Според епоса "Сказание за Чулман", българският календар е създаден от Тангра и 12-сет алпа събрани във ВЕЛИКИЯТ СЪВЕТ НА АЛПИТЕ на планината Балкан (Световна Ос, Световна Планина, Небесната Планина на Първата Суша; владение на алпа Мар) по времето на последната Ледникова Епоха на Земята (
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4...BF%D0%BE%D1%85%D0%B0
). Всеки алп дава името на една година и тя се означава с неговият животински символ. Тези символи, после стават тотеми на древнобългарските племена, когато изначалното единобожие се разгръща в многобожие (митология). Календарът не се отнася до календарните дни на една година, а визира времеви цикли, като един цикъл трае 12 години.
Основното предназначение на календара е съхранението и възстановяването на човешката цивилизация по времето на Ледниковата Епоха и след нея.
ВЕЛИКИЯТ СЪВЕТ НА АЛПИТЕ
Година - Алп - СИМВОЛ
Самор - алп бика Самор - Мишка
Угер-Шегер - алп Угер - Вол(Бик)
(Шегор)
Баръс ( Барс) - алп Кубар Баръс - Леопард (лъв)
Давшан - алп Кук Куян - Заек
(Дван, Давлан)
Берен - алп Субан - Дракон (Змей)
(Верени)
Джилан (Дилом) - алп бика Умай - Змия
Ат (Има) - алп Мар - Кон
Теке (Теку) - алп бика Арча - Овца (Овен)
Челбас - алп Чокър - Маймуна (Човек)
Таук (Тох) - алп бика Таук - Петел (Кокошка)
Ет (Етх) - алп Ет-Барак Кебек - Куче (Вълк)
Дахус - алп Дахус - Глиган (Свиня, Прасе)