От
ТУК може да изтеглите сканираната книга на волжкия българин Фарид Хакимзянов, член на академията на науките на СССР в Казан. Книгата е архивна и е строго научна разработка с превод от староарабски, каквато е била писмеността във Волжка България след приемането на исляма след XII век.
Едва ли някой ще я прочете, още повече на руски. Това, което прави впечатление е на стр. 85. Как се е наричало името на Бога и на небето на езика на волжките българи;
Тенгри - бог, творец, небе.
Дадени са 7 източника откъдето е взет превода. Пълните детайли са посочени в края на книгата. Тя е писана още по времето на СССР. Авторите са Тефсир, Куришканов, Кисекбаш, Гулистан и още и още. Някои от тези източници датират от XIII век. В края на книгата има снимки на надгробни паметници. Обърнете внимание на снимки 5 и 6, направени от района на гр. Куйбишев (Болгар).
Паметникът на снимка 6 е от 1323г. Той е на староарабски, но е важен превода от втория ред отдясно наляво. Там името на Всевишния бог е Тангра. Не Аллах, както са на по-късните паметници, а Тангра. Починалata на 35 години Хатун по всяка вероятност е била от старата ни Вяра. Снимката и превода са направени от Юсупов през 1960г.
Надгробен паметник
Паметникът на снимка 5 е от 1317г пак от Болгар, където на 8-и ред отново е написано името на Всевишния на булгарски.
Така в книгата недвусмислено се доказва как волжките българи са наричали своя Бог.