Надарският надпис

Вчера след 9 години (първо търсене 2008-ма), се върнахме да търсим Надарският надпис и го намерихме. Надписът излезе от забвение след цели 50 години. В България, това не е за добро, винаги е за лошо.

През 1968-а г. отец Димитър Василев от с. Кремене заснема древен надпис в околностите на с. Надарци, смолянско. Показва му го местен овчар, а снимките са съхранени в Държавен архив, гр. Смолян.

За надписа знаем от близо 10 години, публикували сме го и в Интернет ("България – люлката на писмеността"), но първият опит за откриването му беше неуспешен. За щастие вторият път сполучихме и днес, петдесет години след откриването му, представям първите съвременни снимки на актуалното състояние на надписа.

Все още е рано да се правят заключения, но на първо време трябва да отбележим няколко важни неща:

1. Надарският надпис съществува и към 14.05.2017 г. е в сравнително добро състояние, което позволява да бъде изследван.
2. Той не е 'игра на природата', произходът му без всякакво съмнение е изкуствен.
3. Правен е с много тънко длето, повечето от знаците са тесни и дълбоки.
4. Знаците имат своите аналози в писмената система на праисторическата култура Винча от територията на Зап. България и бивша Югославия (6 – 5 хил. пр Хр.), както и в надписи като този от Белинташ и Ситово.
5. Макар да е рано да говорим за датиране, много е вероятно надписът да е изсечен с кремъчни сечива в далечната праистория (съвсем наблизо се намира с. Кремене с находищата си от кремък, които са привлекли праисторическите хора и които могат да се видят и днес). Друг вариант е да е изсечен с желязно длето през Желязната епоха, като са използвани много по-стари писмени знаци, съхранени през хилядолетията в това диво родопско кътче.

Така или иначе, надписът е факт и е още едно хилядолетно свидетелство за древността на българската писменост (която освен Кирилицата включва още няколко писмени системи и стотици знаци) и за ролята на дедите ни при създаването и разпространението ѝ.

Мартин Константинов
15.05.2017 г.

Намерихте го все пак!! Колко го търсихме тогава, но когато реши Небето, тогава става.
Поздравления и гледайте да не прочетем пак в сп. 8 за Валерия Фол как го е открила.
Браво на вас!

anti666 писа: Намерихте го все пак!! Колко го търсихме тогава, но когато реши Небето, тогава става.
Поздравления и гледайте да не прочетем пак в сп. 8 за Валерия Фол как го е открила.
Браво на вас!

Небето отвори района, каза: "Заповядайте". Лично аз съм пропуснал 2-3 светилища там, на които трябва да отида.
Има разлика с битката, която водим в Сърнена гора, която се пада в Брезовска община. Община, която още при соца е поставена под контрола на службите и досега си го смятат за бащиния, но ние настъпихме, овладяхме територия и заехме доста солидни позиции. Ще ги изтласкаме и оттам. Всичко трябва да мине под контрола на Българите, а не под контрола на тия льондрьовци. Настъпление и сеч, му е майката.

Надписът все пак едва ли е правен с кремъчни сечива, не съм сигурен дали това е възможно, защото кремъкът е крехък. Най-вероятно е изсечен с бронзово длето и е на 4-5 000 г. Но знаците са си праисторически, в това съмнение няма.

Сакар писа: Надписът все пак едва ли е правен с кремъчни сечива, не съм сигурен дали това е възможно, защото кремъкът е крехък. Най-вероятно е изсечен с бронзово длето и е на 4-5 000 г. Но знаците са си праисторически, в това съмнение няма.

Не е задължително, да е с кремъчно сечиво или с длета от бронзовата епоха. И халколита, каменно-медната епоха, също си има своите длета

Примерно

www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=15388&fullsize=1

Тази табела отново ни спестява, тъй да се каже за българската наука. Ние, можем да бъдем спестени на широката публика, но не и забравени, защото нещата са се появили отново, благодарение на нашият търсещ дух, търпение, вяра и неистови усилия. На нас, Йордан Стайков и Мартин Константинов. Това са двамата (с техните семейства), поради, които Надарският надпис, отново се показа на бял свят. Той може да е открит през далечната 1968 г, , но освен едната черно-бяла снимка, друго нямаше! Мартин Константинов и Йордан Стайков повярваха, че надписът не е разрушен от иманяри и го търсиха неистово в продължение на години, докато един ден, късметът просто им се усмихна)) Това е разказ на случил събитията, а не на страничен наблюдател. Началото на нашите търсения започна 2008-ма, когато сведението за този надпис се появи в една от книгите на Никола Гигов. Там той бе наречен кременски надпис, не надарски)) Знаете ли, какво огромно значение има това за двама човека, които отиват на едно напълно непознато за тях място, да търсят една загубена игла в купа сено? Представяте ли си, какъв дух трябва да имаш, каква вяра и въпреки оскъдните финансови ресурси, да успееш? Нали се досещате, че първото ни отиване бе в село Кремено и бе просто "гонене на Михаля", защото пък там разбрахме, че надписът не е в Кременя, а в една от махалите Надарци. Междувпрочем, този район е родното място на Рофинка, защото тя е живяла в една от махалите на Кремено. Аз лично бях напълно уверен, че ще го открием, рано или късно. Не знам, откъде идваше в мен тази вяра, но аз знам, че тя идва от интуицията ми. Знаех и толкова! Нема как, наложи се да се върнем и след време да потърсим помощта на Зоя Начева, служител на ДА "Смолян", моя позната и приятелка, днес вече пенсионерка, тя ни насочи към един бивш милиционер на име Трендафил, който беше присъствал на откриването и заснемането му. Както виждате, изскачат имената на още личности, освен въпросният поп Димитър Василев. Трябва да сме обективни. Само като чух, че е милиционер, силно се разколебах, въобще дали да му ползвам услугите... Искам да съм искрен: аз не вярвам на милиционери дори бивши и с право. Но, нямахме избор, трябваше ни поне насочване и посочване на мястото, където е бил, за да не се лутаме, по всички възможни скали в Надарци. Трендафил, разбира се, ни заведе на мястото, изсечени в скалите две пътеки, водещи към самата махала Надарци, те са горна и долна, но Трендафил ни насочи към долната и ни накара да се взираме в скалите на пътеката, защото според него надписът бил на самата пътека. Вие представяте ли си? Цял ден, ние се взираме с един милиционер в една пътека в една почти пуста махала в Родопите? Както знаете, надписът, впоследствие се оказа на горната пътека и то не на самата пътека. Оказах се прав, милиционерът ни показа мястото, но това не доведе до преоткриването и намирането на надписът. Разбира се, докато се мотахме безплодно по долната пътека, аз отскочих и претаршувах и горната и там открих два знака върху един камък, което ме обнадежди и останах с убеждението, че той е на горната, не на долната, но Трендафил каза, че е на долната, но не бил съвсем сигурен, защото това било преди 40 години.Особено се жегна от забележката ми, че едва ли надписът е върху пътеката, защото, ако е върху скала върху пътеката, щяха да си личат скали от издълбаване, а и самите пътеки, макар и да имаха подходящи плочести камъни за целта, със сигурност върху тези камъни, нямаше следи от каквито и да е било изсичания, някога. Това беше първото търсене)) Лудост, а? Постепенно ние, преустановихме търсенето с годините, защото се насочихме към други обекти в Родопите и други планини в България. Разбира се, Мартин Константинов като райковец продължи да изследва нещата в районът около Кремене, откъдето излязоха много неща, като грандиозното светилище с хоризонтални трапецовидни ниши "Кралев камък".Аз се включвах в тези изследвания, когато мога и когато трябва. Разбира се, аз никога не съм губел в съзнанието си Надарският надпис и така един ден, решихме да наблегнем на Кремено, за да видим дали там няма някой, който знае още нещо за него. Така открихме един човек с нашите интереси, с който си паснахме психологически (това е много важно) и който ни показа доста селища и светилища в района и рече на въпросът ни: " Изчезнал? Никъде не е изчезнал, надписът и не е разрушен, покрит е с мъх. Оня ден го гледах". И ни заведе, беше отстрани на горната пътека, а не върху нея. Минал съм покрай него, но понеже съм гледал повече върху пътеката и над нея, а не под нея, не съм го видял, онзи път. Така, надписът се появи отново. Ние премахнахме със собствените си голи ръце и нокти, зеленият мъх от знаците му...!
Апропо, ние имаме също принос в откриването, оповестяването и популяризирането на Беланташкият надпис, оповестен на табелата, който отново е около една от махалите под Беланташ. Но, тогава бяхме в голям експедиционен екип с инж. Димитър Чиликов, който вече не е между нас, с Емил и Златка Тихолови, живеещи днес в село Орехово и с хора от Асеновград и т.н. Годината бе 2006-та. Мартин Константинов го нямаше, защото тогава още не се бяхме запознали с него. Димитър Чиликов лично ме покани да бъда с него, тогава, за да можем да направим известни съпоставки със Ситовският надпис, но Беланташкият се оказа друга "школа".

Мартин Константинов:
Точно така е, иска се вяра, дух и изследователски хъс, за да изтръгнеш Знанието от небитието на забравата, в която тънеха до преди да се появим най-важните свидетелства за древността и значението на българската цивилизация. В това небитие тъне и до днес масата от народа ни, приковали мечтите си в материалното и обърнали гръб на "чертите и резките", с които дедите ни пишеха не само на камъка – пишеха върху Небето. А що се отнася до Беланташкия – да беше само той. Май трябва сериозно да помислим за книга с всичките ни "митарства" в канските ни усилия да запалим туй що не гори

anti666 писа: Намерихте го все пак!! Колко го търсихме тогава, но когато реши Небето, тогава става.
Поздравления и гледайте да не прочетем пак в сп. 8 за Валерия Фол как го е открила.
Браво на вас!

Както се очакваше няма и думичка, че истинският откривател на този надпис е Движение "Воини на Тангра". Това само за сведение на едни, които грачат, че сме (цитирам Боко Тиквата) само едни толупи, които спят до обeд и после започват с хейта
Няма да е лошо да се види кой е поръчал тази табела и да му се каже да си оправи неистината. Защото другото име на неистината е лъжа и тя ще рефлектира в личен план върху него.
За защо е неистина? Няма как да е открито нещо, което не е открито до 2017г. Има една снимка на нещо и толкова.Например споменатият Ситовски надпис, за него се е знаело от местни овчари отпреди, но едва през 1928г е открит, картографиран и изследван реално от археолога Александър Пеев. И вече оттам нататък се знае точното място.
В случая с Надарския надпис това не е така. Аз мога като участник в първото неуспешно търсене през 2008г да го потвърдя и това ме касае лично. През 1968г на някой му е направило впечатление, снимал го е и после забравил. Няма археолози, няма картографиране, няма дори писмени данни къде се намира за поколенията. Дори починалият през 2016г Никола Гигов от Смолян просто го споменава, но не му е истинския откривател. Движение "Воини на Тангра" първи го свързаха със Ситовския надпис. Движение "Воини на Тангра" първи в 2008г.организираха реално търсене с конкретна цел - откриване и увековечаване за поколенията. Небето 9 години по-късно ни даде възможност да се увенчаем с успех. Така че истинските откриватели сме ние и по-конкретно така недолюбваният Йордан Стайков и Мартин Константинов. Кой поименно първи го е зърнал е без значение.

Това е истината и държим авторите на тази табела да я знаят и поправят стореното!
Дата на откриване:14.05.2017
Откриватели: Движение "Воини на Тангра" (Йордан Стайков, Мартин Константинов).

www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...pid=15946&pos=-15946

Вече имаме до надписа и екопътеки с указателни табели по евреопроект. Да не би някое бодро туристче-айларипче да го пропусне. За истинските откриватели няма и думичка. Двамата с Данчо го търсихме още в 2008г. (без успех), той втория път го открива и изчиства на 14.05.2017 г. Това е!

Очевидно е за лошо! Сега след екопътеката, очакваме по еврейската Нова ТВ между прогнозата за времето и рекламите бодро да ни информират как да стигнем до там в почивните дни, за да се постнем във Фейса. Уау! Нали е модерен приключенския туризъм и всяко татуирано и обезкосмено дупе трябва да заведе кифлата си някъде, за да събере лайкове.
Някой ще каже, какво като сте го открили, това не е запазено за вас. Така е, пичове! Нали е демокрация, всеки има правото да отиде там с новото си джипче, да си хвърли тоалетната хартия като се изходи в шумките, да хапне и пийне, да се пофотка и прибере в града по живо-по здраво. Проблемът е, че след тях местната власт и НПО-тата се усещат, че могат да се направят пари от посетилите. И се започва първо с екопътечки, къщи за гости и инвестиционни проектчета, платени паркинги и огради и накрая какво имаме? Имаме поредното поругано и угаснало българско светилище.

За да не съм голословен, вземете например Щутаграда, Мадара или Беглик таш в Странджа как се тераформирани в последните години.

Изтупвам темата отпреди година защото отново се оказах лош пророк. Това лято най-сетне успях след 16 години да отида отново в района на Надарци. По друг повод, но използвахме възможността да видим вече преоткрития Надарски надпис. Това което не успяхме през 2008 да открием и Йордан го намериха чак 2017г.
Кво да ви кажа, някога дивия и почти безлюден път към Кремено е просто напълнен с коли, щъкащи слънчасали туристи, увеселителни паркове и развлечения. Кипи живот както се казва, а местните шебеци пълнят гуша, вероятно има и за Тиквата чрез неговата Цветелинка. Пътят между Смолян и Пампорово също е неузнаваем и меко казано, отвратителен.
На връщане след Могила искахме да се качим на едно светилище. Пичове, стои една тетка на пътя и сака 4 лева на човек входна такса! Щото били почиствали екопътеката. Някой пак ще каже - "Кво от това? Минете изотазд". Не е това въпроса. Така от години (още като въведоха таксите) правим на Мадара, но не е там проблема! Ако някой не се досеща защо, значи е част от тази Система.
Какво е решението? То е очевадно вече и ще става все по-осезаемо. Няма тън-мън, да не се чудите после ама защо тъй. Ами защото така сме го пожелали!