Родина
Обичам те като жена,
повлякла ме с безброй оглавници,
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници,
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост –
тъй важно-весела – почти
измислена за Simplicissimus.
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести –
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме –
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
Обичам те като жена,
която шепне обещания –
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
