Време е да се помисли по въпросът кой е господарят тук?
Господарят е който има зърно. Примерно аз имам 5 тона зърно на село в хамбара, което е достатъчно за 15 човека да имат хляб цяла година. На мен са ми нужни 2 тона. Три са ми за продан. И хооооп идва някой си Моше дето купува зърно. Казва ми че зърното върви по 25 ст. Аз му викам да се омита и че не съм го викал тук. Всеки от село постъпва така. И чифута си отива без зърно. Цената му скача на 2 лева. Моше пак идва и предлага 2.01 лева. Казвам му отново да се омита , понеже моето зърно струва точно 50 лева( случайно названа цифра).
И в един момент зърното в складовете свършва и трябва да се внася от Аржентина.
Внася се и гражданите дето не знаят кога се сее и жъне ядат страшно скъп хляб.
Аз обаче имам зърно и за догодина и не ме вълнува колко е хляба при задаващата се ХИПЕРИНФЛАЦИЯ( която действително скоро ни очаква) и който си има пари да си ги яде. На мен пари не ми трябват на село.
Подобен може да е примера със всяка стока: сирене, яйца, кашкавал. месо....
И така от ситуацията когато хората с многото пари определят колко да струват стоките, става така, че тези дето имат стоките казват колко да струва техния труд. И техния труд може да струва колкото те си искат. А тези с парите - на кой ли му пука за тях....от паразити и експлоататори се превръщат в молещи се нищожества.