(От "Джагфар Тарихи")
Преди повече от 15 хиляди години е установен съюзът на седем арийски (огузо-тюркски и саклански) племена, наречен идел "седем (иде) племена (ел)". В началото арийците-иделци се занимават основно с лов на мамути (аслани), носорози с козина (аждаха), елени с големи рога (ямал), китове и тюлени (байгул), моржове (су-аждаха), зубри (атбуга), пещерни мечки (абада, понякога - убир). Затова предците на булгарите дълбоко уважават опитния нощен ловец - вълка. Първоначално иделците дават на вълка името маг (мак, мек, мог), но след опитомяването на кучето започват да го наричат магол "маг-цар (ол-ал)", а кучето - емек или оймек "домашен (е-ой) вълк (мек)". Постепенно вълкът започва да се възприема като добър див - алп, предшественик и пазител (тотем) на иделците. Алп Вълк бил дух на Луната, лова, даряващ слава, успех, победа (барън) и власт (трун), за което иделците му дават немалко имена: Магал, Булг "Черен, Тъмен" (тъй като Вълкът бил нощен ловец), Барън (тоест даряващ барън), Син (Чин, Тин), Синби, Синдиу, Айчин (Афшин) "Лунен Чин", Хон (Хин), Кур (Гур), Бури (Буре), Айбури "Лунен Бури", Мамил (Мамли) "хра-нител"...
Освен всичко друго, алпът Вълк пазел булгарите. Булгарска легенда, разказана от Гали, гласи, че веднъж убирите напълно изтребили иделския род на богатирите - елбирите, които били главни защитници на всички останали по-слаби иделски родове. Единственият оцелял елбир - младенец, син на вожда на иделците - победителите-човекоядци решили да изядат и го хвърлили в газан (котел). Но алп Бури не допуснал гибелта на момчето. Той вдъхнал нови сили на ранената майка на детето и тя с последното си движение блъснала котела със сина си във водата. Реката, по волята на духа на речната вода Су-Анасъ, понесла котела към голямо и непроходимо блато. Тук Су-Анасъ се превърнала в лебед (гъска) и извикала на помощ мъжа си - алпа Бури. Вълкът не могъл сам да се добере до котела, затова подгонил към блатото един елен (лос) и му заповядал да вземе младенеца. Еленът донесъл момчето и една вълчица по волята на Бури нахранила принца, когото започнали да наричат и Газан, и Магулъ "Син на Мага-Вълк", и Бурджан "Вълча Душа", и Чингиз (Тингиз, Магис) "Подобен на Вълк"...
Газан станал могъщ богатир и възстановил иделския род на елбирите, който по-късно наричали също и бурджан, и наубури ("неври") "нови вълци". Тъй като от този род произлизат царете на булгарите, носещи особени царски шапки дуло, той е наричан и дуло (първоначално шапката дуло - с полусферична форма и с кожена обшивка - е била жреческа, но след като става булгарски царски венец, жреците носят вече висока и конусовидна шапка тудуло "високо дуло")...
Благодарение на алпа Вълк булгарите първи на Земята овладяват майсторството да изпичат глина и да добиват метали. За това в един булгарски мит се разказва следното: когато булгарският богатир Боян-Аудан с приятелите си убил в дълбоката пещера злия див Тама (Тиме)-Тархан, удряйки с боздуган (ташбаш) по най-слабото място на железния^орега - глинените колене, огромното тяло на този йорега запречило изхода от Подземния свят. Тогава алп Бури с огнения си поглед възпламенил и разтопил телесата на злия див. Така Вълкът научил булгарите да изпичат глина и да добиват метали чрез топене. В памет за това булгарите започнали да наричат бронза (и изобщо всички метали) айбар-абар-ибер (от "Айбури"), медта - бакър (от "Бу-Кара" - "Господин Вълк"), а желязото - тимер (от "Тиме"). Пещта за печене на кирпичи и съдове от глина булгарите наричали курпес "вълча (кур) пещ (пес)". А от названието на тази пещ произлиза и думата "кирпич".
В знак на почит и принадлежност към рода на алпа Вълк иделците дават на децата си името Чингиз (Тингиз), правят негови изображения - Могун, носят "вълчи шапки" - бурек, на знамето им има вълча глава и затова този стяг се нарича булгар (балкар) "черна или вълча (булг-балк) глава (ар)". Когато иделците при придвижването си от Урал на запад стигат до голяма река, и на нея дават името Булга, което по-късно започват да осмислят като "Черна, Тъмна". От Булга произлиза и съвременното название на тази река - Волга (както от арийското булг - руското "вълк").
След превръщането на думата "идел" в название на държавата само-названието (етноним) на иделците става името на тяхното знаме - булгар, което се обяснява като "черноглави или вълчи хора" (други фонетични варианти на самоназванието "булгар" са бул, бал, болгар, балкар, малкар, локър, буляр, боляр, биляр, бухар, бегер, бояр, биер и др.).
Послеслов. От името "Магол", можем да предположим, че произлиза и "Магур", "Магура", но това трябва да се докаже.
