Описвам една област до Нова Загора, която не е известна на живеещите по-далеч. Това е връх Свети Илия, намиращ се на светиилийските възвишения - южно от Нова Загора, град с хилядолетна история.
До мястото се стига след 30 минутно катерене след с.Графитово състоящо се от няколко къщи .
От малък ми е известно за тази местност, но вътрешно го свързвам единствено с негативни чувства, поради това че там предимно на Гергьовден циганите от околията се събират да си вършат циганиите под предлог, че е свято мяесо за тях. А циганиите им си личат от поместените от мен снимки, направени днес на 22.12.13г.
Върха е древно светилище, но по време на турското робство тук е действал човек, който е обедининявал християни и мусулманин. Това според писанията. Пействам какво има в нета за това:
Историческа справка
Намира се на върха св. Илия /Ада тепе/ на 3 километра северно от с. Сокол. Наричат го още: Текето, Тюрбето, Тикята, Ердуванлийското кале. Почти до средата на миналия век са го наричали Ердуванлийското теке. Първи сведения за името се откриват в “Статистическия алманах на Старозагорския департамент за 1884 в статията “Записки върху състоянието на лесовете в Старозагорския департамент”, Много разкази и легенди са свързани с тази местност, отнасящи се най-вече до отдаване почит на богове. Най-ранните следи от човешко присъствие са от ранната желязна епоха. Характерно за езическия период е, че светилищата са свързани винаги с някаква особено природно образование – скали, върхове или извори. Тази местност съчетава и трите особености: има висок връх, самият връх и южният му склон са изпъстрени със скали притежаващи особен цвят и форма, а под южния склон има кладенец /извор, аязмо/ със сладка студена вода. Разказва се, че преди Османско нашествие е имало малка църква насеща името на св. Илия, която дава и името на възвишенията. Първите писмени сведения за Текето са от известният турски пътешественик Евлия Челеби. Ето и неговите дословни бележки: “От село Конес на юг, на един час разстояние от града, на пловдивския път, се намира друга една прочута местност, називаема Ада тепе, която е много висока: половин час трябва да се изкачи човек на върха. На сомият връх се намира гробницата на Кадемли Баба Султан, който бил роб на казашкото племе, което живее във фагфурските земи, обаче се предал на Божа служба и получил разрешение от Ахмед Ходжа Исеви /дервишки водач/ да дойде в Румелия. Дервишките си одежди получил от Хаджи Бекташ Вели /основател на дервишкия бекташийски орден/ и избрал това високо бърдо за свое жилище. За 7 години вътре, той изкарал много хиляди свои ученици. Погребан е на това високо място. Когато Челеби султан Мехмед се научил за смъртта му, веднага изпратил куриери, които издигнали това свято кубе. Същия султан направил отделно теке, един имарет, килер, месчид и площадка, като им привързал 7 села като вакъфи. Всички вилаетски аяни почитат този светец и отиват на поклонение на гроба му. Приживе той бил овчар и свирил на кавал. И сега този кавал виси над главата му.” Тридесетте години на миналия век, пъдаревския дюлгерин Желязко сменя полумесеца със християнски кръст. Все още там се празнува – българите празнуват на Илинден, а турци и цигани – на Гергьовден.
Културно-туристически потенциал
Бр. места за нощуване:
Информация за туристи: Гробницата /тюрбето/ на Кадемли Баба Султан /с истиско име Муса Чобан/ представлява седемстенна призма със ширина на страната 3,60 метра и височина – 7,50 метра, с квадратно преддверие със стени по 5 метра.
Снимката от днес на гроба е тази:
Ориентацията на гроба е на изток.(главата) Вратата на снимката е на изток. а на заден план се вижда нишата с икона на Божията майка и в близост метален свщник. Който страно не е откраднат.
Тюрбето е посещавано от християни и си личи, че скоро са палени свщи и са поднасяни дарове в нишите.
През вратата се вижда гроба, като дъното на снимката е на изток:
prikachi.com/images/724/6876724l.jpg
А ето циганското "искувство" , което е все същото където има цигани:
Иначе мястото е древно светилище, римска крепост, турско тюрбе, християнско светилище....
А самия погребан в тюрбето Кадемли Баба Султан /с истиско име Муса Чобан/ е обучавал едновремено мусулмански и христиански свещеници. Което ме навежда на мисълта , че човека не е нито мусулман, нито ристиенин. И най-вероятно е бил духовен проповедник на религия изповядвана преди ристиенството и мусулманството.
Това съобщение е редактирано от
Георги-НЗ на 22.12.2013, 23:19
