Лъв Лъвските глави и профили из България

Откриваме тази тема във връзка с последните открития на някои наши "корифеи" в археологическата наука.

dnes.dir.bg/news/lav-troyanskata-voyna-11979464
www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5127851

Важното в случая е, че откритието бива отнесено към периода на Троянската война и съответно бива назован народът, който е ползвал откритието, както и целите, с които е ползвано.
Става дума за "траките" и става дума за военно-религиозна обредност.

Подобно откритие-признание е важно за нас и ни помага да направим някои аналогии с други образи по други Места из България, които са припознати, този път, като "изконно български" и не толкова "тракийски".
Всички знаем, че Лъва е символ на владетелската мощ и на държавността при българите. Лъвски профили и глави са поставяни на ключови места, където българите са почитали своя Бог и съответно пред Лъва са провеждали ритуалите си.
Щом се оказва, че през периода на Троянската война съответните местни племена в Родопите са почитали Лъва и са принасяли жертви пред него - паралелът с т.нар. "прабългарски племена", които по онова време се води, че са обитавали съвсем друг район на света - е неизбежен.

Този профил на лъвска глава е един от най-добре изваяните, които може да се срещнат из България:

Галерията, която поставяме в сайта е доста подробна. Разглеждайки снимките, човек не може да не се отърси от идеята, че скалните форми са се появили случайно, например под напора на водата и атмосферните условия. Не! Тези скали са обработвани преднамерено, някъде резултата е по-абстрактна форма, другаде е прекален натрапчива, за да не се признае, че това е именно лъв.

На тези снимки може да се води дебат дали скалата е преднамерено оформена





Но тук лъвският профил - не само глава - доминира над цялата равнина под Марада:

Тази скална форма, която определено е оформяна като скулптура предизвика дебат дали е лъв или влечуго. Все пак решихме да я поставим, именно за да се води дебата.



Оттук нататък дори и подобни абстракции биха могли да се възприемат като лъвски профил. Стана ясно, че тази форма е по-скоро символ, отколкото конкретно изображение, както ги поставяме днес пред сградите и учрежденията, ужким за да "пазят".

Лъвският профил винаги има върховенство (разположен е на върха) или е централен елемент в светилищния комплекс:





Това означава, че е върховен символ - неговата власт и важност е неоспорима. Това не е просто пазител или някаква си фигурка, а има много по-дълбок смисъл.
Което ни кара да коментираме дори и подобни форми, разположени на върха на светилищата, в светилната на тази тема



Разликата между горния обект и лица като това е крещяща, въпреки че двете се намират в непосредствена близост. Поставяме ги едно до друго, без да твърдим непременно, че и двете са изображения на лъв. Едното без съмнение е такова и то с твърде човешки черти. Но за да подчертаем метаморфозите, които това изображение би могло да претърпи - което е видно и от поставените по-горе снимки.

Като стана дума за метаморфози на лъва сме длъжни да посочим и други две фигури на лъв, които се откриват на две светилища, близо едно до друго, в полите на Пирин.



и



Стилизациите и на двете са твърде колоритни.

Първото си струва да бъде разгледано по-подробно. Тук е задната страна (гърба на първото лъвче). Внимателният преглед показва, че обратната страна на този мегалит е оформена като "пиле" с човка, като едновременно цялата композиция представлява провиралище.



(за провиралищата може да прочетете детайли
тук:

Лъвчето от Св. Марена, погледнато в цялост може да бъде интерпретирано и като Грифон - Лъв с крила или Птица с лъвска глава. Което отвежда идеята за метаморфозите в съвсем друга посока.

За да разгледаме още по-значима метаморфоза на Лъва ще се прехвърлим на Татул. Тук коментарът е излишен. Нашето убеждение е, че тези образи, изсечени в скалата са чертите на царят-жрец, но сходството с другите лъвски профили, като форма на представяне е толкова натрапчиво, че според нас - мястото им е именно в тази поредица.

Това лице е основата на саркофага, който "корифеят" нарече "гробница на Орфей". Отново профилът се отличава с върховенство.



Така изглежда профила - видян от другата страна:



Същият профил откриваме на върха на отсрещната пещера-утроба, която е неделима част от същият мегалитен комплекс. Сходството на формите, на орнаментите, които очертават двата обекта (саркофаг и пещера-утроба) го доказват. И все пак не става ясно защо "корифеят" не ги зачита за едно цяло.

Отново в близост до Татул може да се забележи и този скален мегалитен профил, който по доста абстрактен начин напомня лъв в покой.



Интересен контраст представлява върховата скулптура на светилището Св. Мина.

Като отворихме приказка за метаморфозите: нали знаете как някои богове биват изобразявани с животински глави, крака или направо като животни. Метаморфозата от човек в животно е проявление на божествената сила, която обладава човека (Оренда). Богинята Бастет (за която се твърди, че е погребана в Странджа по нейно лично нареждане) е котка; Дионис (за който се знае, че бил "тракийски" цар) е сатир - получвек-полукозел. Хор (когото "прабългарите" наричат фамилиарно Хурса) е получовек - полусокол, а после цял сокол.
В този смисъл - различните черти на лъвските глави из българските светилища може да се приемат като изображения от метаморфозата на българския Владетел от човек до лъв (или Грифон).

Царят-Жрец при Татул


На Св. Амина е предречено на Александър Македонски, че ще завладее света.. Промяната е в ход.



Малко по-надолу на същото Място откриваме това изображение, отново както на Татул - с гребен отгоре;



Тук муцуната все още е заострена - Мадара



Разглеждайки тези образи прекалено се налага усещането, че между тях има някаква връзка. Това е именно Владетелят - от Бога поставен, който така владее Орендата, че в един момент се променя дори физическата му форма.

Като разправяме за Грифона има показано в анимационната версия "Междузвездни Войни: Войните на клонингите", която разказва за житейския път на Анакин Скайуокър - който става Дарт Вейдър в игралната поредица (след поредица от метаморфози

www.animeflavor.com/index.php?q=node/24844

В това епизодче са показани Свръхвладетелите на Вселената, как пробват Анакин дали е Избраният. Съществата, които живеят на тази планета, където Силата (Орендата) е концентрирана както никъде другаде - умеят да метаморфозират - едното се променя в нещо подобно на Грифон, другото в гигантски прилеп. Чрез метаморфозата духовните им сили (Оренда) се трансформират във физическа мощ на грамадно диво животно непознато на света. Анакин разбира се ги покорява с духовната си сила, както "тракийските" и българските царе, по принцип, са покорявали дивите животни. Дори за един цар Рез, легендите разказват, че като е отивал на лов - животните сами му се принасяли в жертва.
Само че като се говори за цар на българите - винаги трябва да се добавя и жрец. За нашия народ, царят е и върховен жрец. И при "траките" и при "прабългарите" фактите сочат, че това е така, само че "корифеите" пропускат да натъртят този изключително важен детайл. За тези Поставени от Бога хора духовната сила е покорявала дивата физическа сила; а проявлението на духовната сила във физическия свят се осъществява под формата на необуздана физическа сила, която води до метаморфоза в животно с лъвска глава.

Тук муцуната вече е плоска, но чертите все още не са се оформили - отново при Татул



На Св. Марена лъвската глава вече се оформя



Тук над Ситово формата е напълно антропогенизирана



На Боженица е запечатано елегантно изображение на лъва. И тук чертите на скулптурата носят емоционална нотка



На Мадара вече животното се отличава с благородната царска осанка присъща както за Владетеля на българите, така и за Царя на зверовете.

Наистина смело изглежда тезата, че Владетелят на българите е умеел, чрез метаморфоза, да се преобрази в Лъв или в Грифон. Учените среди ще се смеят много. И ние се смеем, защото все повече доказателства излизат, че това което е гръцка митология, за чудеса и богове, всъщност е било бита и ежедневието на "траките", които са наричали себе си българи.

Разбира се не очакваме от "корифеите" да отстояват идеите за Грифона. Но кавичките, които поставяме биха могли и да отпаднат ако учените ни поне зарежат елинската номенклатура, според която "траки" , "вулгари" и "словене" са отделни народи. Доказателствата, които оборват тази заблуда в днешно време са толкова много, че продължаването на това безумие - крайно рушително за българския Дух и самосъзнание - си е чиста подривна дейност срещу цялата българска велика култура.

Прочее, слулптурата, която "корифеят" държи в ръцете си - както и да го погледнеш - си е брънка от метаморфозата на лъвската глава в човешка (или обратно), а не обикновена "лъвска глава". Степента на придаване на човешки черти няма как да не отведе до таквиз размисли, изложени по-горе.





Пази Местата!