Парамун / Парамунска чука / Стража планина Свидетелството

Село Парамун се намира на границата между Пернишка и Трънска области. Макар и малко – състои се от петнайстина къщи – то е останало живо. Всеки от имотите е обитаван и добре поддържан. Е! Училището не работи, но разбрахме, че е закупено и се ремонтира с цел да приема туристи, може би и заради златото което се намира чат-пат в скалите или земните недра. Но за нас съкровището е от друг материал и го намерихме.

Природната забележителност, с която селото фигурира в инернет е Парамунската чука. Това е огромно скалисто възвишение, което се извисява от северната страна на селото и фактически пази завет от северните ветрове. Което означава, че селото е изцяло открито от юг – климата е един от най-меките, в този нископланински регион. Освен това, хълма е пропуснал два три извора, които не пресъхват през цялата година. Нали водата е живот. И както разбрахме от местните – проблем в региона е именно водата и вятърните течения. В село Парамун няма проблеми.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Парамунската чука гледана от подножието е величествена. Не случайно едно от имената й е Стража. Стража планина. От „площада“ на селото изглежда като отвесна стена на крепост, която кой знае защо – сигурно заради хилядолетният пост който заема – е обраснала от горе до долу. Хълма не е достъпен. Автомобил – дори ивисокопроходим – може да стигне до един параклис в самото подножие. След това няма дори пешеходна пътека. По-долу, скалните отломки са по-малки, напомнят на моменти речни вади от чакъл, което затормозява изкачването, понеже камънака се рути неумолимо. Но когато човек влезе в енергетиката на мястото започва да открива едва забележимите пътеки между камънака или скали, които са стабилно закрепени. Впечатлнието от някакъв скалист хълм който няма нищо интересно отгоре започва да се изчерпва някъде по средата на склона. Първо се оказва че не е толкова стръмен и непроходим колкото изглежда отдолу, а след това започват да се забелязват и знаците. Камъните стават все по-масивни и в тях си личат едри пукнатини – сякаш някакво могъщо същество е нанесло удар с нокти, който е разпукал камъка на равномерни вертикални ивици. Няма остри ръбове, стените отвътре на разпукването са идеално гладки. Човек би казал, че наистина някой или нещо умишлено е цепил камъните в някакви форми. И това впечатление се задълбочава с изкачването нагоре. Започват да се открояват струпвания на камъни сякаш обособени кътове или платформи. Край тях е избуяла растителност – дръвчета, мъх по камъните – перфектна симбиоза между растителните видове.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето тези дупки и улеи в камъните са изумителни. Изглеждат хаотични, но със сигурност ако се прекара по-дълго време в изследване може да се схване логиката им. Разбира се и времето е изиграло значителна роля пък и нали учени доказаха че камъните се движат със собствен ритъм...

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Кадрите с лошо качество са от видеоматериал, но има и фотографски кадри:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Има там каменни човешки и змейовидни лица, не от най запазените са. Но излъчването имъ е съхранено, силно е, така характерно за фигурите от другите светилища. Устременъ чистъ погледъ пиещъ жадно Небето. Състояние на молитва. Постоянна молитва. Линии и каменненъ пътъ врязанъ въ скалата, кои сочатъ къмъ "площадката" и къмъ каменна цепнатина през която би трябвало да изгрява и залязва Слънцето на равноденствията. Има шарапаничка, до нея въ камъка фрязана четлива форма на сърце. Отличаватъ се по изработка на многобройните дупки. Та там са живяли хора на сърдечната молитва. И знаете ли каква е радость и топлина да срещнешъ тамъ Човекъ, истински наследникъ на Дедите ни, съ чисти очи и стремящо се сърце къмъ Небето.

Ето някои мои снимки от древното скално светилище на Парамунска Чука (2011 г.):
crazywolf.snimka.bg/nature/v-tr-nsko-po-...amun.592158.23430447
По-нагоре на върха е имало и крепост, една от пазещите пътя към Знеполе (има и нейни снимки в друг албум).

И азъ бихъ показала снимки на светилището, но сега нямамъ техническа възможность. Слънцето зелезе на Равноденствието точно въ скалниятъ процепъ. Тамъ камъните са живи.