Кой би екипа на СКАТ

На осми май т. г. екип на телевизия СКАТ отишъл да снима митинг на ДПС в с. Руен. Хората не успели да снимат. Дошли някакви мутри от министерството на шадраваните и ги набили, след което ги изхвърлили. Повтарям: мутри от министерството на шадраваните набили безпричинно една млада журналистка. Гадно, нали?
Това, че в тая страна няма нито закони, нито държава, е ясно отдавна. Сега не е ясно кой точно е пребил журналистката. Тя самата каза, че са я били гардове от НСО. В интервю за в-к "Атака", Валери Симеонов твърди, че мутрите били дришковчета, тоест от НСС. Кое е вярното?
Според мен няма никакво значение кое е вярното. И двете служби получават половината си заплата от Анкара. Другата половина от Москва. Тоест те не са български служби, поради което няма да бъдат дадени под съд. А, да. Сигурно ще попитате откъде мутрите получават другите си заплати, които им се водят на ведомост. Ами от нас. От нас, българите. От нашите данъци. Но това всъщност не са заплати. Това са някакви си хиляда-хиляда и петстотин на месец, пари за дребна почерпка.
Сега възниква и друг въпрос. Какво ще направи Волен Сидеров? Ами според мен нищо няма да направи. Волен е прекалено зает да води своите велики дела за обида на светлата му личност. Те, делата за обида са много, ама много по-важни от някаква си пребита журналистка. Нали помните пълничкото момченце Йолов, което ме даде под съд, защото някой някъде някога из безкрайния Интернет го нарекъл "глупак"? А това, че бащата на Йолов по поръка на подполковник Петър Петров ми изпрати мутри да ме подпалят посред нощ беше дреболия, незаслужаваща внимание. И на Чобанов писах, и на Дришков писах - нищо. да не съм наркотрафикант или терорист, та да се ползвам със специалната защита на правозащитните и правораздавателните органи в Република Бандитостан? Освен това навсякъде по света бият и даже убиват журналисти и никой пет пари не си дава. Даже имаше такъв лаф: "Убий журналиста, той умее да се брани само с писалката". И както виждате, демократичните власти в демократичен Китай, в демократичен Афганистан, в демократична Русия, в демократична Америка - абе навсякъде, където има демокрация, има бити и убити журналисти. Това е то, демокрацията. Ако не ви харесва, айде, марш на Сатурн. Там няма демокрация. На мангалите, на джагалите и на мутрите тук си им харесва, затова съвсем скоро само те ще си останат на тая земя. Докато дойдат двата и половина чифути на Монито Паси, та да изгонят и тях.
Та такива работи в бивша България. Битият-бит...
Ами тогава да почнем и ние да бием?

Забравих две неща. Първото е, че демокрация няма не само на Сатурн, но и в Дубай. Вероятно затова, защото няма демокрация, там нито бият, нито убиват журналисти. За сметка на това журналистиката е една от най-рисковите професии в демократична Турция.
Второто, което забравих да спомена е, че от министерството на шадраваните не се трогват от никакви думи. Вчера написах и изпратих до Ибан Дришков, генерал, Директор на Национална служба "Сигурност" следните думи: "Ей, боклук боклучав! Ти не разбра ли, че от войната с мен можеш само да загубиш? Аз също мога да загубя, но ти нищо няма да спечелиш, а последствията за теб ще бъдат огромни. Спирай терора, копеле шибано или се омитай в Сомалия. Да си по-близо до Чобанов." Уверявам ви, че на него му е все едно. Когато България била още българска и офицерите били хора на честта, за подобни думи да съм разстрелян. Само че на нашите гьонсурати им е все едно какво ще пишат или кажат за тях. Виж, изобщо не им е все едно, ако се закрие някой наркоканал и те се лишат от част от своите доходи. Та такива работи в бивша България. Викайте "Ура!" и търчете на избори, та съществуващото положение да се задържи колкото може по-дълго.