Скалата се намира над Мечата ливада (с фургона) по пътя Ситово - Плочник. Срещу нея, от другата страна на пътя е реката и пирамидалния връх Райчово гюне с местността Кадарника. Над нея е върхът Кум ли гор (Кун ли гор). По дерето от поляната под скалата, покрай разрушения долен чифлик, може да се стигне за час и час и половина изкачване по него до св. Георги и върхът Кум ли гор. "Времето на Сънищата" - това е вярването и виждането на австралийските аборигени за образуването на скалните релефи с животински и човешки форми. Според тях, през епохата на Сътворението, техните предци са придали формата на релефа, в който живеят и който почитат днес - скалния масив Улуру и Ката Джута. Това схващане е уникално съхранено при тях до днес и е абсолютно верно. То е напълно неприемливо за оскотелия и херметизирал се рационален ум на европееца. А за днешния комунизиран и изпатладясал българин, това е неква смешка. Но това е без значение, защото в района на Ситово и Чернатица, Духът на Времето на Сънищата е жив! Който живее там, и се е докоснал до това, ще разбере за какво говоря. Времето на сънищата е първичното минало, когато духовете на хората са бродили по земята в състояние на еуфоричен сън(т.е. човекът е имал небесно, а не земно съзнание, примерно: тялом е бил на земята, духом на небето). Освен, че са били в състояние на сън, тези човешки духове също така са били и по-съвършени и близо до боговете, а света е бил една безкрайна приказка изпълнена със щастие и хармония. Това е състоянието в Едем, преди да се яде от дървото за познанието на добро и зло. По какъв начин се е формирал релефа? С отпечатване на духовно-енергийните образи на предците (примерно както "плащеницата от Торино") или чрез директно влизане на самите тях в скалите. Може би това са били двата начина. Ето как го описват самите те:
"През периода на Сътворението (формирането), Tatji, малкият Червен гущер, който живеел в равнините, дошъл в Улуру. Катерейки се по скалата, изпуснал своя кали (дух) и той се свързал с планината. С всички сили Tatji ровел в ронливата скала, опитвайки се да освободи своя кали и направил серия от вдлъбнатини. Тъй, като не успял да освободи заклещената си душа, скоро малкият гущер умрял в една от пещерите. Неговите останки се превърнали в големи овални камъни на пода на пещерата."
Така те - древните предци, не само са създали една земна библиотека на тази епоха, но и са оживотворили неживата материя,създавайки в нея пулса и ритъма на Божественото, устроили са благоприятна среда за живот на своите бъдещи земни наследници. Оттук в нашия фоклор и вярването, че за да е здрав един строеж, трябва да се вгради в него сянката на някоя мома или млада невеста. Така майстор Маноил градил кале, девет години го градил, а то все падало. Получил заповед майстора от царя – на десетата година калето да е готово, иначе всички ги заплашва смърт. Сговорил майстор Маноил всички чираци и калфи, да кажат на булките си да донесат обяд на калето, и която булка първа дойде, нея да вградят, в таласъм да я превърнат, за да е здраво калето. Но калфите и чираци, нечестно сторили, булките си предупредили, а само майстор Маноил не сторил тъй. Повикал той жена си, тя дошла и сам той я вградил в темелите на калето, та оставил девет сукалчета сиротни – свойне дечиня. Но какво да ви говоря – туй е да пожертваш семейния уют и щастие в името на бъдещето на твоя народ и държава. Майстор Маноил пожертвал най-свидното си.
====================================================
Холограмната същност на скалата - откъм север е някакъв тип южноамериканско животно
Откъм юг е гигантска птица/пиле
Изгледи към Мечата ливада с фургона и "Пилето" вляво и нагоре от нея, от съседните барчини
Женска утроба
Бледи знаци
Един по един
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
