Мадара

Йордан_13 писа:

gergana писа: Здравей! Ти защо отиваш там? И хапала ли те е змия?! Виж напоследък все по-често ги мяркам около мен и ми идват малко в повече! Аз съм винаги сама, ходя сама, обикалям сама, особено на Мадара вече съм сигурна, че не искам никой с мен! Освен ако не чувства същото, което чувствам аз,,,А като отидох там, първо на Даул таш попаднах усещането е , че съм си в къщи; Ако ти кажа от години какво правя, ще паднеш,,,, то не е сън, не е и като видение, незнам вече какво е, но в главата ми има някаква картина - аз стоя права на ръба, на ъгъла на сграда или скала, вдигнала съм нагоре глава и гледам небето, някъде високо горе над мен виждам ръба, края на този зид, облегнала съм се на него, сляла съм се със земята под мен, ъгъла и небето, покрай мен има някакви хора, живота минава покрай мен, но нито те, нито аз ги виждам,,,,, сякаш времето е спряло за мен, усещам топлината на слънцето, гали ме, не искам да помръдна, виждам го през клоните на дърветата, невероятно е! Изпитвам блаженство и мир, знам че правя нещо красиво и имам още време до тогава,,,,,това е! Като откачена съм обикаляла да намеря това място, ако знаеш на колко каменни къщи и крепости, на който съм била, съм се облягала по ръбовете им и съм гледала на горе към върха и нищо , само празнота! Там обаче, в пещерата на нимфите го открих, същия ръб, същото слънце през клоните, същата топлина, само времето не е същото и хората са други, но аз съм си същата,,,
Знам за съня, знам за неспокойния дух, отдавна съм започнала да се пробуждам, но това не влизаше в сметките, разбираш ли! В групата мога да се опра и да получа помощ и обяснение, а за тук не съм готова, завариме -сама и неподготвена, засипаме с емоции и видения и ме ошашави хептен! Извинявай спи ми се, може и да е малко объркано, но просто тия дни!

Защо отивам там. Въпрос, най-малкото на дълг. Не можеш да отидеш в този район и да пропуснеш Мадара. А Мадара не е само платото, той включва и близките околности, които крият много приятни изненади.
Моята задача е по универсална и не е свързана само с едно определено светилище, макар, че като подхванах темата за "Великия Щутград", много хора се подлъгаха по тази уловка, търсейки ми слабите места, да ме чукнат оттук, оттам.
Докато при теб, доколкото схващам, съзнанието ти е свързано с това светилище, твоята задача определено е регионална и трябва да я изпълниш.
Добре е времето да спре за теб, да познаеш безвремието и пустотата.
Подобно на твоето преживяване е описано в стихотворението "Миг" на Дебелянов. Неслучайно той се падна на тазгодишните изпити.
Няма какво да се изненадваме в случая, идва времето, когато твоите преживявания, ще станат нещо обикновено за много хора и тогава няма да те обхваща безпокойството, че си сама с тях и усещане за отклонение в нормата.
А змия в този ми живот не ме е хапала. Змията е посвещението, през, което ти трябва да минеш, днес.

Това вече го разбрах - за Мадара и околностите, усетих го втория път. Първият път дойдох от Шумен на стоп и още не знаех къде се намирам, после пътувах във влака и минах през Провадия - дивно е, дощя ми се да слезна и да хукна пеша, да обикалям и да не спирам, да се покатеря навсякъде. Целия район е едно цяло. Но все пак ще ми е нужен и гид, просто за присъствие
А за змията те иронизирах, като те попитах "хапала ли те е", лека по - лека се укротих и аз и те. Все пак ти благодаря, че ме изслуша търпеливо и ми вдъхна кураж. Казваш, че е въпрос на дълг! Ти войн ли си или си шаман? Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ, но отивам там с любов! За мен тя е по - важна и определяща. И вече определено ми липсва
Бях на Вулвата, преди няколко дена, като приказка е, буквално и вътре в нея и навън. Нежно, чисто и красиво е, но се усетих приета, малко преди тръгване, сякаш мястото се затваря и само решава, кога да се отвари и кога не. Знам че съм поканена отново, даже ще остана да спя там, но не в пещерата.
Знаеш ли, горе на Мадара се случиха още някой неща, но за тях друг път , че окъснях!

Йордан_13 писа:

gergana писа: красиво е, но само толкоз! не излъчва нищо! дълго време не ти писах по три причини - много работа, обикалях насам натам и последно, влизах тук само да препрочитам отговорите ти и да осмисля някой неща! Разкажи ми за теб, какво търсиш ти там, на Мадара? какво търсиш всеки път , когато си някъде? Отговори, любопитство, бягство? ако искаш да знаеш нещо, питай!

Когато ходя, първото нещо е почитта, която отдавам към онези Сили формирали ни като народ, след това изваждам от турситическата формула тези места и ги представям в светлината, в която трябва да бъдат видени.
Енергитичността за мене е толкова важна, колкото дали светилището е активно, т.е. работи в момента или е замразено за един бъдещ етап. Повече не се занимавам с нея, не че не мога, на определени места съм активирал определени сили, но това е много отговорна задача, а тя не ми е предназначение на този етап.
Това, че не улавяш излъчвания, не значи, че ги няма, просто нямаш сетива за този диапазон от вибрации.

На снимка е едно, на живо е друго, но са задушаващи, като едни огромни безкрайни водорасли са!

Виж сега, девойче. Освен понятията дълг и истина, явно и други неща не са ти ясни. В Мадара ходят всякакви - дъновисти, евангелисти, медитатори и това си е тяхно право. Светилището е за всички, така както Кръстова гора и Перперек. Не ги осмивам, просто отбелязвам какво видях.
За твоите трансцедентни преживявания през ваканцията въобще не се кося, нито ме касаят. Още по-малко ме засяга какво обичаш и какво не харесваш. Като иска Данчо да ти отговоря, но не виждам защо не използваш лична поща. Из Варна е пълно с групи за енергиини медитации, един мой добър приятел влезе в такава и сега ходи с изцъклен поглед по разни сбирки да търси колективното съзнание.

Както каза, живота си е твой - имаш време пред себе си. Само искам да ти напомня, че това е сайт за Тенгрианство. Вероятно не си прочела добре кои сме ние и си нямаш на идея, че сме националистическо Движение, а не форум на БГмама или Беинса дъно. Както ти казах, пиши си - не ми пречиш, сигурно има хора, които ги вълнуват личните ти преживявания. Но като влизаш в нечий дом, би било редно да си изуеш обувките на входа, иначе некак си няма да стане. Особено тук! Не се обиждай, приеми го като съвет, а ако искаш недей. Твоя си работа, но нямаш насреща си пикльовците от групата за тантрична медитация. Имай го предвид.

Всеки търси начини сам да стигне до истината, а тя е различна за всеки, щом им харесва това, това да правят

Ако аз съм педал и моята истина е в червените прашки, значи мога да си ги развявам из детската градина, щото така ми харева. В светилището Сборяново видяхме дамски сутиени и прашки овисени по дърветата, щото някоя ханъма си чака Силите да я забременеят. А други пък, чиято истина е в курбана на корем са си оставили боклуците наоколо, щото така им харесва. Резлутатът - унищожено светилище. Нали е демокрация, всеки да си прави какво му харесва и да си търси своята истина, щото истини всекакви ги има. На килограм ги продават, пакетирани в Билата. С глобалистична ГМО закваска.

Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ

Значи докато си медитираш сама сред птички и пчелички и двама провадийски мангала решат да си направят своята истина, аз трябва да мина покрай тях щото нямам дълг към теб, така ли? С нищо не съм ти длъжен нали, това е много обвързващо. Да не говорим че може да ме вкарат в затвора после. Мой близък лежа 12 години за убийство, защото предотврати изнасилване. А после пиклата, понеже не му е длъжна с нищо не се яви дори като свидетел да го защити.

Тая метросексуална младеж само военна служба ви оправя. Да се научите още от деца да знаете що е дълг и що е истина. И що е марш на скок с противогаз по баира.

Това е тенгрианския храм, части, от който Анти 666, пусна на снимка в Галертия. Тука е сниман от платото и се вижда в общ план. Невъзможно е да се види така отдолу. Ясно се вижда, огромната разлика между него и византийската базилика, както по размерите и формата, така и по ориентацията спрямо посоките на света.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...rpics/DSC_0143-1.jpg

gergana писа:

Йордан_13 писа:

gergana писа: Здравей! Ти защо отиваш там? И хапала ли те е змия?! Виж напоследък все по-често ги мяркам около мен и ми идват малко в повече! Аз съм винаги сама, ходя сама, обикалям сама, особено на Мадара вече съм сигурна, че не искам никой с мен! Освен ако не чувства същото, което чувствам аз,,,А като отидох там, първо на Даул таш попаднах усещането е , че съм си в къщи; Ако ти кажа от години какво правя, ще паднеш,,,, то не е сън, не е и като видение, незнам вече какво е, но в главата ми има някаква картина - аз стоя права на ръба, на ъгъла на сграда или скала, вдигнала съм нагоре глава и гледам небето, някъде високо горе над мен виждам ръба, края на този зид, облегнала съм се на него, сляла съм се със земята под мен, ъгъла и небето, покрай мен има някакви хора, живота минава покрай мен, но нито те, нито аз ги виждам,,,,, сякаш времето е спряло за мен, усещам топлината на слънцето, гали ме, не искам да помръдна, виждам го през клоните на дърветата, невероятно е! Изпитвам блаженство и мир, знам че правя нещо красиво и имам още време до тогава,,,,,това е! Като откачена съм обикаляла да намеря това място, ако знаеш на колко каменни къщи и крепости, на който съм била, съм се облягала по ръбовете им и съм гледала на горе към върха и нищо , само празнота! Там обаче, в пещерата на нимфите го открих, същия ръб, същото слънце през клоните, същата топлина, само времето не е същото и хората са други, но аз съм си същата,,,
Знам за съня, знам за неспокойния дух, отдавна съм започнала да се пробуждам, но това не влизаше в сметките, разбираш ли! В групата мога да се опра и да получа помощ и обяснение, а за тук не съм готова, завариме -сама и неподготвена, засипаме с емоции и видения и ме ошашави хептен! Извинявай спи ми се, може и да е малко объркано, но просто тия дни!

Защо отивам там. Въпрос, най-малкото на дълг. Не можеш да отидеш в този район и да пропуснеш Мадара. А Мадара не е само платото, той включва и близките околности, които крият много приятни изненади.
Моята задача е по универсална и не е свързана само с едно определено светилище, макар, че като подхванах темата за "Великия Щутград", много хора се подлъгаха по тази уловка, търсейки ми слабите места, да ме чукнат оттук, оттам.
Докато при теб, доколкото схващам, съзнанието ти е свързано с това светилище, твоята задача определено е регионална и трябва да я изпълниш.
Добре е времето да спре за теб, да познаеш безвремието и пустотата.
Подобно на твоето преживяване е описано в стихотворението "Миг" на Дебелянов. Неслучайно той се падна на тазгодишните изпити.
Няма какво да се изненадваме в случая, идва времето, когато твоите преживявания, ще станат нещо обикновено за много хора и тогава няма да те обхваща безпокойството, че си сама с тях и усещане за отклонение в нормата.
А змия в този ми живот не ме е хапала. Змията е посвещението, през, което ти трябва да минеш, днес.

Това вече го разбрах - за Мадара и околностите, усетих го втория път. Първият път дойдох от Шумен на стоп и още не знаех къде се намирам, после пътувах във влака и минах през Провадия - дивно е, дощя ми се да слезна и да хукна пеша, да обикалям и да не спирам, да се покатеря навсякъде. Целия район е едно цяло. Но все пак ще ми е нужен и гид, просто за присъствие
А за змията те иронизирах, като те попитах "хапала ли те е", лека по - лека се укротих и аз и те. Все пак ти благодаря, че ме изслуша търпеливо и ми вдъхна кураж. Казваш, че е въпрос на дълг! Ти войн ли си или си шаман? Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ, но отивам там с любов! За мен тя е по - важна и определяща. И вече определено ми липсва
Бях на Вулвата, преди няколко дена, като приказка е, буквално и вътре в нея и навън. Нежно, чисто и красиво е, но се усетих приета, малко преди тръгване, сякаш мястото се затваря и само решава, кога да се отвари и кога не. Знам че съм поканена отново, даже ще остана да спя там, но не в пещерата.
Знаеш ли, горе на Мадара се случиха още някой неща, но за тях друг път , че окъснях!

Ти войн ли си или си шаман? Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ, но отивам там с любов! За мен тя е по - важна и определяща. И вече определено ми липсва
=======================================================

Аз съм това, което мога да съм и не съм онова, което не мога да бъда.

Дългът е осъзната принадлежност към даден народ. Когато си привързана повече към себе си и собствените изживявания, съвсем естествено е, да бягаш от дълга към народа си. В този смисъл, дългът не е верига, защото е осъзнаване чрез Духа на принадлежността. А ти не можеш, ако си себецентрична само, да усетиш всичката сила на Мадара, защото там не е пулса на себецентричността, а на народността ни, т.е. трябва да се пренастроиш на друго ниво и да надхвърлиш това.
Дългът носи отговорността, отговорността ти дава възможност да усетиш Необятността. От всичко това любовта не се губи.
И ако смяташ, че можем да направим нещо заедно, т.е. да се сработим при някои ходения, пиши на ЛС, тъй като сме от един град и можем да се организираме.

И не репликирай Анти 666, той е прав за нещата, които ти пише.

Знам че съм поканена отново, даже ще остана да спя там, но не в пещерата.
=====================================================
Преспи в пещерата, защото това е утробата на Майката и на сутринта, да се родиш отново от нея. Както има втора смърт, така има и второ раждане. Второто раждане, те преобразява тук и сега.

Каменен фалос от Мадара. Качеството на снимките не е много добро, но не разполагам с други.

Снимка в близък план

Снимка в общ план

Целия район е едно цяло

Верно е това. Светилището не е само Мадарския конник и капището вдясно. Светилището продължава от Даул Таш по цялото продължение на скалното плато. Само преди 100 години това място е било голо, незалесено и добре са се виждали и други знаци, свещени камъни и скитове. Сега са обрасли в гъст храсталак, който закрива цялото древно величие. Наляво от конника и Даул Таш, към село Калугерица има и други скални ниши, скитове, знаци, както и скални сакрофази, подобни на тези в Родопите. Ясно е, че са правени от един и същи народ и то много преди нашата епоха.
Нататук идват скалните светилища в района около селата Равна, Невша и Венчан и така продължават чак до Провадия и светилището над града Овеч. Същото, за което в платения от чьорни филм Еврия някой си Панайотов изкарва за протоеврейска столица. По всичките тези плата някога по време на потопните води е кипял живот. Именно по тях се изтеглят българите с всичката си домашна посуда при настъпването на водите. Което и обяснява липсата на такава из градовете като Дуранкулак. Така че наистина целия този район е едно цяло Светилище. Като част от другото, по-голямото - наречено България.

Каменен фалос от Мадара. Качеството на снимките не е много добро, но не разполагам с други.

Снимката си е много добра и ясно показва едно от предназначението на светилище Мадара (от мадар, майка-прародина). Фалосът на върха, скита-вулва отдолу - съзидателното начало, от което се раждат българите и българския феникс. Не случайно около Камъка-Тъпан е открит и поредния колобърски пръстен с жар-птица (има го изложен в музея).