Негласуване

НЕГЛАСУВАНЕТО – НАШЕТО ОРЪЖИЕ
През последните години неведнъж обосновавах необходимостта от негласуване. Друг избор не ни остана. Видя се, че изборите се купуват с пари, със заплахи, с внасяни отвън избиратели. А когато и тези методи не помагат, стига се до открити фалшификации. И ни се казва, че това си е нормално, и че ние не бива нито да се чудим, нито да се възмущаваме. Обаче на всяка цена трябва да ходим и да гласуваме, защото само така било демократично. И че ако не гласуваме, нямаме право да изискваме от държавата. Сякаш сега имаме право. Моето предложение беше и е в точно обратния смисъл. След като изборите са само една измама, то ние не бива да участваме в измамата. Когато участваме, ние придаваме легитимност на тяхната човеконенавистна власт. Ако откажем да гласуваме, властта им престава да бъде легитимна. Възразиха ми, че каквото и да правим, те така ще си подредят законите, че всичко пак ще бъде законно. Ще бъде, ама няма да бъде! Няма как да бъде законно. Ако не гласуваме, ако откажем да участваме в тяхната, на управниците мръсна игра, ние им отнемаме правото да претендират за законност и за права над нас. Тогава тяхното управление ще бъде само от тяхно, но не и от наше име. Тогава им остава само да парадират с груба сила /Сякаш и сега не го правят, обаче „законно”!/, но в такъв случай ситуацията ще бъде коренно променена.
Малко теоретично отклонение. Преди 1989 година управниците криеха информацията от своите поданици. Ограничава достъпа до нея. Но от малкото промъкнали се факти, разумните хора съумяваха да направят нужните им изводи. После дойде демокрацията и на някого му дойде гениалната мисъл, че игла се крие най-добре в купа сено. Защо именно в купа сено? Ами защото иглата прилича на сламка и сред милионите сламки никой няма да я забележи. Или ако я забележи, то ще бъде случайно. Само че тогава ще се намери дежурен, който ще посочи друга от милионите сламки и иглата пак ще се изгуби. Разбирате ли? Информация се крие най-добре сред огромно количество друга информация. Безполезна и ненужна. Да вземем примера с Доган. Знае се, че неговата организация е извършвала атентати, при които са загинали невинни хора, включително жени и деца. И какво? Навират в очите ни гащичките на Айшето, обръчите от фирми, завихрят измислени скандали и хората забравят за убийствата. Уж ни дават факти, много факти. Да, толкова много факти, че мозъкът отказва да ги смеле. В демократичните и либерални осведомителни средства липсва анализът, липсва прогнозата, липсва виждането. Само множество камъчета от една гигантска мозайка. Който си няма работа, нека ги сглобява. Затова реших да постъпя като Марк Твен. Или като златотърсачите, добиващи скъпоценния метал от златоносен пясък. Събрах много факти, много информация и се заех да изхвърлям ненужното. Да отсявам. Не искам да бъда категоричен, но ми се струва, че нужното ако не заблестя с пълна сила, то поне малко почна да блещука. Съветвам ви да опитате този метод и сами ще прецените дали има резултат. Сега да се върнем към темата.
Уж се знае, че световният ционизъм ръководи САЩ и целият либерално-демократичен Западен свят, но малцина се интересуват какво всъщност казват ционистите. Малцина се осмеляват да надникнат в кухнята на дявола. Аз пък обичам да си пъхам носа там. Някога четях Маркс, Ленин, Брежнев и Мао Цзе Дун. Сега хвърлям по някой поглед в предназначените предимно за вътрешна употреба ционистки писания. Ето какво открих наскоро. Привеждам само малка извадка от цялата статия.

„Контра-терористически либерализъм
На първо място ние сме длъжни да определим кога можем да смятаме, че либералната демократична държава е престъпила чертата и не може повече да се нарича така. В кой случай ние ще престанем да смятаме тази държава за либерална и демократична? Отговорът е прост: в случай, когато държавата наруши принципът на демократичните избори (няколко кандидата, тайно гласуване и т. н.) – тя ще престане да бъде демократична; ако тя, държавата наруши основополагащите принципи на либерализма (например основните права и свободи на личността) – тя ще престане да бъде либерална.”
Е, не се казва кои са тези права и свободи, но иначе е формулирано доста ясно. Можеш да бомбардираш чужди градове и села. Можеш да избиваш мирни жители. Можеш да провеждаш геноцид над цели народи. Всичко това можеш да го правиш и пак да си останеш демократ и либерал. Но ако няма свободно манипулирани избори, и ако няма права и свободи /защо ли ми звучи някак много познато?/, тогава нямаш право да се наричаш такъв. Как можем да противодействаме? Защото е очевидно, че тези идиоти ни направиха на маймуни, а ние не знаем какво да предприемем срещу тях. Ако пък стоим със скръстени ръце и чакаме, положението ни непрекъснато ще се влошава, както се влошаваше през последните 18 години.
На първо време да ни кажат кои и какви са нашите права и свободи. Да го кажат ясно, точно, конкретно и на български език. Ако трябва, да си наемат преводач, защото никой от сегашните ни управници не е българин по произход. Ама да ни го кажат. За да знаем кои наши права и кои свободи са нарушени. И да си ги търсим, разбира се. Циганите, например си знаят своите права и свободи и си ги търсят. На турците пък им ги търси Доган. Защо и ние да не си потърсим нашите? Засега знаем само, че правото на гласуване /и на негласуване!/ е едно от правата ни. Така стигаме до възможността за реални съпротивителни действия срещу управляващите разбойници.
Нека откажем да гласуваме. Като основен мотив ще изтъкнем две причини.
1. Изборите не са честни. Можем да цитираме техни собствени изказвания, като това на Доган за обръчите от фирми. Всеки е в състояние да издири достатъчен брой такива изказвания на политици. На демократични и на либерални политици. Техни собствени изказвания. С техните камъни – по техните глави. Или играта ще е честна, или ние отказваме да играем. Това не е екстремизъм. Това е проява на чувството за чест и човешко достойнство.
2. Изборите не са свободни. Защо ли? Защото някой, който навремето си основа партия с пет човека, и тази партия беше регистрирана веднага и без никакви условия, той може да участва в изборите. А друг, зад когото стоят стотици и хиляди българи, той не може да участва, защото съдът все ще намери я някоя пропусната запетайка в документите, я нещо друго и ще му забрани участие. А може да се стигне и до физическо отстраняване на кандидата. Няма равни условия, в страната ни, в която вече няма държава липсва всякаква законност. Следователно да се участва в политическите борби не е само нежелателно, но е и опасно.
Мотивите обаче задължително трябва да бъдат огласени. Не само навсякъде из страната, но и пред цял свят. Ще се наложи малко да се потрудим. Да преведем на възможно най-голям брой езици нашите основания за негласуване и неучастие в официалната политика. Да се постараем текста на документа да достигне първо до всеки българин, а после да го разпратим навсякъде по света, където това е възможно. Ще се наложи да ни помогнат и българите-емигранти, които иначе много обичат да повтарят какви патриоти и родолюбци са. Ето, няма да им искаме пари, само малко действия в името на България. Не го ли направим, ще се окаже, че всъщност сме много доволни от крадливата сган, стояща начело на онова, което някога се наричаше България. Те ще заявят, че ние, българите сме изключително доволни, само където сме станали апатични от затлъстяване и ни е домързяло да отидем да урните. От нас, и само от нас зависи дали ще разобличим поредната лъжа на „елита”.
Остава резултатът. Резултатът ще бъде, че ще отнемем правото на нашите крадливи управници да се представят пред света като законно избрани.да отнемем правото на тях да представляват нас. Нека официално се знае, че те представляват единствено себе си. Ще покажем какво се върши у нас. Ще покажем, че не може и не бива бандитизмът и геноцидът да бъдат наричани „демокрация”. И най-важното – ще покажем, че ние, българите сме решени да прекратим това безумие. А после? Е, нека стигнем дотук, пък ще видите сами какво ще се случи после.
Ангел Грънчаров – Елтимир
Януари 2008 г.