Тъмръшката Света Богородица

ВСТЪПЛЕНИЕ

Е, Доган ага, ето лелеяния от тебе "общ прочит на историята". Тъй се чете история, ефенди, тъй се разбира историята, агалар. Всеки друг прочит е лош прочит, много лош прочит на историята, ефенди и води до загуба на някои жизненоважни крайници, най-веке - главата....

ТЪМРЪШКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Томраш, Томраш... Винаги сме мечтаели да изследваме неговите потайности и древности, но коравия юдеокомунистически захват на селото под формата на ловно стопанство, частно или държавно, не ни позволяваше няколко години това. Истината е, че преди години, ние се опитахме не един път да стигнем до него, един път откъм официалния черен път, втори, откъм Лилково, но това не ни се удаваше. По черния път, който върви по долината на река Тъмръшка, по времето на управлението на Гоце ага от Сирищник, вървеше сърдит горски, който мрънкаше как сме щели да плашим дивеча и как не можело да спим там, щото туй било частно стопанство. Писна ми на патката в тая държава от нагли типове, частни стопанства и комунистически изродии. Напънът на подобни господа, често завършва с пълни с лайна гащи, които те дори не могат да изперат в река Тъмръшка. А когато го направят, тя потича цялата кафява и вонлива. Толкова са големи нечистотиите в тех. Та Гоце ага, в тия години, често гостуваше там, да си прави кефа и отстрелва дивеч, поради, което района бъкал от гавази, с акъл колкото една шишарка (но да не обиждаме шишарките). Най-накрая един ден ни писна от обясненията на лилковци, как не можело да стигнем до там, разпънахме картата, взехме джипиеса и покрай Вълче връх, после отбивка вляво и по черния път, надолу и надолу, през ловните полета на властта, та направо в Тъмръш. Минахме през гробетата в северния край на селото и чалмясахме отвсекъде. Там, при Манафското гробе, се търкаляха всекви каменни чалми от гробовете, но изследването на гробищата даде и някои интересни резултати, за които ще говорим някой друг път. Не само чалми имаше там. В крайна сметка, това бе една опознавателна обиколка, при която измислихме и нов термин “чалмянка” и нов глагол “чалмясах”, обиколихме руините на селото и си поехме към Ситово, че път ни чакаше. Но от това не бива да си вадите въобще заключения за характера на селото. То си е чисто българско село, насила истурчено, както всяко подобно в Родопите. Второто ни отиване беше тази година на 11 август, четири дни преди Света Богородица. Тогава сформирахме група от Ситово, Лилково и Хвойна и поехме да намерим Орлов камък, за когото има една много интересна легенда. Разбира се, до Орлов камък, както се досещате, съвсем не стигнахме. При Манафското гробе срещнахме горския, и от разговора с него разбрахме къде е томрашката Св. Богородица. След кратък престой в “центъра на селото” и като разбрахме, че няма да ни стигне времето да “ударим” Орловия камък на него ден, по пътя за Чурен, поехме към нея. Св. Богородица се намира по пътя за село Чурен, фащате го от новата къща/вила от центъра на Томраш (той се пада вдясно от нея) и след 2 км ходене стигате до няколко ловджийски вишки, вляво от пътя, 50 метра след тях започва една барчинка, това е св. Богородица. Преди ловджийските вишки, вляво на пътя има чешма, от която можете да си напълните вода за пиене. Вдясно започва черен път, затворен с желязна порта, по който се стига до знаменателната местност Коронтина. Както разбирате ловджийските страсти на управляващата сган е заградила туй място с високи огради, да не бяга дивеча, и да мое Първан ефенди да го отстрелва успешно. Св. Богородица... Оп, а нали Томраш беше “турско” село? Нали дори и днес е пример за радикалния помаклък и повод за гордост?! Прав е Вълчев в книгата си “Тъмръш” да се запита: “А как да си обясним, че в Тъмраш, което е мюсюлманско село, има такива имена на местности като „Коронтина”, „Света Богородица”, „Бодлица”, „Пангарлица”, „Орлов камък”, „Попова ливада” и др.? Известно е, че имената, които окончават на „ец”, „ица”, „еца”, „ов”, „ев” и др., имат чисто български произход. Именно тези имена са най-старите и в Тъмраш. Изключение прави може би „Коронтина”, което има най-вероятно “тракийски” произход.”
За да си нямаме излишни проблеми, с когото и да е, се скатахме в дълбоката гора и там опънахме палатките си. След това отидохме до св. Богородица. Естествено, че ние не знаем къде е, но опита, който имаме, ни подсказва, че светилището е или някъде на върха на барчината или около него. Оказа се, че е малко под върха. Тук вече изненадата ни беше голяма, тъй като пред нас не бяха руините на черкова или параклис. Тези руини бяха доста големи и обширни с множество помещения и здрави дуварници, които на места си личаха добре. Пред нас най-вероятно бяха руините на манастир. Нещо, което нито Вълчев е отбелязал, нито някой друг. Не е ясно дали въобще някой от малкото изследователи на Тъмраш е ходил до Св. Богородица. Манастир “света Богородица” при Тъмръш... А го водят “мюсюлманско село”. Още повече, че от сведенията, които получаваме чрез Вълчев е ясно, че тук дори след насилственото истурчване, томрашене са “ходили да „ломят", т. е. да кадят тамян над варено жито и намазана пита.” От което става ясно, че манастирът “Св. Богородица” е била много важен духовен център за томрашене преди истурчването и е останал почитан, дори и след това, въпреки демонстрирания от тях верски фанатизъм след втората вълна на истурчване през 1669 г - всеки завърнал се в селото да бъде насила истурчван. Толкова важен, колкото и манастирът ‘Света Богородица”над Ситово, разрушен от турците, (днес лековито Аязмо и черкова св. Богородица), колкото и манастирът “св. Богородица” над Бойково, колкото и св. Богородица при Палас (Брезовица), както и св. Богородица с Аязмото при местността Пицурица при Лилково, както и св. Богородица, в местността Равнища при Рахово. Върховенството на Божията Майка тук е неоспоримо и нейната тотална доминация в региона на Чернатишкия дял на Родопите се изразява не само в параклисите с аязма и черкови, но и в строителството на манастири. Това Върховенство на Великата Майка – Богиня в Чернатишкия дял на Родопите идва от времената преди християнството и продължава да се почита под формата на Богородица при християнството, като напълно запазва своята доминираща роля. Затова можем да говорим за Чернатишкия дял на Родопите като за Светата Гора на Божията Майка, независимо под каква форма се разглежда – предхристиянската или християнската. Тук дори трябва да говорим за нейното Възшествие, тъй като почитането й започва още от с. Първенец (света Богородица по пътя за с. Сотир (Храбрино)), издига се при св. Богородица при Калето, с . Сотир (Храбрино), продължава през манастира св. Богородица, с. Бойково, през манастира с Аязмо, св. Богородица, с. Ситово, продължава през храма на св. Богородица при Палас (Брезовица), през аязмото св. Богородица при Пицурица, Лилково, чието почитане тук е двойно (има два параклиса един над друг на Богородица, изразяващи различни нейни блажености) и стигаме до вероятния манастир св. Богородица при Томраш. Предполагаемо той e бил разрушен при първата вълна на истурчване, през 1515 г., започната от кръволока Селим I, за който днес турската пропаганда направи дори филм, колко е велик и когато Томраш става веке смесено село. В него живеят и християни и мохамедани. При първата вълна на истурчване, част от томрашене са успяли да съхранят християнската си вяра. Как? Предание не е останало, нито писание, но най-вероятно това е станало, както при останалите села в района – изтегляне в дълбоките гори, съпротива и живот в тях, докато премине кампанията. След това те се завръщат в селото и продължават да живеят с тези, които са сменили вярата си. Така до 1669-та година, която става разделна за томрашене и за българи-християни в османските документи относно Тъмръш, повече не се споменава. Това всъщност е годината, която довежда до трагичната съдба Тъмръш да бъде разрушен два века и половина по-късно, по време на Балканската война. И тук ние не виждаме никакъв повод за гордост, каквато гордост обхващала пиринските помаци, когато чуели името Томраш. Томраш трябва да бъде исторически урок за тях, а не пример за гордост, че могат да извършват сепаратизъм. На юг/ югозапад от манастира има скален масив, който е бил древно светилище, но за съжаление, голяма част от него е разрушена, туй, като оттук са се добивали камъните за манастира. Малка част от светилището е запазена в южна посока, където открихме могилен некропол, разкопан естествено от иманярите. Едната изтърбушена могила съдържаше останки от цистов гроб, а втората разкопана такава – останки, най-вероятно от еднокамерен долмен, чиято голяма покривна плоча, лежеше най-отгоре върху руините. Скалното светилище с промушвачка и могилния некропол, при манастира св. Богородица вече хвърлят съвсем друга светлина върху историята на Тъмръш, т.е. Тъмръш не е село без история, за каквото осиковци, примерно обявяват Михалково. Съвсем ясно става, че историята на Тъмръш не започва с преселението на томрашене от местността “Враца” при Върховръх и този аспект от нея трябва да бъде ревизиран. Тя се отмества далеч преди Христа и най-вероятно ще продължи в дълбоката праистория. Насока за това дават наименования на местности като Коронтина, Орлов камък, Цветановата (Човетановата) и Калиновата пещери, съобщението на горският от Осиково за намерени от него запазени долмени, някъде под Вълче връх и редица други белези. В този ред на мисли, може да се предположи, че при преселението на хората от местността “Враца” тук вече е имало някакво селище или е имало останки от такова, а местността е била знайна от хората живеещи в местността Враца, като свещено място, в което те са потърсили защита, нов дом и убежище от върлуващите турци. Дали то се е казвало Томраш или изселниците от местността ‘Враца” са му го дали, когато са се заселили, не се знае, но моето предположение е, че то се е казвало Тъмраш (Тъмрас., Тумрас), преди да дойдат преселниците от “Враца”, а неговото най-древно и изначално звучене е било Тум Ра. Нещо, за което ще говорим, когато трактуваме наименованието Тъмръш, защото то крие големи тайни. В североизточна посока от манастира видяхме още една доста голяма могила, чийто връх завършваше със чучната на нея самотна скала. Предположих, че на върха й сто процента има изсичания от култов характер и покатерихме най-лекия от нас, да види. Наистина, там горе имаше остатък от каменна звездна карта, от която бяха останали няколко дупки правени с длето, и чиято лява част беше напълно разрушена, през времената, най-вероятно нарочно. Около нея пак бе ровено от иманяри. Звездната карта, най-вероятно е оказвала местото на небето, или звездния комплекс, който душите на починалите заминават или отиват да обитават след смъртта си. Свечери се и се прибрахме в палатките за нощувка. На сутринта се бяхме нагласили да отидем и намерим Орлов камък. През нощта, обаче заваля такъв дъжд, щото палатките прокапаха до сутринта. Тръгнахме да се връщаме обратно, в посока Орловият камък, но пътят се бе така разкалял, а продължаваше да вали стабилно, затова се отказахме. Когато стигнахме Вълче връх, дъждът просто спря, сякаш бе отрязан с нож. А надолу към Лилково - сухо. Дъждът е бил само над Тъмръш! Ясно е посланието - Силите не ни допускаха до Орлов камък, не и този път. Не сме готови още светилището да ни допусне до себе си. Имаме още какво да чистим, какво да възвисим, за да хармонираме с него.

Всички снимки от албума, тук

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=324