Мадара

Уникално светилище отпреди 6500 г. открито край Русе

Пещерата и преди е била е изследвана, но манастирът не е бил открит
На пресконференция днес ст. н. с. С. Торбатов от БАН, ръководител на археологическата експедиция, работила в района на с. Табачка, Русенско, обяви уникално откритие.

В хода на триседмични разкопки, приключили вчера по долината на р. Черни Лом в района на селото, е открито древно светилище от епохата на Енеолита или датирано по метода на въглеродния анализ на намерените предмети на 4 500 г. пр. н. е. Ученият заяви, че подобно светилище от ранния Енеолит се открива за първи път в Северна България. Култови съоръжения от средния и късния Енеолит са често срещани в южна България в района на Родопите, но са нетипични за северната част на страната.

Екипът е работил в пещерата "Водна", на чийто втори етаж е открито второ уникално съоръжение - скален скит, използван за религиозни цели в периода на Ранното Средновековие. Изследвани са общо 130 м2, вследствие на което са намерени уникален каменен печат, каменна тесла, надписи на гръцки и латински език, керамика и кости. Открит е и пресъхнал целебен извор, ползавн от местни жители в продължение на векове.

О, БОЖЕ МОЙ! Надписи на гръцки и латински език от 4500 г. пр. н. е. Кво стаа в тая държава?!
===========================
Извинявам се за офтопика.

Здравейте, регнах се тук само поради една причина, просто знам, че няма нищо случайно! Може да ви се стори идиотски, но аз определено започвам да полудявам! Не бях ходила на Мадара никога преди това, но исках не помня от кога, може би още от първия път когато видях Конника в учебника; Е, сега за две седмици отидох два пъти, просто превъртях докато не отидох втори път, сега пак се чувствам така(: Почти не присъствам в ежедневието си втория път висях три часа в пещерата на нимфите, лежах, стоях под скалите, не усетих, кога мина времето; После се качих на върха на платото и обикалях към 4-5 часа, обикалях до припадък, докато не ми писна от жегата и от всичко; тогава стана интересно, почти на глас си казах, абе какво толкова, съвсем съм откачила, айде да слизам, че ми писна и в тоя момент за малко да ме ухапе змия, подскочих и започнах да чувам кучешки лай, хукнах в просеката през житата и така бегом до дърветата, чак там се усетих спокойна и в безопастност; знам че съм халюцинирала, но това продължава и сега; усещам сякаш на това място има едно огромно сърце и то непрестанно бие като тъпан и ме вика да се върна, изчетох всичко, което сте написали тук , разгледах и снимките и ме изуми, че всичко написа съвпада с това, което чувствам аз; не мисля нищо, просто не мога, но търся отгвори; това място беше сякаш години запечатано за мен, а сега, най- лесното нещо е да отида до там; просто търся отговори за себе си и още нещо, искам да знам повече за Пещерния, който преди години живееше там, но почина!

gergana писа: Здравейте, регнах се тук само поради една причина, просто знам, че няма нищо случайно! Може да ви се стори идиотски, но аз определено започвам да полудявам! Не бях ходила на Мадара никога преди това, но исках не помня от кога, може би още от първия път когато видях Конника в учебника; Е, сега за две седмици отидох два пъти, просто превъртях докато не отидох втори път, сега пак се чувствам така(: Почти не присъствам в ежедневието си втория път висях три часа в пещерата на нимфите, лежах, стоях под скалите, не усетих, кога мина времето; После се качих на върха на платото и обикалях към 4-5 часа, обикалях до припадък, докато не ми писна от жегата и от всичко; тогава стана интересно, почти на глас си казах, абе какво толкова, съвсем съм откачила, айде да слизам, че ми писна и в тоя момент за малко да ме ухапе змия, подскочих и започнах да чувам кучешки лай, хукнах в просеката през житата и така бегом до дърветата, чак там се усетих спокойна и в безопастност; знам че съм халюцинирала, но това продължава и сега; усещам сякаш на това място има едно огромно сърце и то непрестанно бие като тъпан и ме вика да се върна, изчетох всичко, което сте написали тук , разгледах и снимките и ме изуми, че всичко написа съвпада с това, което чувствам аз; не мисля нищо, просто не мога, но търся отгвори; това място беше сякаш години запечатано за мен, а сега, най- лесното нещо е да отида до там; просто търся отговори за себе си и още нещо, искам да знам повече за Пещерния, който преди години живееше там, но почина!

Здравей, Гергана! Извинявай за закъснението от 5 дена в отговора, но когато си писала това, аз съм бил там или на път за там, към Мадара! Първом се радваме на твоето присъствие и на откритостта ти да споделиш с нас, твоите преживявания. Всъщност, това е правилното място, в което си дошла. Определено не полудяваш, ти се събуждаш. Събуждането ти открива реалности, които не си и представяла, че съществуват досега и подлага на изпитание всичко в теб. Сега разбираш, че онова, което си наричала досега реалност е тежък сън, спрямо онова, което ти предстои да преживееш. Нормалността е сънят на духа, в нормалния човек духът "спи". Затова за тях будния е луд. Не казват, че те са заспали, а че събудените са ненормални. Те наистина са ненормални, защото не ходят по утъпкани пътища, те трябва да пробият през храсталака.
Великото Българско сърце е това светилище и отивай винаги, когато те повика. Щом то те вика, остави руините на всекидневието и върви.
Първото посвещение на събудения е освобождението от страха. Страха е атавизма на клетките-материя, който се поражда, когато се докоснат до огъня на духа. Тогава се събуждат първичните инстинкти на самосъхранение и затова си избягала.
Следващия път, когато изпаднеш отново в изстъп, не бягай от змията! Змията няма да те убие, нейното ухапване не е смъртноносно, а обновяващо, преобразяващо.
Виж плочката на Сабазий от Беланташ, той не бяга от змиите))
Тук, тази част от светилището се нарича "Даул таш", съвсем близо до музея е и е една от малко посещаваните места, повечето хора отиват на платото.
Правилно си уловила, че пулса на светилището е като тъпан. Точно това означава и името на това место. То представлява един камък, ограден със зид, който каптира енергиите му



А сега виж, стопана на местото, една дълга поне 1,50м змия, как си е свалила кожата в основата на самия камък



Точно това, тя ще направи и с тебе, ще те преобрази напълно, ще смъкне старата ти кожа и ще ти даде нови дрехи.
След този акт, ти ще можеш, когато поискаш да си сваляш кожата, да обличаш друга и с нея да пътуваш между световете. Гласът на кучето, това е пазителят пред портите на духовните полета, не се стряскай от него, то ще те води и пази, когато си готова.
Върни се там и не бягай, освободи се от страха. Пещерния е починал, значи, някой трябва да го смени. Като му дойде времето, ще разбереш повече за това.
Успех! Небето да е с тебе!

Здравей! Ти защо отиваш там? И хапала ли те е змия?! Виж напоследък все по-често ги мяркам около мен и ми идват малко в повече! Аз съм винаги сама, ходя сама, обикалям сама, особено на Мадара вече съм сигурна, че не искам никой с мен! Освен ако не чувства същото, което чувствам аз,,,А като отидох там, първо на Даул таш попаднах усещането е , че съм си в къщи; Ако ти кажа от години какво правя, ще паднеш,,,, то не е сън, не е и като видение, незнам вече какво е, но в главата ми има някаква картина - аз стоя права на ръба, на ъгъла на сграда или скала, вдигнала съм нагоре глава и гледам небето, някъде високо горе над мен виждам ръба, края на този зид, облегнала съм се на него, сляла съм се със земята под мен, ъгъла и небето, покрай мен има някакви хора, живота минава покрай мен, но нито те, нито аз ги виждам,,,,, сякаш времето е спряло за мен, усещам топлината на слънцето, гали ме, не искам да помръдна, виждам го през клоните на дърветата, невероятно е! Изпитвам блаженство и мир, знам че правя нещо красиво и имам още време до тогава,,,,,това е! Като откачена съм обикаляла да намеря това място, ако знаеш на колко каменни къщи и крепости, на който съм била, съм се облягала по ръбовете им и съм гледала на горе към върха и нищо , само празнота! Там обаче, в пещерата на нимфите го открих, същия ръб, същото слънце през клоните, същата топлина, само времето не е същото и хората са други, но аз съм си същата,,,
Знам за съня, знам за неспокойния дух, отдавна съм започнала да се пробуждам, но това не влизаше в сметките, разбираш ли! В групата мога да се опра и да получа помощ и обяснение, а за тук не съм готова, завариме -сама и неподготвена, засипаме с емоции и видения и ме ошашави хептен! Извинявай спи ми се, може и да е малко объркано, но просто тия дни!

gergana писа: Здравей! Ти защо отиваш там? И хапала ли те е змия?! Виж напоследък все по-често ги мяркам около мен и ми идват малко в повече! Аз съм винаги сама, ходя сама, обикалям сама, особено на Мадара вече съм сигурна, че не искам никой с мен! Освен ако не чувства същото, което чувствам аз,,,А като отидох там, първо на Даул таш попаднах усещането е , че съм си в къщи; Ако ти кажа от години какво правя, ще паднеш,,,, то не е сън, не е и като видение, незнам вече какво е, но в главата ми има някаква картина - аз стоя права на ръба, на ъгъла на сграда или скала, вдигнала съм нагоре глава и гледам небето, някъде високо горе над мен виждам ръба, края на този зид, облегнала съм се на него, сляла съм се със земята под мен, ъгъла и небето, покрай мен има някакви хора, живота минава покрай мен, но нито те, нито аз ги виждам,,,,, сякаш времето е спряло за мен, усещам топлината на слънцето, гали ме, не искам да помръдна, виждам го през клоните на дърветата, невероятно е! Изпитвам блаженство и мир, знам че правя нещо красиво и имам още време до тогава,,,,,това е! Като откачена съм обикаляла да намеря това място, ако знаеш на колко каменни къщи и крепости, на който съм била, съм се облягала по ръбовете им и съм гледала на горе към върха и нищо , само празнота! Там обаче, в пещерата на нимфите го открих, същия ръб, същото слънце през клоните, същата топлина, само времето не е същото и хората са други, но аз съм си същата,,,
Знам за съня, знам за неспокойния дух, отдавна съм започнала да се пробуждам, но това не влизаше в сметките, разбираш ли! В групата мога да се опра и да получа помощ и обяснение, а за тук не съм готова, завариме -сама и неподготвена, засипаме с емоции и видения и ме ошашави хептен! Извинявай спи ми се, може и да е малко объркано, но просто тия дни!

Здравей!Иска ми се да ти кажа Не се плаши,но знам ,че това не зависи от теб Следвай инстинктите си...довери се на интуицията си...води си записки-това ще ти е полезно...мисля,че не винаги това ,което виждш е материално(змията)...чети за нея...мисли какво е символа!Нещата които не можеш да документираш(снимки),или не можеш след това да разкажеш,са само за теб-не са за споделяне...това ще ти се случва често За пример и успокоение че не си сама ще споделя,че току-що се върнах от кратка разходка в Южен Тирол...Минах два пъти през най-интересните ДОЛОМИТИ и не можах да направя снимки-апаратчето се повреди,а мобилния си телефон не знам защо реших да изключа-когато се сетих,че мога с него да снимам се оказа че не съм си взела картата с пина...а имаше какво да се снима-невероятно и неповторимо е ...
Два пъти се спирах и се разхождах в Кортина Д’Ампецо ,където са останали едва около 35 хиляди ладини-ИЗЧЕЗВАЩИЯ НАРОД НА ДОЛОМИТИТЕ
www.obshtestvo.net/content/view/1602/23/
Гледай каква красота не можах да документирам


Царицата на Доломитите - 850-метрова южна стена на Мармолада

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

gergana писа: Здравей! Ти защо отиваш там? И хапала ли те е змия?! Виж напоследък все по-често ги мяркам около мен и ми идват малко в повече! Аз съм винаги сама, ходя сама, обикалям сама, особено на Мадара вече съм сигурна, че не искам никой с мен! Освен ако не чувства същото, което чувствам аз,,,А като отидох там, първо на Даул таш попаднах усещането е , че съм си в къщи; Ако ти кажа от години какво правя, ще паднеш,,,, то не е сън, не е и като видение, незнам вече какво е, но в главата ми има някаква картина - аз стоя права на ръба, на ъгъла на сграда или скала, вдигнала съм нагоре глава и гледам небето, някъде високо горе над мен виждам ръба, края на този зид, облегнала съм се на него, сляла съм се със земята под мен, ъгъла и небето, покрай мен има някакви хора, живота минава покрай мен, но нито те, нито аз ги виждам,,,,, сякаш времето е спряло за мен, усещам топлината на слънцето, гали ме, не искам да помръдна, виждам го през клоните на дърветата, невероятно е! Изпитвам блаженство и мир, знам че правя нещо красиво и имам още време до тогава,,,,,това е! Като откачена съм обикаляла да намеря това място, ако знаеш на колко каменни къщи и крепости, на който съм била, съм се облягала по ръбовете им и съм гледала на горе към върха и нищо , само празнота! Там обаче, в пещерата на нимфите го открих, същия ръб, същото слънце през клоните, същата топлина, само времето не е същото и хората са други, но аз съм си същата,,,
Знам за съня, знам за неспокойния дух, отдавна съм започнала да се пробуждам, но това не влизаше в сметките, разбираш ли! В групата мога да се опра и да получа помощ и обяснение, а за тук не съм готова, завариме -сама и неподготвена, засипаме с емоции и видения и ме ошашави хептен! Извинявай спи ми се, може и да е малко объркано, но просто тия дни!

Защо отивам там. Въпрос, най-малкото на дълг. Не можеш да отидеш в този район и да пропуснеш Мадара. А Мадара не е само платото, той включва и близките околности, които крият много приятни изненади.
Моята задача е по универсална и не е свързана само с едно определено светилище, макар, че като подхванах темата за "Великия Щутград", много хора се подлъгаха по тази уловка, търсейки ми слабите места, да ме чукнат оттук, оттам.
Докато при теб, доколкото схващам, съзнанието ти е свързано с това светилище, твоята задача определено е регионална и трябва да я изпълниш.
Добре е времето да спре за теб, да познаеш безвремието и пустотата.
Подобно на твоето преживяване е описано в стихотворението "Миг" на Дебелянов. Неслучайно той се падна на тазгодишните изпити.
Няма какво да се изненадваме в случая, идва времето, когато твоите преживявания, ще станат нещо обикновено за много хора и тогава няма да те обхваща безпокойството, че си сама с тях и усещане за отклонение в нормата.
А змия в този ми живот не ме е хапала. Змията е посвещението, през, което ти трябва да минеш, днес.

красиво е, но само толкоз! не излъчва нищо! дълго време не ти писах по три причини - много работа, обикалях насам натам и последно, влизах тук само да препрочитам отговорите ти и да осмисля някой неща! Разкажи ми за теб, какво търсиш ти там, на Мадара? какво търсиш всеки път , когато си някъде? Отговори, любопитство, бягство? ако искаш да знаеш нещо, питай!

Разкажи ми за теб, какво търсиш ти там, на Мадара? какво търсиш всеки път , когато си някъде? Отговори, любопитство, бягство?

Със сигурност няма да ти разкаже, защото не е лошо да прочетеш малко повече кои сме ние и какво правим. Тогава и ще получиш отговор на въпросите. В Мадара освен дъновистки групи ходят много други, търсещи някакви отговори или "зареждане" с енергия. Разбирам, че и ти си била част от такава. С очите си видяхме подобна група миналата година от жени на средна възраст, които ходеха след Вожда си като овчици. Принципно това няма нищо лошо, напоследък тенденцията сред българите е все по-активно да посещават древните ни светилища, което е една и от целите ни като публикуваме подобни снимки. Връщане към корените, подменени по насилствен начин.
Само че знаеш ли защо великите ни Канове също са ходили там? ТУК. В случая техните цели са били много по-големи от това само да се заредят с енергия или да се пречистят.
В темата Практическо тенгрианство съм писал малко повече по този въпрос.

gergana писа: красиво е, но само толкоз! не излъчва нищо! дълго време не ти писах по три причини - много работа, обикалях насам натам и последно, влизах тук само да препрочитам отговорите ти и да осмисля някой неща! Разкажи ми за теб, какво търсиш ти там, на Мадара? какво търсиш всеки път , когато си някъде? Отговори, любопитство, бягство? ако искаш да знаеш нещо, питай!

Когато ходя, първото нещо е почитта, която отдавам към онези Сили формирали ни като народ, след това изваждам от турситическата формула тези места и ги представям в светлината, в която трябва да бъдат видени.
Енергитичността за мене е толкова важна, колкото дали светилището е активно, т.е. работи в момента или е замразено за един бъдещ етап. Повече не се занимавам с нея, не че не мога, на определени места съм активирал определени сили, но това е много отговорна задача, а тя не ми е предназначение на този етап.
Това, че не улавяш излъчвания, не значи, че ги няма, просто нямаш сетива за този диапазон от вибрации.

Между другото , той ми разказа достатъчно! Тъй, че не се коси! Освен това не харесвам високомерието в тона ти! Кой е овца и кой не, не решаваш ти! Ако имащ път, следвай го без да даваш предписания и оценки на хората! Всеки търси начини сам да стигне до истината, а тя е различна за всеки, щом им харесва това, това да правят! Овчици или не, в един момент може да са по-добри от теб, за това недей да ги осмиваш- А за мен - до скоро, знаех точно къде се намирам и какво правя, какво искам и как да го постигна, но просто там нещата взеха друг обрат, това е; Не обичам да ме притежават и не притежавам, не принадлежа на никого или на нещо, просто когато искам да знам - търся и питам докато науча! ако ми хлопнат вратата отивам другаде, живота е пред мен, не бързам за никъде! както и да разбера повече за вас, просто всяко нещо с времето си!