Нямам нищо против петициите. Но и надежда нямам от тях. Приличат ми на подписката на Атака против американските военни бази в България. Подписи, подписи, офанзива, мобилизация ... и в момента кога трябваше да се обсади парламента за ратификацията, авторите на подписката "забравиха" да уведомят последователите си за деня на ратификация.
Ако нещо можеше да се промени с петиции - до сега да бяха станали чудеса. А това е така защото тези петиции никой не ги взима на сериозно и дори извън нета не се споменават другаде.
Сещам се за реакцията на един колега, който кога жена му му вдига скандал за нещо - послуша я, послуша я и и рече : "Жена, ти си говори. Не ми пречиш."
Та същото е с подписката - ние си я правим, а на ония с това не им пречим.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.