Кози грамади - Планината-дом на Бог и човека

Всички снимки в три страници, тук

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=339

Кози Грамади... Какво ли не се е изписало за него. Интернетът е пълен с информация, къде нужна, къде ненужна. Нашето второ посещение на този връх в дена на изборите в обречената республика ни донесе не само голяма радост, но и благодат, която Небето изсипа върху ни за едно много кратко време, без да ни удави и премаже от “тежестта си”. Не бихме могли и да предположим това, което ни се откри, след дългото наше отсъствие от този връх, след години време. Затова решихме този път да го изкачим докрай и бяхме си набелязали в плана, освен да видим докъде са стигнали разкопките при “резиденцията”, да намерим и пещерата-утроба, която засега е единствената официално отбелязана в Средна гора. След здраво маане на краци от Четиньова могила до Старосел, по черният път (над 10 км) се озовахме, най-накрая при прословутата Брезина поляна, в чиито околности се е намирал уникалният мегалит Уйов камик, взривен от местни иманяри, по думите на местните в Старосел. Разбира се, по никакъв начин, не бих разбрал, че по този път ще достигна Брезина поляна, ако не бях нанесъл координатите й на джипиеса си и не следях какви обекти ми показва в близост нашият маршрут. Жегата безмилостно ни газеше на 12 май и ние доста я проклинахме, защото не сме свикнали месец май да е юли. Проклятия отнасяше на всяка крачка кой ли не, но най-вече политическата олигархия в България. В крайна сметка се оказа, че след толкова години сме запомнили пътя, който от Четиньова могила е с много рядка маркировка (бяло-червено-бяло за хижа Фенера), и безпогрешно достигнахме до “резиденцията” , която е на около 1100 м надморска височина, а върха е на 1346 м, (поне по моя джипиес), т.е., ако искате да изкачите върха от резиденцията ви чака 200 метра здраво и само нагоре. Именно този път “резиденцията” ни “проговори” . Изградена изцяло от изкусно издялани огромни квадри, излъчваща тотално достолепие и мощ, в съзнанието ми веднага изплува понятието Е. Кур , “дом, който е като планина” (на шумерски). Но, докато в Шумер са строели храмовете тъй, че да наподобяват високите планински върхове, тук това понятие е недостатъчно, за да опише делото на онези, които са превърнали Планината в своя Дом. Затова Кози Грамади е символ на Планината като Дом на Бога и на човека, който го изразява. Именно в това си описание учените не са сгрешили, когато представят Кози Грамади като символ на “Свещената планина”, една сакрална територия, в която Небето се слива със Земята. Разбира се, понятието Е. Кур, макар и тясно само по себе си, не бива да бъде отхвърляно. Особено в частта Кур, чието значение от “голям”, “висок” (планина) в нашия език и днес напълно се припокрива с близкия топоним Уйов камик. Още повече, че никой не се е замислял върху понятието “Грамади”. Защо върхът не е наречен просто “Кози камък”, например? Защото в понятието “грамада” (грамада от камъни) е кодиран култ и свещеност. И то не само в нашата народностна традиция, но и в шумерската. Но каква? Когато Нинхарсаг идва да увещава Енки да капитулира, в голямата пирамидна война между боговете, той и казва: “Домът, който е като грамада, който издигнах нависоко - негова господарка бъди”. А когато се характеризира самият Е. Кур: “Е. Кур – божествен дом с остър връх, за Небе-Земя, отлично е снабден; Дом, чиято вътрешност сияе с червеникава небесна светлина, праща лъч, който достига надлъж и нашир; неговата величавост докосва плътта. Грандиозен зикурат, висока Планина на планините, твоето сътворение е велико и възвишено, хората не могат да го разберат”.
Оттук става ясно, че Грамадите не са една механична сборност от скали, и че те не са просто едни обожествени скали, както разсъждават редица наши археолози; Грамадите са Средището, което осъществява връзката Небе- Земя. Грамада е дори целият сграден фонд от изящни квадри в подстъпа към върха и на самия връх. Защото сграден фонд от квадри открихме и на самия връх. Трябва да отбележим, че с понятието Грамади са отбелязани двата съседни светилищни върха – Зборови Грамади и Кози Грамади. Понятието “Кози” директно ни отвежда към Асар/Дионис, на който едно от превъплъщенията/аватарите е козелът. Но козелът не е статично, а динамично въплъщение на Дионис, на Тор (сканд.), на Пушан (перс.), тъй като той е моторът на техните колесници, с които те шестват в Небето. С една дума, ако науката разглежда аватарът на Асар/Дионис като един връзка с общността на “по-дребните божества” или горските духове (панове, сатири, селени и т.бн.), ние сме длъжни да го погледнем и като животинския символ на едно техническо средство, чиято тяга преодолява гравитацията по вертикалът, т.е. на превъплъщение и символ, свързан с движението в Небето.
Интересно е и името на следващите Грамади – Зборови. В днешния български това звучи като сбор, събор, сборувам (събирам) и лесно би могло да се обясни като светилище, на което се сбирала свитата на посветени на Дионис или са се извършвали мистерии в посвещаване на огласените, но все пак трябва да се спрем най-вече на значението на тази дума, преди да я загубим окончателно или преиначим в днешно време, а нейното значение е “дума, глас, говор, слово” или просто това е върхът, на който се е получавало Божието послание и се е чувало Божието Слово, тук се е получавало откровението, извършвало се е предсказанието или се е получавало разрешението. Един връх с не по-малко значение и важност от самите Кози Грамади.
В този ред на мисли, ние не можем да говорим за градения от квадри дом/храм на Кози грамади, просто като за “резиденция”, т.е. да го приравним към чифлиците на тъмръшките аги и турски бейове, в недалечната епоха. Новите археологически разкопки показват вече нещо съвсем друго. Под тях са излезли на бял свят още много много сгради, голяма част от тях, отново градени с големи и изящни квадри, а останалото с изключително майсторска зидария от ломени камъни.
Най-вероятно става въпрос за древна наша високопланинска столица, играла същевременно ролята и на култов център. Величието, мощта и достолепието, което излъчва тя, неминуемо ни доведе до мисълта, че това е едно от местата, където да се коронова новият българският цар, като направо говорихме за император, за да не си играем на шикалки.
Но нека видим отново, как ги е описвал подобни места Шумер:
„Дом на оборудването, висок дом на вечността: основите му са камъни [които стигат до] водата; огромната му обиколка е покрита с глина. Дом, чиито части майсторски са съчетани; дом, правотата на чийто вой
великите, които виждат и орбитират, води долу за отдих... Дом, който е велик белег за възвишените шем; планина, по която възкачва се Уту.
[Дом], в чиито дълбоки вътрешности човек не може да проникне...
Ану го възвеличи."

До същия извод, явно са достигнали и учените, разкопаващи обекта:

“Там зам.-директорът ми Иван Христов разкопава първия и единствен засега тракийски град, чийто строеж напомня тези на доста по-сетнешните Плиска и Преслав. Досега всички открити тракийски селища, които генерично наричахме градове, всъщност са били светилища. Например като Перперикон, града от римската епоха. Или като Севтополис, древната ловна резиденция, изградена от дребни камъчета на калова спойка. Този град обаче е строен с огромни квадри. И понеже не е имало кой да ги разграбва, стените му са запазени на 2-3 м височина. Това е столицата на тракийския цар на Одриското царство през IV в. Терес Втори.”

Неслучайно, ние открито призоваваме да се преразгледат учебниците по история и в частта за Одриското царство, като се премахнат небивалиците, които пише за него и се наблегне изключително сериозно и пространно върху учебния материал за него, тъй като не бива една част от нашата велика и много важна история да бъде поднасяна по един толкова неглижиращ и долен начин.

Изкачвайки се над дома-храм, ние виждаме тук-таме пръснати камънаци, твърде малки, за да бъде изсечена в тях пещера-утроба. Започваме стръмно изкачване, между скални грамади, по които откриваме глиф “змия”, напълно идентичен с египетския такъв йероглиф и руната Инг (Ингуз), която е може би най-широко разпространения знак по нашите дворски врати и дувари по селата, а и в градовете, където има останали къщи. Тя е руната на Фрейр, бога на светлината, наричан още с имената Инг или Ингви. ( arsmagica.org/runs/germanskie_runy/runa-...-ing-starshij-futark).

Змията в Египет е била посветена на Амон Ра и е била защитник на нощната ладия на този бог, т.е. тук отново имаме символ свързан с движението по Небето.
Най-голямата изненада ни очаква на севeрозападната част на върха. Там откриваме един невероятен мегалит, който бе оприличен като протоформа на Айфеловата кула. Трудно може да се опише какво е това чудо, трябва да се види, защото е отново е изящество, мощ и култ съчетани в едно. Най-интересното е, че на дъното на кръглия отвор, изсечен в близост до основата му, допълнително и хоризонтално е изсечена и халка. Отворът е ориентиран по идеалната ос изток-запад. Това говори, че мегалитът най-вероятно е от времената на Потопа. Острия му връх много прилича на огромен кози рог или на гигантски зъб от динозавър. Пред отвора, има скален олтар приличащ на наковалня, а вляво от него са изсечени две малки ниши. Най-интересна е лявата част на мегалита, където елегантно е изсечена особена вълнообразна форма, която му предава непреодолима магнетичност. Можем да допуснем, че той изобразява единството на мъжкия и женски принцип.
Мегалитът е регистриран, най-вероятно от археолозите, защото е обозначен със синя стрелка.
Продължаваме да търсим пещерата-утроба, криволичим между скалите по върха нагоре и надолу и все откриваме добре изсечени и огладени квадрични, правоъгълни и с всякакви други форми каменни блокове, да се търкалят по склона. Свиваме към една скална стена, което е пробита с отвор в посока изток-запад, а над нея има 2 стърчащи скални стълба. Вдясно от нас се вижда скална пирамида, а по склона надолу, се търкаля керамика от желязната епоха. Когато достигнахме върха се оказа, че търкалящите се добре обработени камъни, един от които открихме с интересен жлеб, са най-вероятно от светилището на върха, върху чиито основи е построен и християнския храм (черкова). Това ли е т. наречената. от учените “каменна кариера”, от която се вземани камъните за “резиденцията”? Най-вероятно, значи тука някъде трябва да е пещера-утробата. Ръчкаме, но не я намираме. Решаваме да се върнем и при връщането си попадаме върху скала, с олтарна скална площадка, върху която е изсечен триръкавен улей. На едно дърво до нея виждаме две червени стрелки и надпис: “пещерата”. Близо сме! Значи, това трябва да е скалата с Утробата. Разделяме се, обгръщаме я като ветрило от двете страни и я оглеждаме отдолу... Уви, не я откриваме. Може би сме се уморили и след това, което сме видели, сме задоволени и ентусиазмът ни е секнал. И дали не става въпрос за друга пещера? Ще разберем следващият път. Кози Грамади ни изпраща подобаващо, дъждът се усилва, затрещяват здраво гръмотевици и ние трябва да си тръгнем, така или иначе е вече 18.30 сет и ни чакат 3 часа пешачката до Четиньова могила. Слизаме към “резиденцията”, дъждът вали силно, гръмотевиците трещат, но пред входа, пред входа на храма в Небето се извива приказно чудна дъга! Невероятно е да видиш на живо това, а ние бяхме богато обдарени. Кози Грамади ни изпраща, за да ни върне отново. Мостът се е отворил, по дъгата можеш да преминеш в един друг свят, който ще посетим, когато се завърнем отново там.

''Започваме стръмно изкачване, между скални грамади, по които откриваме глиф “змия”, напълно идентичен с египетския такъв йероглиф и руната Инг (Ингуз), която е може би най-широко разпространения знак по нашите дворски врати и дувари по селата, а и в градовете, където има останали къщи. Тя е руната на Фрейр, бога на светлината, наричан още с имената Инг или Ингви.''

Много често така са оформени самите прозорчета на вратите. Връзката: руната Инг - прозорец - светлина, е налице.

Просто го публикувам, за да се види колко сме били прави, когато на 12 май видяхме светилището на върха, върху когото е построен християнският храм.

Светилището съществува до V век сл. Христа, когато християните унищожават храма и изграждат на 15 метра северно от него малка еднокорабна църква.

news.ibox.bg/news/id_1189401410

Според мене, обаче, чеорковата е съградена върху храма и има същия план, какъвто е светилището при Плиска, където също черковата е съградена въху основите на старият храм.

Градът на връх Кози грамади в Стара планина е изграден от хубави дялани квадри, подобни на тези, с които са градени в по-късна епоха столиците Плиска и Преслав и това е уникално.

www.focus-news.net/?id=n1813231

Божо Хлебарката да не краде мислите и идеите на "идиотите", както ни бе нарекъл той, преди година, две, а сериозно да се замисли за своето професионално развитие. Най-добре е да сдаде поста и да отиде да копа домати на село. Щом "идиотите" се оказват по-далновидни от него, значи асистентчето Димитров, не става за голяма кариера в областта на историята и археологията. Да не се окаже после просто една "калинка мая".

"В момента на изваждането на оброчния релеф археолозите са били озадачени от странна случка. Над тях е започнал да кръжи огромен скален орел. В античността Зевс често е изобразяван като скален орел и по-младите археоложки започнали да си шепнат, че бог Зевс е дошъл да види какви ги вършат археолозите със светилището му."
==================================================

Не може само нас да ни спохожда Божията Благодат на този връх, трябва и нещо за младите археоложки
На по-младите археоложки, явно им липсват стабилни мъже до тях)) Те са наясно, че бог Зевс има една много тънка страст, да обладава неистово земни жени, които после раждат великите митологични герои/полубогове. това, обаче, не се споменава в статията, хъхъхъ

Искам само да се обърна към маляките в Гръкия и да им задам един кратичък, риторичен и леко ехиден въпрос: "Къде е на Олимп, вашият храм на Властелинът на Небето? Щото думата "Зевс" на древнобългарски не е име, а слово на назоваване - Зи, Зиус и означава просто "Бог".

Още малко прясна информация от пловдивския сайт Марица:

Столилцата на Одрисите на вр. "Кози Грамади"

"...С това информацията за поселището, управлявано от богат цар, се затваря, обяснява откритието си Божидар Димитров.

В четвъртък, 15 август, на хълма Кози грамади той ще доведе заместник-министъра на културата Велислава Кръстева, за да се похвали с находките. "

Коскуджам и зам. министър ще докарат на върха да го види.
Белким се просветлят знатните личности бидейки там на този специален ден. Днес празнувайки голяма Богородица, отдаваме почит на Великата Майка! Да бъде светлината й навсякъде и да помага на българите!

www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=14560

Откриха 30 оброчни плочки на Зевс и Хера!

Сензационно открие на връх Кози грамади над Старосел, осъществено от доц. д-р Иван Христов потвърди версията за съществуващо светилище на главните антични богове Зевс и Хера в границите на тракийска резиденция на средногорския връх. В отсек от 4 квадратни метра доц. д-р Иван Христов откри 30 изцяло запазени оброчни плочи на Зевс и Хера и стотици монети от ІV в. пр. Хр. до ІІІ в. сл. Хр. Това е огромно богатство за всеки световен музей, носещо същевременно нова информация и за столицата на одрисите, и за античното минало на нашите земи.

Загадката е защо тези плочи са оцелели, защо е нарушена заповедта на Константин Велики да се унищожат езическите символи . Домързяло ли ги е да ги унищожат или новоизлюпените християни са си останали малко езичници, коменитра в прессъобщение за медиите директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Това ще разберем след като с помощта на Министерство на културата доразкопаем светилището през септември – октомври. Взети са мерки за охраната му, тъй като, след като стане известно какво е открито, на „Кози грамади” ще се съберат иманярите от цяла България, коментира още Божидар Димитров.

Днес, 5 септември, в 13 часа, находките от Кози грамаи ще бъдат представени в кабинета на директора на НИМ. Това ще стане в присъствието на зам.-министъра на културата Велислава Кръстева.

Специалисти от Националния исторически музей правят археологически разкопки на връх Кози грамади в Средна гора над село Старосел от 2006 година. Те се ръководят от доц. д-р Иван Христов, зам.- директор на НИМ. Теренът е изключително труден – археологическият обект е на 1346 метра надморска височина, на самия средногорски връх, гъсто обрасъл с дъбови гори. До там няма изградени пътища. От Хисаря и Старосел, които са най-близките населени места се стига след два часа с джип по изровени горски пътища.

Още в края на ХХ век проф. д-р Георги Китов откри няколко царски тракийски гробници, между които и най-голямата откривана досега в България, тази в Старосел. Още тогава стана ясно, че те са некрополът на голям столичен център на одрисите – най-голямото тракийско племе, създало в V в. пр. Хр. своя държава, просъществувала до мирното й присъединяване към Римската империя в І в. сл. Хр.

Столичният център на одриската държава бе открит от д-р Иван Христов през 2005 г. Разкопките извадиха на бял свят монументална царска резиденция, заобиколена от крепостни стени, градени с огромни каменни блокове с четириъгълна форма (т.нар. квадри). Многобройните монети показаха, че столицата на древните одриси е създадена в V в. пр. Хр., след това била превзета от Филип ІІ Македонски при похода му в Тракия през 341 г. Но след смъртта на Александър Велики одрисите са си го върнали и градът е просъществувал и след завладяването на Тракия от римляните. Той бил напуснат по време на варварските нашествия през ІV-VІ век.

През тази година, със средства на Министерството на културата в размер на 15 000 лв. и дарение в размер на 10 000 лв. направено от г-н Л. Цоцорков, меценат на НИМ, започнаха разкопките на светилището на столицата на одрисите. Светилището на Зевс и Хера е в близко съседство с царската резиденция и се оказа, че е оградено с мощна крепостна стена от същите мегалитни квадри, с които е обградена резиденцията. Оградената площ на светилището е дори по-голяма от самата царската резиденция -10 декара.

От многобройните фрагменти на оброчни плочки (своеобразните икони на античните храмове) стана ясно, че светилището е на върховния античен бог Зевс Гръмовержец и жена му Хера. Същевременно многобройните дребни фрагменти показаха, че и тук е спазена заповедта на император Константин Велики, когато в 330 г. е обявил християнството за единствено позволената религия в Римската империя – езическите храмове да бъдат унищожени, а езическите „идоли” (статуи, релефи и т.н.) - начупени.

Многобройните дребни късове на статуи и релефи, както и основите на раннохристиянска базилика до светилището ни караха да мислим, че заповедта на император Константин Велики тук е изпълнена не особено стриктно, коментира Божидар Димитров.

Открихме столицата на одрисите, обяви шефът на НИМ
news.ibox.bg/news/id_40512510

Божко, майка, кажи просто, че цитираш "Воини на Тангра", а не просто, че си го разбрал ти самият. Ако не го бяхме написали, щяхте да си го водите "резиденция" до памтивека. Кажи просто, признай си: Абе четох "Воини на Тангра и са прави". Толкова)) Не ти искаме пари за това. Не сме маляки. Тъй, че не думай "нямаше как да го скрием". Въпроса е дали въобще сте могли да го скриете! И да си кажеш още: какво друго скрихте?! Хайде, това не можахте. Щото разбирам, че пак сте укрили некви важни артефакти намерени при разкопките, под предлога "да се предпази мястото от иманяри". Айде бе, че те иманярите от Старосел знаят още няколко храма по тия върхове, мой човек)) Та, като сте почнали да разкривате НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА КАЖЕТЕ КЪДЕ Е И ХРАМА НА ДИОНИС В РОДОПИТЕ?! Трябва ли да го напишем пак ние, къде е, и след това некой от вас да излезе и да каже: "Абе, не можахме да го скрием")) Трябва ли? Щото много добре знаете къде е, ама нали трябва да има папо и за колегата ви Овчаров. Не е ли време вече да прекратите цирковете и да си кажете всичко на българите - какво крихте, къде го скрихте, за колко го продадохте и най-паче - какво унищожихте и как изманипулирахте в грешна посока цялата българска древна история? За да не го пишем ние, а после вие да се оправдавате ни лук ели, ни мирисали?