www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=...mater=MzAwMjs5&qstr=
Oтровна гъба довеждала до транс праисторическите хора
Пещерата Магура е праисторическата библиотека на Югозападна Европа. Това разказа за вестник „Новинар” археологът от Националния археологически институт с музей към БАН Тодор Стойчев. От години той изучава рисунките, скрити дълбоко в недрата на хълма Магура, и има сигурни данни, че хората там са разполагали с календар още преди 5000 години. Това е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дена. Праисторическите хора дори са използвали високосна година. Благодарение на запазените скални рисунки археолозите могат да сравнят този календар с Грегорианския.
Върху хълма Магура е имало слънчева обсерватория, която днес е разрушена. Мястото предлага пълна панорама на звездното небе и е позволило на праисторическите астрономи да отбележат първите за годината изгреви на 18 по-ярки звезди. В пещерата те са събрали цялата информация, която са имали за небесните тела. По-късно дори са правени корекции, защото всеки календар натрупва грешки. Подобен на този в Магура, но видоизменен е бил и календарът в една от Байловските пещери. Той обаче е бил разрушен от иманяри. „Това е много по-ценно от всичкото злато намерено изобщо някога при всички археологически разкопки в България”, казва Тодор Стойчев за рисунките в Магура. Според него те ни позволяват да видим самите корени на европейската цивилизация.
Нова година на първа пролет
Нова година праисторическите хора от Магура са празнували на пролетното равноденствие – 21 март. Календарът тогава е бил съобразен с природните явления. В него няма месеци и седмици. Вместо това той е разделен на периоди с различна продължителност в зависимост от стопанската и обществената дейност. Идеята за календара не е възникнала по нашите земи, а вероятно в Египет или Месопотамия, където по това време вече е имало слънчеви календари. Този в Магура обаче е съобразен с нашите географски ширини и събитията, значими за обществото на Балканите. Няма данни за контакти между праисторическата цивилизация на Балканите и вече развитите цивилизации в Египет и Месопотамия по същото време.
1 април – началото на земеделския цикъл
Следващият отбелязан празник в календара от Магура е 1 април – пролетната оран. По това време – късния енеолит, земеделието вече е било разпространено по нашите земи и оказвало огромно влияние върху бита на хората. „За да имаш стабилно стопанство, ти трябва календар”, обяснява Тодор Стойчев. Според него пазителите на този календар са имали голяма власт в обществото, защото и тогава информацията е била сила. Те са били най-висшата прослойка от населението, а огромната банка от информация в Магура е превърнала пещерата в културен център не само за територията на България, но за много племена – цяла праисторическа цивилизация, обхващаща Югоизточна Европа. Не става дума за държава, а за обединения на хора с различни интереси – земеделие, скотовъдство, дърводобив, металургия. Съчетанието на различни обичаи, изрисувани по стените на Магура, показва, че тя е била център не на едно племе, а на по-голяма общност от хора.
Празнуват плодовитостта със секс и наркотични вещества
В началото на месец юли по Грегорианския календар праисторическите хора са празнували плодородието и плодовитостта. От рисунките по стените имаме сведения, че на 1 юли са се провеждали мистерии, които много наподобяват древногръцките в Елевзина, само че 2700 години преди тях. Според Тодор Стойчев това са най-старите данни за мистерии от този тип.
Те се провеждали с употребата на отровната Дяволска гъба (двойника на манатарката). В ограничени количества тя предизвиква халюцинации и полова възбуда и вероятно е издигала участниците в мистерията на друго равнище на съзнанието. Нарисуваният в пещерата процес е предшественик на елевзинските мистерии, които според специалисти по гъбите са променили хода на историята. В древногръцкия град Елевзина през мистериите с гъби и храмов секс са преминали почти всички известни учени, философи и прочути войни на Елада. Участници в обичая описват ефекта на гъбите като прочистване на съзнанието и извисяването му до ново, по-високо равнище. Точно това показват и символично представените рисунки в пещерата Магура.
Денят на есенния лов е 15 август
Празникът на есенния лов за праисторическите хора е бил на 15 август – началото на размножителния период на благородния елен. Той също е бил свързан с мистерии, увековечени по стените на Магурата. Скални рисунки на хора, облечени като животни в религиозна процесия, изпъстрят галерията с рисунките. Едно от най-известните изображения от пещерата също е свързано с есенния лов. То е популярно най-вече заради удължения мъжки фалос, както и заради рисунките на животни, които според някои “приличали на щрауси”. Тодор Стойчев обаче обяснява, че фалосът е бил изкуствено удължен в наши дни, а животните всъщност са хора с по два крака, маскирани като сръндаци.
Тази композиция е първият засега известен в историята на изкуството опит да се предаде перспективата. Той не е успешен, защото, както в египетското изкуство, по-важните фигури са по-големи от по-маловажните. Всички обаче са двуизмерни, а създават илюзията, че са разположени в кръг – нещо невиждано в този период. Сръндаците пък изглеждат като щрауси заради удължените шии. По това време в скалното изкуство животните са били изобразявани с удължени шии, за да им се придаде грациозност. Досега няма открити щрауси с дълги като на бозайник уши.
Отбелязват символите на властта през октомври
На 22 октомври преди 5000 години се е празнувал денят, свързан със символите на властта. В календара тази дата е отбелязана с изображения на различни видове скиптри – костни, каменни, метални. Някои от тях наподобяват златен скиптър, открит във Варненския некропол. Друг скиптър от пещерата прилича на тези, с които са погребвани фараоните в Египет. Данни за египетско културно влияние обаче няма.
Почитат Богинята майка и Слънцето
Рисунките в пещерата Магура дават информация за митологията на праисторическите хора по нашите земи. Има ясни данни, че те са почитали Великата Богиня майка. С нея е свързан празникът на есенното равноденствие. Той е отбелязан в календара с изображение на Великата Богиня майка в трите й превъплъщения – като майка, като смъртта и като богиня, покровителка на животните. И в трите рисунки тя е представена без глава, на една от рисунките богинята даже е с две дълги шии. Показана е седнала на трон, с широка пола и с животни около нея, което е традиция от неолита. Освен с Великата Богиня майка вероятно есенното равноденствие е било свързано и с празник на дъжда, защото в Магура има рисунка на дъждовна буря, като пръските и светкавиците се превръщат в танцуващи човешки фигури.
Тодор Стойчев е убеден, че освен Богинята праисторическите хора са почитали като бог и Слънцето. То е нарисувано с човешко лице, което го отличава от другите астрономически тела. Това не може да е детска рисунка, защото мястото има специфично значение. Дори и днес там е трудно да се стигне без осветление и екипировка, а за суеверните хора това е било невероятно усилие. Те разполагали само с факли и светилници, за да нарисуват нещо в човешки размери на 300 метра от входа на пещерата, трябва да са имали наистина сериозна причина. Много от женските фигури в Магура са с човешки размери. Възможно е първобитните хора да са обожествявали и Луната, защото и тя е представена с човешко лице точно вдясно от Слънцето.
Рисунките са с прилепска тор
Магура е една от трите пещери в Европа, където рисунките са правени с прилепска тор или гуано (изпражнения на испански). Този материал вероятно е имал култово значение за праисторическите хора. В пещерата в Байлово той е бил пренесен специално, за да се нарисува календарът, което говори, че е бил от голямо значение. В Магура обаче гуаното се трупа с хилядолетия и се фосилизира заради огромната колония прилепи, която обитаваше пещерата допреди 30-40 години. За рисуване древните са използвали не прясно, а фосилизиращо се гуано, което е с хиляди години по-старо от самите изображения. Това е и пречката да се датират абсолютно рисунките. Органичният материал е по-стар от тях и радиовъглеродният анализ ще даде възрастта на гуаното, а не на календара. Извън България има само една пещера в Европа, където е бил използван този материал. Тя се намира при Порто Бадиско в Италия и там има доста сходни изображения с Магура.
Най-старата рисунка в пещерата е на 9500 години – след края на последния ледников период. Тя не е с гуано, а с охра (глина, оцветена с железен окис) и представлява галопиращ кон. Календарът е на 5000 години и е разположен като фриз по стените на залата-светилище. Галерията с рисунките, която води към залата, е изписана с по-подробни изображения на отделните празници. Скалното изкуство в Магура е огромна банка от информация за праисторическите хора, която все още предстои да се изучава. В момента залата и галерията са затворени за туристи, защото трябва да се опази микроклиматът в нея, да не се внасят спори и въглероден диоксид, който разрушава органичните бои. Тодор Стойчев алармира, че осветлението в пещерата не е подходящо. Трябва да се поставят халогенни лампи, които ще унищожават спорите и плесените. Скалното изкуство като цяло по света все още е слабо изучавано, а в България този раздел на науката в момента почти не се развива. Смята се, че на Земята има около 50 милиона скални рисунки и гравюри – огромна база данни, която предстои да ни разкрие неизвестни факти за живота на предците ни.
