Удивителни скални костенурки са издялани в скала край кирковското село Фотиново, съобщи в началото на годината археологът проф. Ана Радунчева. Според нея те са
дело на много древна цивилизация, обитавала Източните Родопи и създала повечето мегалитни паметници там.
Никакво развихрено въображение не е нужно, за да се увериш, че формите в скалите наистина поразително наподобяват корубите на водни костенурки. Те са многобройни. Поне три са ясно различими, от четвъртата са останали улеите, които маркират плавниците и главата. Най-едрата е с размери 7,6 м на 5,35 м.
(За сравнение - тя е по-голяма по площ от пялата релефна композиция на Мадарския конник, където ездачът, кучето и лъвът са с реални размери.)
"При изработката на изображенията са използвани естествените форми на водонепропускливата скала. Намесата на праисторическите художници се състои в дооформянето на издатините в зооморфни изображения.
Крайниците, главите и опашките са представлявали улеи за стичане на водата. Те следват естествените пукнатини на скалата и хората нарочно са ги дооформили. Водата се е стичала от извора на по-високото място отвъд днешното шосе към по-ниското, където минава реката. Това е цялостна система за отвеждане на водата към реката, където вероятно навремето са живели водни костенурки и уподобяването на формата им е съзнателно търсено. Само си представете как струите са обливали костенурките и са се стичали по улеите на крайниците им, а корубите са се издигали над повърхността", казва Стойчев.
Но кога и кому е било нужно да се хвърли такъв къртовски труд, за да се имитира плаващо стадо водни костенурки?
Според археолога това е станало в епохата на енеолита (т.е. между петото и третото хилядолетие пр. Хр.) заради някакъв все още ненапълно идентифициран култ, който обаче със сигурност е бил свързан с водата. Тя е била жизнено важна за тогавашните земеделски общности. Все още е запазен праисторически олтар върху корубата на една от костенурките. Стойчев намери на повърхността и няколко керамични фрагмента и отломък от кремъчно оръдие. Според него някои от тези предмети потвърждават датирането от епохата на енеолита, дадено и от проф. Радунчева. "На територията на днешна България са известни няколко находища на скално изкуство от хоризонтален тип, но от същата епоха няма толкова голямо - площта му е повече от 2 декара
Със сигурност не е известно и друго находище с подобни фигури. Тава до Фотиново го знаят малцина и досега не е научно документирано. Цялостното му проучване ще хвърли допълнителна светлина върху религиозно-митологичната система на хората от енеолита. Но преди всичко Националният институт по паметниците на културата трябва да вземе незабавни мерки за защитата му. Вижте сметището, което е изникнало отгоре му, и как отпадните води от тоалетната се изливат върху барелефите. "
myivoblog.blogspot.com/2009/06/24-2009.html 
