Приказка за Свободата

Едно вряме бе непрогледна тъма. Душите витаеха въ безтегловность въ пустушьта. И рече Тангра “Да бъде Светлина!” И явиха се безброй Звезди и осветиха Вселената. Но Светлината не бе достатъчна, за да освети вакума въ вселенското пространство. Тъмнината надделяваше. Душите не бяха още събудени, витаеха безметежно въ черното пространство. И Всевищниятъ създаде Земята и определи я за място за новосъздаването на Новите Светила, които щяха да осветятъ Вселената, така че цяла тя да стане светла и бяла. На Земята Всевишниятъ положи Душите за да изпълнятъ Неговата промисъль. Беше още тъмно и Душите не бяха се събудили. И създаде Тангра Слънцето за да се събудятъ Душите и заченатъ отъ Светлината, и сами да станатъ Слънца, и сами да родятъ Слънца. Да се наплодятъ и умножатъ и разпръснатъ по цяла Вселена, да я осветятъ въ пълнота. Всевишниятъ дари на Душите Свободата. Те въ Свободата си изпълняваха всички Слова на Тангра. Всяка Душа си имаше определено място и определена задача, всички те бяха подредени въ Всемиренъ редъ. Но те ако и въ Свободата да бяха не занеха що е Свобода, защото нямаше я още Зависимостьта поради която Свободата да контрастира и блесне въ пълното си разгръщане. И на никого не му идваше на умъ че може да се прояви и подейства по другъ извънъ повелите му начинъ. Но... ахъ, какво стана... Не щешъ ли, точно въ момента, когато Тангра стартира програмата за слънцезачеването и слънцераждаемстьта и... и Шурале зародилъ се отъ вихъра на всепоглъщащото пространство се яви и премина фатално близо до Земята, като черна всепоглъщаща дупка. Не успялъ да погълне творенията, че програмата била мощно задействана отъ Творецътъ. Но що било и какъ било не зная. Зная само че грешка станала. Някои разказватъ, че Всевищниятъ по свой промисълъ я допусналъ, и пренебрегналъ първоначалниятъ си замисълъ, съ цель да може Свободата да стане явна за душите. Че Свободата е по важна отъ творческиятъ планъ и процесъ. Че Свободата е по значима отъ Светлината. И Тангра позволилъ на силниятъ изкривяващъ пространството вакумъ да закачи и размести две Души и замени определените им първоначални места. И така, въ нарушението на реда Свободата станала явна. На останалите Души им се понравило и те да се поразместятъ малко, че да се почустватъ свободни. И нарушилъ се Всемирниятъ редъ и деформиралъ се целиятъ творчески процесътъ на светилозаченорождението. И вместо Душите да станатъ Светила, те се превърнаха въ всепоглъщащи черни дупки. Вместо да общуватъ съ Слънцето въ Свободата на предназначението си и сами да станатъ Светлина, те станаха консуматори на светлината. Станаха ужасно зависими отъ Слънцето. И вместо да придобиятъ нетленно светлинно и свободно тяло, те придобиха тленно оковано зависимо тяло. Въ такова явление се стартираха растенията, животните и хората на Земята, че засегнати били и по горните вселения, където живеели по горните отъ човека йерархии - Алпите. Та някои отъ тяхъ деформирани и завлечени отъ вихъра, паднаха на Земята, която вместо Рай, стана местообиталище на Зависимостьта. Същностите зависими отъ Слънцето, зависими отъ въздуха, земята, водата. Зависими едни отъ други. Едни други се изяждатъ. Едни други въ зависимостъ се привличатъ, обладаватъ се и раждатъ зависими същества. Та вместо да се наплодятъ светлинни тела, наплодиха се тленни, и размножиха се и изпълниха цяла Земята. Въ началните времена хранителнната верига на Земята бе въ равновесие. Душите хранеха се отъ телата на други души до толкова колкото имъ е необходимо. Но Шурале придобилъ образа на вълкъ и наченалъ да посяга на плътьта на далечъ повече души отъ колкото му е било нужно за изхранване. Плътьта не го задоволявала и той наченалъ да се храни съ самите Души. И която Душа изяждалъ, тя ставала като него. Жертвите пъкъ предавали вампиризма на следващите жертви. И на следващите... И така Душите станаха силно зависими да се хранятъ както съ плъть, така и съ себеподобни души. Хората станаха силно обсебващи, властни, отнемащи един другъ Свободата, която Тангра първоначално бе дарилъ на всяка Душа. Любовьта която бе създадена за движение, летежъ, зачеване и раждане на Светлината стана за блокирване и заробване. Влюбените двойки омотаватъ се взаимно, вързватъ крилата си съ вериги. Крилете на рожбите си още въ начатъкъ вързватъ, че да не би децата имъ да се преродятъ Слънца. За това възпитаватъ ги така, че да станатъ досъщъ копие на родителите си и на матрицата наложена насилственно въ обществото. Родъ родъ, царство царство обладава. Човекъ забравилъ е че има криле и може да полети въ дарената му отъ Тангра Свобода. И вместо да строши оковите и разтвори крилете си, той драпа нагоре стъпвайки върху Душите обладавайки ги, изяждаки ги, правейки ги още по зависими отъ материални и духовни блага, чрезъ които обсебва. И така колкото повече Души сломи, толкова по големи висоти достига, белкемъ се позакрепи на върха, че да почуства поне за малко изгубената Свобода. За това неистово хората се стремятъ къмъ властьта и съ цената на много кръвь придобиватъ я. Но и на върха на пирамидата да стигне човекъ, никога Свободата не достига.

Да възвърне първоначалния си замисълъ на творението, Тангра промисли да стори чрезъ насъ Душите родени отъ Плеядите. Засели ни на Земята и повели ни тайната на насъ Българите. Научи ни какъ да строшимъ оковите и разтворимъ крилете си. А ние му обещахме че ще пазимъ и предаваме тайната отъ поколение на поколение, за да освободимъ както себе си, така и всички Души по земята. И кога разтворимъ криле, всеки въ Свободата си да застане на местото приготвено отъ Създателятъ ни, въ Единение да заиграемъ Вселенското хоро. И завъртайки се въ вихъра да изминемъ обратниятъ пътъ на старовременната грешка и да я изправимъ. И Душите ни да станатъ Светила, да родятъ Светила и да наплодятъ цяла Вселена съ Светлината.

Но кога Българите разтворимъ криле, Свободата усляжда ни се и въ желанието си да я присвоим само за себе си (което и това е зависимостъ), забравяме че обещали сме въ Единение да осветимъ и освободимъ братята си и другите народи. Та всеки самъ за себе си, въ безметежниятъ си летежъ лесно попада въ мрежите на душеядците. И до день днешенъ определеното, повелено отъ Тангра Всемирното хоро не се е състояло. Тангра дава ни всяка изминала епоха изпитания, заробванията ставатъ и ще стават все по тежки, докато ние Българите не прозремъ, докато не се Единимъ въ Свободата и заиграемъ Вселенското Българско Хоро.

“Та всеки самъ за себе си, въ безметежниятъ си летежъ лесно попада въ мрежите на душеядците. И до день днешенъ определеното, повелено отъ Тангра Всемирното хоро не се е състояло.”

Че не се е състояло Хорото не е вярно. ohridbgonline.files.wordpress.com/2012/1...hridska-bulgaria.pdf
“Кланетата въ Прилепъ, Велесъ и Куманово” Ах, имало е Хоро отъ Светила. Колко повече са избивали телата имъ, толкова по силна е искряла светлината на Душите имъ. И сега играятъ те на Небето, осветяватъ световете надделяватъ надъ мрака.
Защо се заблудихъ, че хоро няма. Че се вгледахъ въ чисти, но уви, завлечени Българи, завлечени отъ душеедците. Копнееки за доброто на България сляпо повярвали на водачите лъженационалисти, силите имъ яхнати отъ жадните за властъ Вампири.
Болно ми е. Толкозъ хубавъ сайтъ, който временно е спрянъ, истини за Българската ни история... Още преди години човека яви че камъните наречени “девташлари” отъ Плиска са доста стари отъ преди Хр. Няма пари да си плати сайта. А ако имаше казва, че щялъ да ги даде на Атака.
На чело на чистосърдечните винаги стои някой вампиръ. Може ли да се избегне? Какъ може да се избегне идеята за Българскиятъ Сарактъ да не бъде обсебена отъ вампири?

Отдавна е предсказано, че през новата Епоха, в която вече навлязохме ще се състои ново разделение сред човешкия род. Тоя път по духовен принцип. И ми се ще да разкажа нещо. Може и да греша, но все пак ако е вярно, длъжен съм да ко кажа.
От дете на трапезата ми винаги имаше месо. На село гледахме много животни и от нищо не сме се лишавали. Имахме ниви, градини... Вярно, от малък ма научиха да работя селска работа, но пък от нищо не съм се лишавал. Сега се случи така, че с жена ми се разболяхме едновременно. Преди няколко дни ми се яви Майка Умай. Небесната Майка с корона от три върха. И между другите неща ми казва, че нямам право да се храня с нещо, придобито чрез смърт и насилие. Снощи пък сънувах двора си. Пълен с овце. Някога печехме по 2-3 агнета на година. Сега сънувам, че една овца идва при мен и аз разбирам какво ми казва: "Нима ще убиеш и ще изядеш детето ми." След тоя сън агнешко няма да вкуся. Та си мисля, че Разделението е започнало, и че положението не е толкова безнадеждно. Не по човешка, а по Небесна Воля ще се наложат нови закони и нашият свят отново ще бъде свободен.

Овчарятъ разговаря съ овцата, която плаче за рожбата си.
musicart.imbm.bas.bg/Multimedia/Graph/M0006604.gif
koledniburgasko36g5.hit.bg/7Pobliala%20e%20VaklaOvca.mp3

... Задрямала й вакла офца,
Издебна я млад кехая,
Че й одзе шаро ягне,
Шаро ягне шестом рога.
Побляла е вакла офца.
„Що ми блееш толкоз рано?”
„Мен ми няма шаро ягне,
Шаро ягне шестом рога.
Както й на теб мило, драго,
Мило, драго, първо любе,
Тъй на мене мило, драго
Мило, драго шаро ягне.”

Елтимир писа: Отдавна е предсказано, че през новата Епоха, в която вече навлязохме ще се състои ново разделение сред човешкия род. Тоя път по духовен принцип. И ми се ще да разкажа нещо. Може и да греша, но все пак ако е вярно, длъжен съм да ко кажа.
От дете на трапезата ми винаги имаше месо. На село гледахме много животни и от нищо не сме се лишавали. Имахме ниви, градини... Вярно, от малък ма научиха да работя селска работа, но пък от нищо не съм се лишавал. Сега се случи така, че с жена ми се разболяхме едновременно. Преди няколко дни ми се яви Майка Умай. Небесната Майка с корона от три върха. И между другите неща ми казва, че нямам право да се храня с нещо, придобито чрез смърт и насилие. Снощи пък сънувах двора си. Пълен с овце. Някога печехме по 2-3 агнета на година. Сега сънувам, че една овца идва при мен и аз разбирам какво ми казва: "Нима ще убиеш и ще изядеш детето ми." След тоя сън агнешко няма да вкуся. Та си мисля, че Разделението е започнало, и че положението не е толкова безнадеждно. Не по човешка, а по Небесна Воля ще се наложат нови закони и нашият свят отново ще бъде свободен.

Елтимире, извиняваѝ, но ще те поправя, защото е важно. Не сте се разболели едновременно, правилното е, че ви разболяха едновременно. Това въобще не е случаѝно, сам знаеш. Нямате вина, но ето, че ви го причиняват, за което съжалявам много. Всеки ще си плати накрая за делата - няма измъкване.

Чудесна приказка, Ванина! Снощи й се порадвах преди сън.

На чело на чистосърдечните винаги стои някой вампиръ. Може ли да се избегне? Какъ може да се избегне идеята за Българскиятъ Сарактъ да не бъде обсебена отъ вампири?

В самото утройство на Саракта има няколко слоя защита срещу такава опасност. През 9-и век обаче бе допусната една грешка, която допусна евергиен егрегор-паразит да се вмъкне отвътре и да вампиряса българин на възлова позиция. Поради самата идея в тенгрианството за свобода на духа и всекиму своето. Когато сработват защитните механизми вече е било късно. Така си патим до ден-днешен с векове робство.

В бъдеще трябва да сме много внимателни в това отношение.