Великият Щутград Ситово, България

Бе завършено цялостното публикуване на централната и южна части на Щутгарт като снимки в Галерията.
Тук
www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=216

РЕТРОСПЕКЦИЯ

Най-впечатляващото е, че след публикациите тук, срещнахме група хора, които са запалили за първи път свещите си, на входа, долу вляво, под Небесните очи.



Египетската заемка на небесните очи, символизиращи Хор
www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...yes%20of%20Horus.jpg

Раждането на пафтите започва именно от тези две небесни очи, за да намери след това своя съвършен израз в "летящия слънчев диск"


Неолитната космическа богиня Крава, Хатхор стояла върху земята така, че четирите й крайници били поддържащите стълбове на четирите посоки. Коремът й бил небесната твърд. Освен това слънцето, златният слънчев сокол, бог Хор, летейки от изток на запад, всяка вечер влизал в устата*й, за да се роди отново на следващото зазоряване. Така Хор бил „бикът на майка си", свой собствен баща. И космическата богиня, чието име хатхор означава „къщата на Хор", следователно била и съпругата, и майката на този самозачеващ се бог, който в едно от Проявленията си бил граблива птица"17. В проявлението си на баща, на могъщия бик, този бог бил Озирис и се идентифицирал с мъртвия баща на живия фараон; но в проявлението

си на син на сокола Хор бил живият фараон, заемащ трона в момента. По същество обаче тези двамата, живият фараон и мъртвият, Хор и Озирис, били един и същ.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...serpics/DSC04881.JPG

Очаквайте следващия снимков материал за Северните, Западни и Източни части.

От връзката по-долу можете да изтеглите книгата на Гигов с интересни илюстрации по темата за скалната писменост;

Орфей и азбуката

Завърши публикацията на снимките в Галерия, на Източната част на Щутград (100 файла в 5 страници)

www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=218

Предстои продължението й, чрез представяне на района на Ситовския надпис.

РЕТРОСПЕКЦИЯ - ИЗТОЧНА ЧАСТ









Слънчевият диск на Хор (Енох-Тот) на Щут. Прозвището "Хор" означава още "планински", "небесен".

Ето тука ще ви набуча, някои съответствия, но те са конвенционални и няма кой знае каква изненада в тях, освен, ако не сте фенове на Деникен и чифута Сичин







Приятната изненада идва от един друг поглед върху "Слънчевия диск на Хор". Ако обърнем поглед на Изток, там той вече е шестия център (колело, чакра), той е духовна възможност вътре в човека, която събудена и овладяна, го прави кан/цар и бог. Ето това е да видиш невидимото и да зреш в бъдещето, това е Брахмавидия, да видиш Бога, макар, че апостолът Иоан, казва, че Бог никой никога не е видял, той само го обяснявал. Да, Абсолюта е необозрим, но Бог в човека, може да бъде видян.





Запомнете символа в центъра на Аджня чакрата или шестото колело, защото него ще го срещнем, по-нататъка в сходна модификация, когато разгледаме (дай Боже) околностите на Щутград.

Заборавих, единия от знаците в този надпис, има много общо с един мотив от тази египетска иконография

СИТОВСКИ НАДПИС И СВЕТИЛИЩЕ

С тази тема, започвам публикацията на снимките от едно от най-специалните места на източната част на Щутград. Това е местността, в която се намира така, нареченият "Ситовски надпис" и прилежащото към него светилище, защото такова има, но то досега не е достатъчно представено и за редовния учен не представлява, кой знае какъв интерес, както интерес не представлява и самия надпис, твърде неудобен за официоза, още повече, че край него не е намерено злато, с което да се изпъчи някой археолог пред медиите. Затова е обявен за "природна забележителност". Една теза, която съвсем наскоро започна и нашироко да се рекламира в интернет, което означава, че самият надпис е станал още по-неудобен. Но това е най-добре запазения надпис на територията на България, от предпотопните и потопните времена.
Разбира се, схващайте надписът и прилежащото към него светилище, като неотменима част от Щутград, въпреки, че се намира от другата страна на Ситовската "Крива река", преди вливането и в общ водосбор с Лилковската и от другата страна на асфалтовият път, който е бил асфалтиран 2000 г.
Преди да започна със снимките, ще извърша един общ преглед на всичко досега, каквото съм успял да събера и видял написано по въпроса, от различни автори, техните мнения, коментари, тези. Мисля, че ще ви представлява интерес и за вас.

Новооткрити надпись въ Родопите

. -- Презъ прольтьта на 1928 г., помаци, като работили въ гората на около три километра северно отъ родопското село Ситово, забелязали върху една естествена скала нькакви знаци, начертани въ единъ редъ, които вeроятно са смътнали като „нишанъ" за скрити наблизо богатства. Всръдъ населението въ тази покрайнина сжществува повърие, поддържано и разпространявано отъ иманяритъ, че въ мъстностьта Щутъ или Щута града (на австрийската карта е обозначено съ името Щудъ градъ) при село Ситово имало заровени много пари. Затова известно време помацитъ не съобщавали никому за своето откритие. Но тъй като и сами не могли да разберать нищо отъ тъзи знаци, най-после ги посочили на нъкои селяни отъ с. Ситово, съ които работили. Последнитъ ги казали на стария учитель, г. Ангелъ Божиновъ, който ми писа да отида на самото мъсто, за да се запозная съ надписа и снема точно копие отъ него, което и направихъ заедно съ нъколко души членове на Пловдивското археологическо дружество.
Презъ селото Ситово тече по посока на северъ тъй наречената Ситовска ръка. По дъсния брьгь на тази ръка сега се прокарва удобно шосе, което съединява Ситово съ Пловдивъ презъ селата Фердинандово, Сотиръ и Дормушево. На 3 км. северно отъ селото, отъ левия бръгъ на ръката се издига една характерна височина съ отвесни скали, напомнящи отъ далече старинни замъци и крепость, които отъ населението се нарича Щутъ или Щута града. По склона срещуположно, източно отъ Щутъ на около 100 м. по права линия надъ шосето, има една голъма естествена скала, която отъ далече не прави впечатление, освенъ по това, че въ долната си часть е отчупена, тъй че образува хралупа или нещо като пещера. Изкачихме се до тази скала и констатирахме следното: Скалата е отъ тъмно-сивъ камъкъ, подобенъ на този, който околното население цъпи плочи, за да покрива кжщитъ си, съ тази разлика, че тя е компактна маса, а не на пластове. Отъ долната часть на скалата, отъ къмъ северозападната страна, е отчупено едно голъмо четвъртито парче и празното мъсто наподобява стаичка съ размъри 2 на 3 м. Наоколо е имало въковна гора, но сега стърчатъ само отдълни букаци. Тази гора е била унищожена при построяването на жельзницата отъ Баронъ Хиршъ преди 50 — 60 г. и следъ това. При по-внимателно вглеждане въ южната страна на стаичката, която е почти отвесна и гладка естествена скала, открихме, че на около 2 м. отъ основата на скалата е изгладена и изравнена много добре съ длето една ивица, единъ видъ лента, съ широчина на западния край 30 см. и на източния край 23 см, цълата дълга 2.60 м. На тази ивица, по сръдата, има връзани нъкакви неразбираеми знаци. Това безспорно е интересенъ надпись, издъланъ отъ човешка ржка на езикъ и азбука, които още не са ни известни. Преписань грижливо отъ писавшия тъзи редове и свъренъ съ преписите които снеха на самото мвсто и други двама отъ присъстствуващитъ, надписътъ се явява въ този видъ, както е предаденъ въ обр. 228. Надписътъ напомня тъй нареченото рунно писмо, съ което еж си служили германскитъ народи преди да попаднагь подъ културното влияние на Римъ. И въ нашия случай имаме-тексть, който върви отъ дъсно къмъ лево, а не както пишемъ днесъ отъ лево на дъсно. Това се потвърди и отъ допълнителния надписъ, който намерихме като продължение на първия надписъ, източно отъ него. Цълиятъ надписъ е отлично запазенъ. Първиятъ знакъ отъ дъсно напомня нашето X и е непосредствено до края на самата скала, тъй че съ него или почва, или свършва самиятъ текстъ. Знацить сж вдълбани въ камъка съ широчина до 5 мм. и схщата дълбочина. На височина писменитъ знаци къмъ десния край еж малко по-едри и достигатъ отъ 12 до 14 см., а къмъ изтокъ тъ се намаляватъ до 10—12 см. Последната буква на този надписъ въ лъво напомня нашето печатно Ч и завършва съ края на скалата отъ къмъ вътрешната страна, тъй като отъ тамъ на широчина около 40 см. по цълото протежение ката и която продължава на изтокъ, е изработена на сжщата линия изгладена ивица за надписъ по сжщото направление на изтокъ, като продължение на надписа обр. 228, съ височина 23 см. и дължина 80 см. На тази пакь добре изгладена ивица сжщо има издълбани отъ дъсно на лево до къмъ средата знаци, както това се вижда въ обр. 229. Тези знаци сж тънко очертани на повръхността, а не дълбоко врезани, както въ първата часть отъ цъ-лия надписъ, въроятно поради трудностьта да се работи
на това мъсто, което е задръстено отъ блока, образуващь източната стена на стаичката.
Тъй че цълиятъ надписъ ще се получи, като се постави частьта, дадена въ обр. 229, предъ надписа отъ обр. 228. Тогава ще стане много ясно, че надписътъ е писанъ въ единъ редъ отъ дъсно на лъво. Въроятно каменодълецътъ е искалъ да включи цълия надписъ въ първата, западната голъма изгладена площь, но не е направилъ добра смътка, защото е почналъ съ по-едри знаци. Като видълъ, че нъма да му стигне мъстото, намалилъ е височината на знацитъ, но и това като не му помогнало, изгладилъ е втората плоскость на изтокъ, на която довършилъ надписа, безъ да изпълни съ знаци цълата втора изгладена площь.
Този завършенъ и добре запазенъ надписъ, който несъмнено крие ценни сведения отъ далечното минало на нашата страна, заслужава сериозно внимание и проучване. И днесъ още въ науката се спори за езикътъ на древнитъ траки, безъ да се знае нъщо за тъхната писменость. Ако нашиятъ родопски надписъ принадлежи на древните траки, което е най-въроятно, той ще хвърли нова свътлина върху тъхната културна роля на Балканитъ въ дълбоката древность.

(Д-ръ Ал. Пъевъ. Известия на Българския археологически институт, том 5, 1928/29 г.)

Това е първата публикация относно Ситовския надпис, направена от Александър Пеев, в съответното списание тогава, наречено "Известия на българския археологически институт".
В него за първи път е упомената и съществуването на втора, допълнителна част от надписа, която за удобство и по-правдиво онагледяване, нарекохме "скритата, вътрешна част".
Ето ги първите копия от този надпис. Трябва да ви уверя, че следващите копия, правени от други учени, след 1944 г., се различават от този. Към днешна дата, всички въпросни копия, направени от различни учени се различават едно от друго, в отделни елементи и знаци. Консенсус и точно копие на Надписа, според мене не е направено. Оттук тръгва и първият голям парадокс, относно историята на Ситовския надпис. Той няма точно снето копие и няма дебат от историци и археолози, по този въпрос, не са правени научни корекции и уточнявания. За най-близко до оригинала засега се смята копието направено от клуб "Корени" с членове Константин Каменов и Димитър Чиликов.
Най-големият куриоз е, че липсва и качествено фотокопие, поради особеното разположение на Надписа, вследствие, което се появяват ярки контрасти в осветеността на скалната камера, където се намира той и това затруднява фотоснемането на детайлно, качествено фотокопие, от обикновения фотолюбител.

А това са първите копия на надписа, снети от Ал. Пеев, през 1928 г.



"Вътрешната част" на Надписа, снета от Ал. Пеев

НАДПИСЪТ ОТ СИТОВО

В България има надписи на най-различни езици: на старогръцки и латински, на старобългарски и староеврейски, на арменски и турски и на други eзици. Всеки от тях, дори когато съдържанието му е най-просто, ни дава някоя неподозирана подробност от живота на нашата страна, на един край в нея, на едно селище или на едно семейство, един детайл, който иначе би бил загубен за нас. Това става въпреки трудностите, които изпитват познавачите на изредените езици било поради лошото състояние на паметниците, било поради непознаването на начина на изписването на буквените знаци в тях. Така че всеки надпис има значение и трябва да се пази.
Значението на надписа от Ситово, обаче, е много по-голямо. Той е издълбан в горния край на няколко скали и очевидно е предназначен не само да предаде една мисъл на онзи, който е наредил да се издълбае, но и за да украси самата скала. С този си вид той напомня цяла редица паметници от Мала Азия, които и до днес са посещавани и изучавани и които дълго време са оставали неразчетени. Това са надписите, принадлежащи на древните фриги. Този загадъчен и своеобразен народ напуснал около началото на първото хилядолетие пр. н. е. земите по най-долното и може би и средното течение на Вардар, за да се изсели в североизточна Мала Азия. Той е оставил много надписи от по-старо време и от I и IV н пр. н. е. в различни места във Фригия. Най-старите между тях са били дълго време преди разчитането им източник на спорове и разногласия сред изследваните. Те са написани като бордюри по края на изгладени и орнаментирани полета. Текстът представлява една част от орнамента. С тази своя особеност те биха могли да се вземат като един прототип, имитиран в Тракия. Дали нещо подобно не представлява наистина и надписът от Ситово?
Една част от фригийските надписи — най-внушителните и интересните — се оказаха посветени от царете на фригийските божества. Но ето че пред изследвачите се изпречиха други въпроси: защо тези скали са били изглаждани и покривани с орнаменти и надписи? Какво представляват тези загадъчни паметници? Така фригийските паметници, след като откриха една страница от историята на страната, въпреки краткостта на текста си, станаха извор за нови издирвания и проучвания, конто продължават до днес.
Ако Ситовският надпис, по формата си (бордюр по горния край на скала), се доближава до фригийските надписи, той очевидно трябва да се смята за паметник от същата епоха. В такъв случай можем да кажем с доста голяма сигурност, че това е един надпис на населението, живяло в Тракия по същото време - след VI в. пр. н. е., т. е. древните траки. Но имали ли са траките в това време писменост, която да използуват и да дълбаят надписи в скалите? Когато човек се занимава с надписа от Ситово остава поразен oт голямата прилика, която съществува между тези букви и фригийските, звуковата стойност на които познаваме. Наистина всеки опит да се четат надписите въз основа на фригийските не дава резултат. Но факт е, че буквите са така избити и така издължени както фригийските.
От друга страна, сред учените отдавна съществува схващането, че между траките и фригите е имало винаги много тесни връзки, макар да са говорили на съвсем различни езици. Те не само в течение на векове (а може би и на хилядолетия) били съседи, но били два земеделски народа.
Неотдавна, когато се занимавах с мегалитните гробници в Странджа, Сакар и Източните Родопи и когато прелистях публикацията на братя Шкорпилови за долмените в Странджа, съвсем неочаквано един паметник привлече вниманието ми. Двамата забележителни изследвачи на нашите паметници, ръководени от безпределната си любов към старината, между другото са обнародвали и един надпис, който за съжаление сега не е известен на никого. Добър художник и чертожник, единият от тях го е нарисувал с всички подробности, но в съвсем опростен вид. Издължените букви не са нито гръцки, нито латински, нито старобългарски и не принадлежат на никой от езиците, на които се е писало в нашата страна. Единствената писменост, която може да се каже, че напомнят, е на надписа от Ситово.
Ще ни открие ли надписа от Ситово страница от живата на древните траки, за която ние не знаем нищо - ето един въпрос, на които не можем да дадем засега положителен отговор. Това означава, че надписът от Ситово остава една още неразчетена страница от миналото на нашата земя.„

Иван ВЕНЕДИКОВ, ст.н. сътрудник
при Националния исторически музей