Неописана скална гробница край село Равен, Източни Родопи

След като завършихме своето поклонение на Гумното, решихме да се отправим към село Равен, където рпедишния път, бяхме оставили много неща недогледани. Целта ни беше една скална гробница, описана като най-добре запазената куполна гробница, т.е. това е един обект с голямо значение за българите.

Тръгнахме по описанието оттук

www.rhodopes-gallery.com/?q=galeria

което разбира се, предишния път не ни доведе до положителен резултат, но си помислихме, че причината е в нас, а не в упътванията.
А упътването е следното:

“Намира се край махала Каменарци (Каяджилар) на с. Равен, вдясно от пътя, близо до открояващ се на терена трафопост. Представлява самотно извисяващ се бял, каменен исполин, наподобяващ поразително човешко лице в профил. Местните хора го наричат Адам кая (Човекът-камък). Съществува предположение, че естествената скала е грубо дооформена от човешка ръка, което е свързано с култа към скалата у древните траки.
На около 200 м източно от него, по трасето на електропреносната мрежа, непосредствено до къщите на селото има добре запазена скална гробница. Тя е без предверие, с кръгла гробна камера и куполовиден свод, ориентирана на изток.
Специалистите смятат, че това е една от най-добре запазените куполни гробници в района. Ограбена е още в Древността.”

Затова отново отидохме до “Адам-кая”- “човекът-камък”.



Човекът-камък е уникален мегалит, изсечен вероятно, по времето на каменно-медната епоха, според оразмеряването на епохите според днешната археология, когато човек е започнал да осезава Бога чрез себе си, а не чрез сътвореното от него. Това е процеса на антропорфизация на Абсолютното и той е най-добре изразен в този мегалит. Абсолютното вече не е така отвлечено и безкрайно, то добива форма, и то формата на човек, която обаче форма без лице, без да е личност, а само индивидулност.

Следвайки указанията от нета, ние продължихме по елекричната мрежа, но не открихме спомената гробница. Затова пък, на скалния масив, който се вижда на снимката зад него

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...serpics/DSC_4184.JPG

открихме цяло скално светилище, което вероятно е естественото продължение на равенската “Харман кая” и скална гробница, чието описание не открихме и която много прилича по своята конструкция на сакарските долмени, с тази разлика, че е сечена в скалата и единствените подвижни каменни плочи са били тази, която я е затваряла отгоре и вероятно затварящата входа.

Общ изглед


Гробницата отпред, в близък план


Гробницата отгоре


Отвътре


Човека-камък, гледан откъм новата скална гробница

Както вече казах, търсенето в източна посока, не доведе до откриването на куполната гробница, но ни запозна с много нови неща. За намирането й, ни помогна една жена, която случайно мина покрай нас. Тя се намира, не на Изток от "Адам кая", а на север, по електропреносната мрежа, която е с дървени стълбове (а не железни) и която отвежда навътре в селото.

Тук се намират всички снимки, свързани с новооткритата гробница
www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=271

Известната куполна гробница, край Равен - общ изглед. Колкото и известна, толкова и трудно намираема.
Аз не бих класирал категорично подобен вид скално творчество веднага към класа на гробниците, а по-скоро към класа на праисторическите светилища. Ако в тях са погребвани хора, то вероятно са били в поза "ембрион" (хокер).





Оттук вече ясно си личи, жлеба за плочата, с който е била затваряна





Тази сферичност на конструкцията на гробницата отвътре, предполага погребение само в свито положение.

За съжаление тук се вижда, че местните са я използвали за запиране на добитъка и тя вътре е пълна с фекалии.



Ако ви затворят с плоча отвън и останете вътре, какво бихте поискали? Естествено, да възкръснете, да умрете, за да се родите отново. Това е било предназначението на тези скални комплекси като светилища.

(Една задача за християните: къде беше погребан Иисус Христос и с какво бе затворена гробницата му).

Керамични модели на светилища, сходни със скалните гробници