Безименният град с. Добринище, Банско

След Коматинските скали, напуснахме Влахова планина и поехме направление към Западните Родопи. Разбира се с едно малко отклонение, да се отбием в полите на Пирин, към Добринище, за да видим какво е това чудо, наречено "Безименният град". Плановете ни се коригираха в движение и за следващия път останаха много други обекти, като св. Гьоргова скала, край село Бачево и Бабяшка чука, край село Бабяк. За Каялийските скали, района на стопанство Беслет и района на река Вищерица, не ми се говори, защото там можеше да се забравим със седмици. И така с бърз марш, за да не ни хване тъмното поехме към полите на Пирин. Местото го открихме сравнително лесно, просто защото се бяха погрижили да поставят табели "Св. Никола". Цяло чудо е това за България! Колко ли щяхме да се бъхтим, докато го намерим...
Но нека да видим какво е известно за това място и какво е мнението на официалната позиция по въпроса
============================
На 3 км от гр. Добринище и на 4 км от гр. Банско в посока Добринище местните открай време почитат местността Свети Никола, на територията на Добринищкото землище.
Но за съществуването на древно селище на мястото никой не подозира - няма легенди, народни песни и предания, историография или извори. Оказва се, че именно там, на площ 25 дка, повече от 3500 години (от 3000 - 2000 г. пр. Хр., 16 - 17 век) е кипял живот в многолюдно и заможно селище.
Ръководител на разкопките е Владимир Баряков, уредник археолог в Музеен комплекс Банско. Той и съпругата му Светла Барякова са единствените археолози в района чак до границата. Баряков пръв се досеща за съществуването на мистериозният град. Посказват му го "колегите" както той иронично нарича иманярите. Още през 2003 години хората на Добринище и Банско събират пари, за да възтановят параклиса в местността Свети Никола. Когато започват да разчистват терена, за да започне строежът, се натъкват на основите на раннохристиянски храм, тип базилика от края на 4 век. Тогава археолозите се намесват за първи път и откриват прилежащ към храма некропол с 28 гроба. Те обаче са напълно лишени от инвентар и не представляват интерес. Любопитното е друго - средният размер на откритите скелети е над 180 см, а има двуметрови. Местността се предполага, че е била населена с тракийското племе Даи.
Храмът е въздигнат за една година, но археологът бил убеден, че това е само началото. Първоначално никой не обръща внимание на думите му, че под стръмните възвишения на предпланините на северен Пирин лежи забравен град. То и по нищо не си личи - буйни треви и вековни дървета скриват дори най-тънкия намек за човешко присъствие. Но все пак през 2007 год. археологът успява да убеди община Банско да финансира началото на разкопките.
Керамиката сякъш започва да извира. Толкова е много, че по - старите парчета са използвани за надстрояване на зидовете. Подовете на някои от помещенията са застлани с керамични плочи, откриват се тегули - големи керамични керемиди, с които са били покрити сградите.
Един след друг се появяват културни пластове от 3000 - 2000 г. пр. Хр. чак до Средновековието.
Достигат до дълбочина над 3 м., но следите от човешка дейност не свършват. Започват да се показват питоси - огромните глинени съдове за съхранение на вино и зърно. Поради голямото им количество Баряков предполага, че все още се намират в складовите помещения на града. Междувременно са направени сондажи, за да се определят границите на обекта. Оказва се, че става дума за вътрешен град с площ от 5 дка, ограден с дебели крепостни стени, най - вероятно двойни, с дренаж между тях и стражеви кули при портите. Естественото разположение на селището, оградено от 150 - метрови скали от изток и север, непристъпен наклон от северозапад и крепостна стена от единствената по - достъпна южна страна, му отрежда функцията на защитно укрепление за многобройното население на долината в случай на опасност.
Древните са избрали за своя град най - стратегическото и живописно място в целия район. Видимостта се простира на десетки километри в ясен ден - и обхваща най - важните проходи - Момина кула за Бяло море на изток, Предела на запад. Юндола за тракийската долина на север и пътя през Пирин на юг. Около вътрешната крепост се разполага средният град върху 25 дка.
Въпреки че са "копали" само две лета, археологът и екипът му са разкрили, макар и не до край, повече от 600 кв. м. площ. В гроб на жена са открити бронзови гривни. Изключително богат и разнообразен е монетният материал - над 200 образци от 3 век до 17 век. Фибули - античните игли брошки, част от антична плочка на тракийски конник. копчета, пръстени, токи, апликации и бронзова главичка на жена са сред откритите досега предмети. Най - интересен е пръстен с две, фигури, които наподобяват раннохристиянски светци, но могат да имат и по - древна символика. Намерените стъклени съдове, оловни заготовки и части от станове говорят за развита промишленост в града, както и за неговото благополучие. През първите векове след Христа стъклото все още е било рядък и скъп материал.
В южния край на светилището върху непристъпните скали според археолога се намира тракаийско светилище.
По пътя към него в самостоятелна скала е изсечен неголям лик, а в самата скала - стъпала. От върха се разкрива невероятна гледка - от планината се спуска 7 водопада, а в краката на човек са пасторалните нивя на град Добринище. Археолозите не са изс;едвали светилището по - подробно, но пък дупките от иманярите подсказват за евентуални находки.
Най - голямата мистерия за древното селище е като че ли липсата на каквито и да е сведения за неговото наименование.

За археологическите разкрития в местността Свети Никола край Банско, Агенция „Фокус” разговаря с археологът Владимир Баряков.

Фокус: Какви са археологическите открития край Банско?
Владимир Баряков: Това е четвъртият археологически обект, който започнахме край Банско, в местността „Свети Никола'', в югоизточната част на Националния парк Пирин между Банско и Добринище, последният склон на планината. В 2003 година по инициатива на жителите на Добринище и по инициатива на фирма Галчев -инжинеринг беше възстановен параклисът, който там съществуваше. Оказа се, че това е поредната ранно християнска базилика от края на 4 и началото на 5 век, другите две са в местностите ''Шипотско'' и местността ''Свети Иван'', където в непосредствена близост бяха открити и пещи за изработката на строителна керамика. Според екипа се оказа се, че тези пещи са били необходими, за строителството на тези ранно-християнски базилики. Керамиката е била използвана за изработката на подова настилка, както и с декоративна цел, както и за покривната конструкция. Те са били с много по-големи размери от сегашните 45 – 65 см., в последствие те се използват и за ограждане на гробовете. В близост до тази ранно-християнска базилика в местността Свети Никола тогава бяха проучени и 28 гроба. Направихме една дългосрочна програма за археологически проучвания, реставрация и консервация в землището на община Банско и от 2007 година започнахме редовни археологически разкопки. Така че три сезона вече от два до четири месеца, в зависимост от метеорологичните условия ние работим там. Все пак обекта е на 1100 м. надморска височина.Това, което откриваме изненада очакванията ни. В ръководният екип научен консултант е доц.д-р Костадин Арабаджиев, преподавател в Софийския университет, а ние със Светла Барякова сме ръководители на обекта. Работим с ученици и студенти от Банско. Интересът от тяхна страна е много голям. Всеки ден излизат нови неща. Нас ни учуди това, което открихме, защото нито в преданията, нито в легендите, нито в изворите и историографията се говори за някакво селище на това място. Очаквахме, че може би това е един наблюдателен пункт, че е имало там някакъв караул, защото от скалите на Св. Никола най-добре се вижда цялата околност и всички подстъпи към цялата Разложка котловина – ''Момина клисура'' за Беломорието, ''Юндола'' за Тракийската низина и ''Предел'' за вътрешността на страната. Мислехме, че от там са следили за приятел и неприятел, всичко е като на длан. Но се оказа, че това е един огромен град, който по първоначални данни се простира на площ повече от 25 декара. Всъщност според монетния материал, който откриваме вече можем със сигурност да кажем, че градът е съществувал в периода от ІІ – ІІІ до ХVІІ век селището е било обитаемо без прекъсване. Петнадесет века живот, за който никъде нищо не пише. Така че един забравен град, както за населението, така и за науката в най-скоро време ще грейне в своето достолепие. Всичко е изградено изцяло от обработен камък, стените са около 65 см. и най-важното, спойката е от хоросан със счукана печена тухла. Това прави много здрави тези стени и няма как да е иначе, тъй като вече сме се натъкнали на запазени височини на зидовете на постройките 3,20 – 3,30 м. Така, че оцелели повече от 1 500 години стени да са в момента в състоянието, в което хората са ги изградили, наистина говори за една много хубава архитектура. От друга страна материалите са изключително богати. Намерен е богат керамичен материал от съдове за който можем да кажем, че е с тонове. Голямото изобилие на стъкло и стъклени предмети показва една заможност на населението. За времето тогава стъклото не е било разпространено, както сега и е било едва ли не с цената на златото, а тук ние имаме вече стотици счупени фрагменти, което говори, както казах за икономически заможно население, което е било там. От друга страна това се потвърждава и от накитите, които се откриват – пръстени, гривни, различни апликации за дрехи и конска сбруя. Открити са над 50 питоса, където са се съхранявали зърнените храни и продуктите закопани в земята, като осем са изцяло запазени и са много добре изработени. Открити са мотики гребла, мечове, стрели, върхове на копия, боини брадвички и др.
Фокус: Имате ли предположения, какви хора са обитавали града?
Владимир Баряков: Понеже много от материалите ни навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранно желязната, което е края на третото началото на второто хилядоелтие преди Христа, и ни датира началото на един улегнал живот на хората тук от преди 4 500 – 5000 години. В най-добрия случай в момента мога да кажа, че това са предците на траките, защото не може със сигурност да ги определим преди антропологичните анализи. Другото, което впечатлява е ръстът на тези хора. Говорим, че през древността и Средновековието хората са били много по-ниски от сегашните. Но имаме два-три скелета, които открихме в некропола, който всяка година ни поднася изненади, които са с ръст – 1,80 – 1,90 метра. Така че това население е огромно и почти непознато по нашите земи до момента.
Фокус: Имате ли предположения за името на града?
Владимир Баряков: Имаме някакво предположение, но не искаме да изпреварваме събитията, защото до момента не са излезнали никакви надписи. Така, че всички очакваме нещо да излезе, което да ни подскаже за името.
Фокус: Казахте, че хората са много високи, какви изводи правите?
Владимир Баряков: Позовавам се на това, което още Омир пише. Гърците привличат и използват тракийските племена за съюзници, когато воюват отделните градове държави в Гърция. Там се споменава, че дошъл тракийския цар с много красиви бели коне. Той бил с огромен ръст. Това потвърждава това, което е написал Омир, въпреки че векове наред се е мислело, че това е легенда,че е измислица, че Троя наистина е съществувала,че Троя я е имало. По този начин може би ще се докаже това, че траките наистина са един етнос – огромни, високи, здрави. Може би самата планина ги е правила да бъдат такива. Те може би са били някакво войнствено население. С изключение на един пласт в който има следи от опожаряване за три метра и половина запазена височина, но не може със сигурност да се каже, че това е било някакво нападение на неприятел. По-скоро може би стихиен пожар, тъй като в следващия момент стените отново са възстановени и е продължил просперитета на селището.
Фокус: Как стои въпросът с финансирането на разкопките?
Владимир Баряков: Ние сме мечтата на всеки един от колегите, защото община Банско от 1 987 година до момента финансира всички проучвания и археологически разкопки. Всичко това се дължи на доброто отношение и разбиране на общинското ръководство, на Общинския съвет и на целия кметски екип Чуждо финансиране до момента от никъде не сме получили. Така всички находки, които излизат, остават за археологическия музей в община Банско, чиито архитектурни проекти са на приключване. Той ще бъде разположен в приземния етаж в Дома на изкуствата. Това е едно едно огромно помещение, където най-добре ще може да се пресъздаде епохата, която искаме да покажем.
Фокус: Вашият обект регистриран ли?
Владимир Баряков: Още в 1993 година съм изготвил цялата регистрация на археологическите обекти,които са над сто в община Банско и всички те са включени в АКБ /Археологическата карта на България/. Така, че поне в това отношение нямаме проблеми.

"Безименният град" - пример за това как губим памет за самите себе си.
Параклисът "Свети Никола" е кацнал върху голяма могила, която всъщност крие под себе си цял град. Самото наличие на параклиса показва, че за това място е съществувала памет, и тя се е загубила в близките времена. Много често срещано явление е в Родопите и по други места черкви и параклиси да са "кацнали" върху големи и неголеми могили.

Огромното количество керамика, струпана накуп. Повечето парчета са големи, вероятно остатъци от питоси и други големи керамични съдове.

Какво ли е това? Брък - само кости. Археолозите, вероятно са събрали в чували костите на намерените скелети. Това никак не ми харесва, чисто светотатство!

Сред купищата керамика и малко зъби. Ами това остава от телата ни, един ден.

Гробовете

Както беше изокал един от телектората: стига с тия кокале и грънце, дайте диаманти, волфрам, полезни изкопаеми, че съм гладен и ми е прилепнал тумбака. Еми, кво да се прави, няма. Само кокале и грънци. Другото са го обрали дрогарите с машинките

Голям питас или делва, това вероятно са складовите помещения

Никак не е полезно днешното драскане върху съдовете!

Скали, вероятно част от скалното светилище на града в района

Дори тук до самите скали е имало здания.

Купища керамични отломки. Нищо интересно за обикновения гласоподавател

Само камънаци и пръст. Това определено, не се яде. Я да видим, Вожда и Учителя, какво ще каже по телевизията днес.

Възможно е и да има пещери в основата на скалните грамади

Вероятна скална арка, изсечена на голяма височина в скалата.

Платото на вероятно нароченото от археолозите скално светилище

Вероятния скален образ, за който говори археолога Баряков. Дълго го търсихме, в скалните части на възвишението "св. Никола", докато най-накрая сметнахме, че е това. Но може да е на съвсем друго место и на доста по-отдалечен скален масив.

Да се върнем още малко на архитектурата на града

Сякаш рисунки или знаци има по това парче от питос

Те, така строим и днес, между две скали преграждаме, без да ги рушим. Поне тази строителна традиция сме запазили от дедите си, до днешни времена, до комунизма.

Могилата на Безименния град. Изглед от северозапад.

Ей с тези сърнели се хранехме пътьом.

Изгледи от скалната част на Безименния град

Добринище на свечеряване. Изглед от скалистия масив на св. Никола.