ДЕДОВ ЗАВЕТ- Иван П. Йончев

(Иван П. Йончев: роден в София през 1886 год. Загинал през 1917 год. на фронта.)

ДЕДОВ ЗАВЕТ

Един завет оставили са нам дедите -

велик завет, написан с кървав меч:

- "Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг. Кат' зениците на очите

бранете ги - от близо и далеч!"...

И тоз завет на миналото грял е дните,

кат' дивен фар и вожд той бил е драг

на всички тез, кои загинаха в борбите,

за род, за родна чест, презрели суетите

на грешний свят. Заради бащин праг...

Един завет оставили са нам дедите -

велик завет, написан с кървав меч:

- "Деца, на родний край градете бъднините,

гранитна твърд издигайте навред в душите

чрез песента на звънката ни реч!"...

КАКВО СА, О, ТАТКО?

Какво са, о, татко, в небето звездите

щю греят тъй дивно на модрия свод?

- На мъртвите те са, о, сине, очите -

на всички умрели за своя народ...

Какво са, о, татко, в полето цветята,

що никнат тъй нежно под летния зной?

- На мъртвите те са, о, сине, сърдцата,

на всички, които умират във бой.

Зефирите, татко, какво са - лъчите,

що лъхват тъй чудно и милват весден?

- На мъртвите те са, о, сине, душите,

бродящи да найдат дома си рожден.

А слънцето, татко, какво е тогава, -

туй слънце, що грее над родния кът?

- То сине невръстен, онази е слава,

що всеки безсмъртен оставя след смърт.

РОДИНА

1.

Еднъж попитах аз сърната:

- Кажи, не ти ли веч додея

да скитяш вечно из гората?

Или не знаеш, че зад нея

поле разстила се безбрежно,

поле цветисто кат' градина?

Сърната пръхна и продума:

- Гората любя толкоз нежно,

защото моя е Родина.

2.

Попитах чайката: - Морето

защо обичаш толкоз ти,

или не знаеш, под небето,

че има други красоти?

Или не знаеш?... Но додето

да свърша реч, политна тя,

и волно, гордо над морето

безбрежно в тоя миг запя:

- Там греят дивно небесата,

брегът е хубав - туй аз знам,

но пак за нищо на земята

не ща морето аз да дам!