Лоенгрин 2

Поздравявам те Спорт-Здраве...!!!
Само не мога да рзбера що за тъп задник се крие под псевдонима "лонегрин", за да се появи точно кагото трябва, за да докаже правотата на твърденията на Ангел..?!! Вместо да му извади очите, му изписа веждите, както се казва...!!

Прецизен анализ,Спорт.И верен!

Лоенгрин е онзи другар на Вотан, който беше писал от неговия ник преди време. Най-малкото всичко в стила съвпада. Loengrin, всички ще ни съди Тангра, и тебе също, дори и да се скриеш зад 77 седмици! Който не разбра, нека види последните постинги пуснати от ника на Вотан.

Ето малко пресни разяснения по въпроса:

ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕРВАНЕТО

Не бих се сетил за тази снимка, ако Димитър Радев - Вотан - Лоенгрин не ме беше обвинил, че съм поддържал Симеон Сакскобурггота и съм му вервал. Така е, признавам. Вервах му, както му верваха голяма част от българите. После се усетих, че лъже и си признах заблудата.
Сега няма да обяснявам защо съм вервал и защо съм се заблуждавал. Онези, които ме учеха, че трябва винаги да бъда верен на България и на нейния Цар не са вече между живите. Явно и те са се заблуждавали. Та вервах, признавам си. Вервах, обаче не съм стоял в центъра на София с плакати като този на снимката. Ако някой намери прилика между Димитър Асенов Радев и човекът с очилата от снимката, ще му кажа, че и аз намирам такава прилика. Смущава ме само едно. Защо Митко Радев ме упреква, че съм вервал, а не си каже, че и двамата с него вервахме. Аз и на него вервах тогава. Силвия Мирчева още не се беше появила. Тогава заедно с Митко Радев вярвахме в Българския Бог, в Българското Отечество и в Българския Цар. После, след години разбрахме, че Царят всъщност е парцал. Разбрахме, че Отечеството е престанало да бъде Българско, че в него се разпореждат мангали, джагали и ционисти. Сега аз очаквам Българският Бог да каже своята Дума. Митко Радев очаква трепетно на вратата му да позвъни госпожица Силвия Любенова. Ще изпреваря евентуалните въпроси като поясня, че госпожа Силвия Мирчева и госпожица Силвия Любенова по всяка вероятност са едно и също лице. А защо са с различни имена, си ги питайте тях. Аз не съм адвокат на г-н М. Мирчев. Да продължим с моя стар бивш приятел Митето Радев, който някога обичаше да сяда на една двойка маса в клуба на БНРП, да си пие биричката и да ни развлича с интересни разкази. Вече се заех да възстановявам поне част от тези разкази. Къде по записки, къде по памет. Ако се получи сносно четиво, може би, и ако преценя че си заслужава, ще ги пусна да ги четат всички.

За всеки случай поставям и снимка от биографията на Димитър Радев. Публикацията е от вестник "Български глас", издание на БНРП, Българската национално-радикална партия и е по повод кандидатурата на Радев за народен представител. Няма да ви соча противоречията в тази официално публикувана биография. Вярвам, че сами ще ги забележите. Ако пък някой иска да знае моето мнение по въпроса, препоръчвам му "Лица в сянка". Писал съм го преди десетина години, когато не само от този форум нямаше и следа, но и когато си нямах понятие какво е това "Интернет". Не съм го предлагал за печат в никое издание. Писах го с мисълта, че няма да бъде публикувано поне докато съм жив. Явно съм сбъркал. Също както сбърках, когато повервах на Царя. И на Митко Радев, как щях да забравя!
Приятно четене. И мислене!
Малка добавка, все пак. Чувствам се задължен да я направя. След внимателен анализ на наличните факти стигнах до извода, че както клеветническата кампания срещу мен, така и общата война срещу Движение "Воини на Тангра" се ръководят от едно и също място. И че в тази кампания и тази война немаловажно място е отредена на г-жа Мирчева /или г-ца Любенова, както предпочитате/. Митко Радев според мнозина е изгърмян патрон и изглежда е използван в цялата гнусна игра. Дори не съм убеден, че изобщо съзнава за какво е бил използван. Но ако вие, ако някой от вас подцени опасността, трябва да го предупредя: ще плати скъпо за лекомислието си. Моят съвет е - никакъв контакт с тях и с техните емисари. Никакви разговори, никакви диалози. Това е единственият начин засега. Тези типове разполагат с цял арсенал от методи за въздействие. Като се почне от чиста психология, съчетана с данни от Службите, като се мине през НЛП, та се свърши с психотронна техника за негативно въздействие над човешкия организъм. Доколкото можах, описах тези методики в книгата си „Невидимата атака”. После други хора изпитаха на свой гръб последиците от пси-лъченията. А в края на декември срещу моето семейство отново бе извършена мощна атака, която едва не причини смъртта на съпругата ми. Та съветът ми е да се пазите от всички, за които е известно, че поддържат връзки с Мирчева и Радев. Не се знае дали по-доверените техни емисари също не са снабдени със съответната апаратура. Предупреждавам съвсем сериозно, че апаратурата може да причини спонтанни аборти, инсулти и инфаркти. Изобщо не говоря наизуст и някои хора могат да потвърдят моите думи. Жалко, че се наложи да изпитаме злото на гърба си, за да повярваме.
Наскоро научих, че някои от тези емисари, използвайки опцията на Личните съобщения в сайта на Движението отново са разгърнали кампания за оклеветяването ми. Трети месец откакто не влизам в Интернет и нямам намерение да влизам, но страстите не са се успокоили. Мен те няма да ме окалят. Дейността ми е достатъчно добре документирана. Фактите, снимките и документите са пред очите на всички. Написаното от мен ще остане, каквото и да си говорят, както и да беснеят подлеците. Бях решил да се заема със своите си неща и да не им обръщам внимание, само че те продължиха да нанасят своите подли удари. Особено откакто научих, че Мирчева и Радев не само се познават, но и си гостуват. Нещо повече, от няколкото разменени по телефона думи останах с впечатлението, че те принадлежат към една и също група. И че поне част от срещите си ги правят в оня блок на бившето УБО, днес НСО, намиращ се в софийския квартал „Изток”. Вземете под внимание немаловажният факт, че групата се ползваше с покровителството на ген. Иван Чобанов. После неговият наследник ген. Иван Драшков продължи линията на Чобанов по покровителстването на чуждата агентура в България. Едва ли и сегашната ДАНС ще реши да внесе поправки във вече начертания план и да пожертва свои агенти. И още една малка, една мъничка подробност: оказа се, че всички водещи агенти в тази игра по някакъв начин са свързани с ционисткото лоби. За г-жа Мирчева нещичко някой написа. Ако сте забравили, казвах ви, че първата съпруга на Митко Радев, от която той има две дъщери, също е еврейка. В официално издадената му биография пише, че е адвокатка. Всъщност самият той много пъти е казвал, че бившата му съпруга работи като съдийка в Пловдив. Когато го видях за последен път, той ми се оплака, че бившата му съпруга не позволявала на дъщерите си да го видят, тъй като той бил от „гоите”, а пък те – от „висшата раса”. Както забелязвате, нещата не са нито прости, нито чисти. Бях длъжен да ви запозная с част от подробностите. Ако той е излъгал, аз също лъжа. Ако е казвал истината, и аз я казвам. Нищо не спестявам и нищо не добавям. Само съобщавам какво самият Димитър Радев е говорил пред достатъчно голяма публика. Та помислете над фактите и се пазете, доколкото е възможно.
Ако един ден в бивша България отново бъде създадена държава на Българите, тези типове ще платят скъпо за своите злодеяния. Техните действия са насочени към ликвидиране в зародиш на всяка съпротива срещу геноцида над нашия народ. За такива действия давност не се предвижда, за тях прошка няма. Та някой ден… И ако… Засега обаче се налага да се справяме сами.
Предоставям на вашето внимание резултатите от моите занимания през последните месеци. Нека противниците ми да кажат те с какво са се занимавали през същото време. Къде са резултатите от техните занимания? Какво, освен интриги и клевети можаха да сътворят? Аз съм готов да сложа делата си на масата. Опасявам се, че други не са готови да го направят.
Желая ви успешно справяне с новите предизвикателства!
Ангел Грънчаров – Елтимир
Ботевград, 29 януари 2008 година

ЛИЦА В СЯНКА
Лъжедясната част на политическия спектър в България бе изградена след симулираната революция през 1989 година. Процесите се насочваха и контролираха от трима полунеизвестни. Както обикновено, те не се явиха като лидери на сцената, лицата им не бяха осветени от прожекторите.
Първият бе чужденец, постоянно живеещ в нашата страна. Мисля, че именно той бе пълномощникът на паразитните Властелини. Косвено потвърждение намерих в осанката и особения физически белег. Неумело скривана характерна черта на “скритите”. Умишлена неумелост, подчертаваща безкрайното им презрение към нас. Имаше период, когато се занимаваше с основната според догмите на неговата политическа стратегия дейност. После около дейността му се вдигна малко шум и той се скри. Внезапно, както се бе появил. Силата, в чиято подкрепа се обявяваше, тръгна към бръз упадък. Но не и нейните лидери - те и през следващите 10 години продължаваха да играят ключови роли в политиката.
Домът на втория се намираше в центъра на София. Сам огласи начина, по който да се свързват с него. Едновременно на различни места се появиха още няколко души със същото име. Един от които заемаше твърде престижен пост. Ролята на съименниците се състоеше в разсейване на случайно изплъзнала се информация. Показателно за мощта, с която разполагаше. Твърдеше, че стои в края на политическото дясно пространство, в самия му край: “Вдясно от мен е само стената!”. Занимаваше се с явления, излизащи извън приетите в политиката норми и рамки. Обещаваше много, даваше малко. Притежаваше рядкото умение на мислонасочването. Съставяните по този начин фрази бяха изключително прецизни. Такова умение не се придобива без много специално посвещение. Макар от тримата него да познавах най-добре, същността на тайната му мисия си остана загадка за мен. Не само до смъртта му, но и до ден-днешен. Дори обстоятелствата, при които умря никога не станаха известни. И когато изписвам тези думи, сякаш Мъдрецът оживява и още чувам гласа му. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, не мога напълно да повярвам, че е мъртъв.
Третият бе българин, дошъл за малко в България. Подвизаваше се под чужда самоличност. С измислена биография и чужди прадеди. Изключително интелигентен, поразително ерудиран, невероятно осведомен. При разговор оставяше впечатлението, че за него работи огромна, професионално организира мрежа, информираща го по всички въпроси. Говореше дълго, изчерпателно. Често правеше прогнози, и те като по правило се сбъдваха. Макар още да е жив, краят му се очертава еднакъв с края на всички шпиони от голям ранг - материално обезпечен, но самотен и нещастен. Взе участие в създаването на почти всички националистически парти и организации. Присъстваше като съветник в голям брой разпаднали се по-късно политически съюзи. Отначало не успях да установя дали е имал контакти с БДФ, но напомням: тази партия не бе нито новосъздадена, нито възстановена. Тя бе обявена. Емигрантът /нека за удобство го наричам така/ положи специални усилия да организира и поддържа жизнеспособността на ЛДП, партията, оглавена от Веселин Кошев, станала известна с приятелското си отношение към Владимир Жириновски и КГБ.
Дошъл от недостъпно за нас място, този човек не се прикриваше. Държавните служби му служеха, а той им отвръщаше с пълно пренебрежение. Първоначално се интересуваше от личностите. Доколкото ми е известно, не ги откри. След това стана чувствителен към идеите. Специалният му интерес се породи след дълго отсъствие от страната. Известно време липсваше. Дойде отслабнал, с видими следи от физическо изтощение. Направи за посмешище опасните посоки на търсене. Спря, блокира неудобните идеи и си замина. После неочаквано се появи пак. Според собствените му думи - завинаги. Само че сякаш му се наложи да замине пак, макар не задълго. Срещнах го след смъртта на Никола М. Николов. Съобщи ми фактите около погребението на този световноизвестен изследовател, осведоми ме за намеренията на Едмон дьо Ротшилд към България, изказа предположение, че банкерът ще бъде наказан заради бъбривостта си /както и стана!/, даде фалшив адрес за връзка и се скри. Следващото му явяване бе през есента на 1998-ма. Именно тогава написа единственото си писмо до мен. Видяхме се, разговаряхме, но той или бе преминал на друго ниво или бе излязъл в пенсия. Разбрах, че срещу него е имало покушение, че по чудо е жив, но само толкова. Нямаше нито нова информация, нито анализи, нито прогнози. Нищо вече не беше същото.
Тези бяха тримата, останали в тайна за широката общественост. Случи се така, че с двама от тях поддържах тесни връзки, а с третия - чужденеца не се запознахме. Макар да си призная, на няколко пъти бях на крачка от изкушението да отговоря на поканите му за разговор.
Какво бе общото между тях?
Разрухата. Разложението. Провалът. Където и да стъпеха, оставяха съсипия след себе си. Като всеизгарящ огън, разтапящ камъните по земята бяха, като спичаща пръстта жар, та никаква тревичка да не поникне след посещението им. Наследство им бе обезверяването, отчаянието. От стъпките им лъхаше на безнадеждност. Помагаха на бандити, а честните хора отстраняваха. За своето доверие към рушителите, надянали маски на строители, ние платихме твърде висока цена.
“Когато седнем да си пишем мемоарите, ще ни се наложи да описваме не толкова с какви врагове сме се борили, а с какви боклуци сме работили рамо до рамо” - рече веднъж Емигрантът. За съжаление е вярно. Като боклуци се представихме и заслужихме участта да ни захвърлят на бунището.
А поука има ли? Нима всичките ни възможности за съпротива са изчерпани?
Извърнете лица от осветените сцени. Прожекторите огряват дребнички, взаимозаменяеми фигурки. Взрете се над тях, насочете поглед към могъщите пръсти, дърпащи невидими нишки. Поне един от кукловодите, поне в едно нещо, поне веднъж ще сбърка. Издебнете момента, свалете маската и отрежете насочващите конци. Марионетките сами ще рухнат. За след това е писано -
ЩЕ ДОЙДЕМ НИЕ!
Пояснение: този текст го написах отдавна, преди няколко години, когато Движение "Воини на Тангра" не бе даже замислено като Идея. Тогава не знаех за Интернет, а и не съм сигурен, че по това време подобно животно изобщо е имало в България. За сайтове и форуми да не говорим. Та текстът е писан много преди да се случат някои събития. Думата ми е за сблъсъка с Димитър Радев, пишещ с псевдонимите Вотан и Лоенгрин. А какво общо има писаният някога текст със сблъсъка. Има. "Емигрантът" - това е Димитър Радев. До този момент той не знаеше, че съществува подобен текст. Вече знае. Разполагам, разбира се и с други текстове, само че на тях още не им е дошло времето. "Още не е вечер!" - както пееше Владимир Висоцки. Да, още не е вечер, но почва да се мръква.
Ангел Грънчаров - Елтимир

Мещер, как е Елтимир? Чакаме го да се появи тук. Стилът му на писане е безупречен, какъвто трябва и да бъде. Пускай ако има и други работи.

Сравнително добре,но не е в цветущо здраве.Мъчи го и финасова криза.
Поздравява всички от форума.
Има една много добра статия за циганите,но е по-голяма от 8 мб и не мога да я пратя на Запознат заедно със снимките.Ако не измисля нещо,ще я пусна без снимките в темата за чандала.

Мещера писа: Вервах, обаче не съм стоял в центъра на София с плакати като този на снимката. Ако някой намери прилика между Димитър Асенов Радев и човекът с очилата от снимката, ще му кажа, че и аз намирам такава прилика. ............

......Фактите, снимките и документите са пред очите на всички........

От текста се подразбира, че към материала би трябвало да има прикрепени снимки, които предполагам дават още по-голяма яснота, а и тежест на написаното. Мещер, ако разполагаш с тези снимки може да се опиташ да ги качиш. Ако не става в самата тема, може първо да ги качиш в галерията и после да дадеш връзка от темата към снимките.

Мещера писа: Сравнително добре,но не е в цветущо здраве.Мъчи го и финасова криза.
Поздравява всички от форума.
Има една много добра статия за циганите,но е по-голяма от 8 мб и не мога да я пратя на Запознат заедно със снимките.Ако не измисля нещо,ще я пусна без снимките в темата за чандала.

Можеш и чрез tranz.it, да я пратиш, до когото трябва. Снимките могат да бъдат намалени по размери с Image Size на Фотошоп, и да бъдат публикувани ведно със статията във Форума. И моите са големи чаршафи и си иска доста често Фотошопеца да се намесва.

Не знам как ми я качи,но не ми дава изобщо да бутам снимките.Затуй не мога да ги намаля.Шантава работа...

Аз съм Елтимир и пиша с ника на мой приятел. Съжалявам, но моят ник не се активира. Също и пощите ми не работят. Всъщност това е без значение. Значение имат новите текстове, които трябва да видят бял свят. Те са придружени със снимки като доказателство за истинността на написаното. Като ги прочетете, ще разберете за какво говоря. А преди това е излишно.
За Митето Радев. Звъннах му една вечер, исках да го питам някои неща. Какво беше моето изумление, когато от неговия домашен телефон ми се обади Силвия Мирчева от групата ЛЕМС. Те са в една група, работят заедно и този фаст обяснява останалото. Но Митето и Силвето са само дребнички, много дребнички пионки в една огромна игра.