Митичната реалност на Българите

Българин ли е Ахилес от поемата на Омир, както твърди Йоан Малала? Не знаем. Но си струва поне да се опитаме да научим.

Да, най-древната история на Българите отдавна се е превърнала в митология. Само където Българските митове присъстват в митологиите на толкова много народи. Дали в един прекрасен ден няма да се окаже, че митичната реалност всъщност е била една реалност, превърнала се в мит, реална митичност?

„И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.” - Йоан Малала „Хронография”

Дали наистина Ахил е бил българин, дали ние имаме нещо общо с троянската война или всичко е само измислица на по-късни автори? Предлагам ви извадка от митологията на северните народи. Няма да коментирам, няма да давам преценки. Нека всеки сам прочете автентичния текст и сам да си направи съответните изводи.

Из "Младшата Еда”

Из "Пролог” - Снори Стурлусон

(…)

Целият свят се разделял на три части. Тази част, която се намира на юг, простирайки се на запад и към Средиземно море, се нарича Африка. По южната страна на Африка е горещо и всичко е изгорено от слънцето. Другата част се намира на запад и се простира на север и към океана; тя се нарича Европа или Енея. По северната страна на тази част е толкова студено, че там не расте трева и не може да се живее. От север на изток и до самия Юг се простира частта, наричана Азия. В тази част на света всичко е красиво и пищно, там са царствата на земните плодове, златото и скъпоценните камъни. Там се намира и средата на земята. И понеже самата земя там във всички отношения е по-прекрасна и по-добра, хората, които я населяват, също се отличават с всякакви дарования - с мъдрост и сила, красота и всевъзможни знания.

Близо до средата на земята бил построен един град, който си спечелил най-велика слава. Тогава той се наричал Троя, а сега - Тюркланд. Този град бил много по-голям от другите и построен с цялото изкуство и пищност, които били достъпни тогава. Там имало 12 държави и един върховен владетел. Във всяка държава влизали множество обширни земи. В града имало 12 владетели. Тези владетели по всички, присъщи на хората качества, превъзхождали другите хора, живяли когата и да било на земята.

Един конунг в Троя се наричал Мунон или Меннон. Той бил женен за дъщерята на върховния конунг Приам; тя се казвала Троан. Те имали син на име Трор; ние го наричаме Тор. Той се възпитавал в Тракия при херцога на име Лорикус. Когато навършил 10 зими, той започнал да носи оръжието на баща си. Отличавал се сред другите хора с красотата си като слонова кост, инкрустирана в дъб. Косите му били по-прекрасни от злато. На 12 зими вече бил в пълната си сила. По това време той вдигал от земята наведнъж по десет мечи кожи; и той убил херцога Лорикус, своя възпитател, и жена му Лора или Глора, и завладял тяхната държава Тракия. Ние наричаме държавата му Трудхайм. Сетне той много странствувал, обиколил половината свят и победил сам всички берсерки, всички великани, най-големия дракон и множество зверове. В северната част на света срещнал пророчицата на име Сибила - а ние я наричаме Сив - и се оженил за нея. Никой не знае, откъде произлиза Сив. Тя била най-прекрасната от жените, косите й били подобни на злато. Техният син се наричал Лориди, той приличал на баща си. Той имал син Ейнриди, той пък - Вингетор, а Вингетор - Вингенер, а Вингенер - Моди, а Моди - Маги, а Маги - Сескев, а Сескев - Бедвиг, а Бедвиг - Атри, а ние му викаме Аннан, а Атри - Итрман, а Итрман - Херемод, а Херемод - Скялдун, ние го наричаме Скьолд, а Скялдун - Бяв, ние му викаме Бяр, а Бяв - Ят, а Ят - Гудолв, а Гудолв - Фин, а Фин - Фридлав, ние го наричаме Фридлейв, а този имал син Воден, а ние му викаме Один. Той се прославил със своята мъдрост и с всякакви съвършенства. Жена му се казвала Фригида, а ние я наричаме Фриг.

На Один и жена му било дадено пророчество, което му разкрило, че името му ще се превъзнесе в северната част на света и ще го почитат над имената на всички конунги. Затова той решил да се отправи на път, напускайки Тюркланд. Той взел със себе си много хора, млади и стари, мъже и жени, и много скъпоценни вещи. И през която и страна да преминавал пътят им, навсякъде те били всячески прославяни и ги приемали по-скоро за богове, отколкото за хора. И те се спирали, докато не стигнали на север до страната, която се нарича Саксланд. Там Один останал задълго, подчинявайки цялата страна.

За надзор над тази страна Один оставил там трима от синовете си. Единият от тях се наричал Вегдег. Той бил могъщ конунг и управлявал Източен Сакланд. Синът му се наричал Витргилс, а неговите синове били Витта - бащата на Хейнгест, и Сигар - бащата на Свебдег, когото ние наричаме Свипдаг. Втория син на Один се казвал Белдег, а ние го наричаме Балдур. На него принадлежала земята, която сега се нарича Вестфал. Той имал син Бранд, а този - син Фрьодигар, когото ние наричаме Фроди. Сина на Фроди се наричал Фреовин, а той пък имал син Увиг, а Увиг - Гевис, когото ние наричаме Гаве. Третият син на Один се наричал Сиги, а Сиги имал син Рерир. Те управлявали страната, която сега се нарича Франкланд, и оттам води началото си родът, наричан Вьолсунги. От всички тях произлезли множество велики родове. После Один се отправил на път на север и достигнала страната, която се наричала Рейдготланд. И завладял в тази страна всичко, което пожелал. Той поставил за владетел на тази страна своя син на име Скьолд. Синът на Скьолд се наричал Фридлейв. Оттам произлиза родът, който се нарича Скьолдунги. Това са датските конунги и това, което преди се е наричало Рейдготланд, сега се нарича Ютландия.

Сетне Один се отправил още по-далеч на север, в страната, която сега се нарича Швеция. Името на тамошния конунг било Гюлви. И когато той узнал, че идват от Азия тези хора, които се наричали аси, излязъл да ги посрещне и казал, че Один може да властвува в неговата държава, стига само да пожелае. И по пътя си съпровождала такава сполука, че във всяка страна, където се спирали, настъпвали времена на изобилие и мир. И всички вярвали, че това става според тяхната воля. Защото знатните хора виждали, че нито с красотата си, нито с мъдростта си асите не приличали на вижданите преди от тях хора.

Один харесал тамошните земи и ги избрал за място на града, който сега се нарича Сигтуна. Той назначил там управители, подобно на това, както било в Троя. Поставил в града 12 владетеля, за да съдят, и установил такива закони, каквито преди имало в Троя и към каквито били привикнали тюрките. След това заминал на север, докато не им преградило пътя морето, което обкръжавало, както им се сторило, всички земи. Той поставил там своя син да управлява държавата, която сега се нарича Норвегия. А синът се наричал Семинг и от него водят родат си норвежките конунги, а също и ярловете и другите велможи, както се разказва за това в изброяването на Халейгите. А със себе си Один взел сина на име Ингви, който бил конунг в Швеция, и от него произлиза родът, наричан Инглинги. Асите си вземали жени от тази страна, а някои оженили и синовете си, и толкова се умножило тяхното потомство, че те се разпръснали по целия Саксланд, а оттам и по цялата северна част на света, така че езикът на тези хора от Азия станал език на всички тези страни. И хората считат, че по записаните имена на техните предци може да се съди, че тези имена са принадлежали на същия този език, който асите донесли тук на север - в Норвегия и Швеция, Дания и Саксланд. А в Англия има стари названия на земи и местности, които, както се вижда, произлизат не от този език, а от друг.

Из "Езикът на поезията”

(…)

… Асите дошли на пира и на троновете седнали 12-тимата аси, които трябвало да бъдат съдии. Те се казват: Тор, Ньорд, Фрейр, Тюр, Хеймдал, Браги, Вийдар, Вали, Уллур, Хьонир, Форсети, Локи. Имало и богини: Фриг, Фрея, Гевиун, Идун, Герд, Сигюн, Фулла, Нанна.

(…)

…Скьолд се казвал синът на Один и оттук идват всички Скьолдунги. Той живял и управлявал в страната, която сега се нарича Дания, а тогава се наричала Страна на Готите (Готланд). Скьолд имал син на име Фридлейв, който управлявал след него. Синът на Фридлейв се казвал Фроди. Той наследил баща си по времето, когато Август Кесар въдворил мир по целия свят. Тогава се родил Христос. И тъй като Фроди бил най-могъщия конунг в северните страни, считали, че той бил въдворил мира във всички земи, в които се говори датски, и хората на север наричат това "мирът на Фроди”. Тогава никой не вършел зло другиму, дори ако срещал убиеца на баща си или брат си, свободен или вързан. Нямало тогава нито крадци, нито грабители, така че [веднъж] един златен пръстен останал дълго време на полето Ялангрсхейд.

Източник