Скалният град, село Ночево по случай настъпилата Нова година

На път за Ночево. В далечината връх Душка, където вероятно е и едноименната махала. Някой ден, ще му гостуваме. Долу усилено се сади тутуна))

Ночево, не е нищо повече от една махала, според нашите разбирания за село. Пред чешмата в подстъпите към скалния град има нещо като скална скамейка, която много прилича на долменните градежи в Странджа и Сакар.

Старите гробища били съвсем близо до нас. Този паметник, малко ме съмнява, че е турски, твърде странен знак има на него.

Този паметник вече е на феслия. Личи му. Каква огромна е разликата между първия и този надгробен паметник. Макар, че нашите археолози, де що видят побит камък, веднага турски гроб го изкарват)))

Чешмата

Никой не можеше да предположи, какво ни очаква в тези плувнали от зеленина скали. Нищо кой знае какво не изглеждат на пръв поглед. Скритата тайна, чака някой да отвали зеленото й було.

Особено струпване на камъни в нивите, които вече са ливади, на отсрещната страна. Човек не знае дали са струпани вследствие, почистване на нивите или са "каменна грамада" - култово погребение. Подобен тип каменни струпвания има и на Британските острови, придружени с наредени около тях в кръг камъни.

Първите трапецовидни ниши ни посрещат, още от първата скала, но ние не сме изненадани от този факт

Маймуночовек. Но ние се страхуваме от този, след като в градовете ни има къде по-страшни примати))

Нещо като соларен часовник - централен кръг, голяма душка, с наредени в кръг други дупки около него. Нямаме време за по-щателни измервания и почиствания на местото, за да се види по-добре.

Все едно ръка, която държи светилниче е тази конфигурация дупки. Значи сме на прав път. А и пътечката си върви. Но съзнанието си трябва да просветлим, не стъпките си.

Очите на Пазителя ни гледат строго, но ние сме си у дома.

Първата изненада. Две обърнати трапецовидни ниши издялани близо до земята. Върхът им сякаш е вкопан в земята. За първи път виждаме такова нещо. Обикновено нишите са с връх нагоре, сочещи небето или хоризонта, но тези са обърнати! Към земята, към подземните сили... Вероятно става въпрос за срутване на скалата, вследствие земетресение или нещо друго. Дори се предполага, че мощно земетресение е прекъснало живота в култовия център. Но е напълно възможно и да са обърнати, напълно съзнателно

Още една двойка ниши със същата ориентация, от другата страна на същата скала, още по перфектни като изработка.

Най-интересното е, че двете са свързани с "основата" си с кръгъл отвор.

Трон

праисторическо

Татурест камък (От небето поставен).
Древната книга на Лун, казва за него: "Когато Синът на Слънцето се спусна на Земята, за да поучи човечеството, от небето падна камък, в който е скрита силата на света." Това е камъкът, който в по-късни времена е познат като "шепнещият камък", оракулският камък", "камъкът на съдбата"

Рисунка на медитиращ жрец в поза "лотос". Много желаех да я открием, след като така нескопосано бе прерисувана в една статия. Желанието ни се сбъдна от раз. Луд късмет, но желан.

Да го полеееш с вода. Това е тайната. Как ми дойде на акъла. Рисунката тогава, макар и избледняла лъсва идеално и фрагментарно. Колегите не са доволни от изхабяването на водните припаси в жегата))
Вляво, в горния край на снимката се вижда още по-блед образ на женска фигура. За нея ще говорим, обаче по-късно, когато коментирам изцепленията по темата на форумистите от "Ти си онова"

И тъй да си дойдем на думата. Кой е казал, че предците ни са били диваци и варвари? Че са правели вакханически оргии? Кой ни лъже така безсрамно? Предците ни са били хора на духа, чиято цел е била вътрешната култура, вътрешното израстване. Затова на тази снимка, не е акцентувано върху личността, а върху самата идея за медитацията и съзерцанието. Затова главата на медитиращия е леко загатната. Днес западната култура прави точно обратното. Позата, а не съдържанието.
Прокрадна се мнение, че това е някой медитиращ ходжа или дервиш, но това мнение бързо забравихме, ако се вгледаме в елементите на медитацията - липсват кавето, рахат локума и броеницата)))
Под краката има нещо като две възглавнички под глезените. Приличат повече на знаци, отколкото на елементи от рисунката. Възможно е и да са просто възглавнички, които улесняват медитацията. Дясната много ми прилича на руната Кен. А за нея е казано, че "помага на жените в периода на зачатието, за да придадът на бъдещата си рожба желаните качества". Какво се учудвам? Пармаккая с пещерата утроба е съвсем наблизо

Вижда се ясно как енергията на медитиращия се издига от областта на пъпа и отива в сърцето. (Това е Издигащата се Оренда или Силата на Змията-Огън.) Върху него е положил ръце жреца. Явно този център трябва да бъде овладян. А той е една голяма тайна. Само то може да стане Слънце. Само то пречистено, може да те роди отново, само чрез него можеш да видиш Бога. Форумистите от "Ти си онова", пак дадоха едни трактовки и турнаха между ръцете му, новородени "атмани", но за това, ще говорим, по-нататъка, когато почна да ги правя на салата, заедно с лютивата чорбаджийска чушка

Главата на медитиращия

Татурестият/шепнещ камък, от друг ъгъл

Прадедът - с чип нос, под който има редица от скални ниши, които играят ролята на уста или мустак. Изумителна архитектурна изработка

Над главата му, задължително има похлупка или нимба, характерно за стила и в скалните фигури от село Ситово, Родопи.

Великият скален път. Първоначално мислехме, че е един, но впоследствие открихме още един, а вероятно има и още. Този е най-добре запазен, макар, в края си да е започнал да се руши. Вероятно по него са вървяли жреците, извършващи свещенодействията или са се извършвали самите свещенодействия. Той е важна елементна връзка между Татурестия камък и Окото и Утробата с Прадеда.

Някакви диваци, вероятно археолози, издраскали върху скалния път, датата 5 или 6 март, 1975 г., (това е най-вляво), вдясно това, не го знам какво е

Вървим по скалният път. Изгледът е от него.

Завършекът на Пътя

Скален мост, който с камъка под него, всъщност се оказва огромно Око (Божието око), пред което се представяме, когато извървим Пътя. Значи това не е обикновено трасе, а Път между световете.
По-нататък, отново ще говорим за него.

От вътрешността на Окото. Как наблюдава Пътя.

Отгоре върху Окото. Изглед

Кариетид, който образува малък скален прозорец по оста изток-запад.

Утробите в района на скалния град са може би 10-сетина. Няма друго място, където да има толкова плътна тяхна концентрация. А по целия рид Мечковец, вероятно има още. Това е една от тях.

Почистихме я малко

Не се учудвайте,до всяко утробовидно изсичане има или фалос или мъжки образ. така, че не слушайте Чорбаджака, кви ги рука, че били илюзия на ума, тъй като той прекалява с медитациите.

Над това утробовидно изсичане и образа, има вече пещера-утроба, само, че разрушена с времето. Това го пиша за да улесня ntsk, кога се юрне да го дири))

Вътрешността на утробата

Вдясно от входа й, когато застанете с лице към нея, има олтарен камък, декориран с култови кладенчета отгоре, което идва да покаже, че въпросния феномен не е просто ерозия, причинена от водата

Кладенчето върху олтарния камък

От двете страни на скалния коридор водещ към утробата има интересни изсичания. Това ми прилича на вид "квачка с пилета". Намира се от лявата страна на коридора

Овална ниша от дясната страна на коридора

Уникално оформяне на скалата и позициониране на нишите

Соларно култово кладенче

Скален проход

Платото, което прохода разцепва на две

Дори култовите кладенчета върху платото имат особена "утробовидна" форма

Още една уникална скална скулптура, подобно кула или ракета, гарнирана елегантно с една ниша. Общото енергийно въздействие е много силно