Сказание за Чулман - Четвърта част. Песен за Маджи

www.voininatangra.org/modules/xfsection/...le.php?articleid=593

Съдържание

48. Маджи и Пирин.
49. Как Ингарсак спасила Маджи
50. Как Маджи, Раджи и Сандугач върнаха Куян в неговото царство.
51. Как Маджи с помощта на приятелите си станал цар на Аскъп
52. Раджи попада в беда.
53. Как Маджи с приятелите помогнал на Раджи.

***

(4) Ако обича българинът,
то е с цялото си сърце,
а ако мрази –
мрази с цялата си душа.

***

(114) “Да прославим, хора, Бир-Тангра,
великата десница на Когото
благостно се е простряла
над безкрайния Шатър-Булгар.

(115) Взорът на Величайшия Тайра
вижда всичко наведнъж;
обхваща погледът на Тангра
целият цъфтящ Бой-Терек:

(116) По-бързо от пъргав вълк
тича по полето на живота;
по-здраво от ловка катерица
се вкопчва в дървото на същността;

(117) По-дълбоко от Кара-Балък
се гмурка във Великото Море;
по-високо от могъщ орел
се издига в Синьото Небе.

(118) Никой не ще се скрие от Него...
Нека всеки, който иска да се спаси,
да яви открито
своята преданост към Тангра.

(119) Без Теб, о, Тангра,
никой не ще може в нощта
да освети на хората истинския Път
към предначертаната цел!

(120) Без да се обърнем към Теб
не ще се решим да тръгнем на път;
без да кажем името Тангра
не ще вкусим сирене и гобе.

(121) Без да се поклоним на Тангра,
не ще можем да си проправим път;
само след като възславим Тангра
ще можем спокойно да заспим.

(122) Мислехме си ние: “Близо сме до целта”;
Тайра ни посочи Пътя
и се оказа, че до целта ние
всички още дълго ще вървим.

(123) О, Кан-Тангра, Бага-Тангра –
славни са всички дела на Тайра!
Нашите отци, умирайки
казват тъй: “Бир-Тангра!”.

(124) О, Кан-Тангра, Бага-Тангра,
не ни изоставяй по Пътя!
Дай ни и знания, и сила,
за да стигнем до целта!

(125) О, Бай-Тангра – помогни ни
да събудим приятеля – Раджи:
само Бир-Тангра има сила
да разбие магията на смъртта!”.

125. е края на Молитва към Тангра. Тази молитва, обаче е молитва за възкресение, молитва предшестваща тайнството НЕСТИНАРСТВО и ритуално-обредните му практики. Уникалното, което ни представя Сказанието е, че ТОВА ТАЙНСТВО Е ЧИСТО БЪЛГАРСКО! Тук нямаме никакви ТРАКИ! Наситеното с "траки" интернет-съзнание, би изживяло истински културен шок, четейки редовете по-долу)). Първом, заради описанието на тайнството Нестинарство и обредите свързани с него - мъжки и женски и тяхното предназначение - за възкресение на погребаните в "тюмените". "Тюмените" това са подмогилните храмове-гробници, където починалите са с маски)) Китов, а)))Затова християнизиран, този обряд се прави при параклисите (и одърчетата), така, както се е правил около тюмените в древността! Затова се танцува "гобе"(така се нарича "танцът в огъня", докато огънят угасне и стане на пепел. Тази пепел е животодаваща! Кои са Раджи и Тамя?)) Ами христянизирани са като "св. Константин и Елена"

(125) О, Бай-Тангра – помогни ни
да събудим приятеля – Раджи:
само Бир-Тангра има сила
да разбие магията на смъртта!”.
(126) Тогава изпод земята излезли
двамата шека Кура и Бура,
дали на приятелите бъчонка шам
и им казали:
(127) “Вие толкова силно ридаехте,
че ни нажалихте.
Вървете, пийнете шам
От тази бъчонка.
(128) Като пийнете – изтанцувайте
танцът на гобе
на две купчини
около тюмена.
(129) Нека мъжете да танцуват
на купчина от камъни,
а жените да танцуват
на купчина от съчки.
(130) Ако можете, танцувайки,
да превърните купчините в пепел,
то, може би, ще помогнете,
и на Раджи, и дори на Тамя!”.
(131) Когато приятелите излезли да танцуват
към тюмена от гората,
от другата страна,
излязъл старецът Банджар.
(132) Веднъж той отивал в тюмена
и видял как дивът Салум
е хванал и се готви да изяде
една прекрасна кошута.
(133) Той завикал с всички сили
и метнал копието си по дива.
Онзи, забравяйки кошутата,
се нахвърлил върху Банджар.
(134) Банджар побягнал в гората
и пропаднал в една яма,
а дивът настъпил с крак
ямата и я затрупал.
(133) Тази яма се оказала
вход в дурбуна на Чулман.
Когато в него се появила Ингарсак,
Банджар в ужас завикал:
(134) “Не ме яж, алп-бика:
нали аз, спасявайки една кошута
от алпа Салум,
попаднах тук случайно!”.
(135) “Няма да те изям, -
казала му Джирбика, -
нали ти си мой син и аз видях
какво се случи тук.
(136) Ти спаси не кошута,
а дъщерята на Алабуга –
моята племенница –
и аз ще ти помогна.
(137) Не мога сама
да се пусна оттук,
защото това е дурбунът на Чулман,
но мога да те кърмя!”.
(138) Известно време тя
кърмила Банджар
със своето мляко
и той много заякнал.
(139) А кошутата дълго търсила
Банджар по Земята,
за да се отблагодари
на своя спасител.
(140) Като не го намерила на Земята,
кошутата разказала на баща си за Банджар
и го помолила да му помогне,
ако той е попаднал под земята.
(141) Алабуга отишъл при Чулман
и го помолил
да помогне на Банджар, ак той
е попаднал под земята.
(142) Чулман обиколил дурбуните
и, като намерил Банджар,
пуснал го
обратно на Земята.
(143) Тутакси се отправил
щастливият Банджар към тюмена –
и видял, че някой
лежи до неговата Тамя.
(144) Извадил той своя чиркес
и искал да нареже Раджи,
но Кура и Бура
го спряли.
(145) Казали му те, че това е Раджи –
неговият роден син,
когото той не познал
заради маската на Кавес.
(146) Изгубил свят Банджар
от това, че едва
не убил любимия си син,
по който силно тъгувал.
(147) Междувременно приятелите
почнали да танцуват върху купчините,
превръщайки камъните и съчките
в горящи въглени.
(148) Но приятелите не прекратили
своя танц,
макар да изгаряли краката им
от нагорещените въглени.
(149) Те спрели едва тогава,
когато въглените изстинали
и се превърнали
в сиво-черна пепел.
(150) Те внесли пепелта в тюмена
и шеките посипали с нея
телата на Тамя и Раджи
така, както трябвало:
(151) с пепелта от мъжката купчина
посипали Раджи,
а с пепелта от женската купчина –
посипали майка му.
(152) Тогава Тамя и Раджи оживели
и излезли от капчезите;
приятелите ги прегърнали
и заплакали от радост.
(153) Свестил се и Банджар -
и заридал заедно с тях:
не бил и мечтал той
за такова щастие.