Скално светилище "Моняк" първи прочит на нишите като писмен код

www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14345&fullsize=1

Тук за първи път, правя първи прочит на трапецовидните ниши като писмо. Дори като си писахме с една млада археоложка, това й написах, че това за мен е вид "протошумерско писмо". Сега терминът, може да не е много точен, но тъй ми дойде. Не ме карайте да "чета" други трапецовидни ниши в тяхната подредба и смисъл, просто тези ниши започнаха да ми говорят, когато можах да видя на път за Чит кая, село Лисиците, общият панорамен изглед на скалното светилище при Моняк . Аз не знам методиката как се четат нишите, но разбирам смисълът им, когато почна да го правя в конкретният случай С една дума, ако те са вид кодирано писмо, това е първият им прочит, макар и интуитивен, без емпирична методология. Дори, когато са ме питали дали наистина е това моето мнение и виждане по въпроса - да, това е моето мнение и виждане по въпроса, което всъщност е хипотеза изказана от археоложката Радунчева оплюта от профа Овчаров в един техен конфликт относно Перперек отдавна. Но, един ден, ще разберете, че тя е била права. Всъщност "прочит" ми дойде и на централната скала с много ниши на Чит кая, но ще го публикувам след това.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14346&fullsize=1

Да прочетем какво пише чрез нишите започвайки прочита отляво надясно на скалният масив. Жителите на това място са били 5 големи рода с единен родоначалник, дали човешки или божествен... Условно да кажем, първият род или единият от тези 5 рода е дал две родствени клонки или два нови рода, които са се отделили и насочили на юг/югоизток. Вероятно основали Чит кая или градът при водосбора на двете реки Арда и Върбица.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14347&fullsize=1

Останалите са дали още 2 нови рода и общо са се насочили към овладяването на връхната част на върха. Радетели на тази инициатива са били 3 от родовете, като вдъхновението за експанзията и основаването и на днешното село Широко поле е водачът на единият от тези три рода. Той именно е изобразен с гуглата си над трите ниши вдясно. (Гуглата е всъщност вълчата шапка - бурек). Той е Маньякът! С една дума, дами и господа, днешни българи, каквото и да си мечтаем, без демография не става. Не става. Демографията е част от творческият импулс и подтик)

Ак-маньяак (бял халат) - шаманскa ритуалнa дреха, с изключително бял цвят, предназначена за слънчеви ритуали. Подобно на бубена (тамбур,тъпан ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD ), това облекло служи като свещен предмет и е направено за шаман, който вече владее бубена (тамбур,тъпан) , въпреки че много други народности често са използвали други ритуални принадлежности вместо него.
Халата на белия шаман бил строго индивидуален и се състоял от много символични декорации под формата на панделки, плитки с камбани, малки парченца плат, птичи пера, парцаливи антропоморфни кукли - „небесни девици“ (кияндър). Шнуровете му са били изработени от конопени въжета, обвити с цветни ситци ( ru.wikipedia.org/wiki/Ситец ) с различна дължина и ширина. Яката се състоеше от гроздове от бели и сиви пера, символизиращи два енергични небесни потока: белият - идващ от съзвездието Лебед и олицетворяващ комуникацията със слънчевите божества и сивият (пъстър/черно-бели петна) - от съзвездието Пегас, (според вярванията на белите шамани), олицетворяващ пространството, където живеят слънчевите духове - предци. Всички видове висулки, камбани и бубени се считаха за защита срещу тъмните сили, които биха могли да нарушат комуникацията с небето. Всичко това беше закачено върху люлеещият се халат (разпуснат, хлабав), стигащ до коленете. Облеклото, подобно бубена и купата на бялият шаман, представлява вместилището (съда) на слънчевата енергия, чрез която шаманът изпълнява своите ритуали и обряди и можеше да "пътува" из всички светове на Вселената.
Куш-борук – шапка-птица, на която са избродирани с коприна и мъниста линии, разделящи шапката на три нива: наочна (слепоочна?), предна и тилна. Към горния край, в центъра и по краищата, са пришити три снопа, или пък равномерно по целия ръб е украсена с белите пера на орел или бухал. По долния край са прикрепени къси ресни от мъниста с раковина каури на краищата, която пада върху лицето на шамана.
Дрехите, подобно на бубена на белия шаман, служат като свидетелство за неговото присъствие в световете на Вселената, следователно ритуалните дрехи символично изобразяват сферите и елементите на Вселената, което подчертава високия статус на шамана и неговата роля в космическия процес. Костюмът на белия шаман, подобно на всичко, свързано с неговата дейност е надарен (напоен-бел.ред.) със светлинна (духовна-бел.ред)) сила, която остава и след смъртта му. Затова повечето народи оставят дрехи при погребението на починал шаман.
Ритуалното облекло е обмислено до най-малките подробности, тъй като при духовните си пътувания шаманът се нуждае от защита и помощ, които му се предоставят от символичните образи на духовете-помощници.

Из museumofsun.ru/beliy-shaman

Тук при описанието на маньяак-а на белият шаман виждаме даден един от космическите смисли на сливането на две реки. Те са представени като два космични потока от две съзвездия Лебед и Пегас. Първото представлява пряко свързаните с тархана Мар (Слънцето), алпи, а другото, духовете на предците (вж. също крилатият кон Тулпар).
Интерес представлява шапката куш-борук,шапката-птица, чийто вариант в Египет е този images.fineartamerica.com/images-medium-...-picture-library.jpg, символично тя е представена на Чит кая с. Лисиците от другата страна на реката срещу самият Маньяак с връхната част на тази скала www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=14405&fullsize=1 и двете места съдържат кодове за жречески одежди и атрибути на патриархалното и матриархални начала