Българските земи от древността до наши дни- колекцията на д-р Симеон Симов

„Българските земи от древността до наши дни в атласи, карти, гравюри и книги от колекцията на д-р Симеон Симов
Колекцията е събирана от д-р Симеон Симов няколко десетилетия. За първи път безценният по своята художествена и историческа стойност труд на г-н Симов става достъпен за българските граждани през 1978 г. когато от ФРГ в НБ ”Кирил и Методий” пристигат 30 географски карти, подарени на България от българин, живеещ на запад. Това е първият случай, в който се споменава името на доктора по медицина Симеон Савов от Хамбург.
С времето колекцията карти нараства като към нея д-р Симов започва да добавя атласи, гравюри и рисунки. Впоследствие е организирана и изложба, която показва запазените в Западна Европа писмени художествени свидетелства за историческата съдба на България.
Двайсет години след първото й излагане, сбирката става българско притежание и се съхранява в Главно управление на архивите. Сбирката на д-р Симов има изключителна стойност и огромно значение, включително и като потвърждение на европейската идентичност на българите. Тя е една прекрасна възможност да се напомни на нашите съвременници миналото на земите, които обитаваме и към които са изпитвали интерес много европейските учени.

Хронологични граници
Колекцията обхваща събитията от началото на ІV до края на ХІХ век.
Този уникаленархив от европейски карти, книги, гравюри и рисунки дава представа за развитието на европейската картография и книгопечатане в продължение на около 300 години.
Атласите, картите и книгите в сбирката са творби на прочути европейски династии картографи, издатели и гравьори. Картографското наследство на фамилии като Хоман, Сансон, или Хенрик Хондиус, Дела Тур, Тобияс Конрад Лотер и на още стотици европейски автори, сред които блестят имената на Себастиян Мюнстер, Герард Меркатор, говори за интересите на европейските държави към българските земи.

Д-р Симеон Симов е роден на 25 октомври в гр. Перник. Учил е в Първа търговска и в Шеста мъжка гимназия в София. През 1957 г. завършва медицина в София. Пътят му като лекар започва в София, но не след дълго напуска страната и повече от 50 години живее във Франция, Германия и понастоящем в Италия. Всъщност, д-р Симов никога не се отделя напълно от страната си. От началото на 60-те години обичта му към България се превръща в колекционерска страст: „Сега се прощавам с последното, което имах в моя живот – книгите! Една по една ги изваждам и за някои се сещам къде са купувани, и къде за първи път съм ги отварял. Често пъти дори не гледах цената, само си мислех: за България! Нови и стари, дрипави и лъскави, те всички бяха за мен истинско богатство. Всеки атлас, в който имаше поне една карта на нашата родина радваше очите ми.”

Предговор на издаденият от Главно управление на архивите Каталог с цялата колекция на д-р Симов. Изложбата e поръчана от Държавен културен институт и е изработена от Главно управление на архивите.

P.S.Статията е стара,но в тази тема бихме могли да събираме източници с подобно съдържание.На линка могат да се видят няколко карти:
sic.mfa.government.bg/?act=galleries&rec=445

Напуснах България и исках да имам една нейна карта - каза д-р Симов по БНР. Но тъй като не намерих нова, купих една стара, която ме възхити. С удоволствие започнах да се занимавам с историята на България, отразена в картографията, в книги и гравюри.

Постепенно се "разболях" на тази тема и започнах да купувам карти почти от цял свят, разбира се, най-много от Европа. Отначало питах в магазините: "Имате ли нещо за България?" И като ми кажат "Не", започвах да обяснявам за Балканите, за съседните страни. Тогава ми казваха: "А, може би нещо ще има". Имаше и много търгове, така че съм купувал и оттам."

Настоящата изложба е събирана по различни места в света и основната й идея е България като неразделна част от Европа, историята и от античността до XIX в. като неразривна част от европейската история.

Тук може да бъде видяно картографското наследство на Клавдий Птоломей, Себастиян Мюнстер, Герард Меркатор, от което си личи как с годините са се променяли представите на европейците за българските земи и България.

Ценна част на експозицията е географията на Страбон, така наречената девета карта на Европа от 1478 г., географията на Клавдий Птоломей от 1561 г., първия европейски исторически атлас, наречен "Театър на земите в света" и т. н.
Много от тези атласи са били приспособени още тогава за преподаване в европейските училища и университети.

"Можете да си представите преди колко години европейците знаят и изучават българските земи и историята на българския народ, включително и в столетията на османското владичество, когато не е имало самостоятелна българска държава", казва Боряна Бужашка, председателка на Главно управление на архивите.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Д-р Симеон Симов: В картите на Европа България е от 1476 г.

Страната ни е европейския пъп – на това място е поставена тя на европейска карта, където Европа е нарисувана като жена. Учените по света никога не са ни забравяли, твърди дарителя

Г-н Симов, казвате, че България е била винаги в Европа, че е една от първите държави на Европа.

- Веднага го потвърждавам, че България във всички карти от 1476 г. е вътре. Дори има портолани, това са ръчните карти, едно време работени за мореплавателите, в които пак ще намерите България. Това означава, че учените никога не са забравяли България

- Дори са я отбелязвали и по време на турското робство у

- Нещо повече, по време на турското робство има 450 карти и ако намерите и една, в която няма България, ще ви дам един милион. Навсякъде съществува България. С големи букви е написано Турция без всякакви граници, откъде докъде, но България си остава България. Най-хубавата карта за мен, за Европа и България, си остава картата, нарисувана от Себастиян Мюнстер през 1564 г. Той е нарисувал една жена, която представлява Европа. И ако я гледате по средата, към корема, там я има България.

- Защото сме пъпа на Европа, така ли?

-Пъпа на Европа и то още преди 500-600 години.

- Как се поради тази ви страст да събирате карти, г-н Симов ?

- Като бедно селянче никога не бях виждал карта. Когато напуснах България, видях как един французин продава стари карти. Говорих с него и му казах, че съм българин, но нямам пари, а много ми се иска поне да си гледам държавата. Накрая той ми даде една карта почти без пари. Тя страшно ми харесваше. Беше не много стара, сигурно над 300 години (смее се)

- Правили ли сте други дарения някога?

- За 1300-годишнината на България подарих на Националната библиотека 31 стари карти и горе-долу толкова гравюри. Гравюрите изчезнаха, картите са още там.

- Предлагали ли са ви да направят откупка на колекцията ви?

- След втората изложба на проф. Дойно Дойнов казах, че тези неща трябва един ден да дойдат в България, защото тук им е мястото. Преди три години имах лични неприятности. Обърнах се към няколко библиотеки и тогава можех да получа огромна сума, но веднага си помислих: "Дано да успееш и този път да закърпиш положението..." И успях.

- Как се решихте да направите това дарение именно сега?

- Свързах се с новата председателка на архивите Боряна Бужашка и с нея някак много бързо се разбрахме, че всичко трябва да дойде тука, в родината

- Вашите близки не проявяват ли някакви претенции..

- Претенция не може да има никой. Аз съм работил като вол за това и то е моето богатство. С него мога да правя това, което искам. От моето семейство ми казват, че ме обичат, че дори да се върна и като циганин, и като богаташ, за тях е все едно.

- Освен уникалната колекция от карти притежавате и огромна библиотека с книги, в които има тематични колекции..

- В Италия имам още две библиотеки. Музикалната библиотека, която не е толкова голяма, и библиотеката на другото мое хоби - да развъждам и отглеждам орхидеи. Събрал съм книги за орхидеи от цял свят. Третата ми сбирка е от готварски книги. Ако умра - всички те също идват в България. Моите хора нямат никакви претенции...

- Като любител на музиката, предполагам, че не събирате само книги за музика, но и самите музикални произведения...

- О, да, музикалната ми дискотека съдържа над 10-15 хиляди плочи, в които ще намерите уникални записи. Райна Кабаиванска и Николай Гяуров заедно с Пласидо Доминго пеят в "Ернани" през 1971 г. или други, т.нар. черни плочи. Притежавам например портрет на Николай Гяуров, който е близо три метра, рисуван от австрийска художничка, който също договарям къде да го предам като дар

- Г-н Симов, вие направо сте достоен на ваше име да бъде направен музей?

- Не... Поръчал съм, един ден, като умра, да разпръснат праха ми в Дунав, в Германия, и ...така да стигна до Черно море, което много обичам.

- Какво е за вас България като усещане? Винаги ли сте се чувствал българин?

- Абсолютно, никога не съм преставал да бъда българин

- А изпитвал ли сте някога неудобство от това, че сте българин, например в най-тоталитарните времена, когато сте живели зад желязната завеса така да се каже?

- Не. След като напуснах България никога не съм дал нито едно интервю, не съм казал нито една дума след какво е положението в родината ми, въпреки че можех да изкарам много пари, защото тогава бяхме единици, които бягахме зад граница. Никога не бих могъл да говоря против една страна, която е моя родина. И това е най-гадното, когато хората започнат да говорят против родината си. За България няма да чуете лоша дума от мен.

- Да се върнем на картите, какъв период обхващат те?

- Най-старта е от 1476 г., последните са от около 1890 г. По-нови карти не съм събирал. Исках да събера картите, които да помогнат и на политици и на учени да видят какво е била България някога. Картите са 450., а атласите са над 350. Що се отнася до книгите - първата е на Деофелактос Охридски от 1526 г. Събрал съм страшно много книги за Освобождението на България, за Руско-турските войни.

- И къде ще бъде съхранено това богатсво?

- Всичко идва в Главно управление на архивите и отговорността пада върху г-жа Боряна Бужашка. Искам всички да знаят, че тези книги са донесени тук от мен. Тя предостави всичко на мен и го повтарям, за да не си позволи някой някога да я обвини, че била скрила или прибрала нещо.

- Изчислявал ли сте стойността на колекциите си във финансовото изражение

- Не, макар да мога да го направя. Но ако го направя по днешни цени - това е цяло състояние.
www.bolgari.net/d_r_simeon_simov:_v_kart...t_1476_g_-h-165.html

А сега искам да направя едно сравнение за един човешки живот какво е събрал един родолюбив българин :

- Да се върнем на картите, какъв период обхващат те?

- Най-старта е от 1476 г., последните са от около 1890 г. По-нови карти не съм събирал. Исках да събера картите, които да помогнат и на политици и на учени да видят какво е била България някога. Картите са 450., а атласите са над 350.

...и как други са са събрали с огромни усилия може би много по-малко:

Тогава, в средата на ХVІІ-то столетие, холандците установяват господство на картографския пазар, което продължава близо още век. Множат и се картите, събрани в луксозни атласи и подвързвани като книги. Атласът на Меркатор* от 1607-1608 г. съдържа 146 карти. 40 години по-късно в четири- томния Atlas Novus на Хенрикус Хондиус и Йоханес Янсониус са включени 357 изображения. Броят им достига 593 в единадесет томния Atlas Major на Йоан Блау от 1662 г. Френските крале полагат големи усилия да утвърдят френска картографска индустрия, която накрая се налага над холандците.

www.klassa.bg/news/Read/article/156536_%...B0%D1%80%D1%82%D0%B0

Сега с тези карти и атласи ние вече сме над европейско ниво, защото аз събирам само по темата "България". И съм събрал близо 800 карти. А коя държава може да каже, че има 800 карти, свързани с нея? И въпреки това, в развитите европейски страни има богати библиотеки. А България е била пет века под османско робство. Докато другите държави са се развивали, ние не сме имали дори едно нормално училище. Не сме имали аристократи, които да купуват книги и карти и да ги оставят в библиотеките.