Маршове Маршът на българските военни победи

Маршът на българските военни победи
Маршът е създаден по време на престоя на полка в Охрид през Първата световна война. Автор на текста е младият офицер, поет и журналист подпоручик Константин Георгиев (1884-1954 г.), възпял бойния път на другарите си по време на техния освободителен поход в Македония. Върху неговия текст музиката композира през 1916 г. Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия. По политически причини през различните исторически периоди оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г. За химн на Българската армия е обявен на 31 май 2001 г. Със заповед на тогавашния министър на отбраната Бойко Ноев.
Оригинален текст на химна

Велик е нашият войник!

Велик, велик, велик!

Измокрен, гладен, уморен,

без отдих би се ден и нощ,

бърдата цепи разярен

със страшния си вик “На нож! ”

От Китка литна в един миг,

прецапа Тимока дълбок,

при Равна, Вина, Лесковик,

черта му път самият Бог.

При Маврово, заровен в сняг,

с ръце премръзнали се би,

в Ботум отвори път за Дрин,

прокуди врага до един!

И пак спокоен, мълчалив,

при Охрид днеска той стои

и чака нов враг да срази

със страшния си вик “На нож! ”[2]

www.vbox7.com/play:c9e0354a

Булаир (марш)
Булаир е един от най-известните български бойни маршове, изпълняван често по паради и официални военни събития.

Маршът е написан в чест на българската победа край Булаир през Балканската война. Нарича се още "Бойна песен на 22-ри Тракийски полк", военната част, в която е служил Димчо Дебелянов. Маршат е бойната песен на 22-ри Тракийски(Самоковски) полк,чийто бойци отнемат знамето на 10-та низамска дивизия при Булайр.А маршът на 13-ти рилски полк се нарича "Рилци"

Автор на текста е Найден Андреев, а музиката е композирана от Владимир Гълъбов.

Текст [редактиране]
Кървава зора вестява,
страшни боеве за мъст,
рилците са готови,
смело в бой да полетят.

Пред стените булаирски,
никой не е идвал там,
само ние славно бихме
анадолска страшна сган.

Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят,
тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.;

Бурно мятат се вълните,
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците,
гръмогласното “ура!”

Врага свети с прожектори,
за да види де сме ний,
ала вижда си позора,
в кръв обляни долини.

Анадолеца съкрушен,
в свойте крепости се скри,
нивга няма да помисли,
да излезе срещу ни.

www.vbox7.com/play:ae1d309c

Тих бял Дунав
„Тих бял Дунав“ е популярна българска възрожденска песен в чест на Ботевата чета по текст на [[Иван Вазов] и музика по мотиви на руска преспивна песеничка (Казачья колыбельная песня).

Стихотворението "Тих бял Дунав" е написано от Иван Вазов "...при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй...", както самият той си спомня. То се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.

Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.

Текст [редактиране]
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирава
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да лейме днес.

Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитана - немец същи -
отказа - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с буен глас:

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плен.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днес мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.

Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по-вълнува,
весело играй.

Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружена -
товар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колени
на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
със гръмовен глас -
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"

Нека някой да дойде до мен и да си данесе флашка. Ще му дам много песни. Но да побърза докато съм жив.