Когато говорим за едно от прозвищата на Безименният Бог на дедите ни, а именно Гебелейзис, изпадаме в същата ситуация, в каквато ни поставят критиците на Тангра. Това прозвище (Гебелейзис) е споменато единствено от Херодот и се среща само в един пасаж от негов текст и то в различни вариации
www.thracians.net/index.php?option=com_c...ew&id=364&Itemid=106
А пък нас ни упрекват, често, че сме нямали извори и източници, в които да е посочен Тангра в нашите земи, а само една колона, която свидетелствувала за Него, ама и тя била фалшификат, според триумвиратата на тракизиращите ристиени в България (Пламен Пасков, Емил Живков и Павел Серафимов). Е, г-да, така е и с Гебелейзис. За него се знае по нещо, защото е приравняван със Залмоксис. Но Залмокс е един доста по-късен персонаж.
Затова просто констатацията на науката на това прозвище на Безименният Бог, с което се характеризират някои негови проявления е незадоволителна. Тук има малко по-добра информация и по-точен анализ на прозвището
www.geticagame.com/index.php?loreart=gebeleizis
“В старият пантеон, преди идването на Залмоксис , Гебелейзис (Gebeleizis) е върховен бог , господар на Земята и Небето, бог на бурята, гърма и светлината и пазител на тайните на живота и смъртта. Той е и бог на войната и на военната аристокрация”.
Тази изключително точна хараткеристика, ще потвърдим с анализа по-долу.
Смята се, че коренът на прозвището има индоевропейски характер и произлиза от g’heib ( светлина, мълния).
en.wikipedia.org/wiki/Gebeleizis
Ние ще допълним картината като се обърнем към древнобългарският Шумер, където това прозвище е под формата Гибил (Гебал).
“Гибил (Gibil) в шумерската митология е богът на огъня, в различни версии син на Ан и Ки, Ан и Шала или на Ишкур и Шала. Той по-късно прераства в акадския бог Герра (Gerra).
В някои версии на Енума Елиш за Гибил се казва, че поддържа острия връх на оръжията, има всеобхватна/голяма мъдрост, и че съзнанието му е "толкова огромно, че никой от боговете, не може да го проумее". Някои версии поставят Гибил като господар на огъня и огнището, който също притежава мъдростта на металургията.”
Тук прозвището обладава, не само небесен, но и земен характер, като влиза в сферата на бита и технологиите или по-точно е пряко свързано с рудодобива, металургията и военното дело (производството на оръжия). Нещо, което е посочено и в по-горният текст, визиращ Гебелейзис като бог на войната и военната аристокрация.
В Египет, Гебелейзис, това е бог Геб, който обладава освен строго земни, като бог на земята, и небесни характеристики
www.egyptianmyths.net/geb.htm , когато с Нут, създават Световното Яйце, от което излиза Светлината.
Коренът “Gbb” означава “трупам”, “скупчвам” и Зекария Сичин в труда си “Войните на боговете и хората” го тълкува, като участието на Геб в строежа на пирамидите , но ние когато знаем, че първият йероглиф, с който се изписва Геб е патицата
bits.wikimedia.org/static-1.23wmf6/exten...ro/img/hiero_G39.png и се обърнем към “Сказание за Чулман”, там виждаме
(56) И тогава Турун-Аби
се превърнала в патица,
гмуркала се в морето и започнала
да събира топките в купчина.
(57) Накрая върхът на тази купчина
се издигнал над морето –
така се образувала сушата,
а Чулман веднага кацнал на нея.
Текстът съвсем ясно демонстрира сътворителната динамика, която съдържа глаголът “гбб” – ‘трупам”, “скупчвам”. В египетският мит за Сътворението детето-слънце стъпва върху твърдата почва на първичния хълм и създава закона на Вселената, богинята на Истината – Маат.
Нека сега видим и земният приложен характер на “гбб” (gbb) в областта на рудодобива. Отново ‘Сказание за Чулман”
(62) От тази шлака
турбийците натрупали
огромни планини,
които се наричат Егуба.
Затова нека се върнем отново към прозвището на Гебелейзис в древнобългарски Шумер – Гибил.
www.symbolarium.ru/index.php/%D0%93%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%BB
Той освен носител на светлина и чистота е и причинител на смърт и разрушение (както Шива – разрушение и възкресение). Баща му е бог Енки и като негов син, Гибил е помощник в заклинанията и разрушител на магьосничеството. При него идва бог Мардук да пречисти и освети своите отличителни белези на властта (инсигнии). Гибил, заедно с Енлил унищожават град Ур и неговите хора.
Факти, които изтъкваме, за да подчертаем, че днешната ни дума “гибел”; “погибел”, най-вероятно идва от прозвището на Гебелейзис/Гибил като очистител и разрушител.
Забележително е представянето на Гебелейзис като като “ ездач, придружен от куче. Той носи копие (пика), което хвърля по един глиган.”
Такъв е и образа на възродения алп Иджик Алабуга в ‘Сказание за Чулман”, наречен също Аспарък
(231) Ти обичаш хората
и своя баща Субан,
затова приемай образите
на човек, мечка и елен.
(232) Навсякъде язди на кон
в образа на прекрасен конник,
съпроводен от своето
ловджийско куче.
(233) А ако е нужно,
лети по въздуха,
гмуркай се във водата
и тичай по-бързо от всички...”.
Мадарският конник
www.biofriendsbg.com/wp-content/uploads/.../madara-horseman.jpg 
