За Кубрат Post memoriam

Те бяха временни: за няколко дена хостинг.
Дайте адрес и ресурс, където да ги кача за постоянно, или влезте в скайп и ще ви прехвърля който от тях поискате

Аспарух, син на Кубрат, и родът му - Доуло. (Дуло)

Или по-точно, един от петимата му синове. А още по-точно: третият.
Приема се за основател на Балканската ни, или по-точно, Дунавска България. За съжаление, това «основател» е погрешно, или, по-скоро, злоумишлено «приемане». Защото цели нарочно да създаде илюзията, че България е започнала от него. Или, най-малкото което е, че нашата България не е пряко продължение на Старата Велика България, която е била 650 години в Южна Украйна и Северен Кавказ, а някаква нова, вече славянобългарска България.
Това, че не е основател, ни най-малко не значи, че не е истински, чутовен герой и ключова фигура в нашата история. Заслугата му да я има днешната България е огромна, даже решаваща. Той не само е спасил разсипващата се под могъщите удари на Западнотюркския хазарски каганат България, но даже е успял, с цената на титанична битка, да компенсира тази България, която е спасил, и да разшири териториите и, присъединявайки земи, населени с много българи от векове: земите на юг от Дунава до Верегава (веригата на Стара планина – Карпатите).

img110.imageshack.us/my.php?image=krumstrashnism2.jpg

Завладявайки ги, той не се отказва нито за миг от идеята за възстановяването на загубените в битките с хазарите територии, и да края на живота си, до последния си час воюва с тях за земите между Днепър и Дон, бившата «вътрешна» територия на Старата Велика България. Синът му Тервел и следващите ни владетели 200 години не са спирали тази война. Това е било отношението на владетелите ни към всяка педя българска територия.

Друга част от митовете и историческите изкълчвания, да не казвам откровенни манипулации и измами, е този, че бил дошъл покрай Дунава с малката си орда от 10-15,000 (някои благосклонно предполагат 30,000) човека, харесало им на тези диви кривокраки монголоидни номади, (разбирай, диваци) прекрасните култивирани земи на Източен Рим, по-известен като Византия, и, съюзявайки се с местни славянски племена, подло използвали подаграта на император Константин IV Погонат, нападнали византийската армия, и я разпердушинили (странно как, но това са подробности). Плъпнали на конете си из Добруджа, попътно превземайки Варна (сякаш това е дървен каубойски форт) и хукнали да грабят и да се самонастаняват, наричайки…държавата или племенното образование (тук пишман-историците също не могат да се разберат за терминологията) България. След което, максимално бързо, както е нужно на политическите поръчки от соц-епохата, взели, че се разтворили в… (любимия израз на епохата и на същите историци: все пак те си го измислиха)…та разтворили се в «славянското море». А се разтворили, защото, видите ли, бидейки номади, конници, степници, юртаджии и танграджии, от тях се очаква да са тюрки, а щом ние сме дали на света славянската писменност, значи, те, дивите тюрки са се разтворили в славянското море, то ест, провървяло им някак си да се култивират. Веднъж от славяните, (които, странно защо по-високо от сламена колиба и землянка не са знаели и можели), а после от Византия, от които сме били взели религията и даже и писменността. С малко лъкатушения и недоразумения по въпроса, от типа: абе Кирил и Методий българи ли са, гърци или славяни, и на тази азбука защо и викаме кирилица, като Кирил и Методий всъщност са създали глаголицата, сакралната азбука. Като единственната обща буква между двете азбуки е «ш», а това, на което сега пишем и четем, е по-редно да му викаме Климентица.
Всички тези котешки каваци и премъдри исторически съждения идат да формират една мъртвородена и изсмукана от пръстите концепция. А именно, че: прабългарите (пра-, защото не са равни на съвременните, култивирани славяно-българи) са диви кривокраки конни степни номади, най-вероятно монголоиди юртаджии. Съвременна България е вече славянска държава със славянски народ, говореща и пишеща на славянски език и писменност. И пра-българският период е само едно не особенно прилично петно в историята ни, да не кажем откровенно варварско. Единственната заслуга на което е, видите ли, е победата над Константин (с помощта на славяните, естественно), създаването на държавата и даването на името и. Дотук с българите, истинската цивилизация започва след тях!

Какво обаче упорито умишленно се премълчава, въпреки, че е очевадно и се заобикаля като голям камък изотдалече?

Премълчават се много неща, въпреки че са отдавна известни, като например:

…че «многото» българи са били между 120,000-150,000 «димотикон», то ест, димнина, комини, то ест, къщи, семейства, както са имали неблагоразумието да отбележат същите тези византийци, въпреки, че не са ни долюбвали и са обичали да изкълчват историята ни до неузнаваемост. То ест, един род, едно семейство е било минимум от 10 човека, защото това са били 3 поколения (родители, баби и дядовци, и малки деца), а освен това българите са били официално полигамни и не са правили по 1-2 деца, както е сега, а по колкото могат да изгледат, като нашите баби и дядовци. В превод: в семейство под 5-8 деца не е имало. То ест, това са били минимум 1.2-1.5 милиона народ, ако не и 2-3 пъти повече.

…че кривокраки номади, юртаджии, още по-малко, монголоиди никога и никъде не са строили огромни крепости и градове, огромни строителни съоръжения и валове като големи хълмове със стотици километри, които и днес се виждат в Добруджа и Молдова. И не само тогава, в 7 век, но даже и 6-7 века по-късно номадите и чергарите си остават такива: упорито без-строителни. Даже и баш номада на номадите и юртаджията на юртаджиите: Чингиз-хан, и то цели 6 века по-късно, когато всички технологии са били по-напреднали, е завладявал и управлявал света от юрта, качена на волска кола, столицата му Каракурум, където са правили великите Курултай е била огромен юртен бивак в степта, и едва когато синовете и внуците му завладяват Китай, се преместват като столица в Бейджин (Пекин), построен от не-номадите и не-чергари китайците.

…че тюрки са били именно смъртните врагове на българите: ХАЗАРИТЕ, представители на Западно-тюркския хаганат! С които войната никога не е преставала: явна и скрита, до ден днешен!

…че в езиковата, йерархическата, държавната ни система, календара, бита на древните българи не могат да се намерят почти никакви тюркски думи и понятия!

…че за да се разтворят българите в любимото им «славянско море» трябва морето да е повече от разтворените, иначе разтвор не се получава! А ако славяните бяха толкова повече, то те нямаше да бъдат със статут на конфедерати и да бъдат разселвани, както Сталин е разселвал народите пряко волята им, където е било нужно на Аспарух и на България. Именно в планините, да бъдат стражници, а не в плодородните полета, които са заели българите. В древността законът: «повече = по-силен» е бил в пъти по-действен от днес. И е невъзможно славяните (каквото и да значи тази дума) да са били море, българите: дребна орда, и дребните и малкото да направят държава, да разселват «славянското море», да дадат името и устройството и управлението на страната така, както са си техните традиции, а не славянските.

…че войната на Константин IV Погонат не е била срещу диво варварско племе и техните славянски съюзници, а както самите техни хронисти пишат «…срещу България»! То ест, държавата България, която византийците са си разглеждали като пряко и единственно продължение на Старата Велика България! И че срещу диво юртаджийско номадско племе не се мобилизира ЦЕЛИЯТ флот на империята: над 2000 кораба (само в тях е имало над 60,000 войници) и ЦЯЛАТА сухопътна армия, събрана от всички провинции, още толкова. В древността този, който победи цялата римска войска, и то в такова количество войска, не може да бъде определен като див и примитивен варварски номадски народ, защото номадски и чергарски народ такива войски в 7 век не е побеждавал. Векове по-късно също никой не е побеждавал ромейска или даже християнска армия с такова количество професионални войници! Побеждавал е чак същият Чингиз-хан, по простата причина, че нито една европейска войска не е била в състояние да му извади такава войска, защото са били вече феодално раздробени, а Волжска България, централно консолидирана в административно отношение и единна, му е нанасяла поражение толкова пъти, колкото той е тръгвал срещу тях. И той е научил урока си и до края на живота му той и синовете му, 30 години, повече и не помислят да тръгват в тази посока!

Връщайки се към Аспарух (Испор-цар) и Кубрат. Аспарух тръгва с царското племе на оногундурите като основно ядро на народа си.
Не бяга и не създава България.
Защото той е бил България и държавата си е била вече на 650 години само по тези краища, и на още над 7000 в прародината си: Имеон (Бактрия, Балхара).
Той губи територии от Старата Велика България, и компенсаторно разширява държавата си по места, където от векове вече е имало български заселвания.

img110.imageshack.us/my.php?image=ad650kubratbulgaria3or8.jpg

Смесени с хора, обозначени като славяни от древните хронисти, каквото и да означава този термин (езиков или етнически). Смесени и с траки (ако това е нещо различно от българи, разбира се), колкото и някои да се опитват да ги изкарат изтрити от тези земи като генофонд вече. Сякаш народ, определен от Херодот като «най-големия на света след индийците», който за хилядолетия е направил над 30,000 могили на тракийски първенци (това са само известните, и то само на територията на днешната окастрена България), сигурно може така да изчезне безследно, както им се иска или им е поръчано на наши, извинете за израза, историци. Сега няма да обсъждаме дали трак = българин.

Обсъждаме Аспарух…защото ми се отдаде да мина през неговото лобно място.
Да гледам, и да не видя, да чета, и да не разбера, да чуя, и да не слушам.
Знае се, че е загинал покрай село Вознесенка, в Украйна, недалече от Днепър.

imageshack.us

Взех картата на съвременна Украйна и го намерих, това село. На днешен ден има само едно единственно село Вознесенка в Украйна, близо до град Мелитополь, недалече от северното крайбрежие на Азовско море. Седнахме в колата от Полтава (древната ни столица Балтавар) и потеглихме. Валеше вече истински сняг, и пътя беше бял. Бях проверил в Google Earthкъде точно е тази Вознесенка, пътят беше маршрутизиран, вкаран в GPS устройството. Минаваше през град Запорожье.

imageshack.us

Този 500,000 град има значение, и не само с известността си, че там правеха знаменитите и спечелилите тъжната слава на социалистическите анти-коли Запорожки, сега Таврии, а защото има пряко отношение към темата.
Първото, с което е интересен и важен този град Запорожье той се смята за най-истинно украинският град, град, където се е зародило казачеството, които се смятат за най-автентичните украинци. Ако питате мене, това са си най-автентичните българи, но това е друг въпрос, която ще обсъдим по-подробно в друга тема. Та това казачество се е зародило именно тук, и ако трябва да бъдем още по-точни, на един огромен остров в огромната (особенно за нашите представи) река Днепър: остров Хортица.

imageshack.us

Няма да се отплесваме с подробностите, които ми разказаха на място за самото казачество и Хортица, може би по-интересно е друго: че самото име на град Запорожье и на района е възникнало от т.н. прагове (порог, пороги на руски) на Днепър. То ест, това е едно от малкото, ако не и единственното място, където тази река може да бъде премината, благодарение на тези прагове. За да си го представите по-добре: в най-широката си част, която сега е много недалече от това Запорожье, реката е широка над 20 км! По сравнение с такава река Аспаруховите българи действително са прецапали Дунав като някаква вада, каквато е той в сравнение с тази наистина гигантска река.
За момента спираме със Запорожье, колкото и нелогично и разпокъсано да ви изглежда, и ще се върнем по-късно към него. А сега продължаваме пътя си към Мелитополь, защото на 12 км източно от него е единственната на днешен ден Вознесенка.
Ако отворите Google Earth, намерите именно тази, Мелитопольската Вознесенка, натиснете на нея и се отвори прозореца с възможност за избор на изображения (Images)и натиснете, ще видите огромна метална статуя на конник с вдигнат високо меч, който трябва да изобразява Аспарух.

img110.imageshack.us/my.php?image=250pxkhanasparuhmk4.jpg

Това очаквах да видя и в селото, защото смятах, че такъв паметник не може да е неизвестен на местните, изглеждаше като в центъра на града. Стигнахме до Мелитополь, видяхме една ветеринарна клиника по пътя, и веднага спряхме да питаме колегите къде точно е Вознесенка и знаят ли нещо за този паметник. Упътиха ни към селото…оказа се наистина съвсем близо.
Подкарахме към центъра…надявах се там на мегдана да видя Конника. Питахме местните, но почти всички казваха, че не знаят за такова нещо, и ни упътиха…естественно! Към селсъвета, местната Рада. В мен започна да се заражда неприятното чувство, че сме попаднали на неправилното място.
Качихме се на втория етаж, кметицата ни прие веднага много любезно, без никакви формалности и условности. Дай Бог в това отношение никога бюрократична Европа да не дойде при тези хора. Разказахме и за целта на пътешествието, разпитахме…Тя за метален конник-паметник не знаеше нищо и беше категорична, че в селото няма такова нещо. Името Аспарух нищо не и говореше. Сребърният му орел също. Да, гробници, кургани имало много: и скитски, и български. Да, български поселения и на днешен ден също имало много: и древни, и съвременни, може би почти половината население, но за Аспарух нищо не знаеше.
Неприятното ми чувство се задълбочи.
Упъти ни към краеведческия музей в Мелитополь, даде ни даже човек, който да седне с нас в колата и да ни упъти. Всъщност жената си имаше път към Мелитополь, но от това помощта и не стана по-малко ценна за нас.

Мелитополь е особен град: 120,000 население, с летище, пълен с живот, народ, коли и бизнес, даже има и много свежи и красиви сгради, но пътищата изобщо не могат да бъдат наречени с тази дума. Там всяка кола, всеки джип, даже и руски УАЗ е безсилен да кара над 10-15 км/ч, или да пропусне дупки…всъщност, дупките са повече от швейцарско сирене, но размерите им са по няколко десетки сантиметра…не само в диаметър, но и в дълбочина…И така по целия град. Пълзиш, клатиш се, псуваш и се молиш да не строшиш лагер или шарнир в това царство на оф-роуда…друго не ти остава. Всички така правят. Излизаш от града, и всичко става нормално! Местните комунистически дерибеи свято съблюдават най-добрите традиции за отношение към благоустройството.
Стигнахме при краеведческия музей, и отново изложихме проблемите и търсенията си.
Оказа се, че единственният специалист-археолог, който се занимава именно с курганите и гробниците, след 15 минути трябва да чете лекции до края на деня. Всъщност човека го заварихме на стълбите. Помолих го само за 2 минути от неговото време и му изложих набързо целите си. Той оперативно ми даде телефона на човек, който действително работи именно в тази материя, разказа ми накратко за местните кургани и това, което той знае, но ме предупреди, че ние сме в грешка. Всичко това от прима виста, без предварителни уговорени срещи, запознавания, представяния и т.н.

С вялата надежда, че греши той, а не ние (въпреки очевидността на обратното) звъннах на указания телефон на местния авторитет в археологията: той беше на разкопки на голяма каменна могила (покрай която минахме на идване - вижте фотографиите).

imageshack.us
img110.imageshack.us/my.php?image=75864370hy0.jpg, img110.imageshack.us/my.php?image=30198285pn9.jpg, img110.imageshack.us/my.php?image=13885965vz9.jpg, img110.imageshack.us/my.php?image=41103327um9.jpg, [/img],

img50.imageshack.us/my.php?image=12348181sb4.jpg, img50.imageshack.us/my.php?image=61799119nv1.jpg, img50.imageshack.us/my.php?image=24299150pi6.jpg, img50.imageshack.us/my.php?image=11ua0.jpg,
img50.imageshack.us/my.php?image=51051454wl4.jpg

Намира се на 30 км северно от Мелитополь. Ясно каква и на кого. Наричат ги скитски, но са си български, и с половин уста признават, че има и български, но ги наричат със събирателното понятие скитски.

Местният авторитет (казвам го без никаква ирония – човекът наистина заслужава това определение) ми обясни нещо, което ме накара да се подпра от изненада, защото нямаше къде да седна…въпреки, че трябваше вече да се досетя.
Оказа се, че ние сме попаднали в «неправилната» Вознесенка… Въпреки, че това беше единственната останала на днешен ден в Украйна. Тази, където е загинал в последната си битка с хазарите, а после погребан Аспарух, се намирала….в Запорожье(!!!), където ние бяхме преди час и половина…по-скоро преминахме през него… И на днешен ден вече не съществувала като такава! По-новото и име, след Вознесенка е било Новая Александровка, а на днешен ден е просто безименен квартал в Запорожье.
И тогава си спомних всичко: думите на майка ми, която отдавна следи и чете може би повече от мен история на България, филмите «Българите» на адаша Петков, където щастливецът държеше в ръцете си сребърният орел в ръцете си в краеведческия музей в Запорожье… По-късно проверих: оказа се, че в Google Earth металният конник, изобразяващ Аспарух, който е в галерията за Вознесенка всъщност е в….центъра на Добрич.
«Вам развернуться и 120 км обратно в Запорожье надо ехать. Там все про Аспаруха и его захоронения»…завърши обясненията си археолога. Даде си телефоните, местните телефони в този музей, всичко…
Само че за изпълнението на тази препоръка имаше един проблем: в същия този ден ни очакваха в Одеса, защото на следващия ден сутринта трябваше да изнасям 2 доклада. Юра също. До Запорожье и обратно означаваше забавяне с още минимум 3.5-4 часа….А въпросната Одеса се намираше на още 500 км от Мелитополь А вече беше 14.30.
Имахме резервиран хотел, организатори на конференцията, които ни очакваха да ни посрещнат….
Седнахме в колата…имах чувството, че главата ми е сварена…даже нямах сили да се напсувам или ударя по челото… Подкарахме към Одеса, и всички тези епизоди, разговори и пейзажи се смесваха и подреждаха…
И всичко си дойде на мястото: острите, високи, изсечени, невъзможни за преминаване брегове на Днепър, с изключение на праговете, където Аспарух е пресякъл източната си граница, за да се срази с хазарите за възстановяване на териториите между Днепър и Танаис (Дон). Една от многото, които е водил, но истински важните и тежките за него. За разлика от превъзпятата от историците победа над Константин IV Погонат (която в никакъв случай не е маловажна). Загинал е на 10-12 км от мястото, където войската му е пресякла реката. Воините и сина му Тервел са го погребали и са се върнали…и са продължили битките с хазарите още 200 години за тези земи…
…Тези канове държаха отвъд Дуна със стригани глави…
Славяни със стригани глави не е имало, а руснаците наричат украинците «хохлы», защото «хохол» е именно този чембер на стригана глава… Истинските украинци – казаците… от Хортица в Днепър.
Вижте и картината на Репин: «Запорожки казаци пишат писмо на турския султан.»

imageshack.us

И се опитайте да намерите класически славяни с такъв външен вид. Писмото между другото е с такова люто съдържание, че не мога да ви напиша превода му (ограниченията на правилата) – вижте го сами тук, и се опитайте да разберете съдържанието му сами на този древнобългарски диалект, какъвто е украинския… В сравнение с пиперлията изказ на това писмо каруцарския речник на Фелдмаршал е като старателно сресано на път пионерче с къси панталонки. Само че са писали това писмо с пълна готовност да отговарят за съдържанието му с оръжие в ръка, а не като нашите виртуални интернет-«герои», защитени от анонимността на нета и недосегаемостта на дистанцията в пространството. А точно тогава тези казаци са били заобградени отвсякъде и са воювали неспирно с титаните на времето: Руската империя, Османската империя и с Полската държава в годините на зенита им: Варненчик може да го потвърди. Както добре се вижда на картината, тези воини не са се страхували да умрат и за тях войната е била като веселата част от живота им.
Минахме и покрай Херсон, родното място на днешното гей-хазарче Сергей Дмитриевич Станишев, което имаме нещастието и позора да ни е премиер министър. На жалките остатъци: като територия и държавност от тази България, за която Аспарух, синовете и наследниците му са се сражавали да я спасят, разширят и закрепят през вековете…

Оставям на вас да се досетите какви мисли и чувства ми минаваха през главата…

Връщайки се към Аспарух (Испор-цар) и Кубрат. Аспарух тръгва с царското племе на оногундурите като основно ядро на народа си.
Не бяга и не създава България.
Защото той е бил България и държавата си е била вече на 650 години само по тези краища, и на още над 7000 в прародината си: Имеон (Бактрия, Балхара).
Той губи територии от Старата Велика България, и компенсаторно разширява държавата си по места, където от векове вече е имало български заселвания.

---

Тук малко не съм съгласен. Според мене време е вече да се смени терминологията и начинът на мислене и говорене в българската историческа наука. Испор наистина не бяга. Той се Завръща в Прародината на своя народ. И той не е сам, с него са Кубер и Алцек, осъществяващи, както навремето Съселов го пишеше тройната ударна сила на Българската войска. В този смисъл самият акт на създаване на Дунавска България е възстановяване на оная изначална Държава, съществувала на Балканския полуостров, преди излизането на част от Българите от него. Ако прегледаш картата на Одриското царство, ще разбереш за какво ти говоря. То е един естествен порив на останалите на Балканския полуостров Българи наречени "треки" да възстановят тази първоначална Държава.
В този ред на мисли, всички Държавни образувания създавани от нас по нашия път или инспирирани от нас в една или друга степен носят основните елементи на Първообраза. Затова, ако говорим, трябва да кажем, че всички държави създадени от Българите в Азия, и не само там са едно естествено продължение на древната България съществувала от извечната древност на Балканския полуостров. Всички тези Държави са Родини, които носят идеала за Прародината. Те са временни спирки. (Затова те се създават, съществуват хилядолетия, и след това се закриват, когато си свършат работата.) А Дунавска България на Аспарух е осъществяването на този идеал. Защото нито Сумер, нито Вавилон, нито Месопотамия, нито Балхара, нито Стара Велика България са ни прародина. Те са Родини, защото там са живели и творели Българи. Но Прародината е Балканския полуостров, към когото в много дълбоката древност са били прилепени и днешните Египетски територии и някои части на Ботуша, към когото в крайна сметка Алцек се установява.
Иначе съвсем ясен е стремежа на Испор да прочисти хазарите и да запази пъпната връв, да свърже и Волжка България с Прародината. Защото той не го прави само заради тези, които ги очакват от стотици хиляди години на Балканския полуостров, не го прави и само заради тези, които са с него, а и заради онези, които остават да живеят извън Прародината.
Нима още не си си обяснил това дълбоко, уж атавистично чувство у Българина: където и да ходи, винаги да чувства дълбока носталгия и любов към Родината си? То идва от ония времена, когато едни Българи е трябвало да се разделят с другите и да напуснат Балканския полуостров. А то не е останало само чувство, с хилядолетията е ставало Пътеводна светлина на Завръщането.

Аз, честно казао, противоречие не видях, а по-скоро допълнение като гледна точка. Поне на мен така ми се стори.
Дали става дума за завръщане, или за разширяване, термина тежи според това: кое ползваме като отправна точка за това "завръщане":

1. Българските заселвания и удари над Византийската империя 3,4,5 и 6 век: практически постоянни и ежегодни, както отбелязват византийските хронисти; То ест, приемайки тези многовековни удари и заселвания като първични, Аспарух се завръща на място, което вече от векове е било заселено с българи.

2. Или приемаме, че трак (което означава див, суров човек на древногръцки, което не може да е име на народ) и българин е едно и също. Траките (българите) вече са наистина над 7000 години н Балканите. И сам Херодот е казвал, че са най-големия народ на света след индийците. Което значи, че е бил и тук, и тм, и има с какво да сравнява.

Ако приемем втората концепция, това ще означава, че бългри на Балканите е имало от над 7000 години, но това все още не е доказателство, че са тръгнали оттук. Защото пак за 7000 години преди Христа, битката на Кауравите с Пандидите, описана в Махабхарата, е достатъчно древна, и българите са взели участие на страната на победения род, както е указано в индийския епос.
Така че, кое да сочим като прародина, когато над 7000 години назад сме били и тук, и там, е сложно да се определи.
А и не виждам смисъл...
Важна е територията на Старата Велика България - това е най-точната карта, която съм виждал някога.

img110.imageshack.us/my.php?image=ad650kubratbulgaria3or8.jpg

За Съсълов аз, честно казано, съм с резерви.
Купих книгата и я изчетох с голям интерес, но останах с чувството, че е се е опирал главно на свои представи, които взаимства от други народи "по алюзия", да не кажа по непонятна за мен "индукция", а не на исторически извори, каквито не цитира въобще. Така че неговата хунорска теория, до момента, когато не бъде препотвърдена от поне още 2-3 източника, и то съвременници на тези събития, аз я оставям настрана и предпочитам да чета и вярвам на Петър Добрев и други историци, които си излагат вижданията на базата на цитати от източници които са хронисти и съвременници на събитията, а не по някаква вътрешна логика и умозаключения да реконструират историята.

Пламене,това май е някаква турска карта...