Махалата Ряка Асарът и Човешката скала(Адамлар кая)

Всички снимки тук. Размер над 3 мб. Някои имат нужда от обръщане, за да се гледат достоверно

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=296

След войната в Крит завръщащите се в Одрин еничари се разбунтували и отказали да се подчиняват на султана. Голяма група от тях нахлула в Родопите. Появили се и в Кадънка. Тук се формирал отряд от 200 души еничари и башибозук, който най-напред овладял махалата Ряка. Населението й било помохамеданчено. Едно след друго падали селата Саръкъз, Три могили, Шарен нос, Рибен дол, Гоганлар, Рибарка,, Горна сполука, Бозва, Костан чаир и др. Накрая еничарите нападнали отново село Безводно. Съпротивата била сломена и селото помохамеданчено. Според преданието големи кланета станали на Гяур кая, махалата Гоганлар и на скалистия масив Запада, северна от днешната Узунова махала. Еничарите останали да живеят в завзетите селища.

Хората от село Безводно и околните села, по думите на автора: „говорят турски и се смятат за турци". На по описанието на българомохамеданските селища в бившата Ардинска кааза от Ст. Шишков махалите Бозва и Ряка от община Безводно към 1910 г. били още българомохамедански. Очевидно след помохамеданчването процесът на асимилация се е проточил до първото десетилетие на XX век.

(Из кн. Ахрида, Дерибеев)

Тук се намира една от най-уникалните скални игли, гарнирани с трапецовидни ниши, и отстоящи недалече от тях Асар, който явно е бил крепостта-светилище бранила българите тук при нахлуването на турките и вероятно напълно разрушен вече при турченето на махалата.

novinar.bg/news/shifarat-na-drevnite-rudari_MjUyODszMzg=.html#

Скалната игла с трапецовидните ниши е рядко публикувана в интернет пространството, именно поради своята труднодостъпност, която изисква доста калена физика и пъргавина при катерене на сипеи през драки и тръни, като добави и доста голямата денивелация от реката до върха, задачата не е за дамски токчета, нито за седнали на по каса бира. Разбрах къде е точно, едва, когато изкачих връх Чиляка (голямо наше светилище) и оттам се откри прекрасна панорама към Човешката скала (Адамлар кая). След време последва батален щурм към нея, през гъста джунгла от храсти и дървета, покрай язовира. Чак на връщане разбрахме, че към махалата има пътека, която налучкахме случайно, и която излиза на един от завоите, малко преди Безводно.
Скалната игла, някъде се среща в публикации като "светилището на скалолазките".
Трапецовидните ниши са изсечени от източната и западната й страна. Западната група ниши, обаче коренно се различава от източната. Източната група ниши са много по-малко на брой, разположени са почти вертикално (една над друга), а западната е разположена на поне 3 нива и на групи, които образуват своеобразни числови множества.
Северната част на скалата има заострен връх с формата на копие (саръджа), който сякаш пробива, отваря портал в небето.
На изток от Скалата е Асар кая, засега непроучен от нас. На югозапад в посока връх Чиляка се намира другият "уникален скален феномен" Саръ кая, с пещера, наподобяваща скален портал имащ аналогия с подобно изсичане в Южна Америка.