Отново отнеха свет. на Дионис от бесите за Тиквеновите 162 млн.лева

Тиквата отпуща 162 млн. лева, за да превърне всеки камък в туристическа атракция.
И тъй, новината преди минути се изплю по Канал 1. Аз мога да ви кажа, че тази новина, не е нова за нас. Излезе стенограма на Тиквеното правителство, в което Тиквата проста се изцепва в пряка реч, че ще отдели пари за социализирането на всяка скална пещера, защото трябвало да се привлекат западните туристи с дебелите портфейли.
Все си мислех, че Тиквата се шегува и в свой стил, на сутринта ще си промени мнението, когато се наспи и се събуди от махмурлука на опиянението на собственото му его, но не би, за съжаление. Явно Шимона Дянков е подпрял Тиквата в това му безумно начинание, макар, да оттегли подкрепата си от него във връзка с другото му безумие - пакта Евро +.
Първом, ще започна с един тука, дето ни се караше, че "ходим да пеем на камъните". Е, оказа, се, че той имал пряка полза от това да не ходим, тъй като види се, искал камъните, да си останат просто камъни, и да се посещават от туристи с тлъсти пачки в джобовете, но да не бъдат действащи светилища. От това имат полза и клириците от БПЦ.
Ние, макар, тук да публикуваме редица албуми с наши светилища, вие знаете, че при нас не става въобще дума за туризъм. Ние разглеждаме светилищата като минали и бъдещи събудени духовни центрове - места за поклонение и най-вече - просветление. За съжаление, на съвременния примат, просветлението се измерва с удовлетворявване на любопитството и натрупване на определена сума пари.
Затова сме категорично против тази сума от 162 млн. лева да се използва да се правят екопътеки, чешмички, беседки и други такива глупости, защото това говори за преднамерено меркантилно отношение към тези места. Тези места са извор на Духовност и културна самобитност, а виждате, как ги възприема Тиквата - като камъни, които трябва да бъдат посетени от туристи, за да пълнят бюджета на държавата. Категорично сме против комерсиализацията на тези места.
Ето защо подобно отношение, трябва да се смята за преднамерен злонамерен акт, който цели да изопачи и скрие тяхната истинска стойност и значение за българския национален дух!
И още нещо, спомнете си как Тиквата плюеше Гърция, но в случая отпускането на тези пари е всъщност внедряване на гръцкия челен опит по комерсиализация на свещените места. Тиквата може да ви говори "да не станем като гърците", но същевременно ви гърцизира, учейки се бързо от близките съседи на лицемирие и лукавщина.
Ето защо казвам - опитът да се опорочат нашите усилия по разкриване същността на тези места, ще бъде непременно спрян. Как, един ден ще се разбере. Лично аз съм категорично против, банда печелбари да експлоатира и комерсиализира нашите усилия, при все, че същите тези са били категорично против това, което правим, преди време.
Поклонение на светите места трябва да има, но това поклонение не е туризъм - то трябва да ти носи знание и душевно обогатяване, трябва да създаде в поклоника стремеж към Божественото.

Ето защо отговорно трябва да заявим: "Отново отнеха светилището на Дионис от бесите". Вие знаете какво последва след това!

Напълно съм съгласен. Напоследък наблюдавам че пътеките по по-диви места които преди съм посещавал, но и на нови места където ходя - наблюдавам че пътеките са пообрасли и трудно проходими. И се радвам понеже едва ли има някой да не е забелязъл че "цивилизацията" или "социализирането" на дивата природа, а още повече на светилищата всъщност я/ ги съсипва. Веднага се появяват типичните купчинки пластмасов боклук, найлочета по невероятни места, охрачено със семки, разорано, изпотрошени клони... И всъщност социализирането води до съсипване и опошлявяване. А прихода едва ли е кой знае какъв и определено не отива в държавата. А най-страшното е онова където писаха само на едно две места - похода по стъпките на Ботев в какво се е превърнал - турци и мангали да псуват българите докато слушат кючеци и се наливат с алкохол и съответно опикават и осират всичко наоколо. Аз незнам циганин да си е прибрал найлонов плик или хартия от пода. За това ли ще послужат тези милиони - за да може мангасари и турчоля да осират светилищата и дивите пътеки. Щото пък и не съм засичал никога мангал да ходи по дивите места из планините.

От друга страна обаче няма кой какво да противопостави нито като идеология нито като концепция на това решение на правителството. Ако не се повдигне обществен дебат и не се представи някаква насрещна концепция - алтернатива - поне да се хвърли в общественото пространство... еми няма как да стане. И тогава ще се надяваме Небето да регулира нещата и то ще ги регулира, но няма ли да се чувстваме по-пълноценни хора - Българи ако проявим самите ние жервоготовност и подемем поне някакъв дебат в обществото, а не в нашия си заграден участък...?! Да се даде пример дет се вика.

Днес бях изключително приятно изненадан - изненадата ме изпълни с надежда и настръхнах! Влизам в асансьор на столична жилищна сграда, в който 25 години влизам поне 3 пъти седмично. Представете си софийските гета с олюпените блокове - никва реализация! И гледам на стената в асансьора написано ТАНГРА! Не съм го писал аз! И си викам абе някой така да е написал името на оная група Тангра - едва ли. Тва по асансьора само децата пишат а тази група едва ли някой младеж й е чувал името дори. Аз самия бях го обрисувал целия - същия този асансьор - бил съм къде 12-13 годишен. После го чистих със спирт от пода до тавана та се научих да не цапам. Е сега някой с химикалче написал ТАНГРА! Аз с маркери го бях намазал а той човека с химикалче. Личи си ентусиазъм, положил е усилие, повторил го е няколко пъти, с главни букви - някой. Някой младеж. Сега се сещам да мина по асансьорите на всички входове да видя дали някой не е проявил една идея повече инициатива да се опита да събуди убитите мозъци в целия блок - с шест буквички - ТАНГРА.

Но по-съществения въпрос си задавам - така ли следва да се подеме подобна инициатива - някой да натисне стопа докато се вози в асансьора и да напише с химикалче ТАНГРА? Мисля си че има хора в тази държава които пазят знание много по-задълбочено от едно дете във асансьора. Ако тези знаещите не поведат инициатива та да чуе всеки убитак за Българския бог - утре чистачката и без това ще го изтърка химикалчето от асансьора, а тия пориви да дращиш в асансьора отминават бърже...

18j писа: Напълно съм съгласен. Напоследък наблюдавам че пътеките по по-диви места които преди съм посещавал, но и на нови места където ходя - наблюдавам че пътеките са пообрасли и трудно проходими. И се радвам понеже едва ли има някой да не е забелязъл че "цивилизацията" или "социализирането" на дивата природа, а още повече на светилищата всъщност я/ ги съсипва. Веднага се появяват типичните купчинки пластмасов боклук, найлочета по невероятни места, охрачено със семки, разорано, изпотрошени клони... И всъщност социализирането води до съсипване и опошлявяване. А прихода едва ли е кой знае какъв и определено не отива в държавата. А най-страшното е онова където писаха само на едно две места - похода по стъпките на Ботев в какво се е превърнал - турци и мангали да псуват българите докато слушат кючеци и се наливат с алкохол и съответно опикават и осират всичко наоколо. Аз незнам циганин да си е прибрал найлонов плик или хартия от пода. За това ли ще послужат тези милиони - за да може мангасари и турчоля да осират светилищата и дивите пътеки. Щото пък и не съм засичал никога мангал да ходи по дивите места из планините.

От друга страна обаче няма кой какво да противопостави нито като идеология нито като концепция на това решение на правителството. Ако не се повдигне обществен дебат и не се представи някаква насрещна концепция - алтернатива - поне да се хвърли в общественото пространство... еми няма как да стане. И тогава ще се надяваме Небето да регулира нещата и то ще ги регулира, но няма ли да се чувстваме по-пълноценни хора - Българи ако проявим самите ние жервоготовност и подемем поне някакъв дебат в обществото, а не в нашия си заграден участък...?! Да се даде пример дет се вика.

Днес бях изключително приятно изненадан - изненадата ме изпълни с надежда и настръхнах! Влизам в асансьор на столична жилищна сграда, в който 25 години влизам поне 3 пъти седмично. Представете си софийските гета с олюпените блокове - никва реализация! И гледам на стената в асансьора написано ТАНГРА! Не съм го писал аз! И си викам абе някой така да е написал името на оная група Тангра - едва ли. Тва по асансьора само децата пишат а тази група едва ли някой младеж й е чувал името дори. Аз самия бях го обрисувал целия - същия този асансьор - бил съм къде 12-13 годишен. После го чистих със спирт от пода до тавана та се научих да не цапам. Е сега някой с химикалче написал ТАНГРА! Аз с маркери го бях намазал а той човека с химикалче. Личи си ентусиазъм, положил е усилие, повторил го е няколко пъти, с главни букви - някой. Някой младеж. Сега се сещам да мина по асансьорите на всички входове да видя дали някой не е проявил една идея повече инициатива да се опита да събуди убитите мозъци в целия блок - с шест буквички - ТАНГРА.

Но по-съществения въпрос си задавам - така ли следва да се подеме подобна инициатива - някой да натисне стопа докато се вози в асансьора и да напише с химикалче ТАНГРА? Мисля си че има хора в тази държава които пазят знание много по-задълбочено от едно дете във асансьора. Ако тези знаещите не поведат инициатива та да чуе всеки убитак за Българския бог - утре чистачката и без това ще го изтърка химикалчето от асансьора, а тия пориви да дращиш в асансьора отминават бърже...

Обществения дебат е събуден в когото трябва. А някои хора, не само драскат с химикал в тоалетната или в асансьора, някои хора, много дълбоко ги разбират нещата. Особено това, което искаме да направим - Саракт. Като един Ставри Калинов. Като го питаха, какво е това Ден, той знаеш ли какво каза. "Ден", вика, това е да "Дееш", а какво е да "Дееш", това е да търсиш Божественото. Вижте колко добре човека е схванал същността на Ден Грее, а някои още ми се туткат тука с ума - имало ли Тангра, нямало ли и цели теми ми пускат тука, да ни занимават с духовната си нищета. Моля ви господа, триците на своя ум си ги задръжте за вас, талаша на вашето образование си го задръжте за вас.
За да има обществен дебат ни са нужни хора като Ставри Калинов. Другото мисли с третия мозък (корема) и ходи на избори, обслужва системата. В него няма жертвоготовност. А пожертването не е да се погубиш, и не да се минеш, а да възкресиш Божественото в теб.
Затова винаги съм казвал, на нас ни трябват творците, които търсят Божественото, за да го изразят като Творчество, а не изтъкват себе си чрез него.

Ето защо отговорно трябва да заявим: "Отново отнеха светилището на Дионис от бесите". Вие знаете какво последва след това!

Ами може и да не знаят, затова и да напомним. Щото някой и от изродите, тръгнали да поругават светилищата ни може и да не схващат какво им се пише.
През началото на новата ера свещената Орфеева планина Родопи е била част от римската провинция Тракия. Да говорим, че е била окупирана е смешно, защото римляните никога не са я притежавали. Точно както дивите планини на Шотландия, така и в българските планини те не са смеели да пренощуват. Просто в гъстите гори пред мотивирани българи, защитаващи свещената си земя и вярващи в безсмъртието на душата не са имали никакъв шанс прославените им легиони. Ето защо Римската империя използва така познатата имперска тактика на "разделяй и владей"
Историята има предисловие. Светилището на Дионис (което е спорно между Беланташ, Долно Дряново или Перперек) е било медното гумно, Слънцеград за останалите на Балканите българи. Така да се каже духовната столица на древна България. Още Александър Македонски, преди да започне кампанията си на изток към Персия и Индия се е допитвал до колобърите там и е получил отговора, който иска. С едно допълнително условие. Никога да не поглежда на север, левия му фланг там ще е подсигурен. Става дума за хунобългарите, които никога не биха нападнали свои кръвни братя.

Няколко века по-късно същото пророчество на същото място е направено за Октавиан Август. Самият факт че няколко века т.н. "владетели на света" са ходели на крака при нашите светилища говори ясно за важността на тези места.
Ето какво пише историка Светоний Транквил;

Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар.

Самото описване на ритуала си е изцяло тенгрианско. При скитобългарите поради липсата на грозде из степите на Средна Азия, виното го заменят с кръв на жертвено животно, но смисъла си е един и същ.

По думите на друг римски летописец, Амброси Теодосий на върха на светилището са се съхранявали скрижалите на великия Орфей Трисмесгистус. Там по всичките правила на старата ни слънчева Вяра е имало и кръгъл куполовиден храм с отвор в центъра за да проникват слънчевите лъчи. Това по времето, когато за канони по православитето не са и чували. Тотално тенгрианство!
Отчитайки стратегическата важност на мястото, римляните разбират, че именно оттам им идват и всичките неприятности със свободолюбивите българи. Надменно си въобразяват, че след като свещената Орфеева планина е в границите на Римската империя значи е тях. Разбира се, те са наясно, че няма как директно да я отнемат от бЕЛАсите и затова както в днешни дни използват други българи да наложат коварната си политика.
Забележете, това се покрива едно към едно с днешно време. Ние сме в границите на новата Римска империя. Тя разбира вече стратегическата важност на българските светилища. Естествено, не може да сложи пазачи и минни заграждения навсякъде - затова използва местните си мекеренца. Които щели да правят някакъв измислен туризъм там.
Интересно защо преди 4-5 години не се сещаха за тези места, а тънеха в занемара, а точно сега, когато старата Вяра се въздига със страшна сила по цяла България те започнаха тази нагла кампания. Не че не са знаели какво представляват тия светилища. Просто са пазели мълчание, защото не им е отървало срещу лъжите на евреи и масони, които пълнеха главите на младите българи какви безпросветни диваци сме били. Светилищата дават Свобода, дават духовна сила. Правят БЪЛГАРИНА такъв, какъвто е призван да бъде. Горд, свободен, силен. Народа на Бога. Именно това ги хвърля в потрес.
Аз смятам, че това е много внимателно премислена и оркестрирана отвън кампания с една единствена цел. Поругаване и потушаване на духовните енергии на светилищата. С две думи - отнемането им от истинските им собственици.

„Радвам се, че археологическият паметник ще бъде изведен на много по-високо ниво на промотиране не само пред гражданите на България, но и пред много чужденци" Хасан Азис

Пълна гавра с паметта на предците ни. Някакъв турчеещ се циганин от ДПС, затънал до ушите в корупция иска да "промотира" древнобългарско светилище

Но тази история, за която намекна Данчо си има своето продължение и поука. След опита на Римската империя да отнеме светилището, съвсем естествено пред 15 година от 1-и век изухва въстание от българите планинци. Предвождано е от български кан-колобър. Който по всички правила на старата вяра освен колобър е преди всичко държавник. Малко се говори за този национален герой, дори и името му го объркват като Вологас. Това отново се дължи на гръцкото произношение на буки, защото не им да дадено от Бога да я произнасят. Истинското му име е Болгас. От Болг и Ас.
Въстанието е все пак потушено. Бунтовниците избити или изселени от планините. Но с това самата Римска империя си подписва смъртния акт.
100 години след това победоносната Златна орда се завръща към свещените си граници на древна България. След още известно време могъщата Римска империя прекратява съществуването си. България, хилядолетия след това все още си я има. И ще пребъде през вечността.
Аз смятам, че ако се бяха отнасяли с нужното уважение към България и бяха оставили светилищата ни намира - нямаше да им се случат тези беди.
Тиквата си е сикаджийче, когато е трябвало да чете е ритало мачле. А господарите му от Йодея обаче с имперското си самочувствие си мислят, че така ще ни отнемат тези свещени за нас места. Е, ще видим накрая!

agencia.bg/news/15/4636
M-да, когато казвах, че Тиквата ви гърцизира, дори не съм си помислял, че това ще е толкова буквално!
=====================================================
По проект вписват тракийското светилище край Долно Дряново „в един кюп” с гръцкия остров Тасос.

С 1 300 000 лв. превръщат тракийско светилище „Градището” в атрактивна туристическа дестинация за чужденци. Парите са осигурени от българо-гръцки проект за повишаване атрактивността на общият трансграничен регион Тасос-Гърмен. А идеята е тракийското светилище да се предлага като екскурзия за летовниците и по беломорието.

На хълмовете край неврокопското село Долно Дряново, прачовеците, населвали тези земи, са изваяли от камъните, някои от които с гигантски размери, фигури на човешки образи, риби, змии, костенурки и птици. Археолози дават изключително висока историческа стойност на тракийското светилище, за което има данни че е на над 2 700 години и е обитавано от византийци, траки и римляни. Учени допускат дори, че светилището е от неизследвана цивилизация. По значимост „Градището” надминавало дори „Перперикон”.

Амбициите са за превръщането на светилището в туристическа дестинация на международния пазар. За облагородяването на района има одобрено финансиране. Желанието на управниците от двете страни на българо-гръцката граница беше да се налеят около 5 милиона лева. Отпуснаха им една четвърт от исканите пари.

С 1 300 000 лв. специалисти правят района достъпен за обикновени туристи до всички обекти на светилището. Тъй като фигурите са огромни, разпръснати по хълмове на огромна територия има напълно запазен римски мост. Община Гърмен, в чиято територия е историческото богарство, е избрала координатор за управление на проект, избрана е и фирма която ще осъществява преводачески услуги в рамките на проекта. В момента се приемат оферти за изпълнители на проекта по облагородяването и достъпността на светилището.
======================================================

Забележете термина "капан за чужди туристи", т.е. отново никой не залага и не го е еня за българите. Хунтата залага на чужденците. Българите са неправоспособни, т.е. неплатежоспособни)) Затова употребих израза: "Отново отнеха светилището на Дионис от бесите". Светилището има значение само за българският национален дух.

На хълмовете край неврокопското село Долно Дряново, прачовеците, населвали тези земи, са изваяли от камъните, някои от които с гигантски размери, фигури на човешки образи, риби, змии, костенурки и птици. Археолози дават изключително висока историческа стойност на тракийското светилище, за което има данни че е на над 2 700 години и е обитавано от византийци, траки и римляни. Учени допускат дори, че светилището е от неизследвана цивилизация.

Обитавано от византиици, а?! Ами по това време те са живеели кротко и мирно по дърветата на Етиопия. Неизследвана цивилизация, а?!

Банкрутиралата Гърция дава половин милион евро за Долно Дряново. Как мислите ще нарекат светилището? "Градищикон" вероятно. Заедно с опитите на масона Овчаров да поругаят Мадара, налице е една организирана атака срещу енергийните стълбове на България. Досега се правеха на шантави и пазеха пълно мълчание, но след нашия сайт и след като все повече млади българи започнаха да посещават древните ни светилища - Хунтата трябваше да се размърда.

Последният път некакъв реши да ми иска входна такса за Мадара. Спаси го само това, че не бях сам. Заобиколих отзад и си свърших работата. Но на тия изроди трябва да им е ясно. Късно е либе за китка. Тия светилища ще си останат български и за българите.

А ако се опитат да заграждат и да слагат охрани - на вниманието на неуважаемия ДАНС. Не можете да си представите колко мотивирани българи вече има. Това е НАША територия и война ще се води там. Точно както ако имат късмета да попъплят масово еврейски заселници в България да правят шибаната Еврия. Тогава ще разберете кон боб яде ли...

Въстанието на сиалетите, одрисите и диите
20 години след въстанието на бесите - около 35г, 1-и век...
III. 38. Цезар упрекнал съдиите задето оправдали Антисий Ветера, един от македонските първенци, обвинен в прелюбодейство, и повикал последния на съд за обида на особата, като човек буен и замесен в плановете на Рескупорит във времето, когато последния убил брат си Котис и замислял война против нас. Подсъдимият бил осъден на заточение, като било прибавено да е задържан на остров, който не е нито близо до Македония, нито до Тракия. След като Тракия била разделена между Реметалк II и децата на Котис, на които поради малолетие им бил настойник Требелен Руф, несвикналата още с нашата власт (Тракия), се бунтувала, обвинявайки Требелен, пък не по-малко и Реметалк, че оставя неотмъстени обидите, които търпи народът. Сиалетите (една част от това тракийско племе живеела в Родопите, по поречието на р. Арда, друга в полите на Стара планина, южно от Троянския проход), одрисите и диите, силни племена, се заловили за оръжие под предводителството на разни началници, но еднакви по своята незнатност. Това била причината, поради която не могли всички да се обединят за страшна война. Едни от въстаналите бунели местното население, други преминали планината Хем, за да разбунтуват и отдалечените племена; най-многобройните и добре подготвени от тях обсадали царя и град Филипопол, основан от царя Филип.
39. Като узнал това П. Велей (пропретор на Мизия) – той командвал най-близката армия – изпратил съюзическа конница и лека пехота против тия, които се скитали, за да грабят или да търсят помощни войски, а самия той повежда ядката на пехотата (легиона) си, за да освободи града от обсада. Всичко било извършено едновременно с успех: грабителите били избити, между обсадените се появили разпри, царят (Реметалк) направил пробива, тъкмо когато дошъл легиона. Тук не би трябвало да се говори за боен строй или сражение, където полувъоръжени и разпръснати неприятели били избивани без жертви от наша страна.
3. Последните войни на тракийците с Рим
IV 46. В консулството на Лентула Гетулика и Г. Калвизий (26г. сл. Хр.) били дадени триумфални почести за Попей Сабин, понеже съсипал тракийските племена, които живели по планините без култура и затова били много упорити. Повод за въстанието, освен техния нрав, било нежеланието да допускат набор и да дават на нашата войска най-здравите си хора. Те дори били навикнали и на царете си да се подчинавят, когато им скимнело. Дори когато пращали помощни войски, назначавали свои предводители и воювали само със съседните народи. Сега обаче се появил слуха, че ще ги разпръснат и ще ги влачат по разни страни, смесени с други племена. Но преди да се заловят за оръжие, пратили посланици, които да напомнят за приятелството и покорността им, и да заявят че тези неща ще си останат така и за напред, ако не ги натоварват с ново бреме. А ако искат да им налагат робство като на победени, то у тях има желязо, младежи и решителност да защитават свободата си или да умрат. Същевременно те разчитали на своите крепости, съградени върху скалите, и на прибраните там свои жени и родители, и заплашвали със заплетена, тежка и кръвопролитна война.
47. Сабина, докато не си събрал войската им давал уклончиви отговори. Но когато пристигнал Помпоний Лебеон с един легион от Мизия и цар Реметалк с помощни войски от туземците, които ни останали верни, Лебеон присъединил тия отреди към наличната войска и побързал към неприятеля, който бил вече заел гористите планински теснини. Една част от неприятелите, които били по-смели се показвали вече по откритите хълмове. Римският военачалник се приближил и лесно ги изтикал оттам, без да пролее много варварска кръв, понеже убежищата им били наблизо. След това той укрепил на това място своя стан и завзел със силен отряд една планинска верига, която се простирала на еднаква височина с близката крепост, заета от голям брой въоръжени и невъоръжени защитници. Същевременно изпратил отряд стрелци срещу най-смелите, които скачали пред окопите с песни и хора по обичая на своя народ. Докато стрелците пущали стрели отдалеч, безнаказано ранили мнозина неприятели. Ала когато се приближили били стъписани от неочаквано излезлите неприятели, но били защитени от една сутамбрийска (Сутамби, германско племе, от левия бряг на долен Рейн) кохорта, която била храбра в опасности и не по-малко страшна с песните и дрънкането на оръжията си и била разположена от римляните там наблизо.
48. След това приближил своя стан до неприятеля, а в предишните укрепления оставил тракийците, които както казахме ни дошли на помощ. Там било позволено да опустошават, да горят, да влачат плячка, стига само опустошението да траяло през деня, а нощта да прекарват в стана в безопасност и бдителност. Отначало постъпвали така, а после, като се предали на разкош и забогатели от плячка, почнали да изоставят заставите, да правят разпуснати пиршества и да се излежават сънливи и пияни. Неприятелите като узнали безгрижността им, приготвили два отряда, от които единия трябвало да нападне грабителите, а другигия да удари римския лагер, и то не с надежда да го превземе, ами да не чуят римляните шума от другото сражение, бидейски залисани с викове, стрели и със своята собствена безопасност. Освен това, за да бъде по-голям страха избрали нощно време. Тия, които нападнали окопа на легионския стан лесно били прогонени. Тракийските помощни войски, уплашени от ненадейното нападение, понеже една част лежала покрай укрепленията, а повечето се скитали извън тях били избити с толкова голямо ожесточение, обвинявайки ги за бегълци и предатели, които носят оръжие за свое и отечествено поробване.
49. На следващия ден Сабин изкарал войската си на равно място, за да види дали варварите одързостени от нощния успех, няма да се осмелят да се сражават, но понеже те не излизали от крепостта и съседните хълмове, той почнал обсадата чрез редути, които почнал да строи още по-рано. След това ги свързал с окопи, та обхванал едно пространство 6,4км в окръжност. После постепенно стеснявали обсадната линия и описвали все по-тесен кръг, за да отреже неприятеля от водата и храната за добитъка. Издигнал също един насип, за да хвърлят оттам камъни, копия и запалки върху близкия вече неприятел. Но нищо не мъчело последните толкова колкото жаждата, понеже голямото множество войници и невъоръжени хора се ползвало само от единия извор, който им останал. При това конете и стадата им, затворени по варварски обичай заедно с тях, измирали поради липса на храна. До тях лежали трупове на човеци, загинали от рани и жажда. Всичко било омърсено със загнила кръв, воня и зараза. Към тази неволя се присъединило и последното зло – раздорите - едни искали да се предадат, други да умрат чрез взаимни удари. Имало и такива, които съветвали да не умират без отмъщение, а да направят опит да пробият обсадата.
50. И не само простите били на различни мнения. Дори един от водачите, Динис, човек стар и с дълъг опит, запознат с римската сила и милосърдие, доказвал, че трябва да се сложи оръжието и че това е единственото спасение за нещастните и пръв, заедно с жена си и децата си се предал на победителя. Последвали го всички слаби по години и пол, които жадували повече за живота, отколкото за слава. Но младежта последвала отчасти Тарс, отчасти Турес. И двамата били решили да умрат за свободата. Но Тарс казвал, че трябва да се ускори края и да се прекрати както надеждата, тъй и страха и дал пример като забил меча в гърдите си. Не лиспвали и други, които потърсили смъртта по същия начин. Турес със своя отряд очаквал нощта, което узнал и нашия военачалник, затова стражевите постове били усилени с повече войници. Настъпила нощта, страшна с проливен дъжд и неприятеля ту с боен вик, ту с гробно мълчание, възбуждали недоумение у обсадителите. Ала Сабин обикалял войниците и ги подканял да не се смущават нито от съмнителния шум, нито от привидната тишина, та да не позволят на неприятеля да ги измами, и всеки да изпълнява своята длъжност, да не побягва и да не хвърля стрелите напразно.
51. Между това варварите притичвали на тълпи, хвърляли в окопите речни камъни, обгорени накрая колове, отсечени дъбови дървета и пълнели рововете с храсталаци, прътища и трупове. Някои хвърляли по-рано приготвени мостове и стълби върху предните укрепления, залавяли ги, смъквали ги и се биели отблизо с противниците си. Римските войници ги отпъждали със стрели, тласкали ги с гърба на щита, хвърляли копия и събаряли отгоре им натрупания каменен материал. Римляните били одързостени за близката вече победа и от още по-голямия срам в случай на отстъпление. А варварите – че това е последната надежда за спасение и от плача на майките и жените им, които придружавали повечето от тях. Нощта на едни придавала смелост, на други – страх. Ударите се нанасяли на слука, а раните се получавали неочаквано. Свои и врагове не се разпознавали, гласовете на които отеквали из планинските кривини и ехтяли като че ли изотзад, докарали такава бъркотия, че римляните напуснали някои от укрепленията като загубени. При все това малцина от неприятелите успели да се промъкнат. Останалите били избити или ранени, а най-храбрите били изтикани чак на разсъмване в най-високата част на крепостта, където били принудени да се предадат. И най-близката околност доброволно се покорила. Настъпилата рано сурова зима в планината Хем объркала намеренията да бъдат покорени и останалите със сила или обсада.

Резултатите по-късно...
Точно "варварите" - Златната орда на хунобългарите, завръщащи се от Изток, унищожават високомерната Римска империя.

451г. - битката при Шалон между прадядото на Кан Кубрат и последния голям римски военачалник (също от тракобългарски произход) Аеции
453 година - Кан Атила убит с коварство от римския император
Година по-късно Рим пада, с което официално Римската империя прекратява съществуването си.

Двеста години след което авангардните сили на Кан Аспарух с ужас установяват, че в освободените равнинни територии на древна България са почти обезлюдени. Болшинството тракобългари са изтласкани в планините от римските си поробители.