Направените от нас съпоставки между скални фигури от България и техни керамични аналози от Анатолия, имат за цел да покажат нагледно неразривното историческо единство между Малкия и Големия Рум (Джагфар Тарихи) – Балканите и Мала Азия(Анатолия). Те разбиват погрешното историческо схващане и постановка за пренос на култура и миграции от Мала Азия към Балканите в праисторически времена, постулирайки, че обитаващите Балканите и Мала Азия в праисторически времена са били един народ с една и съща култура и е напълно погрешно те да бъдат разглеждани като отделни народностни групи, чужди една на друга, които са мигрирали, смесвали се и от това да се правят погрешни научни интерпретации, изводи, да се пише погрешна история в учебниците.
Направеното от нас е и удар срещу безобразното, невежо научно-материалистично схващане за скалните лица като “природен феномен”, което е своего оскърбление срещу дедите влезли в скалите и природните духове, които ги обитават.
Това, което създаде прецедента и ни даде основание да направим тези съпоставки бяха една група скални лица от с. Ситово (Чернатишки дял на Родопите, България) в местностите Поклането, Ласкар и Щутград и най-вече, една тяхна особеност – каменните нимби (похлупки), които кореспондираха с подобни на тях керамични фигури от Анатолия. И разбира се, не спряхме дотам, защото всичко това ни даде небивал импулс и ние включихме в изследването скални фигури и лица от други части на Родопите, от Белоградчишките скали, направихме десетки съпоставки,обърнахме се и към Египет, ровихме и дълбаехме и в античността на Балканите, докато стигнем до същността на нещата. Така опряхме до фолклора и носиите в него, които напълно подкрепиха правилността на нашите търсения. Пред очите ни се възстанови изначалното единство на Малкия и Големия Рум, възкръсна древната българска държава Яна Идел (Анатолия), оживяха богове и древни същества, върна се една история, чиито страници сякаш бяха забравени завинаги. Каменните нимби и техните керамични аналози по фигурите ни отвеждат все по-надалече в историята и все по-навътре в духовността. Те са едно уникално съчетание на история и духовност. Духовност, защото не се оказаха просто някакво украшение на главата или нечие чудато хрумване, а ни свидетелствуваха за Седмото колело или както в индуизма, наричат това колело (чакра) – Сахасрара (Хилядолистника). Така древното знание за Пътя на Бога в човека излезе, доби плътност и зримост. В него е скрита неписаната история на Българският народ и Той е, който е водил Българите в различните географски широчини и континенти. Затова колко точно го е нарекъл Българския народ – “Небе” ( Ден Грее, Тангра). Само този, чиято Оренда (Вакан) се е издигнала до седмото колело знае за Вишния Бог, който е навсякъде и във всичко, прониква го и го пронизва, защото е в единство с Него. Липсата на робство и робска институция при Българина, не е опростеното разбиране за правото на физическа свобода, то е издълбокото разбиране за вътрешната Свобода на индивида, която идва, когато Пътя на Бога в човека го отведе в нескъсваемото единство с Него. Факт е, че в днешни времена имаме привидна физическа свобода, но нямаме свобода на съзнанието. Тези, които създадоха, правата на човека, не оставиха никаква свобода за съзнанието му. Дадоха му свобода отвън, но го оковаха изцяло отвътре, за да спрат Възлизането на Бога в него. Дадоха му свобода на словото, но не и свобода на душата му. Прометей (Фoроней) го приковаха за скалите, защото даде огъня (знaнието на боговете) на хората, днешния човек е прикован за своя ум и тяло, без никаква надежда да излезе от своя собствен затвор. Дават ни свобода на избор, но не ни дават право на Път.
Затова колобър Боян (Лао Дзъ) е рекъл: “ТАО, което е тао, не е тао, което е ТАО”. Но Пътят на Българите от Балканите и Мала Азия, беше Тао, което е Тао. Той бе Пътят на Боговете, които станаха хора и е Пътят на хората, които ще станат Богове.
