Защо тази сбирка е потресаваща? Първо, целият каталог с антики (цена 80 лв.) създава усещане за нещо престъпно - в него не е написано за нито един предмет къде е намерен. Васил Божков може и да си е намерил документи откъде притежава тези антики, но откъде те са изкопани, не е известно. А то е очевидно - колекцията е от иманярски “разкопки”. Сред събирачите на антики се говори, че е изкупувал повечето годишна “продукция” на иманярите в последните години. Това са недоказуеми неща, но сбирката му трудно може да се обясни.
В края на 2005 г., когато Васил Божков направи изложба с част от колекцията си в Галерията за чуждестранно изкуство на фондация “Св. Св. Кирил и Методий” и представи каталога си, беше услужливо интервюиран от в. “Труд”, за да се представи като меценат, загрижен за културното наследство. В интервюто без стеснение той отговори откъде са антиките му - “Купувам от хора, които купуват от иманяри”. Според закона - и тогава, и сега - продажбата на антики е престъпна дейност, наказва се с глоба до 10 000 лв. и до 3 години затвор. Нито тогава, нито по-рано, прокуратурата се самосезира да разпита Божков, нито обърна внимание на неговото колекционерство, което беше добре известно в средите на иманярите в България.
Кратери, V век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. В българските музеи няма толкова богата колекция от кратери.
Същевременно по стари традиции от милиционерско време, полицията тарашеше дребни колекционери на монети и притежатели на евтини антики, обискираше ги, арестуваше ги. А най-големият, който купува цели мраморни статуи, кротко “колекционираше”, недосегаем за закона. Тогава сред дребните събирачи тръгна мълвата, че полицията работи за Божков - преследва тях, за да може всички иманярски “находки” да се насочат към най-големия купувач. И въобще, версията на самия Божков, че спасявал тези антики от износ зад граница, има и обратна страна - когато се появи голям купувач, когато има търсене, има и предлагане - цели иманярски бригади започват да работят, за да “удовлетворят” търсенето. Резултатът е налице - сниман, описан, издаден в каталог. Всъщност не съвсем - говори се за още много предмети, които не са описани и показани публично. Посетители в офиса на “Нове холдинг” - компанията на Божков - са оставали потресени от видяното, което той е изложил в кабинета си и коридорите си.
Сегашният новоприет закон, който приписват като авторство на царската депутатка Нина Чилова (бивша министърка на културата), се опитва да национализира колекцията на Божков и други като него. Как? Антични предмети с изключителна стойност според този закон стават национална ценност и техният притежател става техен “държател”. Може да си направи музей, да ги препродава, ако има купувач, но те вече са на държавата и всичко става със знанието на музеите. Сега е задължен в срок от 6 месеца да ги представи пред комисия, която да ги оцени и определи дали са национална ценност. А то е очевидно - поне за тези, които са на снимките.
Този закон не е добър. Той засяга интересите и на дребни колекционери, плаща данък на цяла една каста служители на музеи и пишман научни работници, които искат да забранят колекционерството в България (много от тях са консултанти за изработването на закона). И от чиито ръце бяха окрадени музейните сбирки, много от експонатите подменени с фалшификати и т. н. (това е цяла отделна тема).
Но дали с този закон държавата ще успее да сложи ръка върху колекцията на Божков и още неколцина като него? Предстои да видим. Приближените на Божков като художника Светлин Русев или директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и др., неколкократно атакуваха закона, още преди да бъде приет. А след приемането му направиха специална пресконференция, за да го разкритикуват. Текстове от него ще бъдат атакувани в Конституциония съд и с искания президентът да наложи вето.
В същото цитирано интервю в “Труд” от 2005 г. Божков се изрази в характерния за български бизнесмен галантен стил: “Чилова е много тъпа”. И дори подчертава пред интервюиращата - “Това да не го махнеш от интервюто”. Известно е, че като министър Чилова не е удовлетворила искане на Божков да си официализира сбирката, като направи музей и т. н. Създаде се впечатление, че има лична амбиция и от двете страни.
Друг, който активно работеше по закона, е депутатът от ДСБ д-р Николай Михайлов (от началото на годината вече е независим депутат, недоволен от политиката на Иван Костов). Той също активно се стремеше да национализира сбирката на Божков. В e-vestnik по този повод написахме коментар - “Заради бълхата Божков да не изгорим юргана?“. Дадохме думата за критика на законопроекта и на експерти, като известния нумизмат Ставри Топалов (виж тук). Несъвършенствата на закона са очевидни и той сигурно ще претърпи изменения. Но в чий интерес? На Васил Божков? Пак ли ще се получи така - дребните колекционери да бъдат ударен, а едрите - поощрени?
Сребърен ритон с позлата, IV в. пр. Хр. Подобни експонати има в Панагюрското и Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.
Забележителното на колекционера Божков е антиобщественото му поведение. Той, въпреки изразяваната загриженост за “спасяването” на древните предмети, заяви в интервю в сутрешният блок на бТВ “Мога да счупя ритуално антиките си на площада” (виж тук), раздразнен от въпросите на Бареков и от това, че държавата не му дава да си узакони съмнителната сбирка.
Сега директорът на НИМ Божидар Димитров е длъжен да извади пред обществото документите, с които е регистрирал колекцията на Васил Божков. Да се види от всички откъде са купени, какво е представил т. нар. колекционер. Колекционери твърдят, че механизмът, по който Божков се опитва да узакони предмети, е като представи документ, че ги е купил от търг в чужбина. Нека Божидар Димитров покаже документ откъде Божков е купил златният венец на тракийски владетел, например. Или предметите, които са като от Панагюрското или Рогозенското съкровище. Хора от средите на колекционерите се майтапят, че Божков сигурно вече си е извадил документ и от Александър Македонски, че му е дарил лично антични предмети.
Сбирката на Божков наистина е потресаваща по още много причини - например със скоростта, с която e събрана (5-6 години). Да събереш толкова съкровища за 5-6 години означава да купуваш като луд, да ръсиш лесно спечелени пари, цели екипи да работят и търсят за теб. Богати хора не могат да съберат с десетилетия дори наполовината на такава колекция. Как е успял Васил Божков?
Комисията “Кушлев” не се интересува какви са били доходите на Божков преди 5 години, примерно. Тя се занимава с кокошкари. Известно е, че в последните 2 години Божков публично обяви, че прибира годишни премии по 2-3 милиона от дружествата, които притежава - един нужен доход, с който могат да се докажат разходи. Но преди това? Как се купува колекция, за която казват, че струва 120 млн. евро?
Колекцията на Божков поставя много въпроси и извън качествата на своя притежател - как държавата трябва да се отнася към подобни големи сбирки? Очевидно колекцията вече е факт, тя е по-богата отколкото сбирките на повечето български музеи. Какви права трябва да се дадат на притежателя, освен правото на “държател”? По света частни колекционери, макар и не с авторитета на Божков, са съхранили шедьоври и са направили собствени музеи. У нас с колекционери, които далеч нямат възможностите на Божков, се отнасят като с престъпници. Законите все още са под влияние на онази прослойка от музейни експерти, които искат да сложат ръка на всичко, притежавано от колекционер. Промяната на закона трябва да бъде именно в посока да подкрепи колекционерите и да отхвърли претенциите на тези експерти. А на колекционери като Божков трябва да се търси сметка със задна дата, ако има извършено престъпление.
...от хилядолетия те се предават от уста на уста...и въпреки,че вече има доста печатни издания материализирания манталитет на хората ги прави неспособни да съберат бисерчетата и да ги обединят...