Влахина планина и Коматинските скали... Както и да ги въртиш, двете имена, не ти става ясно за какво иде реч. Защо планината се казва Влахина, и защо скалите там – Коматински? Отговор за това в нета, няма, а ако има в някоя дебела книга, то тя не ни е под ръка.
Съвсем наясно сме, накъде отиваме. Да видим влезлия в скалите, вкаменилия се древен българин, който стои пред нас със цялата си сила, и от който вероятно са тръгнали египетските династии, защото, когато го види човек не може да не види в него протообраза на фараоните.
И тъй, след лошото време на Марков камък, едно Слънце е огряло ранната утрин на Симитли и оттам поемаме към Влахина планина, към селата Тросково и Брястово. Към Тросково пътя става черен и е истинско изпитание за наетата от нас кола. Въпреки това тя удържа на опъна и напъна и ни откарва в село Брястово.
За да достигнете централния масив на скалите, трябва да отидете до “магазина”. Представата за “магазин” по тия места днес е повратна. “Магазина” е една запустяла постройка с две знамена отпред – Българското и това на ЕС. Оттам нагоре, над него, поемате за масива. Мога само да ви пожелая “успех”.
Когато се поразрових в античните сведения за този край попаднах на един поход на Ситалк срещу македонския цар Пердика през 429 г.пр.н.е. Това сведение е от Тукидид, който нарича планинските вериги на днешните Влахиня, Огражден и западните склонове на Беласица – Керкине, която според него е била необитавана. Това сведение за необитаемостта на Керкине, обаче, не е много достоверно, защото на самите Коматински скали изобилства от керамика от “тракийския период”, което означава, че там не просто е имало живот, но и той е имал своите духовни измерения. В крайна сметка, за похода на Ситалк, Тукидид пише, че отдясно на него, били пеоните, които били независими от Одриското царство, което е още по-странно, защото други автори като Йоан Цецас в своите “Хилиади” казва: “Пеонците са българи”, А Йоан Зонара в някакъв свой речник, вероятно към неговата “Всемирна история” също пише: “Пеонци - латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи." Ако изходим от позицията на това, че топонимът Керкине, преименуван впоследствие на Влахина планина е в непосредствена близост до така наречените “българи-пеонци”, то става ясно, че термина “влах”, “влахова” не обозначава народността “власи”, както лесно и бързо може да го определи всеки. Още повече, че този топоним се среща на невероятни места из България и то доста често. И още по-невероятно е по тези места да са живели власи. Вероятно става въпрос за “влъх”, “влъхва” – “мъдрец”, “учител”, “маг”, жрец” и глагола “влъхувам” – “свещенодействам”. Тази интерпретация очертава вече планината като един духовен център, като една сборност от мъдреци, вършели там своите свещенодействия или служби. Още повече, че проф. Анчо Калоянов и Тодор Моллов, свързват термина със съзвездието Плеяди. Те казват така: “Единствено от Ситово (Родопи, с. 12) е известно за Плеядите названието Лъшковете(уточнение: точното наименование е Влъшковете), което пряко може да се изведе от старобълг. "влъхъ", нарицателно име за българските шамани през езическата епоха”.
Топонимът “Коматински” , човек също не проумява етимологично. Такъв топоним се среща из територията на България, под формата на “Ком”, с което се обозначават редица върхове и Коматево, днес квартал на Пловдив. С този термин дори съществуват лични имена и фамилии. Както и да е, ако изходим, обаче от българското “комать” – “къс сукно, парче земя”, то тогава може би нещата ще си дойдат на мястото и етимологичното разбиране, би трябвало да бъде “парче, къс скала”, точно каквато е тази с образа на вкаменилия (един вид “сомати”) се древен българин.
Когато човек гледа това “парче скала”, не може да не си припомни следния текст
. Той няма да отиде в черните глъбини на земята: ще поискам от подземната невеста, от
дъщерята на Деметра, богинята на плодородието, да пусне душата му: тя ми дължи това, защото
смята за свой дълг да оставя на белия свят близките на Орфей. За мене занапред той ще бъде като
мъртъв и невиждащ светлината: нито ще се върне в предишния си образ, нито ще види някога
лицето на майка си, а ще лежи, вперил поглед в светлината на деня, превърнат в божество и скрит в
пещерите на земята със сребърни жили, също както някога служителят на Бакхус се засели в
Пангейската скала като божество, почитано от посветените …
