св. Архангел Михаил, с. Лилково, Родопи

Изграждането на църквата в Лилково трябва да е започнало през лятото на 1858 г. Тогава, според преданието, на ден - на "светата Неделя", Ахмед ага "случайно" завтасал лилковски жени да палят свещи и да поставят "питурки" край джамията. Ахмед ага, щом видял това, веднага отишъл при тогавашния мухтар на селото и го попитал каква е тази работа. Абдула ага, пък и други българи мохамедани му обяснили, че там, дето е сега джамията, някога била църквата на българите от Лилково и че турците я съборили, за да построят джамия върху нейните основи. И сега, когато на Ахмед ага всичко му се "изяснило", наредил да се построи църква на българите, та да има и те къде да се молят /273/.
Виждаме, че не само голям деспот, но и голям артист и още по-голям демагог е бил Ахмед ага. Та той много по-отдавна е знаел как стоят нещата с разрешаването на строен на църква в Лилково и дори е възможно да е помагал при изготвянето на "нужните документи" от кадията, за да услужи на мютесарифа, например. Така изиграната от него комедия и до днес се помни като особено благородно дело от повечето стари лилковци.
И пак по нареждане на Ахмед ага, мухтаринът на Лилково-Абдул ага, сам забил колчетата в центъра на селото и очертал основите на църквата с абаджийс-ки аршин от 68 сантима, а не с дюлгерски - дето аршинът е от 76 сантима. Така с "благословията" на Тъмрашлията църквата станала по-малка по размери, отколкото било отбелязано в разрешителното на султана /202, 242/.
Не могли по-първите хора в Лилково да не се съгласят с нарежданията на Ахмед ага и приели мерките на Тъмрашлията и неговите хора - в противен случай могъл да се проточи строежа на църквата или въобще да не стане. И тогава се вдигнало цялото село да помага на строежа - кой с каквото може. Дори българомохамеданите от Лилково, като минели покрай скелите, спирали се, вземали по .някои и друг камък, качвали го при майсторите и чак тогава отминавали. Само дядо Ристон Митрев не се явил на строежа и отказал да даде пари за майстори и материали.
Тогава Ахмед ага наредил на всички лилковци да се съберат в местността "Чевермо блато", където дядо Ристон имал голяма ливада. Тази ливада Абдул ага, по нареждане на Ахмед ага Тъмрашлията, разделил на "Корст" /на четири чейрека/ и ги представил за продаване на търг. Купил два чейрека Костадин Герджиков и другите два чейрека-Костадин Златанов Кехайов. Оттогава местността се нарича ""Корст" /202/.
Дядо Ристон Митрев е живял по онова време в Митревата къща, която си е била тяхна стара къща. В тази къща е живял неговият син Костадин и при него дядо Ристон е доживял старините си /т.е. в къщата на баба Марина Митрева/. Другата Митрева къща, в която е живял Георги-другият син на дядо Ристон, е била закупена от Мирчюви, които са се изселили. Смята се, че Митреви са пришълци в Лилково и както беше посочено /251/, дошли са от село Митреница -Тетовско, Македония. Първата къща на Митреви, която те купили в Лилково, също била Мирчюска, та тази своя първа къща Митреви наричали "старата" къща.
През 1859 г. Хаджи Георги от Косово, "баш дюлгеринът" на Рупчос, построява църквата в Лилково. Това се потвърждава и от надписа при входната врата на Лилковската църква "Св.Арахангел".
Уста Георги Хаджийски /или Уста Хаджи Георги/ е роден около 1810 г. в с.Косово. Отрано останал сирак, той тръгнал с майка си по просия. От 9-годишен го дали да учи занаят и да стане строител. От работник, чирак и калфа стигнал накрая и до майстор. После сам повел тайфа от зидари, за да обикаля строителните площадки по цялата Османска империя.
По време на строежа на църквата в Рогош през 1871 г., Уста Хаджи Георги заболял от малария. Едва се прибрал болен в Косово и много скоро след това починал/152/.
Има предание, че Уста Хаджи Георги е построил и къщата на Бо-дурския поп в Лилково - днес частично запазената стара Кашедарска къща в селото /273/.
Георги кехая от Лилково, преди да започне строежа на църквата, на сън видял - по разказа на Калина Ал. Божилова, негова внучка, как свети Арахангел и света Неделя влизат в селото призори, откъм "Господе".

СВЕТИ АРАХАНГЕЛ ЗАБИЛ МЕЧА СИ ТАМ, КЪДЕТО ЩЯЛ ДА БЪДЕ ОЛТАРЯТ НА НОВАТА ЦЪРКВА И ВЕДНАГА СЕ ОЧЕРТАЛИ ТЕМЕЛИТЕ, а света Неделя - поседяла, поседяла, че слезнала тъжна надолу към джамията и там седнала да поседи край стените на джамията. Като разказал този си сън на лилковци, те веднага решили, че това е знак от Небето и сложили име на новата църква - "Св.Арахангел".
Нека новата църква да е "Свети Арахангел", пък на "Света Неделя" ще видим - и на нея ще и дойде времето, рекли си лилковци.
- Ката нош и ката дон - глас един, глас вотре в мен ми говори: "Изгради, Гьорги, стена - висока стена и обиколи с нея църквата, та да не ровят кокошки това свято место и кучета да не го опикават" - казал един ден на лилковци в черквата, Гьорги кехая, после събрал майстори и със свой средства ограда издигнал и оградил с нея църквата.

И като изградили, майсторите, стената - сам Георги кехая мермер камък докарал и на него, с чук и шила чиличени, майсторите надпис изчукали:

- И като издълбали надписа, на майсторите Георги кехая таен знак показал - знак, дето сам Господ на българите бил оставил, та с този знак, издълбан най-отдолу /в ляво/, бил завършен надписа /204/.
На този надпис, издълбан с големи старобългарски кирилски букви върху мраморната плоча, която е взидана в стената на юго-западния горен ъгъл и то близо до външната входна врата, която сега е зазидана, можем да прочетем:
" 1811.Б0ЖИЛОГЛУ ГЕОРГИ КЕХАЯ " - Това е съвременния прочит на
надписа, след което следва "тайният" знак.
В надписа са посочени годината на раждане и бащиното име на Георги кехая. "Тайният" знак, разчетен, показва, че оградата на църквата е построена през 1865 година.
За отправна точка, при разчитането, взехме 1859 година, когато е завършен строежа на църквата, а също и твърдението, че пет-шест години след това осветили църквата и то на нейния храмов празник, когато била изградена и църковната ограда /238/.
Сега да разчетем "тайния знак", оставен от Георги кехая: триъгълник и черта - спусната от. основата му надолу.

Годината 1859 е носител, по древно българския календар, на зодиакалния знак - Куче /128/. Оттук нататък, по Зодиакалния кръг с център Слънцето - изразено тук с триъгълник, стигаме до зодиакалния знак-Дилом, т.е. Змия - означена с отвесна черта, а това ни препраща към 1865 г., т.е. годината на Змията, когато е иззидана църковната ограда.
След като завършили строежа на сградата, лилковци повикали майстори иконописци и зографи чак от Дебър - Македония. В окончателен вид църквата "Св.Арахангел" била завършена и осветена през 1865 г. и станала архитектурна ценност и паметник на изкуството в Лилково.

(Из "Лилково - камъни, богове, руни". А. Личков)

Още за Архангел Михаил, тук liternet.bg/publish/akaloianov/stb/mihail.htm

Олтарните двери оформят един стар български знак - тризъбеца. В средата му стои великият Феникс, символ на възкресението от собствената си пепел, а другите му два лъча завършват с два грозда. Това са символи и са цял разказ.

Плочата съдържа древнобългарски държавни символи - седмолъчна розета горе, представена чрез цвете и шестолъчна розета долу, под опашката на орела, пак представена чрез цвете. Общият им сбор дава числото числото 13. В средата тялото на двуглавия орел е схематирано чрез Великият Овал, Космичното Яйце, символ на Абсолютното, Неизречимото и Неописуемото Начало на Сътворението.

"Тайният знак" останал от Господ на Българите, изсечен при черковата св. Арахангел е всъщност руната Тир, Тайр, Знакът на Воина!

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...rpics/Runa%20Tir.jpg