от фалшификацията, от подмяната на оригинала, от подмяната на миналото, от перманентното пренаписване на Историята, което пренаписване, това също бе гениално предсказано от Оруел, доведе но нейния край. А Фукуяма има претенции ..."Краят на историята и последния човек".

- Споменахте за фалшификация на екранизацията от 1999 г. на "Фермата на животните"...

- Поредната фалшификация, но няма да е последната. Читателите на "Нова Зора" знаят вече за "ченгетата" от ЦРУ, които доказано са в основата на първите фалшификации на филмите по "Фермата на животните" и по "1984". Но тази фалшификация и забележете, направена от "Холмарк" - фирма с голям авторитет, надмина всякакви очаквания. Въведена е нова сюжетна линия, която няма нищо общо нито с оригиналния текст, нито с основните идеи на Оруел. Филмът започва и завършва с разказа на кучето Джеси. Нищо че в оригинала Джеси умира преди края на приказката. Това може да се прости. Новото е, че Джеси и други животни бягат от фермата на животните - не е трудно да се сетим за желязната завеса. Там те дочакват разпада на фермата. Връщат се по време на проливен дъжд. В калта се виждат умрели прасета. Фермата е запустяла. Навсякъде развалини. Но има останали животни. Слънце сменя бурята. Животът продължава ... И ето, по пътя към фермата върви автомобил-кабриолет. Покривът е свален. Камерата показва лъчезарно семейство - родители и две деца. Джеси пояснява. Това са новите господари. Дано са по-добри от старите. А и животните вече имат опит - ще ги контролират. Гледаш и ти се иска ...

- Г-н Ценов, знаете, че мнозина очакват Вашето завръщане в медиите!?

- Добре. Предизвиквате ме! Нещата имат и друга страна. Знаете ли колко водещи на политически предавания биха ме поканили? Говоря за наричаните от мен маргинални медии - тези, които демонстрират различно от официалните медии отношение към политиката, към проблемите на обикновените хора.

- Не Ви ли канят? Това ли е причината напоследък да не се появявате на екрана?

- Няма място за подробности, затова ще го кажа направо. В последната година и половина, някъде след последните парламентарни избори, беше отредена по-съществена роля както на маргиналните политици, така и на маргиналните медии. Сценарият е добре познат - поголовно "плюване", почти никакви сериозни доказателства, свобода на мненията, пълна бутафория. Трябва ли да припомням как "опозиционната" кабеларка СКАТ забрани двете повторения на последното ми посещение в предаването "Дискусионно студио"! Ами предаванията по "7 дни TV"? Енчев е смешен! И някакви клакьори непрекъснато се обаждат, за да кажат колко е велик.

Да направим един тест. Ще Ви предложа няколко теми, теми, по които много отдавна съм казал мнението си. Например: икономиката в сянка, пенсионната реформа, кредитните милионери, досиетата, що е ляво и дясно в политиката, демокрация и избори, що е власт, що е мафия, 11 септември 2001 и последствията от него - махането на талибаните, бума на хероина, войната в Ирак. Намерете Вие някой водещ, от която и да е телевизия, който би се осмелил да ме покани за едно пълно предаване в рамките на 45 мин. до 1 час. Аз съм на разположение.

А що се отнася до писането, отдавна съм написал това, което обяснява случващото се "по света и у нас". Всеки може да го ползва... Но какво например ползва депутата Минчо Христов, близък до "Нова Зора"? Казва ми: "Иване, дай да пуснем някакво предложение за пенсиите. Нещо, макар и малко". Аз му казвам да прочете основните ми публикации по въпроса. "Нова Зора" ги е публикувала. Няколко години седят в интернет-страницата ми. Казвам му, че нещата не могат да се поправят "по малко". Че трябва сериозна работа! Или за 11 септември и връзката му с хероина от Афганистан. За мен въпросът беше ясен още през ноември 2001 г. Публикувах, ходих по телевизии. И преди около седмица Минчо Христов в предаването на Велизар Енчев намеква за тези неща, но виждате ли, "трябвало да се даде отговор". Кой бе, Минчо!? Кой да ти даде отговор? Моят отговор не го ли знаеш!

- Става горещо! По-добре да се върнем към Оруел. Как управляващите прасета решават въпроса с пенсиите? Актуално нали?

- Последният велик британец не е пропуснал и тази тема. И въпросът с пенсиите, и въпросът със заплатите след "перестройката" е решен така, че дори хората се възхищават от управляващите прасета.

Оруел описва съдбата на най-силното, най-работливото, най-вярното на идеята животно - конят Боксър (в друга версия на превода - Оувес). Изтощен от работа, Боксър пада на земята. Остават му два месеца до пенсия, но един ден идва кола и го откарва в кланицата. Е, прасетата се кълнат, че са го отвели в болница, но там, въпреки огромните грижи на лекарите, платени от Наполеон, Боксър умира.

- Доста тъжно. Ще пишете ли отново?

- Всичко е написано. По-важно е да се чете. Например това:

"Често може да се породи основателно съмнение относно най-значимите събития. /.../ Човек няма как да се увери във фактите, дори не е напълно сигурен, че те са се случвали, и винаги получава напълно различни интерпретации от различните източници. /.../ Вероятно може да се установи истината, но фактите са изложени толкова недостоверно в почти всички вестници, че на обикновения читател трябва да бъде простено както приемането на лъжите, така и липсата на определено становище. Общата несигурност относно това какво всъщност става улеснява упоритото придържане към налудничави убеждения. След като нищо не е изцяло доказано или опровергано, дори най-неоспоримият факт може да бъде нагло отричан." (Оруел 1945 г.)