(Х)Асара край село Преслав (Сталево)

Това е светилището на праисторическият град (Ябълково), намиращ се на изток от него. (Х)Асара е символ на това как едно малко и на пръв поглед незначително място спрямо големите планински масиви и светилища може да има такова голямо значение за историята на България от праисторически времена, та до наши дни.

Останалото тук

======================================================

Преславски Хисар

Тракийска, късноантична и средновековна крепост "Преславски Хисар" се намира на едноименното възвишение, на 1.07 km източно по права линия от центъра на село Сталево. Построена е върху широка тераса на самостоятелен скалист хълм. Стените на крепостта са изградени от здрав червеникав местен ломен камък, споен с бял хоросан. Те заграждат пространство от 3-4 дка, с форма на неправилен многоъгълник. В южната част на крепостта личат останките на щерна, а в югоизточната част останките на разчистена от иманяри кула, с размери 2.6 на 4.7 м. В продължение на десетилетия каменната кариера в подножието на хълма е разрушавала крепостната стена, която според очевидци от 19 век останките от нея са били значителни. Предполага се, че това е може би крепостта Милеона. При вадене на камъни за нуждите на железопътния път, на хисарския връх той се натъкнал на особени каменни постройки от големи, груби блокове, както и на също грубо изработени, дълбати знаци по тях. Много от тези блокове били използвани за материали при строежа, друга били натоварена на железницата и изпратена неизвестно къде. Засега се пази още един жертвеник, наричан от населението "Казанчето", в който се събира вода, считана за целебна. "Казанчето" е на повърхността на един голям трахитен блок, по който доста трудно се изкачва. След дадените сведения- плод на специални археологически изследвания от неотдавна починалия Х. Шкорпил, на варненското археологическо дружество в студията му "Мегалитични паметници в България", от описаните такива в Сакар планина, идваме до изяснението на въпроса, че този особен род паметници по Хасарския връх са също мегалитични паметници. Следва да предполагаме с увереност, че Хасара връх са обитавали хора с незасегната от историята култура. При изкопите за ж.п.-линията и нарочно направените от Пелц разкопки тук-таме, особено по североизточните поли на върха, се откриват следи на живелища от каменната епоха. Близката река Марица, пространните дъбови лесове около този връх, са давали на онзи човек риба и лов, живелища в дупки по склоновете на Хасара и сред диви чукари. При същите разкопки са намерени груби съдове от глина, печени-недоопечени, без глеч и украси. Каменните оръжия и глинените изобретения, също така са прибрани, взети и изпратени някъде. Ний притежаваме наследство два чука- резачи от същите находки. Крепостта е обхващала в стените си цялата горна равнина на върха- близо 25 дка пространство. Стените- дебели до 2 м, личат в основите си, открите тук-таме. На югозападния край, всред чукари, личат следите на голяма тухлена постройка, навярно кула, от която се е наблюдавало движението по пътя, минавал в полите между Хисара и чуплака. На последния връх се наблюдават следи от постройки и една полусрината могила. При ясно време, сутрин, остри очи виждат от там Пловдив, дори високите Одрински джамии и сгради. Душата изпада в мистично настроение при вида на параклисчето "Св. Кирил и Методий", построено в плаца на крепостта, до развалините на кулата. Ето, на по-ниската издатина старото черквище "Св. 40-те мъченици", от която на един дъх бегане се стига брегът на река Марица. Никакви писмени или каменно-писмени паметници няма, за да знаем точното име на това селище с крепостта. Само преданията и легендите ни дават материал да гадаем за миналото. Най- старото запазено предание от турските поселници някога е, че селището се е казвало Меда-Касаба. Това ни навежда на едно сравнение със старо тракийско собствено име Медо. Един от министрите на тракийския град Севта, се е казвал Медо. Ако се придава Садъ, ще имаме Медо-садъ, или Медо-град, меда-касаба, с прочуто пазарище. Близостта на Хасарския връх до река Марица е без съмнение една стара крепост на тракийското племе одриси, край която е минавал и тракийският път Одрин-Пловдив. От намерените стари монети по развалините, видяхме такива от тракийския цар Реметалк ІІІ-Лизимах Адей (337 г. пр. хр.) Едно вещо преглеждане на керамичните остатъци и черепи, би установило следите на тракийската керамична култура. Най-новата находка е една малка бронзова статуйка на конник-ездач, намерена от учителя Ив. Димитров, запазена в старозагорския музей, която е още един принос към старата антична култура. Тръгват системни разкопки, за да се открият заринатите следи, които без съмнение ще ни дадат богат материал да осветим нашите предположения. Да не пропуснем да кажем още нещо за името на Медо-град. Странно звучи името Мона-касаба или Медо-град по едно едно съвпадение е и славянското название Медов или Меден-град. Цяла една местност, просната на юг-изток от Хасарския връх, се нарича и до днес Бале-Балджика. Преведено на български, това турско название ни дава пак Мед-Меденика. Славо-българското население по-после е имало по тая местност пчеларници, пръснати в близост на Марица из горските поляни. Следва да търсим пак Медо-град, както имаме и Вино-град за лозята. Принудени сме да следим съдбата на Медо-град само по монетите. По пепелищата на Хасарската крепост изобилстват византийските монети от 3-12 век. Много от тях не са разучени от нас. Г. Н. Мушмов от народния музей беше любезен да определи някои от тях. Изобилстват такива от епохата преди Юстинияна (5-6 векове), също така монети от Цимисий (970 г.) При тия императори изглежда Хасарската крепост да е служила на византийската мощ. Други монети, срещани твърде често, виждаме от Комнин (1143-1180 г.), от Исак ІІ Ангел (1185-1186 г.). Десетина монети от тия императори били намерени, заедно с човешки кости и оръжия, открити от пороите близо до Хасарската река, на изток от крепостите. Тая случайна находка от медни монети ни спомня за нахлуванията на Исак Ангела в българските земи до Пловдив през 1188-1192 г. Навярно известно време тая крепост да е минавала ту във византийски, ту в български ръце, считана за важен стратегически пункт край пътя Одрин-Пловдив. По-късно край медоградската крепост се срещнали войските на Асен ІІ и византийските. Българските войски трябва да са се движили от Ст. Загора-Чирпат за Медоградската крепост, за да пресекат пътя на византийците към Пловдив. Тая вероятност издава, че владението на крепостта е било българско при Асен ІІ. Боевете се направлявали от нея, където е бил царят и от която се вижда на длан цялата боева ширина до Клокотница, където е плинин кир Тодор. Много човешки кости, византийски монети и оръжия са изкопани в образовото земеделие на Иван Севов от с. Добрич, съседно на Клокотница. Това са останки от тогавашните кръвопролитни сражения. Трябва да споменем един факт, който ни дава възможност да предполагаме връзката с Търново. На малкия Хасарски връх- черковището, и до днес на Св. 40 мъченици се коли курбан и се устройва моллебство. След това вземат камъни, хвърлят на изток и проклинат: "Анатема!". Стичат се от близки и далечни места поклоннищи на тоя ден. Да се празнува на едно черковище на определен ден, дето няма никаква черковна постройка, ни води на предположението, че в развалините на черковището, която представлява засега една плоска могила, се крият основите на крепостната черква, навярно "Св. 40 мъченици". Религиозно настроение цар Асен ІІ тук е получил може би във време на молитва, главната вест за пленяването на кир Тодора. Св. 40 мъченици са послушали молбата му, на тях той по-късно посвещава новоосветената черква при подножието на Трапезица в Търново. Че тая хисарска черква "Св. 40 мъченици", тачена и до днес, е била прочута, свидетелства и фактът, че е била предмет на посещение и поклонение и от турци. Допреди 100-105 години, от далечни малоазийски краища са идвали турци да посетят Хасара и селото, на поклонение и церение. Някои са водели и жените си. Каква сила е тласкала тия хора да изват тук, трябва да обясниме с друго събитие. Самите турци, които били запитвани от местните защо идват от толкова далечен път, отговарят недвусмислено, че така им било оставено от деди и прадеди- който посети селото на сираците в Тракия и светлото Хасарско място, той прави най-добро за спасението на душата си. А други обяснявали, че мястото било Баба-ери, т.е. дядово място, Татковина. След като преседявали ден-два, нощували по българските къщи, давали курбан и подаръци, поклонниците си заминавали. Това обстоятелство, прибавено при черкуване на черковището всяка година на Св. 40 мъченици, анатемата с хвърляне на камъни, ни навежда на мисълта за последната катастрофа на крепостта, манастира и селището. По предание се знае, че село Преслав наново е било заселено от сираци и се е нарекло Сираково (по турски- Исюзлери) Какви сираци са били днешните преславци? Голямото селище Медо (или Меден град), заселено с българи-славяни от незнайна бъднина са оказали голяма съпротива при турското покорение на България. Победителите-турци тук, както и при всички подобни случаи, са сривнали крепостите на храброто население, изгаряли и разграбвали черквите, подхвърляли на поголовна сеч и потърчвали възпитаниците. Видните родове от Меден град са били заробени, пръснати и потурчени по далечните места на Турция, отгдето техните потомци са идвали да окажат последно почитание и поклонение на родните места по-късно. Остатъците от населението на Меден град, пощадени от победителя, по-късно се събират и се заражда ново селище на сираците, което се устроило на запад от Хасаря. Види се, не са позволили да се поднови Медо град... По самите му пепелища, на изток от Хасара, край един стар извор, сега затлачен, поже би пак от сираци на Меден град, се е основало и днешното село Ябълково. Един надгробен кръст със славянски букви, пренесен от пепелищата на Меден град в училищния двор, представлява особен интерес. Друг кръст от побит камък до Хасарското параклисче "Св. св. Кирил и Методий", има стар български кръстов стил. Черковни остатъци от кръстове, кандила и др. начесто се намират. Сираковци посочват и днес на местността "Бежане", на изток към Марица къде е била тъмницата на крепостта. Изходът на стария бряг на реката е бил открит някога задръстен с големи дъбови корита и лодки. Остатъчи от боларски семейство (или стари родове от Меден град), предполага се има заселени в Ябълково, където се забелязват семейства с особени дарувания, предприемчивост, нагон към болярската психологична велелепия. Макар днешното име на село Преслав да събужда у нас спомени за праславата на старото селище, историческа важност има да си възвърне старото име Сираково. Една махала на днешното Преслав, трябва да носи име Медово махала, друга- Сираково, една улица трябва да носи име Асенова, едно малко параклисче трабва да се построи на черковището с иконата на Св.п 40 мъченици. За да се запазят за поколенията поне малко имена, свързани с легендарната история на Медов град... На разни места в студиите на Добруски, Иречек, Шкорпил се споменава за тая крепост. Последните сведения за военния римски път, който е минавал по левия бряг на река Марица, като най-точни, не могат да обезсилят минаването край Хисарския колос и Медо крад най-стария тракийски пък по десния бряг на река Марица, който е свързвал Уско-дама, Филипопол и Бесса-пара." На местността "Хасара" има стара тракийска крепост наречена "Мильона" с надморска височина 180 м. През 1230 г. цар Иван Асен II е избрал местността "Хасара" и е наблюдавал и ръководил битката при Клокотница. От там е виждал цялото бойно поле. Това е едно от най-големите поражения на Византия и извоюва победата за България, като в плен попада и самият епирски деспот кир Теодор Комнин. "Хасара" се състои от два хълма. Населението на селото и околните села ги наричат, "Големия Хасар" и "Малкия Хасар". На Големия "Хасар" има тракийско светилище и останки от крепостта, също така има параклис "Св.40 Мъченици" има поверие, че ако в него пренощува бездетна жена до една година се сдобива с рожба. По на долу от върха на около петдесет метра има голям камък наричано Казанчето или Крали Марковата стъпка. На него има издълбана дупка и прилича на казан в която има вода, дори и в най-големите горещини тя не пресъхва и хората, които посетят това място си вземат по малко и напръскват болните си места, защото била лековита. До нея има огромна стъпка на човек - казват, че Крали Марко е стъпил там и затова носи име Кралимарковата стъпка. За съжаление прокарването на линията, а и по-късната каменна кариера са унищожили крепостта. Останали са подземните части на основите на квадратна кула (според някои е щерна, но хоросана и зида не са на щерна), както и остатъци от най-вътрешната стена. Строено е с ломен камък от самият хълм, който е каменен, споен с бял хоросан. Според местната легенда всъщност там се е намирал щаба преди битката. Интересна е и една традиция, която е останала - на Св. 40 мъченици, а в последствие и на Св. Св. Кирил и Методий (по стар стил) на съборите на Ябълково и Сталево, хората се качват на хълма, взимат камък, провират се под един естествен каменен свод и хвърляйки камъка на юг (най-общо казано) проклинат с един от вариантите: "Мътните ги взели гърците/византийците" - най-новият вариант. "Мътните те вели Тодоре" - вероятно по-стар, и "Трижди Анатема кире Тодоре" - най-старият вариант, който съм чувал.
==================================================

Изглед към малкия (Х)Асар от големия

Оброчен камък или гроб се вижда на Малкия Хасар

Изглед към върха на Голямия (Х)Асар

Параклисът "св. 40-сет мъченици" със скалната промушвачка пред него

"На могилата в селото се намира малък параклис, построен от селяните. Има легенда за тази могила, че Крали Марко е бил там и че е стъпил на един камък. Стъпката се вижда и днес на камъка-казанчето. Камъкът, наречен Кралимаркова стъпка е на хълма Хасар, а на 50 метра по нагоре е тракийско светилище. Това са големи камъни, които се почитат и днес от местното население. Най-интересен е голям камък, под който се минава за здраве и щастие. Има поверие, че който е лош и грешен човек, камъкът го затиска." Както е казал народа ни: "Да лежи зло под камък!" ("Който е праведен да фърли камък")

Великолепна идея ми дойде тук. Кйто може да отиде до (Х)Аасар да изпълзи под камъка с камък в ръка, да се обърне на Запад, по посока София и да го фърли с думите: 'Мътните те взели Тикво заухава!" Време е да използваме силата на светилищата си срещу враговете на България.

Изглед към село Сталево от Крали Маркова стъпка

Изглед към Големия (Х)Асар от Малкия

Скалата с казаните отгоре й (Крали Маркова стъпка) и Сталево

Който може да отиде до (Х)Аасар да изпълзи под Камъка с камък в ръка, да се обърне на Запад, по посока София и да го фърли с думите: 'Мътните те взели Тикво заухава!" Време е да използваме силата на светилищата си срещу враговете на България!

Йордан_13 писа: Време е да използваме силата на светилищата си срещу враговете на България!

ВРЕМЕ Е!

ДА СПИ ЗЛО ПОД КАМЪК!