НИВАТА
Иван Вазов
Морен орач на нивата сееше,
сееше в ровки бразди.
Кървава пот от чело се лееше
и по космати гърди.
Гледах го как хвърляше семето –
чисти и здрави зърна.
Нивата сей, днес му е времето.
Хвърляй добри семена!
Земеделецо сей!
Хвърляй добри семена!
Земеделецо сей!
Чисти и здрави зърна.
Земеделецо сей!
Бог ще труда надари.
Земеделецо сей!
Бодро засявай, ори!
Земеделецо сей!
Зная сеячи и други във нивата,
в другата нива у нас.
Там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.
Гнило е семето в почвата плодата,
дето го пръскат едни.
Духове грозни ще никнат на нивата –
духове грозни и зли.
Хранят с отрова това поколение,
с пошлост, омраза, лъжи.
Бъдеще трудно ще жънем в смущение –
Жънем го вече, нали?
Земеделецо сей!
Хвърляй добри семена!
Земеделецо сей!
Чисти и здрави зърна.
МОЛИТВА
Иван Вазов
Тебе, Боже, аз се моля,
Теб изливам си сърце,
Тебе, по чиято светла воля
дишам, страдам под небе,
Тебе, кой живот ми даде
и в мен разума запали
и в душата ми любов създаде
за мечти и идеали.
Дай ми Ти мощ на мойта слабост
в тежък час на изпитание.
дай ми Ти нужната ми храброст
в миговете на страдание.
Изпрати ми силна вяра
на сърцето ми сега,
та на кръста, Боже, под товара
малодушно да не мра.
Мъжки сили да не свършат
в боя тежък със врага,
в който се криле на две прекършват
волята и гордостта.
Не оставяй срамно мене, Боже,
да пропадна в боя лют със злото
и съмнение мрачно да ме сгази
в Теб, във правдата, в доброто.
Тебе, Боже,
аз се моля,
дай ми, Боже,
дай ми сила.
Не оставяй,
мене, Боже,
да пропадна
в боя тежък.
САТАНИ
Иван Вазов
Ти решиш ли да летиш
и се вдигнеш смело от прахта,
някъде напред вървиш,
следваш бодро своята мечта.
И тогава недоволни,
разярени, с яд свиреп,
всичките инстинкти долни
ще възстанат право срещу теб
Сатани!
Гордият орел гони небеса.
Сатани!
Жалката свиня тича във калта.
Сатани!
И омразната лъжа,
черна злоба, завист и вражди
как ще кипнат на часа
яростно във не едни гърди.
Искат да си роб безбожен,
искат да си доста сляп –
като червея нищожен
и дори като мухата слаб.
Сатани!
Гордият орел гони небеса.
Сатани!
Славеят напет търси пролетта.
Сатани!
Бухалът пернат бяга в тъмнина.
Сатани!
Жалката свиня тича във калта.
Сатани!
ОТНОВО С МЕН
Пейо Яворов
(по стихотворението „Песен на песента ми”)
Най-накрая ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава.
Ти след тебе не поглеждай с уплах и тревога –
аз всичко знам.
Но знай и ти – умряха там
подире ти и Дявола, и Бога.
Ти се връщаш уморена, излъгана, сломена,
прегърбена от срам.
Дебнах те като разбойник – с душа изпепелена,
безсилен и ревнив.
Сред пламъци и адски дим
Ний двама с теб ще изгорим.
Ти се върна – празник ми е, душата ми прелива
от спомени и плам.
С теб ще полетим отново в покоите красиви
на приказния храм.
Добре дошла, ти, дух небесен!
Очаквах те, теб, моя песен!
НЕСПОКОЙНИ ДНИ
Александър Алексиев – Хофарт
Вятър луд кръстосва пътя ми пак
в неспокойни дни от моя свят.
Има нещо странно в тях, миг тревога или страх,
превзели моята вина.
С необязден порив, с бяла душа,
разпознавам времето в прахта
върху часовник остарял, в някаква епоха спрял,
като осъдена мечта.
Хора в кръга затворен,
в страшната хипноза между „не” и „да”.
Свят търся променен,
в себе си отрекъл безразличния ден.
Чакайте! За миг спрете поне, времето да съберем!
Чакайте! Там има светлина. Можем да я изведем!
В театър от безвремие и морал,
в грехове и догми оглупял,
двойният стандарт за власт плете въже за всички нас,
там вързан здраво е духа.
С мълния и вятър ще известя
полета на дръзката мечта,
да възкръсне моят ден, ще възкръсне моят ден,
захвърлил камък по смъртта.
Хора в кръга затворен,
в страшната хипноза между „не” и „да”.
Свят търся променен,
в себе си отрекъл безразличния ден.
Чакайте! За миг спрете поне, времето да съберем!
Чакайте! Там има светлина. Можем да я изведем!
НАРОДЪТ НА ДУЛО
Александър Алексиев – Хофарт
Над прегъбения свят денят догаря уморен.
Мрак подгонил е нататък светлината.
Натежало от безброй звезди, небето се навежда над земята.
В тъмната утроба втурва се съдба – в едно небе и земя.
Константинополският трон настръхнал е от нов кошмар –
враг прекрачил императорската воля.
Правото да бъде най-велик някакъв суров народ оспорил.
Сляпата омраза търсела вина, предизвестила война.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.
Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.
Над прекършения гняв танц извивала Смъртта.
Срам споходил императорската слава.
Българската воля взела връх над ромейските войски и трона.
Омразата разбила се в духа – като вълна във скала.
Разумът, прогонен под старата корона, скитал вън с венец от тръни.
Скиптърът имперски за разплата призвал и Бог и Сатаната.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.
Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.
И тоз народ прегънал е Земята,
от Слънцето орисана по дух
за зидовете тежки на България,
посяти от духа на Аспарух.
