Кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години), са намерени преотложени в промишлената зона край гр. Девня. Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в една пещера северно от гара Белослав.
Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи.
Намерени са сред пясъците на местността“Побитите камъни”, на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос (1924 – 1990) г. В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа.
Легенда за “Побитите Камъни”
Преди много време, когато морето достигало тези земи, то било охранявано от титани, подчинени на Бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, където живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова момъкът бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане смъртен.
Една сутрин момъкът съзрял на морския бряг невероятно красива девойка. Те се влюбили от пръв поглед. Но тя била отредена за жена на предводителя на морските титани.
Любовта накарала момъка да се престраши и да отиде при титаните. Той обещал, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. Титаните заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да разкрие името на Бога.
Преди изгрев на следващата сутрин се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той заявил, че е готов да разкрие името на Бога. Тогава момъкът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела".
Бог останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Той решил да накаже титаните, затова че посегнали на най-скъпото на младия човек - неговото безсмъртие. Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги подредил. Младежът тръгнал по брега да открие своята любима. Легендата разказва, че когато се срещнали и прегърнали, изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
