Древнобългарското "Свети Илия" край Велинград се намира над всеизвестната Клептуза, в квартал "Чепино" на самия град. Човек би трябвало да предположи, че покрай горещите минерални извори, покрай цялото това изобилие на вода, не може да не е имало светилище, не може да не се е отдавала почит на Божественото. Най-фрапантното, обаче е, че светилището е малко известно. По-известни са кръчмите и минералната вода, в която хората отиват да си топнат задниците. Войнстващият материализъм и тук е взел връх, но въпреки всичко това една несекващата Будност и Вяра на местните без всякаква подкрепа материална и административна, от никоя институция, със собствените сили и средства, те са съградили параклис до светилището, което вследствие на проведените разкопки през 2002 г., се датира от началото на желязната епоха до нейния край. Намерена е керамика тип "Цепина", което не е изненада за района, но което идва да подскаже, значимия и култов характер на съоръжението. Каква е тя, никъде не е изложена, за да я видим. Разкопките, обаче са нецялостни, най-вероятно, заради култовия дървен знак "Свети Илия" на върха на могилата, която се е образувала с времето върху разрушеното светилище. Разглеждайки 2-2,5 метровата дебела стена, която го опасва и част от неговите елементи, ми се струва, че то е дори по-голямо от това на връх Острец. Дали е по-значимо, все още не може да се каже, но определено двете светилища са кореспондирали енергийно и дори местните смятат, че енергията идва от Свети Спас под Острец и се приема от Свети Илия край Клептуза. Самото именуване на древното светилище от християните "Свети Илия", показва значимостта, която то е имало в древността и че е било посветено, вероятно на Небесното Божество - повелител на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и росата. И ако го свържем с идеята за Възнесението, която неизменно присъства в житието на самия светец, то става ясно, че енергията на това светилище, след очистването във водата е била за духовното издигане на човека над самия него и влизане в една съобщност с Бога. В случая издигането е било възвратно, отново към Небето, (т.е. към връх Острец). Такива разсъждения може да си направи човек черпейки сили от местото. Трябва да се отбележи, че духовните центрове именувани "свети Илия" край Велинград са два - над Клептуза и на Елин връх, като на Елин връх е имало манастир "свети Илия", съборен през 1666 г. За да не съм голословен, друг голям духовен център в района е "Марина черква", един неслучаен топоним, защото света Марина и свети Илия са брат и сестра и празниците им следват един след друг. Най-същественото, обаче от всичко казано дотука е полученото дали насън или като видение, Откровение за Свършека, от човека, който обслужва и пази параклиса. По това ново Откровение, получено в наши дни се изработила хоругва - църковно знаме, на което е изобразено Второто пришествие. За мене това е нещо уникално, защото сцени от Второто пришествие на Христос, има почти във всеки манастир или черква, но те са свързани с наказания, мъчения и какви ли не още страдания за електората, който не може или не иска да бъде "спасен". Изобразеното на хоругвата, няма нищо общо с това.То е един космически оптимизъм. Но най-същественото е, че за да се случи самото събитие, самото Откровение, първом трябва свети Илия да проправи Пътя! Затова той е изобразен на едната страна на хоругвата, а на другата е сцената на Пришествието, което сама по себе си е уникална. Макар, че това има някаква успоредица с новозаветните евангелия и делото на Йоан Кръстител, значението му днес, има съвсем друг смисъл, особено, когато е дадено на място, където е имало значимо древнобългарско светилище. А то е, че когато Старата Вяра на Българите се върне, тогава ще настъпи "Свършека", Откровението и Второто пришествие, което отваря Портите на Новия Слънцеград.
