Днес, малко хора знаят, че се празнува един християнски празник, св. Четиридесет Мъченици, в който се отбелязва паметта на мъченически загиналите 40 воини християни от Севастия.
Човек би останал с впечатлението, че това е просто един привнесен у нас с християнството празник
www.bizimi.com/bulgarianCustoms/Sv40Mladenci.php , а обикновеният атеист, не би му обърнал никакво внимание.
Това, би било така, ако на нос Калиакра не съществуваше легендата за 40-те девойки
www.dalboka.eu/bg/news-more/legendata-za-nos-kaliakra , а в българската митопоетика и предания, идеята за 40-сетте извора. Оказва се, че това не са никак случайни следи и отразяват загубен за българската памет, древен мит.
Епосът "Сказание за Чулман" ни го връща с пълна сила с разказа за "40-сетте умайджанки"
(25) Затова, когато Иджик се върнал
с неугасимия огън,
те запалили огнището
и го нарекли Аратеб.
(26) Като чули останалите
сънджакски вождове
за запалването в огнището
на вечния огън,
(27) те тутакси дошли
в благословения Сандугач
и се подчинили на Джам:
така целият Сънджак станал Булгар.
(28) Наричали го още
Бурджан, защото родът бурджан
тогава бил главният
сред сънджакските българи.
(29) А после започнали да наричат
Сънджак също и Къркан;
това се случило при Джам
и ето как.
(30) Когато нечистите разгромили
Турун-Суба в Джеремел,
40 възрастни българки
успели да останат живи.
(31) Както и всички българки
от Турун-Суба,
те се наричали
умайджанки.
(32) Дошли тези умайджанки
при Айрам Умай-биче
и й казали: “Ние искаме
да продължим да ти служим!”.
(33) Но Турун-Аби, разстроена
от гибелта на своето царство,
им казала, че вече са стари
и не могат да й служат.
(34) Тогава тези 40 умайджанки
отишли в Сънджак
и помолили от Джам
да им даде някакво владение.
(35) Джам не могъл да им откаже, -
нали жените били
родственици на неговите българи
и им дал една част от Сънджак.
(36) Там те построили
непрестъпната крепост Канджар,
където имали една пещера,
свързана с морето.
(37) Българите, чувствувайки вината си
пред тези жени,
им оказвали
всячески уважение.
(38) Но 40-те умайджанки,
като поживели малко там,
веднъж се събрали
и заедно решили:
(39) “Служили сме на Умай-биче
през целия си живот, -
в това ние виждахме
смисъла на нашия живот.
(40) Но ето че настъпи време,
когато не можем повече
да служим на Артимес,
значи, няма и смисъл да живеем!”.
(41) Изкачили се на една висока скала
и се хвърлили от нея на земята...
Там, където паднали телата им,
бликнали 40 извора.
(42) Тези извори дали живот
на 40-те канове-реки на Бурджан,
затова земята на българите
била наречена също и Къркан.
(43) Тези реки потекли към езерото,
което нарекли Умай-Тиджа;
узнала за това Турун-Аби
и съжалила за постъпката си.
(44) В памет на тези умайджанки
оттогава Умай-биче започнала
да взема на служба при себе си
40 красиви и смели девойки...
