В своята “История” Карт Нариман разказал за суровия бахадир Кьор Батир-Тухчи, който през 1010 година в двадесетгодишна възраст сменил в Ахилската война [войната на Василий II с дунавските българи] своя баща Мамат и в знак на състрадание към ослепените кара-бурджани [дунавски българи] приел прозвището Кьор „Слепец".
За тази битка от 1014 г. от него е било известно следващото:
През тази година миджан-българската (миджан-Мизия, северна България, б.р.) армия на царя на Кара Бурджан [Дунавска България] Джамил с 20 хиляди бойци влязла през Кук ор в широката клисура Балин-Гюз (Ключ-Беласица, б.р.) с намерение да удари във фланг армията на кан-урума [Василий II Българоубиец].
Джамил [Самуил], командващ армията заповядал на Кьор Батир да охранява клисурата от запад, а два сербийски [славянски? сръбски?] полка на бий (бей, управител,б.р.) Налим – от изток. Когато Кьор Батир предложил на царя, че е по-добре да постави вместо склонните към грабежи сербийци дисциплинирани миджани (мизийци), Джамил му казал: „Миджаните са слаби в планините, а сербийците са родени планинци!“ На Кьор-Батир ми се искало да отбележи, че и неговите барънджарци са равнинни хора, но замисляйки се, замълчал за да не предизвикват думите му ненужни препирни преди битка.
Никой не знаел, че Налим вече е изменил на Джамил и заедно с урумците (ромеите) намислил да погуби българите!
Когато миджанската армия се насочила към Кизил Ор [Южния проход], то сербийците запушили Кук Ор [Северния проход] и от източния гребен започнали да убиват миджаните с оръжия, дървета и камъни. Урумците в това време запушили Кизил Ор и от високо прикритие започнали да обстрелват миджаните. Част от сербийците и урумците по заповед на кан-урума [ромейския император], се насочили към мястото, където стоял полка на Кьор-Батир. Батир и неговите воини успели с въжета да се вдигнат от клисурата на своя западен гребен с 5 хил. миджани, заедно с Джамил и неговия племенник Джан-Бирман [Иван-Владислав], след което, отбивайки ударите от нападащите от две страни урумци и сербийци, отстъпил в столицата на Макидан (Македонска България) при Барадж [Гаврил-Радомир].
След гибелта на последния макидански цар на Кара-Бурджан Джан-Бирман, неговият младши син Харун [Аарон] поръчал да предадат на урумците: „Ако ми позволите да изкарам от Кара-Бурджан (Дунавска България) ак-българския [волжско-българския] полк - то аз ви се предавам, а ако ли не - аз се обявявам за кара-бурджански цар и с този полк тръгвам от Макидан към Табързай [Добруджа]!“
Колкото и зъл да бил кан урума към ак-българите, наложило му се да разреши на Харун свободно да изкара полка на Батир зад Иждар [Дунав]. По-късно няколко от синовете на Харун излезли от Аряк [Армения] в Ак Булгар [Волжска България] и все още живият Кьор-Батир успял да им уреди добри служби.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
